В Кюстендил на Голяма Богородица отдадоха почит на хляба
В Кюстендил на Голяма Богородица отдадоха респект на хляба
Десетки богородични и обредни хлябове бяха изложени в град Кюстендил на Голяма Богородица. Днес в града под "Хисарлъка" се празнува обичайният празник "Панагия-въздигане на хляба", съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
Панагия е името, с което се назовава Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане дружно. Днес по традиция дамите в Кюстендил месят самун с молитва за благоденствие, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите хрумвания от бита и ги занасят в храма с признателност към Богородица. Десетки щандове на кюстендилската села бяха подредени с приготвените и украсени с доста фикция обредни, богородични хлябове и обичайни тестени произведения в градинката пред храма „ Успение Богородично ”.
Украсени с доста фикция хлябове бяха подредени в кътовете, зад тях позираха дами и девойки с национални носии. Пред щандовете бяха изложени предмети от бита на едно отминало време или предмети от бита на дедите и прадедите: софри, крагове, трикраки столчета, бохчи, месали, кърпи-кланячки, точилки, лопати за самун, старинни съдове, кобилици за носене на вода, подници, стомни, павурчета, кандила и иконостаси, кръстове.
Бяха омесени и показани обредни хлябове за празник и делник и за всички традиции, съпътстващи хората в този завършек на България. Хлябовете бяха украсени още с цветя и здравец, пред всеки щанд имаше снопове пшеница, брашно и други
На обособени кътове децата се учеха да замесват самун, насърчавани от по-възрастните.
„ Панагия е удостояване на хляба, най-свещеното нещо, през днешния ден на този празник се покланяме пред хляба, който използваме всеки ден ”, сподели пред БГНЕС Иванка Велинова от с. Николичевци. Тя разясни, че от брашно се подготвят най-различни неща, като да вземем за пример зелник, баници, питки и доста други.
Празникът „ Панагия ” пресъздава моменти от българската православна традиция и просвета, прави се водосвет, трите дни на празника са придружени от галерия на икони и тематични фотоизложби.
В подготовката си за огромния християнски празник, ден преди “Успение Богородично ”, дамата – майка учи младите девойки по какъв начин да месят обредни пити и предава традицията. В този самун е вплетена религия, майсторство и достоверност - постоянно излъчени от майки на дъщери, от жанр в жанр.
За през днешния ден – 15 август, по традиция, дамите в Кюстендил месят самун с молитва за благоденствие, украсяват го с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите хрумвания от бита и го занасят в храма с признателност към Богородица. Семействата, освещавайки хляба си, правят православния ритуал “Панагия ”.
“Панагия ” е практиката на Христос и апостолите, на античната църковна община, минала през времена и другите култури - съхранена от дедите ни и донесена до наше време, посредством празниците на Църквата и националната традиция. /БГНЕС
Десетки богородични и обредни хлябове бяха изложени в град Кюстендил на Голяма Богородица. Днес в града под "Хисарлъка" се празнува обичайният празник "Панагия-въздигане на хляба", съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
Панагия е името, с което се назовава Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане дружно. Днес по традиция дамите в Кюстендил месят самун с молитва за благоденствие, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите хрумвания от бита и ги занасят в храма с признателност към Богородица. Десетки щандове на кюстендилската села бяха подредени с приготвените и украсени с доста фикция обредни, богородични хлябове и обичайни тестени произведения в градинката пред храма „ Успение Богородично ”.
Украсени с доста фикция хлябове бяха подредени в кътовете, зад тях позираха дами и девойки с национални носии. Пред щандовете бяха изложени предмети от бита на едно отминало време или предмети от бита на дедите и прадедите: софри, крагове, трикраки столчета, бохчи, месали, кърпи-кланячки, точилки, лопати за самун, старинни съдове, кобилици за носене на вода, подници, стомни, павурчета, кандила и иконостаси, кръстове.
Бяха омесени и показани обредни хлябове за празник и делник и за всички традиции, съпътстващи хората в този завършек на България. Хлябовете бяха украсени още с цветя и здравец, пред всеки щанд имаше снопове пшеница, брашно и други
На обособени кътове децата се учеха да замесват самун, насърчавани от по-възрастните.
„ Панагия е удостояване на хляба, най-свещеното нещо, през днешния ден на този празник се покланяме пред хляба, който използваме всеки ден ”, сподели пред БГНЕС Иванка Велинова от с. Николичевци. Тя разясни, че от брашно се подготвят най-различни неща, като да вземем за пример зелник, баници, питки и доста други.
Празникът „ Панагия ” пресъздава моменти от българската православна традиция и просвета, прави се водосвет, трите дни на празника са придружени от галерия на икони и тематични фотоизложби.
В подготовката си за огромния християнски празник, ден преди “Успение Богородично ”, дамата – майка учи младите девойки по какъв начин да месят обредни пити и предава традицията. В този самун е вплетена религия, майсторство и достоверност - постоянно излъчени от майки на дъщери, от жанр в жанр.
За през днешния ден – 15 август, по традиция, дамите в Кюстендил месят самун с молитва за благоденствие, украсяват го с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите хрумвания от бита и го занасят в храма с признателност към Богородица. Семействата, освещавайки хляба си, правят православния ритуал “Панагия ”.
“Панагия ” е практиката на Христос и апостолите, на античната църковна община, минала през времена и другите култури - съхранена от дедите ни и донесена до наше време, посредством празниците на Църквата и националната традиция. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ