В месеца на футболни страсти и жътвени кампании разговаряме с

...
В месеца на футболни страсти и жътвени кампании разговаряме с
Коментари Харесай

Инж. Венцислав Евгениев – кмет на монтанската община Медковец, пред „Труд“: Народът е самотен бегач с глухи държавници

В месеца на футболни пристрастености и жътвени акции беседваме с един от най-дългогодишните локални управници – кмета на дребната северозападна община Медковец Венцислав Евгениев. Чуват ли министри и депутати гласовете на елементарните хора и по какъв начин заплати от Чехия стопират битовата престъпност у нас? И още – за какво страната товари локалните управи с куп отговорности, само че без пари и по какъв начин кметските коли се трансформират в държавни „ Спартани “.

– Господин Евгениев, пред прага на лятото отвред идат горещи вести – в Русия пламтят футболни пристрастености, Съединени американски щати и Северна Корея договарят нуклеарно разоръжаване, в Народното събрание стягат избор на съмнение. Вълнуват ли тези тематики и дребната община Медковец или тук хората имат по-важни грижи?

– Това са значими неща за всички. Цар Футбол е популярен спорт и владее и политици, и елементарни хора. И мен. (Усмихва се и показва футболна купа, извоювана от тима, в който е играл преди години). Живеем в един свят и всичко което се случва, без значение дали ни интересува, въздейства на живота ни. Но погледът на хората тук е малко по-различен, той не е от камбанарията на огромната политика, а от тяхната позиция. Най-горещата тематика за нас като земеделци в този момент е жътвата. Екстремните превалявания през март и последвалото засушаване унищожиха част от реколтата. Сега има рекордно ниски добиви на ечемик – по 250-300 кг от декар, което е нищо. Цените не мърдат, приходите падат. И градушка мина на 2 пъти. А всяка градушка къса от хляба. Това ни занимава най-вече.

– Община Медковец със своите пет села е измежду най-малките в региона. Как се живее в регион, където всеки трети в работоспособна възраст няма издръжка?
– Цифрите не са напълно точни. От години българите, отпътували да търсят избавление в чужбина, са изключени от статистиката. За да получим числа, които можем да публикуваме и да се похвалим с тях. Ромският квартал в Медковец е останал на половина, преселил се е в Белгия, Германия, Чехия, Испания. Реално безработицата е над 30%, в случай че включим и напусналите заради липса на издръжка. Но има и различен проблем в обитаеми места като нашето. Много хора са се записали за безработни, само че имат приходи. Едни работят нивички, градини, други отглеждат животни. Но се записват на борсата, в случай че може да се промушат през разпоредбите, да получат енергийно подкрепяне или хранителни артикули. Това е спомагателен източник на приходи. Още една неправда в цялостната ни с несправедливости страна.

– Успявате ли да намерите издръжка най-малко на най-бедстващите?
– Постоянно се борим за повече места в настоящите обществени стратегии – в програмата „ Работа “, в районните стратегии, в младежката претовареност. Продължаваме плана за персонални асистенти, за домашни помощници. Там сме заели над 80 индивида. Помага и частният бизнес. Имаме завод за произвеждане на опаковки. В село Расово, където земята е по-добра, земеделците са доста дейни – направиха зърнобази, площадки. Сега се работи върху откриване на линия за произвеждане на пелети от високобелтъчни култури. Това дава работа и самун на хората. Но огромният проблем при нас и в огромна част от страната, е слабата начетеност на огромен контингент хора. Като нямат никакви познания и трудови привички, по какъв начин да им намериш работа? Само с ИТ експерти няма да реализираме богатство. Трябват готови хора във всички сфери.

– Какво не доближават повече на дребни общини като Медковец – хората или парите?
– Няма какво да разясняваме – демографската рецесия и миграцията ни обезлюдяват, а парите не стигат. Частта на бюджета, която се образува от налози, такси и административни услуги е дребна. Бюджетът ни е към 2 100 000 лв.. Местните проходи са към 700 000 лв.. Просто няма платци. Хубавото е, че преди години много е работено – построени са водоснабдявания, пътна инфраструктура. За ново строителство дори не мечтаем. Не доближават средствата да поддържаме това, което е направено. Да се доредиш да получиш средства за строителство е сложна работа. Те се дават на разнообразни правила и един от тях е „ да си наш човек “. За целеви средства от страната би трябвало да се редиш, да се кланяш и викаш „ Аз съм от ЦСКА! “, въпреки че си от „ Левски “… Отсъства справедливостта.

– А средствата от европейските фондове стигат ли и до общини като Медковец и защо се употребяват?
– Имаме към този момент подписан контракт за рехабилитация на учебното заведение в Медковец за 2 млн. лв. и тече процедура за избор на реализатор. До дни чакаме да бъде утвърден план за рехабилитация на пътя Расово – Аспарухово – Сталийска махала за към 4,5 млн. лв.. Това е пътя, който ТИР-овете от Дунав мост 2 направиха като лунен пейзаж. Вкарваме и няколко нови плана – за вътрешна пътна мрежа в Расово – 1,2 млн. лв., за зелени площи към 400 000 евро, за спортни площадки. Еврофондовете стигат до нас, само че борбата за тях е огромна и има доста бюрократични условия. Но такива са изискванията на Европейска комисия, които дават парите. Въпросът отново опира дали почтено и независимо арбитрите дефинират по какъв начин се вложени средствата, добре ли е изпълнена инвестицията или има непочтеност. И в тази сфера в нашата блага родина нещата се гледат на наши и ваши.

– Чуват ли министрите и депутатите гласа на хората от дребните селища или се сещат за тях единствено преди избори??
– Ще отговоря с анекдот. Чапаев и Петка правили проучване за държанието на бръмбара след интервенции върху крайниците му. Откъснали му единия крайник, споделили „ Бръмбар, върви! “ и той закуцукал напред. Записали „ След ампутиране на един крак бръмбарът се движи “. Отрязали втори, трети крайник и отново подавали команди. Бръмбарът, въпреки и мъчно, пълзял. Когато му махнали и четвъртия крайник и наредили „ Тръгвай! “ обаче останал на място. И Чапай споделил: „ Петка пиши – След отрязването на четвъртия крайник, бръмбарът оглушава! “. Това е – в множеството случаи висшите ни държавници са глухи за националните вопли и по тази причина мъчно се движим напред, постоянно тъпчем и на място. Работата по системата „ проба – неточност “ докара до такава степен, че решаваме проблемите единствено след организирането на цивилен митинги. Народът се усеща уединен бегач, единствено на места по пътя има бели лястовици – виновни държавници.

– Значи връзката сред хората и политиците е скъсана?
– На доста места – да. Но не напълно. Има доста кадърни, рационални и сполучливи управници -и кметове, и министри, и депутати. И когато се вслушват в хората и обединят напъните си, реализират положителни резултати. Ще ви дам образец. Преди време имаше процедура обществените помощи да се раздават в натура. Тогава организирахме сериозна борба с тогавашния народен представител Руси Статков и общественият министър Иван Нейков и премахнахме изискването тези помощи в натура да ги доставя една компания за цяла България. Дадоха опция на общините да оказват помощ на хората. Което е обикновено, тъй като ние познаваме хората, знаем кой от какво се нуждае, можем да организираме и да направляваме тази активност.

– Наскоро Сдружението на общините разгласи, че в България съществува дисбаланс сред права и отговорности на общините. Те дават отговор за 70% от обществените услуги, които се провеждат с по-малко от 25% от обществените средства. И естествено, изнемогват…
– Това е самата истина. Ето, полските пътища са обществена общинска благосъстоятелност. Кой ги поддържа? Никой. Водят се общински, само че общината няма запас. Ние имаме землище с доста пътища и са в неприятно положение, унищожава се техниката, харчи се гориво ненужно. Преди време внесохме в Народното събрание предложение да се вкара такса „ Ползване на полски пътища “. Който обработва 100 дка, да заплаща примерно 500 лв., за 1000 дка – 5000 лв.. Парите да постъпват в общинските бюджети, а притежателите на земи и ползвателите да излъчат орган, който да създаде капиталова стратегия за използването и контрола на тези средства. Но предлагането не мина в Народното събрание. Обясниха ми, че било комплицирано, трудно… А истината е, че има компании, които гледат по 2 млн. дка земя и би трябвало да заплащат примерно 1 млн. за такса пътища. И те избират на някои от законотворците да им смажат трансмисията и законът да не мине. А пък по места дано да е разруха. Общината към този момент се грижи и за погребални услуги, ел. повреди, даже за решение на фамилни спорове. Всичко това обаче е обвързвано и с запаси. Но горе доста от тези неща не ги знаят, или се вършат, че не ги знаят. И парадират „ Разрешиха държавния „ Спартан “ да транспортира болен! “ Чест и почитания! Но би трябвало да знаят, че кметовете нямат държавни Спартани. И все пак намират способи и оказват помощ всеки ден със служебния, с персоналния автомобил на заболели и остарели хора.

– Темата за газопровод през България още веднъж стана настояща. През октомври 2013 година в община Медковец бе направена първата спойка на тръбите за „ Южен поток “ и хората се обнадеждиха, че регионът ще се съживи. После всичко рухна. Как разясняват хората в този момент връщането към плана?
– Тогава бяхме доста радостни, че такава инвестиция ще се осъществя в общината ни и помогнахме с каквото можем. Съдействахме за покупката на 120 дка земя за строителство на компресорна помпена станция. Сервитути, трасировки, всичко беше осъществено. Гарантирани бяха 75 работни места в село Расово за 50 години напред – за инженери, механици, техници. Отделно за строителството трябваха доста служащи. Това щеше да раздвижи и бизнeса в региона, да усъвършенства и демографските характерности, щяха да дойдат младежи с деца. Имаше вдъхновение, само че нещата се сринаха. После пристигнаха и думите на премиера за газов хъб и отклонението на тръбата от Турция и в този момент още веднъж се надяваме, че този път може нещо положително да се случи. От този план всички ще имат изгода. Страната и най-много нашият безпаричен регион имат потребност от газификация.

– Българска социалистическа партия внася избор на съмнение към кабинета с претекст „ провали в сигурността и битката с престъпността “. Апашите не престават да тормозят хората в дребните селища, а полицията сякаш не може да се оправи с тях. Вие на какво разчитате – на Министерство на вътрешните работи или на частни гардове?
– В Медковец има полицейски сектор и чиновниците му имат дял в намаляването на престъпността, само че най към този момент с респектиращи дейности – наличие, разкриваемост на към този момент осъществени закононарушения. Голямата роля за снижаването на битовата престъпност обаче не е обвързвана с Министерство на вътрешните работи и гардове, а с поминъка. Факт е, че през последните години доста хора от нашата община откриха опция да работят в чужбина. В един цех в Чехия за автомобилни елементи има 40 души от нашата община. Един с обучение 4 клас тук беше без работа, а там получава 1600 лв.. Тук не е изкарал и 15 стотинки. Като се върнат тези хора – не поглеждат към непознатото. Да не дърпаме дявола за опашката, само че имаме съществено понижаване на битовата престъпност. И същинската причина е, че най-бедните и гладните си откриха работа, само че вън от България. Така че отсам би трябвало да тръгне битката с тази престъпност – с работа за хората. Всичко друго е бягане след влака.

– През последните месеци сред първите мъже в страната непрекъснато прехвърчат искри, гърмят кавги, сипят се обвинявания и обиди… Как се отразяват, да ги назовем „ борбите сред генералите “, на редовите управници и хората по градове и села?
– Отвращаващо и демотивиращо е! Хора, които сякаш са интелигенти, се занимават с простотии. Създават усещане, че се ненавиждат. И това ме учудва и тревожи. Истинските пълководци могат да беседват на равна нога и между тях, и с офицерите, и с редниците. Генералът не може да е военачалник, в случай че не го признае войската.

– От години обсъждаме нуждата от здравна, правосъдна, просветителна, военна промяна, които пък все не се случват… Но има ли потребност България и от административна промяна – у нас към този момент има общини с по 1000 – 2000 поданици.
– Личното ми мнение е, че има потребност от административна промяна. Коефициентът на потребно деяние на сегашната администрация като цяло, не мога да поставям всички под общ знаменател, не е висок. Системният дефицит на средства не разрешава да се осъществят и ония инициативи, които са извънредно потребни. В множеството случаи дребните общини линеят. Само че едно окрупняване на общините носи различен риск. Неписано предписание е, че когато уедряват една административно-териториална единица и извеждат нейният център по-далече от периферията, забвението почва да цари. Сработва инстинктът на центъра и доближените му, за другите – каквото остане. На този стадий не виждам кой и какви гаранции ще даде, че няма да се неглижират ползите и потребностите на най-малките селца, със алегоричен брой поданици. Затова считам, че в този момент би трябвало да се мисли по какъв начин да се укрепи грижата за всяко кътче българска земя. Да не останат части ничия земя в родината ни, в които да царят единствено драми и беззащитност. А това е посоката в която се движат най-малките български селища.

Нашият посетител
Венцислав Евгениев e 63-годишен, седми мандат кмет на община Медковец, област Монтана. Работил е като инженер, зам.-председател на Аграрно-промишлен комплекс и ръководител на Трудово-кооперативно земеделско стопанство в родното си село. От 1991 година е кмет на община Медковец. Сега отново е на този пост от локална коалиция „ Българска социалистическа партия – АБВ ”. Запален фен е на футбола, написа стихове. Семеен е, татко на две дъщери.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР