Следващият Чернобил може да е в морето
В края на този месец флотилия от кораби-влекачи ще напусне северозападното съветско пристанище Мурманск, теглейки със себе си първата съветска плаваща нуклеарна електроцентрала " Академик Ломоносов ".
Корабите ще изминат близо 6 000 километра на изток до отдалеченото пристанище Павек в североизточната част на Русия. Там двата дребни реактора на плаващата централа ще зареждат с електричество домове и предприятия.
Това е смело и скъпо начинание, което обаче може да се окаже лавинообразно. Китай възнамерява да пусне в употреба 20 плаващи нуклеарни централи в границите на идващото десетилетие. Междувременно американските вложители пък се надяват да изградят комерсиална линия с Южна Корея за построяването на налични реактори, които да се употребяват в сходни централи.
Притеснителното тук е, че с напредването на технологиите не се съблюдават предписанията и регулациите. Неудовлетворителният отговор на руснаците след съдбовния гърмеж на ракетата в Архангелск демонстрира и че една плаваща нуклеарна централа също може да бъде рискова. Не е мъчно да си представим естествените бедствия, които биха могли да зародят в региона на такава централа и до какви произшествия могат да доведат. Трябва да се внимава и регионът да не е претрупан плавателен кулоар, както и да не е заплашен от пиратство или тероризъм. Следователно бързото въвеждане на нови световни правила би трябвало да бъде приоритет.
История
Иначе концепцията за нуклеарна централа в открити води съществува съвсем от зората на нуклеарната енергетика. Наземните реактори за извънредно скъпи и за построяването им са нужни години, даже десетилетия. Те изискват персонализиран по отношение на местоположението дизайн, големи площи, непрестанно водоснабдяване и доста други. Обикновено в страна, където преди не е имало нуклеарна енергетика, на инженерите им лишава сред 10 и 15 години, с цел да могат да пуснат в употреба нуклеарен реактор.
За разлика от наземните реактори, плаващите такива са доста по-малки и са предопределени да бъдат модулни, което понижава разноските по производството и внедряването им. Когато са позиционирани във вода, това отстранява потребността от голяма територия, като в същото време може да се употребява за снабдяване на сила в доста отдалечени, неразвити или бедстващи региони.
Зад плавателните ЯЕЦ-и " Академик Ломоносов " стои съветският нуклеарен колос Росатом. Наскоро държавната компания подписа меморандум за съгласие със Судан, съгласно който ще даде на страната плаващ реактор.
Първият и единствен сходен план, който е създаван до момента, в действителност е американски - MH-1A. Американската платформа придвижва дребен нуклеарен реактор до Панамския канал през 1968 година. Настъпилата суша обаче изчерпва хидроенергийния потенциал на зоната и слага в заплаха интервенциите на централата. Проектът действа 8 години, а по-късно е преустановен поради прекомерно високите разноски за поддръжка.
През 70-те години на предишния век поради засилено публично опълчване и дефицит на евентуални клиенти се приключва планът на Westinghouse Electriс за построяването на плаваща нуклеарна централа с размери на остров край Ню Джърси.
Руснаците били любопитни към сходна концепция, само че в никакъв случай не са го показвали доста. Още през 2007 година страната заприказва за развиването на такива планове, само че процесът изостана.
Пред всички възможни производители най-голямото предизвикателство е оставала цената. Когато концепцията за " Академик Ломоносов " беше оповестена, Росатом показаха, че компактният дизайн на сходна централа допуска цената да бъде относително по-евтина. Въпреки това съмнение компанията закъсня с години в изработването. Така се стигна до план на стойност 480 милиона $. Масовото произвеждане на сходни централи към този момент наподобява малко евентуално.
Китай сякаш се движи по-добре. В момента страната създава първата си плаваща централа, която би трябвало дa бъде ситуирана до 2021 година. Предстои да се изградят още такива. За разлика от Русия, Китай не страда от липса на някои стратегически за плана запаси. При китайците е значимо, че морските реактори са основани на към този момент сполучливи наземни планове.
Безопасност
Безопасността на сходни планове е под въпрос. Защитниците на концепцията настояват, че при положение на повреда морската вода може да охлади разваления плаващ реактор, до момента в който не дойде помощ. Но злополука в жанр Чернобил обаче ще замърси океана сигурно - може би в радиус от хиляди километри, засягайки рибарството и крайбрежните общности.
Други терзания пораждат към сюжети, при които реакторът се " развърже " (откачи) от носителя си при стихия да вземем за пример. Платформата може да бъде изхвърлена на сушата, което да аргументи мегакатастрофа.
Най-лошият сюжети е умишленото посягане. Разполагането на нуклеарни реактори в противоречиви зони като Южнокитайско море може да се трансформира в цел при положение на спорове.
Подобни опасения обаче наподобява няма да притеснят нито Русия, нито Китай да изпратят плаващи нуклеарни централи във води, които смятат за свои. Въпреки това според Конвенцията за нуклеарна сигурност от 1994 година, такива централи би трябвало да дават отговор на стандартите за планиране, създаване и употреба на нуклеарни уреди за цивилни потребности, а страната би трябвало да дава на трети страни постоянни отчети за протичащото се в нуклеарните им стратегии.
Поне това в случай че бъде спазвано, би се основала една първична основа за сигурност на този тип нова технология и ненапълно би подсигурило, че общността на нуклеарните страни ще има някаква степен на контрол върху метода, по който оборудванията са внедрени и действат. Това сигурно няма да разсея изцяло подозренията за " плаващ Чернобил ", само че най-малко ще направи сходна злополука в пъти по-малко евентуална. /money.bg
Корабите ще изминат близо 6 000 километра на изток до отдалеченото пристанище Павек в североизточната част на Русия. Там двата дребни реактора на плаващата централа ще зареждат с електричество домове и предприятия.
Това е смело и скъпо начинание, което обаче може да се окаже лавинообразно. Китай възнамерява да пусне в употреба 20 плаващи нуклеарни централи в границите на идващото десетилетие. Междувременно американските вложители пък се надяват да изградят комерсиална линия с Южна Корея за построяването на налични реактори, които да се употребяват в сходни централи.
Притеснителното тук е, че с напредването на технологиите не се съблюдават предписанията и регулациите. Неудовлетворителният отговор на руснаците след съдбовния гърмеж на ракетата в Архангелск демонстрира и че една плаваща нуклеарна централа също може да бъде рискова. Не е мъчно да си представим естествените бедствия, които биха могли да зародят в региона на такава централа и до какви произшествия могат да доведат. Трябва да се внимава и регионът да не е претрупан плавателен кулоар, както и да не е заплашен от пиратство или тероризъм. Следователно бързото въвеждане на нови световни правила би трябвало да бъде приоритет.
История
Иначе концепцията за нуклеарна централа в открити води съществува съвсем от зората на нуклеарната енергетика. Наземните реактори за извънредно скъпи и за построяването им са нужни години, даже десетилетия. Те изискват персонализиран по отношение на местоположението дизайн, големи площи, непрестанно водоснабдяване и доста други. Обикновено в страна, където преди не е имало нуклеарна енергетика, на инженерите им лишава сред 10 и 15 години, с цел да могат да пуснат в употреба нуклеарен реактор.
За разлика от наземните реактори, плаващите такива са доста по-малки и са предопределени да бъдат модулни, което понижава разноските по производството и внедряването им. Когато са позиционирани във вода, това отстранява потребността от голяма територия, като в същото време може да се употребява за снабдяване на сила в доста отдалечени, неразвити или бедстващи региони.
Зад плавателните ЯЕЦ-и " Академик Ломоносов " стои съветският нуклеарен колос Росатом. Наскоро държавната компания подписа меморандум за съгласие със Судан, съгласно който ще даде на страната плаващ реактор.
Първият и единствен сходен план, който е създаван до момента, в действителност е американски - MH-1A. Американската платформа придвижва дребен нуклеарен реактор до Панамския канал през 1968 година. Настъпилата суша обаче изчерпва хидроенергийния потенциал на зоната и слага в заплаха интервенциите на централата. Проектът действа 8 години, а по-късно е преустановен поради прекомерно високите разноски за поддръжка.
През 70-те години на предишния век поради засилено публично опълчване и дефицит на евентуални клиенти се приключва планът на Westinghouse Electriс за построяването на плаваща нуклеарна централа с размери на остров край Ню Джърси.
Руснаците били любопитни към сходна концепция, само че в никакъв случай не са го показвали доста. Още през 2007 година страната заприказва за развиването на такива планове, само че процесът изостана.
Пред всички възможни производители най-голямото предизвикателство е оставала цената. Когато концепцията за " Академик Ломоносов " беше оповестена, Росатом показаха, че компактният дизайн на сходна централа допуска цената да бъде относително по-евтина. Въпреки това съмнение компанията закъсня с години в изработването. Така се стигна до план на стойност 480 милиона $. Масовото произвеждане на сходни централи към този момент наподобява малко евентуално.
Китай сякаш се движи по-добре. В момента страната създава първата си плаваща централа, която би трябвало дa бъде ситуирана до 2021 година. Предстои да се изградят още такива. За разлика от Русия, Китай не страда от липса на някои стратегически за плана запаси. При китайците е значимо, че морските реактори са основани на към този момент сполучливи наземни планове.
Безопасност
Безопасността на сходни планове е под въпрос. Защитниците на концепцията настояват, че при положение на повреда морската вода може да охлади разваления плаващ реактор, до момента в който не дойде помощ. Но злополука в жанр Чернобил обаче ще замърси океана сигурно - може би в радиус от хиляди километри, засягайки рибарството и крайбрежните общности.
Други терзания пораждат към сюжети, при които реакторът се " развърже " (откачи) от носителя си при стихия да вземем за пример. Платформата може да бъде изхвърлена на сушата, което да аргументи мегакатастрофа.
Най-лошият сюжети е умишленото посягане. Разполагането на нуклеарни реактори в противоречиви зони като Южнокитайско море може да се трансформира в цел при положение на спорове.
Подобни опасения обаче наподобява няма да притеснят нито Русия, нито Китай да изпратят плаващи нуклеарни централи във води, които смятат за свои. Въпреки това според Конвенцията за нуклеарна сигурност от 1994 година, такива централи би трябвало да дават отговор на стандартите за планиране, създаване и употреба на нуклеарни уреди за цивилни потребности, а страната би трябвало да дава на трети страни постоянни отчети за протичащото се в нуклеарните им стратегии.
Поне това в случай че бъде спазвано, би се основала една първична основа за сигурност на този тип нова технология и ненапълно би подсигурило, че общността на нуклеарните страни ще има някаква степен на контрол върху метода, по който оборудванията са внедрени и действат. Това сигурно няма да разсея изцяло подозренията за " плаващ Чернобил ", само че най-малко ще направи сходна злополука в пъти по-малко евентуална. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ