Държавата на КПКОНПИ, или кой и защо излъга Генералния адвокат?
В медиите се появиха анонимни мнения за позицията на генералния юрист на Съда на Европейски Съюз Елинор Шарпстън по делото за така наречен гражданска конфискация в България. Конкретният проблем бе подложен пред съда в Люксембург от съдията Енчева от Софийския градски съд по отношение на гръмко рекламираното от някогашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев " дело против Цветан Василев " за конфискация на имуществото за 2.2 милиарда. Това питане бе направено по отношение на гръмко рекламираното от Пламен Георгиев през 2015 - 2016 година дело на КПКОНПИ против Цветан Василев за 2.2 милиарда в действителност дело против голям брой юридически лица (и Цветан Василев някъде в множеството).
Запитването се отнася до приложимостта на Директива 2014/42/ЕС на Екологичен потенциал и Съвета към производствата по Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ). Според тези мнения мнението на генералния юрист Елинор Шарпстън е, че " конфискацията без присъда е допустима ". Така систематизирана, българската интерпретация на мнението на генералния юрист Шарпстън доста прочут и доста почитан общоприет юрист, е в действителност импровизация, на която, не по виновност на медиите, липсва юридическа точност. Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ.
Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ
1. Създава се усещане, че българският арбитър е задал малоумния въпрос дали и до каква степен в Република България може да се ползва " неоснована на присъда конфискация ". Подобен безразсъден въпрос никой арбитър не би си разрешил да зададе. В националното право на Република България конфискация на имуществени права без присъда е имало преди " Девети " (9.ІХ.1944 г.), след " Девети ", след " Десети " (10.11.1989 г.), ще има и в бъдеще.
Съществуват най-малко няколко законови хипотези, в които съд или различен орган на територията на България конфискува/отнема в интерес на страната имуществени права, без това да се прави с присъда на углавен съд. Всъщност питането на съдията Енчева не е за " неоснована на присъда конфискация " (според акта на конфискация), а за сходството на българската " конфискация на нелегално добито имущество " (според обекта на конфискация) с правилата и разпоредбите на правото на Европейски Съюз.
Запитването се отнася до приложимостта на Директива 2014/42/ЕС на Екологичен потенциал и Съвета към производствата по Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ). Според тези мнения мнението на генералния юрист Елинор Шарпстън е, че " конфискацията без присъда е допустима ". Така систематизирана, българската интерпретация на мнението на генералния юрист Шарпстън доста прочут и доста почитан общоприет юрист, е в действителност импровизация, на която, не по виновност на медиите, липсва юридическа точност. Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ.
Поднесен на публиката по този метод, изводът е напълно подвеждащ
1. Създава се усещане, че българският арбитър е задал малоумния въпрос дали и до каква степен в Република България може да се ползва " неоснована на присъда конфискация ". Подобен безразсъден въпрос никой арбитър не би си разрешил да зададе. В националното право на Република България конфискация на имуществени права без присъда е имало преди " Девети " (9.ІХ.1944 г.), след " Девети ", след " Десети " (10.11.1989 г.), ще има и в бъдеще.
Съществуват най-малко няколко законови хипотези, в които съд или различен орган на територията на България конфискува/отнема в интерес на страната имуществени права, без това да се прави с присъда на углавен съд. Всъщност питането на съдията Енчева не е за " неоснована на присъда конфискация " (според акта на конфискация), а за сходството на българската " конфискация на нелегално добито имущество " (според обекта на конфискация) с правилата и разпоредбите на правото на Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ