За да променим света, е нужно първо да променим себе си
В метрото забелязах мъж с дете.
Детето не изглеждаше предостатъчно.
Явно бяха татко и наследник. Седяха един до различен и главите им грееха в еднообразно руси коси, като лятна плява. Съвършенно идентични!
Детето наклони глава встрани и втренчи взор в една точка.
Бащата говореше по мобилния си телефон. Той не обръщаше никакво внимание на сина си, нито един път не го погледна, нито един път не го докосна. Сякаш пътуваха в разнообразни вагони, напълно настрана.
Детето изглеждаше по този начин, като че ли за него на този свят съществуваше единствено точката, в която бе вперило взор.
– Толкова ли е мъчно да го хване да ръка? – се запитах на разум, въпреки че желаех да извикам.
След известно време мъжът приключи диалога и прибра телефона в джоба си.
– Какво ли ще направи в този момент – ще затвори очи и ще дреме или ще се оглежда глупаво в близост? – помислих си.
Само след минута мъжът целуна момченцето по бузата и мощно го притисна до себе си. Косите им се събраха, като че ли бяха едно.
Бащата не обръщаше никакво внимание на близките, като че ли пътуваха сам-сами с момченцето във вагона, и в прочут смисъл то по този начин си и беше.
Нямаме право да учим другите какво да вършат, какво да усещат, по какъв начин да се държат.
Защото всеки знае себе си и всеки работи, съгласно своите лични разбирания, и не се нуждае от ничии препоръки.
Не забравяйте, с цел да измененията света, е нужно първо да измененията себе си!
Източник
