Човек не бива да се връща към стари роли...*
В последна сметка, след много размисъл, взех решение да не се кандидатирам за ръководител на " Демократи за мощна България " на Националното заседание идната седмица.
Трудно решение, което - знам - разочарова мнозина. Благодаря още един път и за номинациите, и за поддръжката. И откровено се оправдавам за излъганите очаквания и доверие.
Няма по какъв начин да обясня всичките си съображения тук. Най-малкото, ще стане прекомерно, прекомерно дълго... Най-важните две, в резюме:
1) Не мисля, че човек би трябвало да се връща в роля, в която е бил. Рядко става по-добре.
2) Далеч по-важно - при никакви условия няма да се трансформира в участник в развой, който да заплаши единството на партията ДСБ или на обединяването " Демократична България ", или да бъда спирачка пред засилената консолидация на обединението.
Има задоволително към този момент насъбрани опасности и проблеми в това отношение. Моят вероятен принос е да не способствам за задълбочаването им. Разрешаването им е задача на самото заседание и на идващото управление.
В името на единството и на партията ни, и на демократичната реформаторска общественост в България, преди повече от седем години отдръпнах кандидатурата си за водач на тогавашния Реформаторски блок, по същите съображения подадох оставка като ръководител на ДСБ през 2017 година. Мнозина считат, че и двата пъти съм направил неточност, само че аз не споделям това мнение. Не ми пречи да отстъпя и трети, и тридесети път, в случай че цената е единството. И от тази позиция ще мога да се опълчва на всеки, който го заплашва в бъдеще.
Като всеки човек, който се занимава с политика, съм зависим на прегрешението на суетата и евентуално имам его, надалеч надскачащо достолепията ми. И като всеки виновен човек осъзнавам, че решенията ми - и верните, и неверните - не обслужват единствено персонален интерес, а и общностен, и публичен.
В околните седмици и месеци ще подчиня и егото си, и отговорността си, на сериозна политика и работа за в действителност дълготрайни национални цели, а не на дребни персонални битки, които смъкват растежа и доверието на участващите хора, общности и партии.
______________
* Текстът е оповестен във Facebook профила на Радан Кънев. Заглавието е на редакцията.
Трудно решение, което - знам - разочарова мнозина. Благодаря още един път и за номинациите, и за поддръжката. И откровено се оправдавам за излъганите очаквания и доверие.
Няма по какъв начин да обясня всичките си съображения тук. Най-малкото, ще стане прекомерно, прекомерно дълго... Най-важните две, в резюме:
1) Не мисля, че човек би трябвало да се връща в роля, в която е бил. Рядко става по-добре.
2) Далеч по-важно - при никакви условия няма да се трансформира в участник в развой, който да заплаши единството на партията ДСБ или на обединяването " Демократична България ", или да бъда спирачка пред засилената консолидация на обединението.
Има задоволително към този момент насъбрани опасности и проблеми в това отношение. Моят вероятен принос е да не способствам за задълбочаването им. Разрешаването им е задача на самото заседание и на идващото управление.
В името на единството и на партията ни, и на демократичната реформаторска общественост в България, преди повече от седем години отдръпнах кандидатурата си за водач на тогавашния Реформаторски блок, по същите съображения подадох оставка като ръководител на ДСБ през 2017 година. Мнозина считат, че и двата пъти съм направил неточност, само че аз не споделям това мнение. Не ми пречи да отстъпя и трети, и тридесети път, в случай че цената е единството. И от тази позиция ще мога да се опълчва на всеки, който го заплашва в бъдеще.
Като всеки човек, който се занимава с политика, съм зависим на прегрешението на суетата и евентуално имам его, надалеч надскачащо достолепията ми. И като всеки виновен човек осъзнавам, че решенията ми - и верните, и неверните - не обслужват единствено персонален интерес, а и общностен, и публичен.
В околните седмици и месеци ще подчиня и егото си, и отговорността си, на сериозна политика и работа за в действителност дълготрайни национални цели, а не на дребни персонални битки, които смъкват растежа и доверието на участващите хора, общности и партии.
______________
* Текстът е оповестен във Facebook профила на Радан Кънев. Заглавието е на редакцията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ