Десислава Димитрова: България е гробище за жени
В Международния ден на дамата с изключение на цветя и захаросани поздравления, се повдигат тематиките и за проблемите на дамите в България. А те съвсем не са един и два. След като статистиката сподели безкомпромисни разлики в заплащането на мъжете и дамите у нас, а съвсем всяка седмица новините оповестяват за убити дами вследствие на домашно принуждение, 8 март ще бъде маркиран с с огромно шествие, което стартира в 19:00 ч. от пилоните на НДК в София. Проявата под надслова " Нито една повече " се провежда от колектива на Феминистки мобилизации като акцент тази година е незабавното приемане на Закона за отбрана от домашно принуждение.
За настоящите проблеми на дамите в България през 2023 година беседваме с Десислава Димитрова от Феминистки мобилизации:
Разкажете повече за концепцията за протестното шествие, което ще проведете точно на 8 март...
8 март е ден, който честваме, само че имаме опция да отбележим достиженията, които са политически, обществени, стопански, културни на дамите, които са извоювали нашите права на дамите, с цел да можем да гласуваме, да се явяваме на избори, да работим, да учим в университет. Но 8 март също е и ден за активизъм. Тъй като има още много за извоюване, излизаме с поредност от претенции, като главното е за неотложно приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за протекция от домашно принуждение. Той беше отритнат от Българска социалистическа партия, ГЕРБ и " Възраждане " при гласуването в последното Народно заседание.
Тази година надписът на шествието за 8 март се слива с други акции на други женски организации. Къде се припознавате с Вашите дела?
Шествието за 8 март тази година е под надслова " Нито една повече ", който използваме на 25 ноември, когато организираме митингите против домашното принуждение и полово основаното принуждение над дами. От началото на годината, което са малко повече от 2 месеца, към този момент имаме най-малко 8 убити дами. За предходната година убитите дами са 27 вследствие на полово основано принуждение или домашно принуждение. Това е първото искане на митинга ни - незабавно да се одобри законът. Отделно имаме и други претенции: за прекъсване на употребата в типично женските специалности в бранша на образованието, шиваческата промишленост, в областта на грижовния труд, както и за намаляване на разликите в заплащането на база пол. По публична статистика дамите взимат към 14 % по-малко заплата за същия труд, който правят наедно с сътрудниците си мъже, и това води до икономическа взаимозависимост.
България положително място за живеене на дамите ли е?
Не е. България е едно гробище за дами. Не единствено статистиката приказва за възходящ брой на смъртните случаи от принуждение над дамите. Казваме го и от нашия медиен мониторинг, само че формалните данни се разминават с действителността заради големия брой нерегистрирани случаи. Срещаме се непрекъснато с всевъзможен вид принуждение. От учебно заведение, на работното място, тормоз в фамилията, психически тормоз и дръзвам да настоявам, че в България няма задоволително схващане в обществото, нито от институциите за размерите на проблемите. Жените не получават съответна грижа, не получават съответно възнаграждение, не могат да разчитат на превантивни ограничения, тъй като няма съответно законодателство, което да работи в тяхна изгода. Може да звуча черногледо, само че от персонален опит, от опита на доста дами, които познавам, от опита от дами в фамилията ми и мои приятелки и от опита на дами, които ни пишат на страницата всеки ден, умозаключавам, че България е гробище за дами.
Един ден в годината задоволително ли е да се приказва за проблемите на дамите?
Не, несъмнено. Затова в нашия колектив непрекъснато организираме разнообразни осведомителни акции за активизиране на публичните сили за митинги. Когато има събитие, което би могло да притегли и други хора към нашите начинания, ние се включваме интензивно.
Смятате ли, че единствено с митинги и говорене ще се реализира търсения резултат?
Само с говорене не става нищо. Затова излизаме на улицата, само че и единствено с това не става. Но е значимо да създадем първата крачка към създаване на гражданско общество, което съществува в България, само че е още доста нежно. Първата крачка е да се приказва и да се повдигат диспути и полемики свободно в публичното пространство за проблемите на дамите. Един от най-честите въпроси, които получаваме за шествието за правата на дамите по случай 8 март е: „ Кажете едно право, което дамите в България нямат “?
Ами ето - хората не са задоволително осведомени, в резултат на което не се пробват да отстояват тези доста значими борби и да са с нас на площада и да изискват от институциите, от властта и политиците да водят политики, които са в интерес на всички хора. Не единствено на дамите. На всеки българин.
Какви са най-големите триумфи през последните години на Вашата организация?
Все още това не е реализиран триумф, само че доста се гордеем с напредването на Закона за отбрана от домашното принуждение, който доста дълго време беше изготвян с цивилен квоти и със съдействието на фондация „ Будителките “, подкрепяни от „ Момичетата от града “, с поредност от чувания от неправителствения бранш. За страдание този Законопроект беше сакат и отсечен на 27 януари тази година. Ние имаме вяра, че дейностите в тази посока са доста, тъй като това беше един доста добър законопроект. Такова нещо в България не е съществувало до момента. Той не беше признат, тъй като някои политически обединения използваха агитация против ЛГТБИ+ хората. Вярваме и ще пожелаваме той да се одобри от идващото Народно заседание.
Продължава на идната страница...
За настоящите проблеми на дамите в България през 2023 година беседваме с Десислава Димитрова от Феминистки мобилизации:
Разкажете повече за концепцията за протестното шествие, което ще проведете точно на 8 март...
8 март е ден, който честваме, само че имаме опция да отбележим достиженията, които са политически, обществени, стопански, културни на дамите, които са извоювали нашите права на дамите, с цел да можем да гласуваме, да се явяваме на избори, да работим, да учим в университет. Но 8 март също е и ден за активизъм. Тъй като има още много за извоюване, излизаме с поредност от претенции, като главното е за неотложно приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за протекция от домашно принуждение. Той беше отритнат от Българска социалистическа партия, ГЕРБ и " Възраждане " при гласуването в последното Народно заседание.
Тази година надписът на шествието за 8 март се слива с други акции на други женски организации. Къде се припознавате с Вашите дела?
Шествието за 8 март тази година е под надслова " Нито една повече ", който използваме на 25 ноември, когато организираме митингите против домашното принуждение и полово основаното принуждение над дами. От началото на годината, което са малко повече от 2 месеца, към този момент имаме най-малко 8 убити дами. За предходната година убитите дами са 27 вследствие на полово основано принуждение или домашно принуждение. Това е първото искане на митинга ни - незабавно да се одобри законът. Отделно имаме и други претенции: за прекъсване на употребата в типично женските специалности в бранша на образованието, шиваческата промишленост, в областта на грижовния труд, както и за намаляване на разликите в заплащането на база пол. По публична статистика дамите взимат към 14 % по-малко заплата за същия труд, който правят наедно с сътрудниците си мъже, и това води до икономическа взаимозависимост.
България положително място за живеене на дамите ли е?
Не е. България е едно гробище за дами. Не единствено статистиката приказва за възходящ брой на смъртните случаи от принуждение над дамите. Казваме го и от нашия медиен мониторинг, само че формалните данни се разминават с действителността заради големия брой нерегистрирани случаи. Срещаме се непрекъснато с всевъзможен вид принуждение. От учебно заведение, на работното място, тормоз в фамилията, психически тормоз и дръзвам да настоявам, че в България няма задоволително схващане в обществото, нито от институциите за размерите на проблемите. Жените не получават съответна грижа, не получават съответно възнаграждение, не могат да разчитат на превантивни ограничения, тъй като няма съответно законодателство, което да работи в тяхна изгода. Може да звуча черногледо, само че от персонален опит, от опита на доста дами, които познавам, от опита от дами в фамилията ми и мои приятелки и от опита на дами, които ни пишат на страницата всеки ден, умозаключавам, че България е гробище за дами.
Един ден в годината задоволително ли е да се приказва за проблемите на дамите?
Не, несъмнено. Затова в нашия колектив непрекъснато организираме разнообразни осведомителни акции за активизиране на публичните сили за митинги. Когато има събитие, което би могло да притегли и други хора към нашите начинания, ние се включваме интензивно.
Смятате ли, че единствено с митинги и говорене ще се реализира търсения резултат?
Само с говорене не става нищо. Затова излизаме на улицата, само че и единствено с това не става. Но е значимо да създадем първата крачка към създаване на гражданско общество, което съществува в България, само че е още доста нежно. Първата крачка е да се приказва и да се повдигат диспути и полемики свободно в публичното пространство за проблемите на дамите. Един от най-честите въпроси, които получаваме за шествието за правата на дамите по случай 8 март е: „ Кажете едно право, което дамите в България нямат “?
Ами ето - хората не са задоволително осведомени, в резултат на което не се пробват да отстояват тези доста значими борби и да са с нас на площада и да изискват от институциите, от властта и политиците да водят политики, които са в интерес на всички хора. Не единствено на дамите. На всеки българин.
Какви са най-големите триумфи през последните години на Вашата организация?
Все още това не е реализиран триумф, само че доста се гордеем с напредването на Закона за отбрана от домашното принуждение, който доста дълго време беше изготвян с цивилен квоти и със съдействието на фондация „ Будителките “, подкрепяни от „ Момичетата от града “, с поредност от чувания от неправителствения бранш. За страдание този Законопроект беше сакат и отсечен на 27 януари тази година. Ние имаме вяра, че дейностите в тази посока са доста, тъй като това беше един доста добър законопроект. Такова нещо в България не е съществувало до момента. Той не беше признат, тъй като някои политически обединения използваха агитация против ЛГТБИ+ хората. Вярваме и ще пожелаваме той да се одобри от идващото Народно заседание.
Продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ