„Възможностите на тялото са големи“. Две упражнения на проф. Неумивакин за здравo сърце и тяло
„ В доста книги настоявам, че тук няма сърце “, споделя професор Иван Неумивакин и се удря по гърдите. – Това е мотор, който изпомпва течност в цялото тяло. И този мотор се подкрепя от повече от 500 мускула. Всички мускули в тялото ни извършват функционалността на помпа. Основните помпи са в нашите крайници и ръце. “
„ Вижте по какъв начин живеем… “
Иван Павлович Неумивакин отбелязва, че доста хора, изключително в преклонна възраст, се оплакват от сърцата си. Основната причина за тези недоволства професорът вижда в заседналия метод на живот.
Когато човек се движи, той принуждава мускулите си да работят. А мускулите оказват помощ на сърцето да изпомпва кръв в цялото тяло. Но колкото по-малко използваме нашите помпи, толкоз повече работа получава сърцето и толкоз по-трудно му е да изпомпва кръв.
За благополучие природата се е погрижила главните ни помпи – ръцете и краката ни – да получават всекидневно натоварване. Човек не може без вървене. Мускулите на ръцете може да рабоят по-рядко, само че краката на човек работят всеки ден, в случай че, несъмнено, индивидът не е прикрепен към леглото.
Затова естественото положение на краката ни е ежедневната физическа интензивност, с помощта на която сърцето не изпитва стрес.
„ Но вижте по какъв начин живеем “, показва Иван Неумивакин. „ Дори мускулите на краката ни са спрели да работят, вървим малко, возят ни, седим доста. “
Правете единствено две извършения на ден
Липсата на физическа интензивност води до застой в краката и това може да аргументи разнообразни неприятни последствия.
Ето за какво, с цел да помогнете на вашия „ мотор “ да работи, всеки човек би трябвало да извършва единствено две извършения.
Според проф. Иван Неумивакин тези действия са подобаващи за всички и са безвредни. За да могат мускулите на краката да получават нужното всекидневно натоварване, Иван Павлович предлага да се вършат клякания. Всеки би трябвало да ги прави.
За задачата може да отидете до някое дърво, да го хванете с ръце на равнище тъкмо под гърдите. Когато изпълнявате кляканията по този метод, е невероятно да паднете, тъй че тази техника е безвредна.
За тези, които преди малко стартират сходни натоварвания, първо би трябвало да клекнат с дребна амплитуда, слизайки 10-15 см надолу. Трябва да клякате с изправен тил, а ръцете ви би трябвало да останат прави на всички стадии от упражнението.
Ако човек не се е занимавал с физически извършения, тогава е допустимо да се усили амплитудата по време на клекове едвам след един или два месеца от началото на първото образование. А след два до три месеца човек би трябвало да кляка най-малко 100 пъти на ден, с цел да поддържа здравето си.
Според професор Неумивакин той трябвало да усъвършенства здравето на доста пенсионери, които откакто привикнали с натоварванията, изпълнявали клякания 300-400 пъти дневно.
Иван Неумивакин също дава като образец руския художник Борис Ефимов, който остава деен до последните си дни. На 108 години той прави по 100 клякания дневно.
Според наблюденията на Иван Павлович, след два или три месеца на сходно образование, хората премахнали целия стрес от своите сърца. Всъщност в процеса на клякане по метода на Неумивакин се упражняват освен главните помпи на тялото ни, само че и мускулите на гърба и корема.
Правейки клекове, човек прави друга значима работа. Той тренира и учи тялото си по какъв начин да се навежда вярно, в случай че да вземем за пример нещо падне от ръцете му и би трябвало да бъде взето. Защото в случай че възрастен човек се наведе за нещо с неравномерен тил, той може да седне и повече да не стане, споделя Неумивакин. А кляканията ви упражняват да държите гърба си изправен и да се огъвате вярно.
Второто упражнение за трениране на главните помпи в тялото е скандинавското ходене По време на тази активност работят освен мускулите на ръцете, само че и краката и гръбначния дирек.
Между другото, Иван Неумивакин отбелязва не без горделивост, че е имал щастието да дава отговор за здравето на космонавтите в продължение на 30 години. И вследствие на тази работа той се убедил, че опциите на човешкото тяло са колосални. А нашата задача е да не губим тези благоприятни условия.
