Коледните чудеса: 14 000 спасени бежанци без нито една жертва
В края на Втората международна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров и окупира северната му част, а американците окупират южната. Войната е неизбежна… И надлежно стартира. Първия ход идва „ изненадващо “ от Севера – с него Ким Ир Сен се надява посредством инструментите на войната да сплоти Корея в една страна, ръководена в смъртоносния и незаконен дух на комунистическата тирания. В отговор на нападението Съветът за сигурност на Организация на обединените нации взема решение да подкрепи Южна Корея, което разпалва Съюз на съветските социалистически републики. Организация на обединените нации обаче, с решаващото присъединяване на Съединени американски щати, несъмнено, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границата с Китай.
В последна сметка нито една от страните не съумява да надделее изрично над съперника и откакто не излъчват победител, образуват две корейски страни с открити граници и буферна 5-километрова демилитаризирана зона сред тях. Преди обаче да стане явен този резултат, войната наподобява ужасно в очите на локалните поданици севернокорейци – комунизъм, атомни бомби…
Затова при започване на спора, през декември 1950 година, хиляди севернокорейци се събират на доковете на Хунгнам, надявайки се някой от съюзническите кораби там да ги изведе някъде, където се случват по-малко кланета. За страдание по времето, когато някои от тях стигат до брега, от корабите не са останали доста и не наподобява реалистично допустимо всички те да се спасят от ударите на чука и размаха на сърпа, да не приказваме за войната.
Колаж от фотоси от Корейската война
За благополучие, Мередит Виктори (SS Meredith Victory), дребен транспортен съд, ситуиран в Хунгнам, към момента е на пристанището. Той е търговски транспортен съд от Съединени американски щати, издигнат за превозване на доставки и съоръжение в чужбина по време на Втората международна война. Съдът постоянно е назовават „ Кораб на чудеса “, защото е бил планиран да транспортира единствено 12 пасажери с екипаж от 47 души, пък както ще забележим, е превозил малко повечко. SS Meredith Victory е кръстен на Мередит Колидж, дребен женски лицей в Северна Каролина. По време на Втората международна война е опериран от американския президент Лайнс. След това обаче, през 1950 година отива в Олимпия, Вашингтон, където се включва в Националния запас за защита. От там е изпратен да служи в Корейската война.
През декември 1950 година част от войските на Организацията на обединените народи се бият отбой от североизточна Корея след масирано нахлуване от китайски и севернокорейски сили. Над 100 000 военнослужещи на Организация на обединените нации би трябвало да се изтеглят от град Хунгнам дружно с популацията на целия град и това би трябвало да стане с 193 кораба, пътуващи към южното пристанище Бусан. Новината за евакуацията се популяризира и съвсем еднакъв брой цивилни също се събират на пристанището, надявайки се да се качат и на някой от тези кораби.
В този ден капитан Леонард ЛаРю взема решение да разтовари съвсем всички оръжия и хранителни запаси от своя Мередит Виктори, с цел да може да вземе и изтегля допустимо най-вече от бежанците. Хората са толкоз доста, че качването на борда продължава от следобеда на 22 декември чак до идната заран. Използвайки стрелки и изимпровизирани асансьори, екипажът запълва петте багажника и цялата съществена палуба с бежанци. Въпреки че корабът е издигнат да побира единствено 12 пасажера, с изключение на екипажа и личния състав, над 14 000 цивилни жители на Корея съумяват да се качат на борда на Мередит.
Мередит Виктори отплава малко след 11:00 часа на 23 декември за Пусан, на към 450 морски благи (833 километра). Заради огромното разтоварване и освобождение на място, корабът не разполага както с конвой, по този начин и със средства за самоотбрана.
Години по-късно ЛаРю ще размишлява върху това пътешестване:
Въпреки обстоятелството, че бежанците са били „ натъпкани като сардини в консервна кутия “ и множеството трябваше да седят прави, един до друг, в извънредно неприятни и студени метеорологични условия по време на цялото корабоплаване, на борда на кораба освен няма жертви, само че няма и потърпевши. Пътниците разполагат с доста малко храна или вода и хората на процедура не могат и да се движат. Дж. Робърт Луни, чиновник на кораба и деец от Военноморски сили от Втората международна война, споделя:
Корабът дойде в Пусан на Бъдни вечер, само че никой не е пуснат да слиза, с изключение на няколко заболели и тези, който се самоопределят като симпатизанти на комунистите. Мередит Виктори би трябвало да измине още 80 километра до остров Геодже, преди към този момент да може да пусне пасажерите си на твърда земя на 26 декември.
Доналд Тръмп и Мун Дже-Ин, президентът на Южна Корея
Сред пасажерите на борда на кораба са и бъдещите родители на Мун Дже-Ин – 19-ият президент на Южна Корея. Той е роден на остров Геодже две години след евакуацията.
…
Капитан ЛаРю остава в командването, до момента в който корабът не е изведен от употреба през 1952 година След като загърбва морето Леонард ЛаРю става бенедиктински духовник от абатството в Нютаун, Ню Джърси. На 25 март 2019 година свещеник Артур Сератели, свещеник на Римокатолическата епархия Патерсън, желае да канонизира капитан ЛеРю като му дава името брат Маринус.
Що се отнася до кораба – след Корейската война корабът седи в пристанището на Бремертън, щата Вашингтон, като част от аварийния флот, до момента в който не е върнат в употреба през 1966 година за няколко задачи по време на войната във Виетнам. В тази войната корабът служи като придвижва пехотинци. През 1973 година е дебаркира в залива Суисун, а през 1993 година е изтеглен до Китай, където отива за брак.
