Историк от "Йейл": ЕС се разцепва на различни сфери на интереси
В лекциите си пред студентите от един от най-престижните американски частни университети – " Йейл ", проф. Иво Банац обръща особено внимание на балканската история. Ученият от Хърватия е един от международно приетите историци и измежду най-уважаваните анализатори. В родината си е някогашен народен представител и министър за отбрана на околната среда и районното развиване.
– Беше ли значимо за вас да участвате във вземането на решения, освен да ги анализирате в този момент?
– Разбира се, това е смисълът. Един от политическите ми сътрудници ми сподели един път " Ако искаш да направиш промени, би трябвало да имаш власт ". Това са " алфа " -та и " омега " -та на политическата игра. Много хора, които мислят, че политиката е сфера на нечисти действия, не помнят, че - в случай че не си изцапаш ръцете с нея - в никакъв случай няма да постигнеш особена смяна в страната си.
– Как се промени районът ни през последните 10 години?
– Все още се усещат следствията от международната финансова рецесия през 2008 и през последните години тук се е настанила един тип меланхолия. Има застоялост във всички страни, макар че редица балкански страни – 4 по-точно – са влезнали в Европейския съюз. Това докара до позитивни промени, само че и доста се обезлюдиха.
– Възможно ли е в бъдеще в Северна Македония да сме очевидци на обстановка, сходна на тази в България – огромни упования за бъдещето след присъединение към Евросъюза, а в този момент доста хора са разочаровани?
– Мисля, че е доста евентуално. Но, не мисля, че би трябвало да ги плашим, тъй като тази стъпка е нужна. Един източноевропейски политик, на който не съчувствува изключително - чешкият президент Земан, който е евроскептик - неотдавна сподели, че обстановката в Европейския съюз е ужасна - само че отвън него е още по-зле. Европейският съюз се разцепва на разнообразни сфери по ползи. По отношение на по-широкия Европейски съюз, има две обвинени страни – Русия и Китай. Трудно е да се каже кой прави повече за разделянето на Европейския съюз.
Руското въздействие е доста в Сърбия. Китайското въздействие - въпреки това - не е толкоз очевидно. Много по-тихо е - не е обвързвано с съответни проблеми, които би трябвало да се решат като Босна и Херцеговина, Косово и така нататък Но, когато погледнем какво вършат - следват модела, който Китай ползва на всички места по света – посредством разнообразни строителни планове, язовири, мостове, ЖП линии, автомагистрали и други основава клиентела и прави някои от страните извънредно подвластни.
Когато кажем, че Русия има изключително въздействие, би трябвало да споменем и че е претърпяла редица загуби - Македония е добър образец, Черна гора – още по-добър. Какво ще се случи с Косово – това е значителен въпрос. Когато Путин пристигна в Белград, макар уверенията към държавното управление на Вучич, той сподели и нещо неприятно за господин Вучич - че решението на въпроса с Косово би трябвало да пристигна като резултат на договаряния сред Сърбия и Косово, само че не може да бъде направено отвън подтекста на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тоест - Русия да има несъгласие на резултата.
– Някои наблюдаващи нарекоха срещите на балканските водачи " новата Висшеградска четворка ". Ще укрепи ли тази самодейност района или ще станем очевидци на следващия неуспех в обединяването на страните тук?
– В момента следим основаването на една компактна организация на източните балкански страни с мост към Хърватия и Словения. Остава казусът със Сърбия - по какъв начин да се възстановява вътрешното състояние в страната. Не чакам това да стане при Вучич, тъй като от дълго време знаем нещо, което доста западни държавни управления занапред научават, а точно, че той не е толкоз подготвен на промени, както твърди, че в действителност е доста непредвидим политик, доста инатлив и доста властнически.
– Третият президент на Съединени американски щати - Томас Джеферсън, в миналото е споделил " Харесвам фантазиите за бъдещето повече от историите за предишното ". Вярно ли е това и за Вас?
– Не напълно. Разбира се, човек би трябвало освен да мисли за, само че и да възнамерява бъдещето. Но не може да го правиш без да разбираш предишното. Много постоянно го слушам в нашата страна, допускам, че и Вие в България постоянно чувате " Стига с тези комунисти, Втора международна война, концентрационни лагери, не желаеме повече да слушаме за това, желаеме да приказваме за бъдещето ". Но в никакъв случай няма да стигнете до втората част, в случай че не поемете всичко от историята и не се опитате да го предъвчете. Не приказвам безусловно за хранене, нищо сходно, а за сериозен и сериозен взор над историята, който ще помогне извънредно доста на страните тук.
– Беше ли значимо за вас да участвате във вземането на решения, освен да ги анализирате в този момент?
– Разбира се, това е смисълът. Един от политическите ми сътрудници ми сподели един път " Ако искаш да направиш промени, би трябвало да имаш власт ". Това са " алфа " -та и " омега " -та на политическата игра. Много хора, които мислят, че политиката е сфера на нечисти действия, не помнят, че - в случай че не си изцапаш ръцете с нея - в никакъв случай няма да постигнеш особена смяна в страната си.
– Как се промени районът ни през последните 10 години?
– Все още се усещат следствията от международната финансова рецесия през 2008 и през последните години тук се е настанила един тип меланхолия. Има застоялост във всички страни, макар че редица балкански страни – 4 по-точно – са влезнали в Европейския съюз. Това докара до позитивни промени, само че и доста се обезлюдиха.
– Възможно ли е в бъдеще в Северна Македония да сме очевидци на обстановка, сходна на тази в България – огромни упования за бъдещето след присъединение към Евросъюза, а в този момент доста хора са разочаровани?
– Мисля, че е доста евентуално. Но, не мисля, че би трябвало да ги плашим, тъй като тази стъпка е нужна. Един източноевропейски политик, на който не съчувствува изключително - чешкият президент Земан, който е евроскептик - неотдавна сподели, че обстановката в Европейския съюз е ужасна - само че отвън него е още по-зле. Европейският съюз се разцепва на разнообразни сфери по ползи. По отношение на по-широкия Европейски съюз, има две обвинени страни – Русия и Китай. Трудно е да се каже кой прави повече за разделянето на Европейския съюз.
Руското въздействие е доста в Сърбия. Китайското въздействие - въпреки това - не е толкоз очевидно. Много по-тихо е - не е обвързвано с съответни проблеми, които би трябвало да се решат като Босна и Херцеговина, Косово и така нататък Но, когато погледнем какво вършат - следват модела, който Китай ползва на всички места по света – посредством разнообразни строителни планове, язовири, мостове, ЖП линии, автомагистрали и други основава клиентела и прави някои от страните извънредно подвластни.
Когато кажем, че Русия има изключително въздействие, би трябвало да споменем и че е претърпяла редица загуби - Македония е добър образец, Черна гора – още по-добър. Какво ще се случи с Косово – това е значителен въпрос. Когато Путин пристигна в Белград, макар уверенията към държавното управление на Вучич, той сподели и нещо неприятно за господин Вучич - че решението на въпроса с Косово би трябвало да пристигна като резултат на договаряния сред Сърбия и Косово, само че не може да бъде направено отвън подтекста на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Тоест - Русия да има несъгласие на резултата.
– Някои наблюдаващи нарекоха срещите на балканските водачи " новата Висшеградска четворка ". Ще укрепи ли тази самодейност района или ще станем очевидци на следващия неуспех в обединяването на страните тук?
– В момента следим основаването на една компактна организация на източните балкански страни с мост към Хърватия и Словения. Остава казусът със Сърбия - по какъв начин да се възстановява вътрешното състояние в страната. Не чакам това да стане при Вучич, тъй като от дълго време знаем нещо, което доста западни държавни управления занапред научават, а точно, че той не е толкоз подготвен на промени, както твърди, че в действителност е доста непредвидим политик, доста инатлив и доста властнически.
– Третият президент на Съединени американски щати - Томас Джеферсън, в миналото е споделил " Харесвам фантазиите за бъдещето повече от историите за предишното ". Вярно ли е това и за Вас?
– Не напълно. Разбира се, човек би трябвало освен да мисли за, само че и да възнамерява бъдещето. Но не може да го правиш без да разбираш предишното. Много постоянно го слушам в нашата страна, допускам, че и Вие в България постоянно чувате " Стига с тези комунисти, Втора международна война, концентрационни лагери, не желаеме повече да слушаме за това, желаеме да приказваме за бъдещето ". Но в никакъв случай няма да стигнете до втората част, в случай че не поемете всичко от историята и не се опитате да го предъвчете. Не приказвам безусловно за хранене, нищо сходно, а за сериозен и сериозен взор над историята, който ще помогне извънредно доста на страните тук.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ