Хартията – трудна „хапка” за дигиталната трансформация
В доста случаи на старите данни ще стъпят бъдещите „ умни ” системи, аналитични „ big data ” платформи, модули за машинно самообразование и изкуствен интелект
В някои области, свързани със строго контролиране, хартията се мери в тонове
(снимка: CCO Public Domain)
Документацията на хартия е „ хапка ”, която се оказва една от най-трудните за преглъщане в процеса на „ цифрова промяна ” на бизнеси и организации по целия свят. Макар че цифровите системи за боравене с документи не са оригиналност, оправянето с планините от остарели хартиени документи си остава сложна работа.
Значението на хартията обаче е голямо, тъй като в доста случаи на старите данни ще стъпят бъдещите „ умни ” системи, аналитични „ big data ” платформи, модули за машинно самообразование и изкуствен интелект. Обвързването на двете действителности бе тематика, която като че ли остана незабелязана в пороя от завладяващи вести на Fujitsu Forum 2019 в Мюнхен.
Над половината от организациите в Европа, поели по пътя на дигитализацията, споделят, че имат усложнения със старите, „ онаследени ” системи, които работят в структурите им. Най-трудна от старите технологии остава хартиената. В някои области, свързани със строго контролиране и боравене с големи размери документи, бумагите се мерят в тонове. Такъв е казусът да вземем за пример с банките, които всеки път са били задължени да изискват от всеки клиент по няколко подписани документа за всяко нещо (а в някои случаи – по цяла папка), компаниите за счетоводни и юридически услуги, правосъдните системи във всички страни и други
fi-7300NX даже не се нуждае от компютър, с цел да сканира и обработва изображенията
(снимка: Fujitsu)
За оправянето с тези остарели, големи размери хартия във Fujitsu са създали набор от профилирани устройства, които съумяват да сканират и „ схващат ” старите документи, с цел да ги трансфорат в цифрови архиви. Най-общо става дума за комплекти от скенер, система за текстово различаване и разчитане, както и детайл на изкуствен интелект, който дефинира вида документ и го класифицира за вярното му предпазване – той взема решение, да вземем за пример, дали става дума за фактура, входяща молба и други
Един от образците е fi-7300NX, който даже не се нуждае от компютър, с цел да сканира и обработва изображенията. Той разчита на NFC (Type-A and Type-B) за автентикация, а с помощта на предоставения SDK може да се интегрира с всевъзможни вътрешно-организационни системи, да вземем за пример ERP. Удобството на тези системи е в бързината, с която разпознават, разчитат и независимо обработват хартиените документи, наследени от минали интервали.
Налице са разнообразни вариации – както за по-малки организации, по този начин и за огромни структури. Специална версия е създадена за библиотеки и културни центрове – тя е в положение да работи и с изображения, в това число картини, вземайки под внимание потребността от тъкмо възпроизвеждане на цветове, минимално светлинно влияние върху оригинала и други
Магнитните ленти могат да съхраняват данните десетилетия наред и в пъти по-евтино от твърдите дискове
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
За съхранeнието на архивите от документи от Fuji – сътрудник на Fujitsu – са създали система с магнитни ленти, която обезпечава дълготрайно и ценово дейно архивиране под формата на управляема услуга. От Fuji подчертаха, че в тази ситуация не става дума за бекъп на данни (той изисква бързо възобновяване и всекидневно се прави на твърди дискове). Разработката е единствено за архиви, които би трябвало да се пазят дълго според съответните закони и регулации.
Магнитните ленти могат да съхраняват данните десетилетия наред и това е в пъти по-евтино от пазенето им на твърди дискове, подчертаха от Fuji по време на Fujitsu Forum. Като снабдител на услугата, компанията има грижата да прави препис на архива, тъй че даже при увреждане на някоя магнитна лента постоянно има още едно копие. За еврoпейските клиенти Fuji е построила център за архивиране като услуга. Тя е желана поради ниската си цена за организациите, които са задължени в продължение на доста години пазят големи размери – да вземем за пример банки, осигурителни институции и др.
В някои области, свързани със строго контролиране, хартията се мери в тонове
(снимка: CCO Public Domain)
Документацията на хартия е „ хапка ”, която се оказва една от най-трудните за преглъщане в процеса на „ цифрова промяна ” на бизнеси и организации по целия свят. Макар че цифровите системи за боравене с документи не са оригиналност, оправянето с планините от остарели хартиени документи си остава сложна работа.
Значението на хартията обаче е голямо, тъй като в доста случаи на старите данни ще стъпят бъдещите „ умни ” системи, аналитични „ big data ” платформи, модули за машинно самообразование и изкуствен интелект. Обвързването на двете действителности бе тематика, която като че ли остана незабелязана в пороя от завладяващи вести на Fujitsu Forum 2019 в Мюнхен.
Над половината от организациите в Европа, поели по пътя на дигитализацията, споделят, че имат усложнения със старите, „ онаследени ” системи, които работят в структурите им. Най-трудна от старите технологии остава хартиената. В някои области, свързани със строго контролиране и боравене с големи размери документи, бумагите се мерят в тонове. Такъв е казусът да вземем за пример с банките, които всеки път са били задължени да изискват от всеки клиент по няколко подписани документа за всяко нещо (а в някои случаи – по цяла папка), компаниите за счетоводни и юридически услуги, правосъдните системи във всички страни и други
fi-7300NX даже не се нуждае от компютър, с цел да сканира и обработва изображенията
(снимка: Fujitsu)
За оправянето с тези остарели, големи размери хартия във Fujitsu са създали набор от профилирани устройства, които съумяват да сканират и „ схващат ” старите документи, с цел да ги трансфорат в цифрови архиви. Най-общо става дума за комплекти от скенер, система за текстово различаване и разчитане, както и детайл на изкуствен интелект, който дефинира вида документ и го класифицира за вярното му предпазване – той взема решение, да вземем за пример, дали става дума за фактура, входяща молба и други
Един от образците е fi-7300NX, който даже не се нуждае от компютър, с цел да сканира и обработва изображенията. Той разчита на NFC (Type-A and Type-B) за автентикация, а с помощта на предоставения SDK може да се интегрира с всевъзможни вътрешно-организационни системи, да вземем за пример ERP. Удобството на тези системи е в бързината, с която разпознават, разчитат и независимо обработват хартиените документи, наследени от минали интервали.
Налице са разнообразни вариации – както за по-малки организации, по този начин и за огромни структури. Специална версия е създадена за библиотеки и културни центрове – тя е в положение да работи и с изображения, в това число картини, вземайки под внимание потребността от тъкмо възпроизвеждане на цветове, минимално светлинно влияние върху оригинала и други
Магнитните ленти могат да съхраняват данните десетилетия наред и в пъти по-евтино от твърдите дискове
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
За съхранeнието на архивите от документи от Fuji – сътрудник на Fujitsu – са създали система с магнитни ленти, която обезпечава дълготрайно и ценово дейно архивиране под формата на управляема услуга. От Fuji подчертаха, че в тази ситуация не става дума за бекъп на данни (той изисква бързо възобновяване и всекидневно се прави на твърди дискове). Разработката е единствено за архиви, които би трябвало да се пазят дълго според съответните закони и регулации.
Магнитните ленти могат да съхраняват данните десетилетия наред и това е в пъти по-евтино от пазенето им на твърди дискове, подчертаха от Fuji по време на Fujitsu Forum. Като снабдител на услугата, компанията има грижата да прави препис на архива, тъй че даже при увреждане на някоя магнитна лента постоянно има още едно копие. За еврoпейските клиенти Fuji е построила център за архивиране като услуга. Тя е желана поради ниската си цена за организациите, които са задължени в продължение на доста години пазят големи размери – да вземем за пример банки, осигурителни институции и др.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ