Новата цифрова пропаст: какво знаем за AI алгоритмите
В предишното специалистите се притесняваха от „ цифровата бездна “ сред хората с компютри и интернет, и тези, които нямат, през днешния ден приказваме за ново разделяне
Изкуственият разсъдък основава нова „ цифрова бездна “ сред хората (източник: CCO Public Domain)
В доста действия от всекидневието ни към този момент се прокрадва изкуственият разсъдък: от лицевото различаване при фотография със смарт телефон до избора на маршрут, който да хванем през ваканцията. По-сериозни стават работите, когато става дума за утвърждения за заеми или комплицирани правни и правосъдни въпроси.
Намесата на изкуствения разсъдък (AI, ИИ) обаче става повсеместна и води до такава степен, че се основава нова „ цифрова бездна “ сред хората: едните са тези, които схващат механизма на логаритмите – и вземат решение каква информация да дават за себе си, а другите са тези, които не схващат и не се интересуват какви техни персонални данни се събират и защо се употребяват.
Големите софтуерни компании като Гугъл и Фейсбук употребяват изкуствен интелект, с цел да добиват „ визия “ за своите консуматори. Това им е нужно, с цел да могат да осъществят доходи: подробните данни за посетителите им разрешават да предложат на рекламодателите си допустимо най-прецизното ориентиране на рекламите.
Успоредно с това от ден на ден хора са склонни да имат вяра повече на обществените медии, в сравнение с ма личните си държавни управления, да вземем за пример.
И в случай че в предишното софтуерните специалисти се притесняваха от „ цифровото разделяне “ или „ цифровата бездна “ сред тези, които имат достъп до компютри и интернет, и тези, които нямат, то през днешния ден можем да приказваме за нов тип разделяне.
Черна кутия
Алгоритмите на изкуствения разсъдък вземат данните за потребителите и ги обработват посредством математически модели, с цел да изготвят прогнози. Тези прогнози варират от това каква ария бихме предпочели до това дали сме годни за приемане на заем. Моделите се създават, настройват и уточняват непрекъснато.
Повечето хора не знаят какво тъкмо се случва в подобен математически модел – даже за доста техничари е неразбираемо. За елементарния човек пък това си е напряко „ черна кутия “.
В същото време цифровите устройства се популяризират навсякъде. Хората желаят да се любуват на удобствата, които цифровите технологии им дават, само че не схващат и не желаят да схващат какви логаритми стоят зад тези системи, какво „ знаят “ обществените медии за персоналния им живот и по какъв начин се проучва всеки клик, който вършат.
„ Техничарите “, които са наясно с работата на логаритмите на изкуствения разсъдък, са малко. Повечето консуматори имат много по-малко информация по въпроса. Те не знаят по какъв начин тъкмо работи „ изкуственият разсъдък “, който им сервира реклами, оферти, тематики. А на база на тези оферти въпреки всичко вземат решения.
Знание, схващане и доверие
Има изследвания, които демонстрират, че даже човек да знае по какъв начин тъкмо работят логаритмите, това не покачва доверието към техните „ заключения “ и „ прогнози “. Така да вземем за пример в наскоро извършен опит на група студенти било препоръчано да чуят детайлни пояснения за това по какъв начин система с изкуствен интелект прави оценка представянето им на изпит. Оказало се в последна сметка, че студентите, които са чули най-прозрачните и подробни пояснения, имат вяра минимум на системата. Следователно познаването на работата на логаритмите въобще не е гаранция, че можем да се доверим на системата.
Отделен е въпросът, че даже да е допустимо да се знае доста добре и в детайли по какъв начин работи даден логаритъм, доста малко хора биха желали да се под напрежение да вникнат и схванат разяснението. За някои то би било прекомерно комплицирано. Като цяло малко на брой са склонни да създадат изпитание, с цел да вникнат в механизмите на работа на сходна система.
Въпрос на надзор
Така се стига до ситуацията, в което логаритмите въздействат доста на живота ни, само че малко на брой са склонни да се заинтересуват от това какви данни обработва изкуственият разсъдък и как; множеството избират да не занимават съзнанието с тези въпроси.
Съвсем дребна част от хората действително упражняват надзор над това какви логаритми употребяват персоналните им данни и по какъв начин. Много от платформите в интернет имат варианти за конфигуриране на това какви персонални данни се събират, по какъв начин се натрупват, по какъв начин се обработват – само че малко на брой прибягват до действителна интервенция в тези настройки. Често пъти потребителите въобще не знаят. Така да вземем за пример в една анкета 74% от потребителите на Фейсбук споделят, че не са наясно по какъв начин платформата „ схваща “ техните персонални желания.
74%, това са три четвърти от хората! Това е голяма маса консуматори, които не знаят по какъв начин биват проследявани и оценени. Тези хора вземат своите решения за покупки на база на офертите, които логаритмите на изкуствения разсъдък ще им поднесат. Тези хора вземат решения какви тематични групи ще посещават – на база на офертите, които логаритмите на изкуствения разсъдък ще им поднесат. Тези хора вземат даже съществени решения като по какъв начин да отглеждат децата си или по какъв начин да лекуват околните си – отново на база на офертите, които логаритмите на изкуствения разсъдък ще им поднесат. Оферти, направени от логаритми, за които не е ясно по какъв начин събират данни за хората и по какъв начин ги „ сдъвкват “.
Новият хайлайф
С други думи, „ компютърна просветеност “ през днешния ден значи нещо доста повече от това да знаеш главните съставни елементи на компютъра и базовите стратегии като тези за текстообработка. Днес компютърна просветеност значи да разбираш и осъзнаваш последствията от това, че си непрекъснато онлайн, и от това, че всяко от занимателните и приятни неща – от обществените мрежи през спортните приложения до електронното банкиране – изисква събирането на персонални данни, а това по-късно ще въздейства на решенията ти.
Способността да се изключиш от схемите, с които логаритмите на изкуствения разсъдък те наблюдават и след това въздействат на решенията ти, може би скоро ще се окаже скъпо умеене – умеене, с което разполагат малко на брой. Тези малко на брой ще са привилегировани да се откопчат от въздействието на повсеместните системи за въздействие посредством събрани персонални данни, сдъвкани от „ умни “ логаритми.
Изкуственият разсъдък основава нова „ цифрова бездна “ сред хората (източник: CCO Public Domain)
В доста действия от всекидневието ни към този момент се прокрадва изкуственият разсъдък: от лицевото различаване при фотография със смарт телефон до избора на маршрут, който да хванем през ваканцията. По-сериозни стават работите, когато става дума за утвърждения за заеми или комплицирани правни и правосъдни въпроси.
Намесата на изкуствения разсъдък (AI, ИИ) обаче става повсеместна и води до такава степен, че се основава нова „ цифрова бездна “ сред хората: едните са тези, които схващат механизма на логаритмите – и вземат решение каква информация да дават за себе си, а другите са тези, които не схващат и не се интересуват какви техни персонални данни се събират и защо се употребяват.
Големите софтуерни компании като Гугъл и Фейсбук употребяват изкуствен интелект, с цел да добиват „ визия “ за своите консуматори. Това им е нужно, с цел да могат да осъществят доходи: подробните данни за посетителите им разрешават да предложат на рекламодателите си допустимо най-прецизното ориентиране на рекламите.
Успоредно с това от ден на ден хора са склонни да имат вяра повече на обществените медии, в сравнение с ма личните си държавни управления, да вземем за пример.
И в случай че в предишното софтуерните специалисти се притесняваха от „ цифровото разделяне “ или „ цифровата бездна “ сред тези, които имат достъп до компютри и интернет, и тези, които нямат, то през днешния ден можем да приказваме за нов тип разделяне.
Черна кутия
Алгоритмите на изкуствения разсъдък вземат данните за потребителите и ги обработват посредством математически модели, с цел да изготвят прогнози. Тези прогнози варират от това каква ария бихме предпочели до това дали сме годни за приемане на заем. Моделите се създават, настройват и уточняват непрекъснато.
Повечето хора не знаят какво тъкмо се случва в подобен математически модел – даже за доста техничари е неразбираемо. За елементарния човек пък това си е напряко „ черна кутия “.
В същото време цифровите устройства се популяризират навсякъде. Хората желаят да се любуват на удобствата, които цифровите технологии им дават, само че не схващат и не желаят да схващат какви логаритми стоят зад тези системи, какво „ знаят “ обществените медии за персоналния им живот и по какъв начин се проучва всеки клик, който вършат.
„ Техничарите “, които са наясно с работата на логаритмите на изкуствения разсъдък, са малко. Повечето консуматори имат много по-малко информация по въпроса. Те не знаят по какъв начин тъкмо работи „ изкуственият разсъдък “, който им сервира реклами, оферти, тематики. А на база на тези оферти въпреки всичко вземат решения.
Знание, схващане и доверие
Има изследвания, които демонстрират, че даже човек да знае по какъв начин тъкмо работят логаритмите, това не покачва доверието към техните „ заключения “ и „ прогнози “. Така да вземем за пример в наскоро извършен опит на група студенти било препоръчано да чуят детайлни пояснения за това по какъв начин система с изкуствен интелект прави оценка представянето им на изпит. Оказало се в последна сметка, че студентите, които са чули най-прозрачните и подробни пояснения, имат вяра минимум на системата. Следователно познаването на работата на логаритмите въобще не е гаранция, че можем да се доверим на системата.
Отделен е въпросът, че даже да е допустимо да се знае доста добре и в детайли по какъв начин работи даден логаритъм, доста малко хора биха желали да се под напрежение да вникнат и схванат разяснението. За някои то би било прекомерно комплицирано. Като цяло малко на брой са склонни да създадат изпитание, с цел да вникнат в механизмите на работа на сходна система.
Въпрос на надзор
Така се стига до ситуацията, в което логаритмите въздействат доста на живота ни, само че малко на брой са склонни да се заинтересуват от това какви данни обработва изкуственият разсъдък и как; множеството избират да не занимават съзнанието с тези въпроси.
Съвсем дребна част от хората действително упражняват надзор над това какви логаритми употребяват персоналните им данни и по какъв начин. Много от платформите в интернет имат варианти за конфигуриране на това какви персонални данни се събират, по какъв начин се натрупват, по какъв начин се обработват – само че малко на брой прибягват до действителна интервенция в тези настройки. Често пъти потребителите въобще не знаят. Така да вземем за пример в една анкета 74% от потребителите на Фейсбук споделят, че не са наясно по какъв начин платформата „ схваща “ техните персонални желания.
74%, това са три четвърти от хората! Това е голяма маса консуматори, които не знаят по какъв начин биват проследявани и оценени. Тези хора вземат своите решения за покупки на база на офертите, които логаритмите на изкуствения разсъдък ще им поднесат. Тези хора вземат решения какви тематични групи ще посещават – на база на офертите, които логаритмите на изкуствения разсъдък ще им поднесат. Тези хора вземат даже съществени решения като по какъв начин да отглеждат децата си или по какъв начин да лекуват околните си – отново на база на офертите, които логаритмите на изкуствения разсъдък ще им поднесат. Оферти, направени от логаритми, за които не е ясно по какъв начин събират данни за хората и по какъв начин ги „ сдъвкват “.
Новият хайлайф
С други думи, „ компютърна просветеност “ през днешния ден значи нещо доста повече от това да знаеш главните съставни елементи на компютъра и базовите стратегии като тези за текстообработка. Днес компютърна просветеност значи да разбираш и осъзнаваш последствията от това, че си непрекъснато онлайн, и от това, че всяко от занимателните и приятни неща – от обществените мрежи през спортните приложения до електронното банкиране – изисква събирането на персонални данни, а това по-късно ще въздейства на решенията ти.
Способността да се изключиш от схемите, с които логаритмите на изкуствения разсъдък те наблюдават и след това въздействат на решенията ти, може би скоро ще се окаже скъпо умеене – умеене, с което разполагат малко на брой. Тези малко на брой ще са привилегировани да се откопчат от въздействието на повсеместните системи за въздействие посредством събрани персонални данни, сдъвкани от „ умни “ логаритми.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ