Зеленото лицемерие ще продължи и на срещата за климата в Глазгоу
В края на тази седмица стартира срещата, наречена COP26 в Глазгоу, на която делегации от 196 страни под егидата на Организация на обединените нации ще търсят решение за „ незабавно понижаване “ на излъчванията въглероден диоксид (СО2), с цел да се ограничи стоплянето на климата с повече от 2 градуса до края на века. Според " Грийнпийс " такова стопляне би имало “катастрофални и апокалиптични последици за човечеството “.
Честно казано, аз към този момент изгубих броя на процентите и равнищата, от които ще се пресмятат излъчванията. Последното, което се появи в общественото пространство, е, че „ страните би трябвало да одобряват корав ангажимент да имат нулеви излъчвания до 2050 година, с цел да могат да бъдат реализирани климатичните цели “, от Българската петролна и газова асоциация.
![Зелената авиоиндустрия може да трансформира пътуването със аероплан в разкош]( "Зелената авиоиндустрия може да трансформира пътуването със аероплан в разкош")
Зелената авиоиндустрия може да трансформира пътуването със аероплан в разкош
Под голям напън да стане зелена, авиоиндустрията би трябвало да похарчи милиарди долари, с цел да стане по-безопасна за климата, което риску...
" Разбира се, в Глазгоу ще се изсипят и една огромна група бранители на екологичните политики, по този начин, както те ги схващат, най-вероятно предвождани от „ детото-чудо “ – Грета. Подготвителните публикации в европейската преса, подкрепяща политиката на Европейския съюз в региона на намаляването на излъчванията, приказва за значимостта на срещата и приканват водачите на съюза да бъдат твърди в своите задължения и провеждани политики, с цел да могат останалите страни „ да се почувстват неловко “ (по в. Гардиън) от замърсяващите си дейности и да бъдат принудени да поемат задължения. СОР26 се показва като належащо продължение на съглашението от Париж през 201 година, като мястото на което всичко има опция да се реши. Тази теза е подкрепяна и от американското наличие на конференцията, изключително с номинирането на Джон Кери за климатичен представител от страна на администрацията на Джо Байдън.
В реалност нещата по никакъв начин не са толкоз бонбонено розови. По последна информация е прекомерно малко евентуално в Глазгоу да дойде китайският президент Си Дзипин, а съветският му сътрудник Владимир Путин реши, че в пандемична конюнктура е добре (за него) да не участва. Китай е измежду най-големите производители на излъчвания СО2, а напълно близо до нея е и Руската Федерация. Отсъствието на двамата водачи приказва задоволително за упоритостите, които си слагат двете страни. Всъщност и двете страни са наясно със обстановката и нуждата от преход към други технологии. Както китайският, по този начин и съветският държавен глава обаче, се изрекоха за равномерен и по-дълъг преход към въглеродно неутрални технологии. Г-н Путин даже с леко саркастичен звук уточни какво не желае да се случва, а точно добре проведения безпорядък в Европейски Съюз с доставките и цените на силата.
От друга страна, в последните дни изтекоха вътрешни електронни известия от кореспонденциите сред държавните управления и учени, работещи за Организация на обединените нации. В тях страни като Япония и Австралия, а също и Саудитска Арабия, показват своите ясни терзания, че всевъзможни прекомерно амбициозни цели за понижаване на излъчванията ще докара до провал в международната стопанска система с тежки последици за тях, само че и за всички страни, а още повече за разрастващите се. Индийските управляващи от своя страна ясно заявяват, че „ в идващите 25-30 години само въглищните централи могат да обезпечат резистентен напредък на нашата стопанска система. Премахването им ще обрече на енергийна беднотия или въобще ще спре достъпа до сила на над половината от популацията на страната “. Държавите, членуващи в ОПЕК, напълно обикновено, също са срещу фокализацията в изкопаемите горива, защото съществуващите технологии за хващане и депозиране на СО2 могат да допринесат за намаляването на излъчванията, без това да докара до световен колапс на транспортния бранш, най-много корабоплаването и въздухоплаването.
Още един фантом тегне над СОР 26 – енергийната рецесия и цените на ресурсите. Шоковото повишаване на въглищата и газта на пазарите сподели до какво води ограничението на вложенията в изследване и рандеман. Под натиска на финансиращите институции, за които екотрендът е имиджов, достъпът до пресен финансов запас за „ неекологични планове “ бе внезапно отсечен. Това докара до застой в създаването на нови залежи и разумният резултат е днешната рецесия. Още повече, че липсва солидна заместваща опция. Още повече, че макар „ пропуските “ в отчетите на Международната енергийна организация и нейния оптимизъм за възобновимите източници, голям брой отчети на енергийни консултанти посочваха, че търсенето на въглища, да вземем за пример, ще се усилва най-малко до 2035 година, а това на петрола и природния газ – най-малко до 2040 година Когато съберете увеличено търсене с лимитирано предложение, получавате днешната обстановка. А и голям брой специалисти предупреждаваха преди две-три години, че ниски цени и неприятна политика ще доведат до това. В този смисъл, доста държавни управления осъзнават тази неточност и надали ще желаят бързо да се освободят от този „ неприятен “ запас, какъвто са фосилните горива, който може да бъде на ниска цена спрямо ВЕИ и носи непоклатимост на енергийните им системи.
![Кузман Илиев: Енергийното ни ритуално самоубийство не е вид даже да е приветствано от Брюксел]( "Кузман Илиев: Енергийното ни ритуално самоубийство не е вид даже да е приветствано от Брюксел")
Кузман Илиев: Енергийното ни ритуално самоубийство не е вид даже да е приветствано от Брюксел
" Енергийното ни ритуално самоубийство не е вид - даже да е приветствано от Брюксел ". Това написа икономическият анализатор Кузман Или...
Казвам всичко това, защото най-вероятно в Глазгоу няма да се реализира доста. Дори и да ви го показват като огромен триумф, то заключенията от срещата ще са такива, че най-вероятно няма да доведат до на практика никакъв резултат, макар красивите думи. И това е доста притеснително. Не тъй като „ детето-чудо “ Грета ще изясни, проронвайки една сълза, че това е следващият неуспех и ще се качи на влака, с цел да не емитира излъчвания. Нищо, че за производството на един локомотив са нужни тонове стомана и други материали, които се добиват и преработват с фосилни горива.
Проблемът е другаде и той се назовава Брюксел. Сигурен съм, че каквото и да стане в Глазгоу, още на идващия ден откакто завърши работа СОР 26, някой почитан брюкселски служител ще излезе да ни изясни по какъв начин е належащо още по-бързо да станем въглеродно неутрални, да затворим централите на въглища на следващия ден, а вдругиден да караме електрически автомобили. Как това ще докара до нова индустриална гражданска война, конкурентна стопанска система и по какъв начин Европа ще е за образец в света, ще избави климата и всички ще й се възхищават. Уви! Нищо от това не звучи евентуално. Ако всички останали страни не престават да имат достъп до относително на ниска цена запас, каквито са въглищата да вземем за пример, то те сигурно ще се доста по-конкурентни от нас. А те ще имат, тъй като Китай и Индия няма да затворят ТЕЦ-овете, защото за тях това ще е краят на стопанската система им. Така замърсяването с СО2 ще продължи и то евентуално в още по-големи количества. И повярвайте, надали тези страни ще се „ почувстват неловко “ от това. Как тогава тъкмо Европа ще избави климата? С наложените такси и акцизи върху корабните и самолетните горива всяка европейска продукция ще бъде извънредно скъпа заради транспортните разноски до други краища на света. Оставям въобще другите разноски на европейските производители, които Европейска комисия желае да бъдат наложени посредством спомагателни ограничения за екологично произвеждане. Една трета страна дали ще закупи европейска машина или суровина пет пъти по-скъпа от тази на китайския, съветския или индийския производител? Ако изобщо има какво да създава, тъй като делокализацията на производствата от дълго време е реалност, само че с новите условия на „ Зелената договорка “ тя освен ще се форсира, а ще се трансформира в тичане по часовник.
Изводът е един. Европа би трябвало скоропостижно да преразгледа политиките си във връзка с понижението на излъчвания. Да, необходим е преход към различни горива, само че това не може да се случи по предлагания метод, а точно нулеви излъчвания до 2050 година Необходимо е да се развият в допълнение технологиите, те да бъдат сигурни, евтини и устойчиви. Да могат да подсигуряват енергийна самостоятелност и самодостатъчност на Европейски Съюз. Но до момента в който това стане факт, колкото и време да отнеме, не трябва да се позволява клатушкане до крайности, които обричат континента на рецесии, понижаване на конкурентоспособността, понижаване на благосъстоянието на жителите му. Или по-лошо някои от страните в него да не могат да догонят в развиването си по-богатите членове, тъй като са изкуствено и административно ограничавани. Казвал съм го и преди – демоните на Европа са в силата и битката за ресурсите сред европейските народи. Да не изпускаме духа от бутилката…. И най-после единствено ще загатна ироничните думи на почитан съветски представител в диалог с европейски посланик: А вашите танкове ще бъдат ли електрически? Защото нашите остават. "
Честно казано, аз към този момент изгубих броя на процентите и равнищата, от които ще се пресмятат излъчванията. Последното, което се появи в общественото пространство, е, че „ страните би трябвало да одобряват корав ангажимент да имат нулеви излъчвания до 2050 година, с цел да могат да бъдат реализирани климатичните цели “, от Българската петролна и газова асоциация.
Под голям напън да стане зелена, авиоиндустрията би трябвало да похарчи милиарди долари, с цел да стане по-безопасна за климата, което риску...
" Разбира се, в Глазгоу ще се изсипят и една огромна група бранители на екологичните политики, по този начин, както те ги схващат, най-вероятно предвождани от „ детото-чудо “ – Грета. Подготвителните публикации в европейската преса, подкрепяща политиката на Европейския съюз в региона на намаляването на излъчванията, приказва за значимостта на срещата и приканват водачите на съюза да бъдат твърди в своите задължения и провеждани политики, с цел да могат останалите страни „ да се почувстват неловко “ (по в. Гардиън) от замърсяващите си дейности и да бъдат принудени да поемат задължения. СОР26 се показва като належащо продължение на съглашението от Париж през 201 година, като мястото на което всичко има опция да се реши. Тази теза е подкрепяна и от американското наличие на конференцията, изключително с номинирането на Джон Кери за климатичен представител от страна на администрацията на Джо Байдън.
В реалност нещата по никакъв начин не са толкоз бонбонено розови. По последна информация е прекомерно малко евентуално в Глазгоу да дойде китайският президент Си Дзипин, а съветският му сътрудник Владимир Путин реши, че в пандемична конюнктура е добре (за него) да не участва. Китай е измежду най-големите производители на излъчвания СО2, а напълно близо до нея е и Руската Федерация. Отсъствието на двамата водачи приказва задоволително за упоритостите, които си слагат двете страни. Всъщност и двете страни са наясно със обстановката и нуждата от преход към други технологии. Както китайският, по този начин и съветският държавен глава обаче, се изрекоха за равномерен и по-дълъг преход към въглеродно неутрални технологии. Г-н Путин даже с леко саркастичен звук уточни какво не желае да се случва, а точно добре проведения безпорядък в Европейски Съюз с доставките и цените на силата.
От друга страна, в последните дни изтекоха вътрешни електронни известия от кореспонденциите сред държавните управления и учени, работещи за Организация на обединените нации. В тях страни като Япония и Австралия, а също и Саудитска Арабия, показват своите ясни терзания, че всевъзможни прекомерно амбициозни цели за понижаване на излъчванията ще докара до провал в международната стопанска система с тежки последици за тях, само че и за всички страни, а още повече за разрастващите се. Индийските управляващи от своя страна ясно заявяват, че „ в идващите 25-30 години само въглищните централи могат да обезпечат резистентен напредък на нашата стопанска система. Премахването им ще обрече на енергийна беднотия или въобще ще спре достъпа до сила на над половината от популацията на страната “. Държавите, членуващи в ОПЕК, напълно обикновено, също са срещу фокализацията в изкопаемите горива, защото съществуващите технологии за хващане и депозиране на СО2 могат да допринесат за намаляването на излъчванията, без това да докара до световен колапс на транспортния бранш, най-много корабоплаването и въздухоплаването.
Още един фантом тегне над СОР 26 – енергийната рецесия и цените на ресурсите. Шоковото повишаване на въглищата и газта на пазарите сподели до какво води ограничението на вложенията в изследване и рандеман. Под натиска на финансиращите институции, за които екотрендът е имиджов, достъпът до пресен финансов запас за „ неекологични планове “ бе внезапно отсечен. Това докара до застой в създаването на нови залежи и разумният резултат е днешната рецесия. Още повече, че липсва солидна заместваща опция. Още повече, че макар „ пропуските “ в отчетите на Международната енергийна организация и нейния оптимизъм за възобновимите източници, голям брой отчети на енергийни консултанти посочваха, че търсенето на въглища, да вземем за пример, ще се усилва най-малко до 2035 година, а това на петрола и природния газ – най-малко до 2040 година Когато съберете увеличено търсене с лимитирано предложение, получавате днешната обстановка. А и голям брой специалисти предупреждаваха преди две-три години, че ниски цени и неприятна политика ще доведат до това. В този смисъл, доста държавни управления осъзнават тази неточност и надали ще желаят бързо да се освободят от този „ неприятен “ запас, какъвто са фосилните горива, който може да бъде на ниска цена спрямо ВЕИ и носи непоклатимост на енергийните им системи.
" Енергийното ни ритуално самоубийство не е вид - даже да е приветствано от Брюксел ". Това написа икономическият анализатор Кузман Или...
Казвам всичко това, защото най-вероятно в Глазгоу няма да се реализира доста. Дори и да ви го показват като огромен триумф, то заключенията от срещата ще са такива, че най-вероятно няма да доведат до на практика никакъв резултат, макар красивите думи. И това е доста притеснително. Не тъй като „ детето-чудо “ Грета ще изясни, проронвайки една сълза, че това е следващият неуспех и ще се качи на влака, с цел да не емитира излъчвания. Нищо, че за производството на един локомотив са нужни тонове стомана и други материали, които се добиват и преработват с фосилни горива.
Проблемът е другаде и той се назовава Брюксел. Сигурен съм, че каквото и да стане в Глазгоу, още на идващия ден откакто завърши работа СОР 26, някой почитан брюкселски служител ще излезе да ни изясни по какъв начин е належащо още по-бързо да станем въглеродно неутрални, да затворим централите на въглища на следващия ден, а вдругиден да караме електрически автомобили. Как това ще докара до нова индустриална гражданска война, конкурентна стопанска система и по какъв начин Европа ще е за образец в света, ще избави климата и всички ще й се възхищават. Уви! Нищо от това не звучи евентуално. Ако всички останали страни не престават да имат достъп до относително на ниска цена запас, каквито са въглищата да вземем за пример, то те сигурно ще се доста по-конкурентни от нас. А те ще имат, тъй като Китай и Индия няма да затворят ТЕЦ-овете, защото за тях това ще е краят на стопанската система им. Така замърсяването с СО2 ще продължи и то евентуално в още по-големи количества. И повярвайте, надали тези страни ще се „ почувстват неловко “ от това. Как тогава тъкмо Европа ще избави климата? С наложените такси и акцизи върху корабните и самолетните горива всяка европейска продукция ще бъде извънредно скъпа заради транспортните разноски до други краища на света. Оставям въобще другите разноски на европейските производители, които Европейска комисия желае да бъдат наложени посредством спомагателни ограничения за екологично произвеждане. Една трета страна дали ще закупи европейска машина или суровина пет пъти по-скъпа от тази на китайския, съветския или индийския производител? Ако изобщо има какво да създава, тъй като делокализацията на производствата от дълго време е реалност, само че с новите условия на „ Зелената договорка “ тя освен ще се форсира, а ще се трансформира в тичане по часовник.
Изводът е един. Европа би трябвало скоропостижно да преразгледа политиките си във връзка с понижението на излъчвания. Да, необходим е преход към различни горива, само че това не може да се случи по предлагания метод, а точно нулеви излъчвания до 2050 година Необходимо е да се развият в допълнение технологиите, те да бъдат сигурни, евтини и устойчиви. Да могат да подсигуряват енергийна самостоятелност и самодостатъчност на Европейски Съюз. Но до момента в който това стане факт, колкото и време да отнеме, не трябва да се позволява клатушкане до крайности, които обричат континента на рецесии, понижаване на конкурентоспособността, понижаване на благосъстоянието на жителите му. Или по-лошо някои от страните в него да не могат да догонят в развиването си по-богатите членове, тъй като са изкуствено и административно ограничавани. Казвал съм го и преди – демоните на Европа са в силата и битката за ресурсите сред европейските народи. Да не изпускаме духа от бутилката…. И най-после единствено ще загатна ироничните думи на почитан съветски представител в диалог с европейски посланик: А вашите танкове ще бъдат ли електрически? Защото нашите остават. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ