Брюксел трябва да сведе до минимум вредите от Брекзит
В Люксембург английският министър председател Борис Джонсън избяга от конференцията след диалога с сътрудника си Ксавие Бетел.
Николас Бусе в коментар за " Франкфуртер алгемайне цайтунг "
Европейският съюз не взе прекомерно интензивно отношение по политическото самоизяждане, което следим в Лондон. Брюксел е подготвен за договаряния, само че - обратно на английските изказвания - не е трансформирал главната си позиция за Брекзит. Ако не бъде открито по-добро решение, Европейски Съюз счита да се придържа към контрактуваната договорка, в това число и към оспорваното решение за ирландската граница. А този вид не изключва и опцията за Брекзит без договорка. Не проличава европейците да са толкоз обзети от боязън, че да са склонни на нови отстъпки пред Лондон, въпреки Борис Джонсън и неговите хора неуморно да разправят таман това.
Никой на континента не желаеше този Брекзит – или най-малко никой от лицата, които носеха политическа отговорност. Предприети бяха и някои скромни промени, които да накарат британците да останат в общността. По принцип Европейски Съюз действаше вярно. А при какви условия британците желаят да изоставен Европейски Съюз са длъжни да решат самите те.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това обаче не значи, че европейците би трябвало да се държат пасивно. Останалите 27 страни членки имат ясно дефинирани свои ползи и са упълномощили на Европейска комисия задачата да ги брани. Най-важният от тях е да ограничи до най-малко вредите от Брекзит. Преговорите не са някакъв концерт по избор, в който британците да си избират единствено това, което им харесва. Британците може би фактически би трябвало да изоставен Европейски Съюз, с цел да схванат какво тъкмо желаят. Мнозина в Лондон към момента не са го разбрали, което проличава от разногласието за ирландската граница: Борис Джонсън явно не желае митнически инспекции сред Република Ирландия, която е член на Европейски Съюз, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. От друга страна, Джонсън не желае страната му да остава в Митническия съюз. Но това би отворило необятно вратите за контрабанда към Общия европейски пазар. И противоположното: в случай че бъде затворена границата, има заплаха спорът в Северна Ирландия да избухне с нова мощ. Европейски Съюз няма по какъв начин да е заинтересуван от сходно развиване. Затова не е чудно, че в договарянията с Лондон по този начин и не се откри по-добро решение от това британците (временно) да останат в Митническия съюз и Общия европейски пазар.
Друг главен интерес на Европейски Съюз е да има положителни връзки с Англия, откакто тя напусне общността. Брекзитърите се кълнат, че желаят да продължат да си сътрудничат с Европа, само че по нрав повече наподобяват на модерни пирати, които се пробват да извлекат най-големите изгоди за себе си. Опозицията пък се стреми да резервира тесните връзки с Европа, най-много в границите на Общия европейски пазар.
Докато британците са изцяло разединени по този въпрос, Европейски Съюз няма по какъв начин да им направи съответни оферти. Нито един от съществуващите модели за връзки с трети страни (например с Швейцария, Норвегия или Канада) не наподобява задоволително прелъстителен за тях, с цел да се обединят към него. И в този случай правилото гласи: Европейски Съюз би трябвало да пази своите постижения. Брюксел не трябва да дава на Лондон повече, в сравнение с останалите си сътрудници. В противоположен случай би заплашил споразуменията си с тях.
На първо време въпреки всичко е значимо какво ще се случи до 31 октомври. По въпроса за ирландската граница се вижда известно оживление в Лондон, обвързвано с опцията двете страни да се договорят. На това обаче не трябва да се разчита, тъй като английският парламент остава непредвидим. Така че е изцяло допустимо при започване на идния месец Борис Джонсън да превие глава и да изиска от Брюксел ново удължение на периода за овакантяване. Но таман по този въпрос има съществени разлики сред Берлин и Париж.
Ако не настъпят някакви промени по съществото на разногласието, аргументът на Макрон - за какво Европейски Съюз да продължава да " носи на тил " една страна, която въобще не знае какво желае, ще придобие спомагателна тежест. Британците може би фактически би трябвало да изоставен Европейски Съюз, с цел да схванат какво тъкмо желаят. А след това биха могли когато и да е да се върнат назад - стига останалите в Европейски Съюз да са съгласни.
Николас Бусе в коментар за " Франкфуртер алгемайне цайтунг "
Европейският съюз не взе прекомерно интензивно отношение по политическото самоизяждане, което следим в Лондон. Брюксел е подготвен за договаряния, само че - обратно на английските изказвания - не е трансформирал главната си позиция за Брекзит. Ако не бъде открито по-добро решение, Европейски Съюз счита да се придържа към контрактуваната договорка, в това число и към оспорваното решение за ирландската граница. А този вид не изключва и опцията за Брекзит без договорка. Не проличава европейците да са толкоз обзети от боязън, че да са склонни на нови отстъпки пред Лондон, въпреки Борис Джонсън и неговите хора неуморно да разправят таман това.
Никой на континента не желаеше този Брекзит – или най-малко никой от лицата, които носеха политическа отговорност. Предприети бяха и някои скромни промени, които да накарат британците да останат в общността. По принцип Европейски Съюз действаше вярно. А при какви условия британците желаят да изоставен Европейски Съюз са длъжни да решат самите те.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Това обаче не значи, че европейците би трябвало да се държат пасивно. Останалите 27 страни членки имат ясно дефинирани свои ползи и са упълномощили на Европейска комисия задачата да ги брани. Най-важният от тях е да ограничи до най-малко вредите от Брекзит. Преговорите не са някакъв концерт по избор, в който британците да си избират единствено това, което им харесва. Британците може би фактически би трябвало да изоставен Европейски Съюз, с цел да схванат какво тъкмо желаят. Мнозина в Лондон към момента не са го разбрали, което проличава от разногласието за ирландската граница: Борис Джонсън явно не желае митнически инспекции сред Република Ирландия, която е член на Европейски Съюз, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. От друга страна, Джонсън не желае страната му да остава в Митническия съюз. Но това би отворило необятно вратите за контрабанда към Общия европейски пазар. И противоположното: в случай че бъде затворена границата, има заплаха спорът в Северна Ирландия да избухне с нова мощ. Европейски Съюз няма по какъв начин да е заинтересуван от сходно развиване. Затова не е чудно, че в договарянията с Лондон по този начин и не се откри по-добро решение от това британците (временно) да останат в Митническия съюз и Общия европейски пазар.
Друг главен интерес на Европейски Съюз е да има положителни връзки с Англия, откакто тя напусне общността. Брекзитърите се кълнат, че желаят да продължат да си сътрудничат с Европа, само че по нрав повече наподобяват на модерни пирати, които се пробват да извлекат най-големите изгоди за себе си. Опозицията пък се стреми да резервира тесните връзки с Европа, най-много в границите на Общия европейски пазар.
Докато британците са изцяло разединени по този въпрос, Европейски Съюз няма по какъв начин да им направи съответни оферти. Нито един от съществуващите модели за връзки с трети страни (например с Швейцария, Норвегия или Канада) не наподобява задоволително прелъстителен за тях, с цел да се обединят към него. И в този случай правилото гласи: Европейски Съюз би трябвало да пази своите постижения. Брюксел не трябва да дава на Лондон повече, в сравнение с останалите си сътрудници. В противоположен случай би заплашил споразуменията си с тях.
На първо време въпреки всичко е значимо какво ще се случи до 31 октомври. По въпроса за ирландската граница се вижда известно оживление в Лондон, обвързвано с опцията двете страни да се договорят. На това обаче не трябва да се разчита, тъй като английският парламент остава непредвидим. Така че е изцяло допустимо при започване на идния месец Борис Джонсън да превие глава и да изиска от Брюксел ново удължение на периода за овакантяване. Но таман по този въпрос има съществени разлики сред Берлин и Париж.
Ако не настъпят някакви промени по съществото на разногласието, аргументът на Макрон - за какво Европейски Съюз да продължава да " носи на тил " една страна, която въобще не знае какво желае, ще придобие спомагателна тежест. Британците може би фактически би трябвало да изоставен Европейски Съюз, с цел да схванат какво тъкмо желаят. А след това биха могли когато и да е да се върнат назад - стига останалите в Европейски Съюз да са съгласни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ