Идва ли нова Студена война?
" В предишното беше по-добре ", постоянно споделят мнозина. Без подозрение. Стратегическите въпроси също не са непознати на носталгичната зараза, която набира мощ при започване на ХХІ век в изтощения Запад. Има хора, които със страдание си спомнят Студената война. Тя наложи в света биполярен ред по време на конфронтацията сред Съюз на съветските социалистически републики и САЩ и под сянката на нуклеарните ракети откри това, което, наподобява, днес липсва на всички: непоклатимост. Според историците половинвековната съветско-американска конфронтация от края на Втората международна война до рухването на Берлинската стена изобщо не беше занимателна. Това обаче не е значимо. Онези времена се опълчват на актуалния многополярен безпорядък, в който на фона на конкуренцията във въоръженията съвременните страни (Китай, Индия, Съединени американски щати, Русия и Европа) защитават ползите си по друг метод.
Желанието на тези, които мечтаят да се върнем към елементарната международна система, може и да се сбъдне. Времената се трансформират, а светът може още веднъж да стигне до биполярност. В подобен случай играта сред силите се пренасочва към двата противникови лагера. Тези, които с носталгия си спомнят Студената война, ще намерят причина за наслада. Западът и неговите другари ще се сблъскат с китайско-руския блок и съдружниците им в световен мащаб, с цел да припомнят за славните времена на опълчване сред Вашингтон и Москва.
„ Стратегически съперник “
От една студена война към друга? 30 години след рухването на Берлинската стена в света ясно са обрисувани две стратегически трендове. От една страна, връзките сред Русия и Запада са съвсем толкоз неприятни, колкото и по руско време. От друга страна, Русия и Китай всекидневно се придържат към идентични стратегически позиции: дружно отказват да се подчиняват на интернационалните правила, въведени от Съединени американски щати през 1945 година Затова те основават общ фронт, който с всеки минал ден става по-активен. И двата лагера - както Западът, по този начин и китайско-руският тандем, намерено приказват за съревнование. Русия счита НАТО за съществена заплаха, а китайските военни упражняват дейности главно против един зложелател: Америка.
Съединени американски щати назовават Китай стратегически съперник, а Европейският съюз го възприема като систематичен съперник. Китайците обичайно не се доверяват на понятието „ стратегически съюз “ и не сключват подобен с Русия. Независимо от това обаче Пекин и Москва дружно пазят пред Запада правилото за „ близката чужбина “, която би трябвало да бъде изключителна зона на тяхно въздействие. За Русия – това са Украйна и Грузия, а за Китай – всички близки морета.
Паралелно с това Белият дом и Кремъл си насочат взаимни обвинявания за отговорността по отношение на последователното заледяване на действието на споразумение за надзор над нуклеарните оръжия. Съединени американски щати плашат да излязат от подписания през 1987 година Договор за ракетите с дребен и междинен обхват на деяние. Означава ли това, че още веднъж ще се върне конкуренцията за въоръжаване? Политологът Франсоа Ейсбур напомни, че през 2021 година изтича Договорът за ограничение на стратегическите настъпателни оръжия. Заслужава ли си да се изчака възможното му удължение?
Владимир Путин и Си Цзинпин започнаха огромна идеологическа битка със Запада. Този път към този момент не става въпрос за опълчване на капитализма и комунизма: Китай и Русия се борят за одобряване на автократичните си модели на ръководство. Либералната народна власт към този момент не е неминуем политически небосвод, както Западът я представяше при започване на 90-те години на ХХ век. Москва и Пекин също по този начин оспорват универсалния западен мироглед за правата на индивида: в тази сфера всичко има културен, затова условен темперамент, настояват те.
Пасивността на Европа
„ Руската и китайската позиция не са били толкоз близки от средата на 50-те години на ХХ век “, означават американските спецслужби. Може ли на зададения на конференцията в Бастони въпрос да се даде положителен отговор? Наистина ли се връщаме към нова форма на студена война сред Запада и китайско-руския блок?
Не, тъй като икономическата глобализация сплоти всички с невиждани връзки. И даже в случай че всичко това не може да послужи като безспорна гаранция за мира, въпреки всичко разрешава да се избегнат конфликти от времето на Студената война.
Не, тъй като Западът не е обединен. Съединени американски щати ( това не се отнася толкоз до президента Доналд Тръмп) мислят за изгодите от съюзи, образувани по време на съветско-американския спор. Това слага европейските страни в комплицирана обстановка, даже в изолираност: сред порива за завоевания на Китай; Русия, която е движена от враждебен шовинизъм, и непредсказуемите Съединени американски щати. В Бастон някогашният белгийски министър и някогашен зам.-председател на Европейска комисия Етиен Давиньон прикани европейците към дейности („ руснаците няма да създадат първата крачка “) в областта на защитата.
Пасивността на Европа е неприемлива, отбелязва и някогашният министър на външните работи на Франция Юбер Ведрин. Според него, откакто американците взеха решение да излязат от Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние, трябваше да последва усилване на съветските позиции. На фона на евентуално обновяване на конкуренцията във въоръженията е необходимо Берлин, Лондон и Париж да вземат самодейността в свои ръце, без да отстраняват Вашингтон, и да предложат на Москва спор за сигурността на Европа: „ Накрая, започнете да говорите с руснаците, като ги накарате и те да създадат това “.
Трудно е да се каже какъв ще бъде отговорът на Кремъл, а Студената война припомня за създалата се сложна и напрегната атмосфера при липса на доверие в връзките сред великите сили.
Желанието на тези, които мечтаят да се върнем към елементарната международна система, може и да се сбъдне. Времената се трансформират, а светът може още веднъж да стигне до биполярност. В подобен случай играта сред силите се пренасочва към двата противникови лагера. Тези, които с носталгия си спомнят Студената война, ще намерят причина за наслада. Западът и неговите другари ще се сблъскат с китайско-руския блок и съдружниците им в световен мащаб, с цел да припомнят за славните времена на опълчване сред Вашингтон и Москва.
„ Стратегически съперник “
От една студена война към друга? 30 години след рухването на Берлинската стена в света ясно са обрисувани две стратегически трендове. От една страна, връзките сред Русия и Запада са съвсем толкоз неприятни, колкото и по руско време. От друга страна, Русия и Китай всекидневно се придържат към идентични стратегически позиции: дружно отказват да се подчиняват на интернационалните правила, въведени от Съединени американски щати през 1945 година Затова те основават общ фронт, който с всеки минал ден става по-активен. И двата лагера - както Западът, по този начин и китайско-руският тандем, намерено приказват за съревнование. Русия счита НАТО за съществена заплаха, а китайските военни упражняват дейности главно против един зложелател: Америка.
Съединени американски щати назовават Китай стратегически съперник, а Европейският съюз го възприема като систематичен съперник. Китайците обичайно не се доверяват на понятието „ стратегически съюз “ и не сключват подобен с Русия. Независимо от това обаче Пекин и Москва дружно пазят пред Запада правилото за „ близката чужбина “, която би трябвало да бъде изключителна зона на тяхно въздействие. За Русия – това са Украйна и Грузия, а за Китай – всички близки морета.
Паралелно с това Белият дом и Кремъл си насочат взаимни обвинявания за отговорността по отношение на последователното заледяване на действието на споразумение за надзор над нуклеарните оръжия. Съединени американски щати плашат да излязат от подписания през 1987 година Договор за ракетите с дребен и междинен обхват на деяние. Означава ли това, че още веднъж ще се върне конкуренцията за въоръжаване? Политологът Франсоа Ейсбур напомни, че през 2021 година изтича Договорът за ограничение на стратегическите настъпателни оръжия. Заслужава ли си да се изчака възможното му удължение?
Владимир Путин и Си Цзинпин започнаха огромна идеологическа битка със Запада. Този път към този момент не става въпрос за опълчване на капитализма и комунизма: Китай и Русия се борят за одобряване на автократичните си модели на ръководство. Либералната народна власт към този момент не е неминуем политически небосвод, както Западът я представяше при започване на 90-те години на ХХ век. Москва и Пекин също по този начин оспорват универсалния западен мироглед за правата на индивида: в тази сфера всичко има културен, затова условен темперамент, настояват те.
Пасивността на Европа
„ Руската и китайската позиция не са били толкоз близки от средата на 50-те години на ХХ век “, означават американските спецслужби. Може ли на зададения на конференцията в Бастони въпрос да се даде положителен отговор? Наистина ли се връщаме към нова форма на студена война сред Запада и китайско-руския блок?
Не, тъй като икономическата глобализация сплоти всички с невиждани връзки. И даже в случай че всичко това не може да послужи като безспорна гаранция за мира, въпреки всичко разрешава да се избегнат конфликти от времето на Студената война.
Не, тъй като Западът не е обединен. Съединени американски щати ( това не се отнася толкоз до президента Доналд Тръмп) мислят за изгодите от съюзи, образувани по време на съветско-американския спор. Това слага европейските страни в комплицирана обстановка, даже в изолираност: сред порива за завоевания на Китай; Русия, която е движена от враждебен шовинизъм, и непредсказуемите Съединени американски щати. В Бастон някогашният белгийски министър и някогашен зам.-председател на Европейска комисия Етиен Давиньон прикани европейците към дейности („ руснаците няма да създадат първата крачка “) в областта на защитата.
Пасивността на Европа е неприемлива, отбелязва и някогашният министър на външните работи на Франция Юбер Ведрин. Според него, откакто американците взеха решение да излязат от Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние, трябваше да последва усилване на съветските позиции. На фона на евентуално обновяване на конкуренцията във въоръженията е необходимо Берлин, Лондон и Париж да вземат самодейността в свои ръце, без да отстраняват Вашингтон, и да предложат на Москва спор за сигурността на Европа: „ Накрая, започнете да говорите с руснаците, като ги накарате и те да създадат това “.
Трудно е да се каже какъв ще бъде отговорът на Кремъл, а Студената война припомня за създалата се сложна и напрегната атмосфера при липса на доверие в връзките сред великите сили.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ