Трите предизвикателства пред европейския план за икономическо възстановяване
В края на юни Европейската комисия предложи упорит проект на стойност 750 милиарда евро за възобновяване на стопанската система на Европейски Съюз от рецесията с ковид. За да в действие този проект би трябвало да получи утвърждението на всички 27 страни членки, както и на Европейския парламент, което значи, че на държавните управления на обособените страни може да им се наложи да почакат много време, преди да получат обещаната финансова поддръжка, написа Си Ен Би Си.
Преди всичко това да се случи, пред проекта има три въпроса, които би трябвало да бъдат позволени: какъв да бъде размерът на фонда, кои да получи максимален дял от средствата и по какъв начин да бъде следено тяхното асимилиране.
Какъв да бъде размерът на фонда?
Според предлагането на Европейската комисия, фондът за възобновяване на стопанските системи след рецесията в размер от 750 милиарда евро ще бъде финансиран посредством заеми от пазара от името на Европейски Съюз. Целта е да се разпределят 500 милиарда евро на под формата на грантове и 250 милиарда под формата на заеми към най-тежко засегнатите от пандемията страни и браншове. Идеята обаче среща съпротива в някои европейски страни, които са срещу поемането на нов дълг, разяснява Керъл Ланoу изпълнителен шеф на мозъчния концерн CEPS.
Така наречената „ Пестелива четворка “ – Австрия, Холандия, Дания и Швеция, избира поддръжката да бъде напълно под формата на заеми, без грантове и без вдишване на общ европейски дълг. Финландия също желае понижаване на общата сума и на каузи на грантовете по отношение на заемите.
Как да бъдат разпределени средствата?
Второто предизвикателство пред проекта е вземането на решение за разпределението на средствата. В първичния си проект Европейската комисия предложи безвъзмездните средства да бъдат разпределени въз основа на фактори като население, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и безработица.
Този метод обаче срещна рецензии, защото тези данни не демонстрират безусловно действителна картина за това кои страни са наранени най-тежко от пандемията.
„ Разбирам, че Комисията желае да употребява към този момент съществуващи данни, тъй като в случай че изчакат за по-нова информация те рискуват да закъснеят с разпределянето на средства към страните, които имат незабавна потребност “, разяснява Золт Дарвас мозъчния концерн „ Брюгел ” в Брюксел. Той обаче добави, че е би било добре да се създадат промени по истинската формула, с цел да бъде разпределението на средствата обвързано по-добре с действителните последици от пандемията.
Как да бъде следено усвояването на средствата?
Лидерите на страните от Европейски Съюз ще би трябвало да решат и по какъв начин да бъде следено и следено усвояването на средствата.
Европейската комисия предложи страните членки да изготвят проекти за възобновяване, които да очертаят целите им за промени и вложения до 2024 година Това би помогнало на европейските институции с следенето на метода, по които се изразходват средствата от избавителния фонд.
„ Винаги съществува риск от корист с тези средства “, споделя Дарвас, като обаче прибавя, че Европейската комисия разполага с задоволително механизми за наблюдаване на обстановката.
Лидерите на 27-те страни членки на Европейски Съюз ще обсъдят избавителния проект от 750 милиарда евро през идната седмица, само че упованията са тази среща да сложи единствено началото на полемика на високо равнище, която да продължи и през летните месеци.
Преди всичко това да се случи, пред проекта има три въпроса, които би трябвало да бъдат позволени: какъв да бъде размерът на фонда, кои да получи максимален дял от средствата и по какъв начин да бъде следено тяхното асимилиране.
Какъв да бъде размерът на фонда?
Според предлагането на Европейската комисия, фондът за възобновяване на стопанските системи след рецесията в размер от 750 милиарда евро ще бъде финансиран посредством заеми от пазара от името на Европейски Съюз. Целта е да се разпределят 500 милиарда евро на под формата на грантове и 250 милиарда под формата на заеми към най-тежко засегнатите от пандемията страни и браншове. Идеята обаче среща съпротива в някои европейски страни, които са срещу поемането на нов дълг, разяснява Керъл Ланoу изпълнителен шеф на мозъчния концерн CEPS.
Така наречената „ Пестелива четворка “ – Австрия, Холандия, Дания и Швеция, избира поддръжката да бъде напълно под формата на заеми, без грантове и без вдишване на общ европейски дълг. Финландия също желае понижаване на общата сума и на каузи на грантовете по отношение на заемите.
Как да бъдат разпределени средствата?
Второто предизвикателство пред проекта е вземането на решение за разпределението на средствата. В първичния си проект Европейската комисия предложи безвъзмездните средства да бъдат разпределени въз основа на фактори като население, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и безработица.
Този метод обаче срещна рецензии, защото тези данни не демонстрират безусловно действителна картина за това кои страни са наранени най-тежко от пандемията.
„ Разбирам, че Комисията желае да употребява към този момент съществуващи данни, тъй като в случай че изчакат за по-нова информация те рискуват да закъснеят с разпределянето на средства към страните, които имат незабавна потребност “, разяснява Золт Дарвас мозъчния концерн „ Брюгел ” в Брюксел. Той обаче добави, че е би било добре да се създадат промени по истинската формула, с цел да бъде разпределението на средствата обвързано по-добре с действителните последици от пандемията.
Как да бъде следено усвояването на средствата?
Лидерите на страните от Европейски Съюз ще би трябвало да решат и по какъв начин да бъде следено и следено усвояването на средствата.
Европейската комисия предложи страните членки да изготвят проекти за възобновяване, които да очертаят целите им за промени и вложения до 2024 година Това би помогнало на европейските институции с следенето на метода, по които се изразходват средствата от избавителния фонд.
„ Винаги съществува риск от корист с тези средства “, споделя Дарвас, като обаче прибавя, че Европейската комисия разполага с задоволително механизми за наблюдаване на обстановката.
Лидерите на 27-те страни членки на Европейски Съюз ще обсъдят избавителния проект от 750 милиарда евро през идната седмица, само че упованията са тази среща да сложи единствено началото на полемика на високо равнище, която да продължи и през летните месеци.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ