Защо САЩ не могат без Афганистан?
В материал озаглавен “САЩ не могат да живеят без Афганистан ” близкоизточния анализатор Аарън Милър разяснява провеждащите се сред американската администрация и талибаните договаряния за бъдещето на Афганистан в американския вестник The Hill, показан без редакторска интервенция от организация Фокус.
Осмият кръг от договарянията сред Съединени американски щати и талибаните завърши тази седмица без реализиране на съглашение, само че въпреки всичко има действителна опция такова да бъде подписано до септември.
Много е рано да се приказва за спечелили и губещи, преди да бъдат оповестени детайлности за рамковото съглашение и евентуално даже по-късно, поради несигурността, присъща на всяко съглашение. Но ето няколко основни политически неуместни действителности, които наподобява ще произтичат от всяко съглашение сред Съединени американски щати и талибаните.
На 11 август, когато афганистанците означават мюсюлманския фестивал на Ейд Ал-Адха, американският договарящ Залмай Халилзад изрази вяра, че " това е последният Ейд, когато Афганистан е във война. " Работих с Халилзад в Държавния департамент, а той е ловък договарящ.
След като бях там и работих по арабско-израелския въпрос, знам какъв брой е значимо да останем уверени и оптимистични. Това е изключително правилно при условия, в които афганистанското държавно управление се усеща маргинализирано от Съединени американски щати, съмнително към талибаните и се тормози, че Съединени американски щати се стремят да се изтеглят и изобщо не се интересуват от стабилно решение за бъдещето на Афганистан.
Все отново би трябвало да спрем да използваме думите „ мир “ и „ Афганистан “ в едно и също изречение. Мирът в Афганистан е или нещо отдалечено обвързвано с това положение, когато нито една от страните не може даже да се споразумее за трайно преустановяване на огъня, в най-хубавия случай е блян, само че по-вероятно е фикция.
И във всеки случай е малко евентуално да бъде обезпечен от Америка. Това, с което Халилзад се занимава в този момент, е да обезпечи съглашение за евакуиране, а не за постоянен и цялостен Афганистан - фокусът и задачата на политиката на Съединени американски щати.
Все отново Халилзад сподели, че Съединени американски щати търсят „ спокойно съглашение, а не съглашение за оттегляне; спокойно съглашение, което дава опция за отдръпване. " Това е ловко формулиране и оставя отворена опцията даже при съглашение за времевата линия за отдръпване, всяко доста оттегляне ще бъде„ учредено на изискванията ".
Но в същия миг Съединени американски щати заплашиха, че в случай че договарянията с талибаните не продължат напред, президентът може да изтегли войските по-бързо. И публичният, и политическият хайлайф са изгубили интерес към войната. С изключение на конгресмена Тулси Габард (демократ от Хаваите), нито един политик не загатна най-дългата война в историята на Америка по време на своите встъпителни или заключителни изказвания във втория тур на кандидат-президентските диспути при демократите.
Войната лиши 3 500 американски и на обединението живота и коства 132 милиарда $. И президентът Тръмп се е заел по метод, който нито един от двамата му прародители не е работил да изтегли Съединени американски щати от тази скъпа и без вероятности за победа война.
Афганистанските представители биха желали да имат вяра в уверенията на Съединени американски щати, че Вашингтон ще поддържа сили за битка с тероризма в страната години наред, частично за подкрепяне на афганистанските сили за сигурност и частично за прилепяне на талибаните да нарушат изискванията в договарянията за Афганистан.
И всяко евакуиране на останалите 14 000 американски сили ще отнеме време. Но както един американски публицист сподели: „ Ако Афганистан ще се върне обратно, значи ще се върне обратно. Това е самостоятелна страна, а не 51-вия щат. "
В най-хубавия случай, без значение какъв брой откровени и ангажирани американски договарящи могат да бъдат към по-мирен Афганистан, съставният елемент за мир е привързан с вътре-афганистанския разговор, а не към настоящите задължения и уверения в Съединени американски щати. Всеки хипотетичен кротичък развой е прикритие, с цел да обезпечи пословичния порядъчен времеви прозорец Съединени американски щати да изтегли множеството от силите си.
Ако приемем, че двата основни въпроса на масата сред договарящите Съединени американски щати и талибаните са създадени - график за евакуиране на американските сили и гаранции за сигурност за справяне с терористичните групировки на „ Ал Кайда “ и други джихадисти - вратата се отваря към вселената от главоболия, провокации и на пръв взор неразрешими проблеми сред фракции, които се презират една друга, а в тази ситуация с талибаните даже няма да признаят централното държавно управление.
Новото в метода на Съединени американски щати е, че наподобява, че Вашингтон най-сетне е отделил личното си отдръпване от предизвикването на построяването на нацията.
Каталогът на проблемите - от възможното разположение на американските сили и ролята на дамите до това по какъв начин да интегрират талибанските и афганистанските сили за сигурност, шерването на властта и степента на политическа концентрация на политическата система - остават нерешени в среда на надълбоко съмнение и липса на ангажираност за изцяло преустановяване на огъня.
Неотдавнашните победи възходящото въздействие на талибаните и отслабването на афганистанските сили за сигурност не биха могли да настъпят в по-лошо време. Към това прибавете ролята на Пакистан със лична стратегия за Афганистан и имате среда, която може да държи страната в продължение на години напред.
Афганистан е най-дългата война на Америка. Когато бъде редуциран до същността си, единственият в действителност жизненоважен народен интерес, който Съединени американски щати имат в тази злополучна земя, подсигурява, че Афганистан няма да стане основа за терористични офанзиви против Съединени американски щати. Колкото и да са значими и тежкото състояние на дамите в Афганистан и разширението на демокрацията и правата на индивида, те не си заслужават броя и количеството на американския живот и средства, които сме вложили.
А има и противоречиви способи за осъществяване на ефикасни антитерористични интервенции, разнообразни от разполагането на огромен брой американски сухопътни сили в страната. Всъщност някои биха могли да кажат, че 11 септември не е породен главно от Афганистан, а по-скоро от цялостен срив в сигурността в Съединени американски щати, който разреши терористите да влязат в Съединени американски щати, да преминат няколко пъти през границите на Съединени американски щати и да се образоват в американските летателни учебни заведения.
И въпреки всичко осемнадесет години по-късно причините в интерес на оставането в Афганистан не престават. Сред военните има мощни гласове, които настояват освен, че на талибаните не може да се има вяра, с цел да се подсигурява, че Ал Кайда няма да възобнови, само че и че афганистанските сили за сигурност просто не са в положение да се опълчват на терористична опасност, даже от „ Ислямска страна “. Други предвиждат гражданска война; краят на европейското присъединяване в коалицията; крахът на държавното управление в Кабул; и възходящото иранско, съветско и пакистанско въздействие в резултат на доста отдръпване. И няма подозрение, че Съединени американски щати ще запазят някакво остатъчно наличие за антитерористични интервенции.
Миналия декември президентът Тръмп даде обещание да изтегли почти половината от 14 000 американски сили от Афганистан. И няма и малко подозрение, че би желал да види съществено понижение преди изборите 2020 година Досега напредъкът е дребен и още един декември ще пристигна и ще си отиде без смяна на този брой.
Може би договарянията сред Съединени американски щати и талибаните ще обезпечат непоколебим график за оттегляне; може би ще има преустановяване на огъня; може би междуафганските договаряния ще съумеят да стабилизират страната. Това са доста може би.
Едно е съвсем несъмнено, че този път през идната година Съединени американски щати към момента ще разполагат с хиляди военни, ситуирани в Афганистан, изправени пред нестабилно бъдеще. Вечната война по тези земи ще си остане безконечна.
Осмият кръг от договарянията сред Съединени американски щати и талибаните завърши тази седмица без реализиране на съглашение, само че въпреки всичко има действителна опция такова да бъде подписано до септември.
Много е рано да се приказва за спечелили и губещи, преди да бъдат оповестени детайлности за рамковото съглашение и евентуално даже по-късно, поради несигурността, присъща на всяко съглашение. Но ето няколко основни политически неуместни действителности, които наподобява ще произтичат от всяко съглашение сред Съединени американски щати и талибаните.
На 11 август, когато афганистанците означават мюсюлманския фестивал на Ейд Ал-Адха, американският договарящ Залмай Халилзад изрази вяра, че " това е последният Ейд, когато Афганистан е във война. " Работих с Халилзад в Държавния департамент, а той е ловък договарящ.
След като бях там и работих по арабско-израелския въпрос, знам какъв брой е значимо да останем уверени и оптимистични. Това е изключително правилно при условия, в които афганистанското държавно управление се усеща маргинализирано от Съединени американски щати, съмнително към талибаните и се тормози, че Съединени американски щати се стремят да се изтеглят и изобщо не се интересуват от стабилно решение за бъдещето на Афганистан.
Все отново би трябвало да спрем да използваме думите „ мир “ и „ Афганистан “ в едно и също изречение. Мирът в Афганистан е или нещо отдалечено обвързвано с това положение, когато нито една от страните не може даже да се споразумее за трайно преустановяване на огъня, в най-хубавия случай е блян, само че по-вероятно е фикция.
И във всеки случай е малко евентуално да бъде обезпечен от Америка. Това, с което Халилзад се занимава в този момент, е да обезпечи съглашение за евакуиране, а не за постоянен и цялостен Афганистан - фокусът и задачата на политиката на Съединени американски щати.
Все отново Халилзад сподели, че Съединени американски щати търсят „ спокойно съглашение, а не съглашение за оттегляне; спокойно съглашение, което дава опция за отдръпване. " Това е ловко формулиране и оставя отворена опцията даже при съглашение за времевата линия за отдръпване, всяко доста оттегляне ще бъде„ учредено на изискванията ".
Но в същия миг Съединени американски щати заплашиха, че в случай че договарянията с талибаните не продължат напред, президентът може да изтегли войските по-бързо. И публичният, и политическият хайлайф са изгубили интерес към войната. С изключение на конгресмена Тулси Габард (демократ от Хаваите), нито един политик не загатна най-дългата война в историята на Америка по време на своите встъпителни или заключителни изказвания във втория тур на кандидат-президентските диспути при демократите.
Войната лиши 3 500 американски и на обединението живота и коства 132 милиарда $. И президентът Тръмп се е заел по метод, който нито един от двамата му прародители не е работил да изтегли Съединени американски щати от тази скъпа и без вероятности за победа война.
Афганистанските представители биха желали да имат вяра в уверенията на Съединени американски щати, че Вашингтон ще поддържа сили за битка с тероризма в страната години наред, частично за подкрепяне на афганистанските сили за сигурност и частично за прилепяне на талибаните да нарушат изискванията в договарянията за Афганистан.
И всяко евакуиране на останалите 14 000 американски сили ще отнеме време. Но както един американски публицист сподели: „ Ако Афганистан ще се върне обратно, значи ще се върне обратно. Това е самостоятелна страна, а не 51-вия щат. "
В най-хубавия случай, без значение какъв брой откровени и ангажирани американски договарящи могат да бъдат към по-мирен Афганистан, съставният елемент за мир е привързан с вътре-афганистанския разговор, а не към настоящите задължения и уверения в Съединени американски щати. Всеки хипотетичен кротичък развой е прикритие, с цел да обезпечи пословичния порядъчен времеви прозорец Съединени американски щати да изтегли множеството от силите си.
Ако приемем, че двата основни въпроса на масата сред договарящите Съединени американски щати и талибаните са създадени - график за евакуиране на американските сили и гаранции за сигурност за справяне с терористичните групировки на „ Ал Кайда “ и други джихадисти - вратата се отваря към вселената от главоболия, провокации и на пръв взор неразрешими проблеми сред фракции, които се презират една друга, а в тази ситуация с талибаните даже няма да признаят централното държавно управление.
Новото в метода на Съединени американски щати е, че наподобява, че Вашингтон най-сетне е отделил личното си отдръпване от предизвикването на построяването на нацията.
Каталогът на проблемите - от възможното разположение на американските сили и ролята на дамите до това по какъв начин да интегрират талибанските и афганистанските сили за сигурност, шерването на властта и степента на политическа концентрация на политическата система - остават нерешени в среда на надълбоко съмнение и липса на ангажираност за изцяло преустановяване на огъня.
Неотдавнашните победи възходящото въздействие на талибаните и отслабването на афганистанските сили за сигурност не биха могли да настъпят в по-лошо време. Към това прибавете ролята на Пакистан със лична стратегия за Афганистан и имате среда, която може да държи страната в продължение на години напред.
Афганистан е най-дългата война на Америка. Когато бъде редуциран до същността си, единственият в действителност жизненоважен народен интерес, който Съединени американски щати имат в тази злополучна земя, подсигурява, че Афганистан няма да стане основа за терористични офанзиви против Съединени американски щати. Колкото и да са значими и тежкото състояние на дамите в Афганистан и разширението на демокрацията и правата на индивида, те не си заслужават броя и количеството на американския живот и средства, които сме вложили.
А има и противоречиви способи за осъществяване на ефикасни антитерористични интервенции, разнообразни от разполагането на огромен брой американски сухопътни сили в страната. Всъщност някои биха могли да кажат, че 11 септември не е породен главно от Афганистан, а по-скоро от цялостен срив в сигурността в Съединени американски щати, който разреши терористите да влязат в Съединени американски щати, да преминат няколко пъти през границите на Съединени американски щати и да се образоват в американските летателни учебни заведения.
И въпреки всичко осемнадесет години по-късно причините в интерес на оставането в Афганистан не престават. Сред военните има мощни гласове, които настояват освен, че на талибаните не може да се има вяра, с цел да се подсигурява, че Ал Кайда няма да възобнови, само че и че афганистанските сили за сигурност просто не са в положение да се опълчват на терористична опасност, даже от „ Ислямска страна “. Други предвиждат гражданска война; краят на европейското присъединяване в коалицията; крахът на държавното управление в Кабул; и възходящото иранско, съветско и пакистанско въздействие в резултат на доста отдръпване. И няма подозрение, че Съединени американски щати ще запазят някакво остатъчно наличие за антитерористични интервенции.
Миналия декември президентът Тръмп даде обещание да изтегли почти половината от 14 000 американски сили от Афганистан. И няма и малко подозрение, че би желал да види съществено понижение преди изборите 2020 година Досега напредъкът е дребен и още един декември ще пристигна и ще си отиде без смяна на този брой.
Може би договарянията сред Съединени американски щати и талибаните ще обезпечат непоколебим график за оттегляне; може би ще има преустановяване на огъня; може би междуафганските договаряния ще съумеят да стабилизират страната. Това са доста може би.
Едно е съвсем несъмнено, че този път през идната година Съединени американски щати към момента ще разполагат с хиляди военни, ситуирани в Афганистан, изправени пред нестабилно бъдеще. Вечната война по тези земи ще си остане безконечна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ