В края на тази седмица държавните и правителствените ръководители на

В края на тази седмица държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз ще се срещнат на върха в Брюксел. На 28 и 29 юни те ще обсъдят най-неотложните политически цели за съюза, в това число метода, по който да продължи работата по Общата европейска система за леговище, а също и с цел да оценят постигнатия прогрес по настоящите договаряния за "Брекзит ".
Предвиждат се също по този начин диспути за идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз, сигурността и защитата, нововъведенията и цифрова Европа и промяната на еврозоната.
Още занапред е ясно, че главният акцент на срещата за кой ли път ще бъде миграцията. Европейският съвет на 28-29 юни ще бъде основен, разгласи Европарламентът. Евродепутатите приканиха водачите на Евросъюза да покажат същинска политическа воля и да изготвят същински решения, с цел да се постави завършек на миграционните рецесии.
На фона на тези апели се чудя по какъв начин тъкмо да възприема изявлението на българския министър председател предходната седмица. В София на Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Евросъюза той гордо разгласи, че е подготвен за Европейския съвет и ще предложи на европейските си сътрудници компромисен вид за решение на мигрантската рецесия. Вариантът е простоват - да се затворят границите и искащите да влязат в съответната европейска страна да могат да го създадат единствено през КПП-тата. Предложението на премиера ни ме хвърли, както се споделя, в джаза. Че в този момент по какъв начин е? По закон не би трябвало ли да е по този начин?! Ясно е, че мигранти влизат в Европа кой откъдето и както може. Малцина минават точно през контролно-пропусквателен пункт. Но за какво тогава имаме гранични войски? Те какво правят? Защо преди 30-ина години и пиле не можеше да прехвръкне през границата, а в този момент цели орди я нападат? И що за КОМПРОМИСЕН вид е това предложение да се съблюдава законът?
Очевидно предлагането на премиера ни няма да бъде признато съществено в Брюксел. Мигрантската рецесия тормози Европа от към този момент три-четири години. Този проблем смъкна държавни управления и даже извади цяла страна от Евросъюза ( "Брекзит ", съгласно анализаторите, е резултат точно от мигрантската криза). Засега Европа към момента се държи като щраус - крие си главата в пясъка. Проблемът обаче е прекомерно сериозен. Именно мигрантският въпрос разделя Стария континент. Централна Европа, където изключително изпъква Вишеградската четворка, е безапелационна, че не желае мигранти в своя дом. Няколко страни оповестиха, че не одобряват взетото решение за така наречен мигрантски квоти и не имат намерение да го извършват даже и под опасността от наказания. Наскоро към тях на процедура се причисли и Италия, където новото държавното управление провокира скандал в Европа, отказвайки да одобри транспортен съд на немска Неправителствени организации с над 600 мигранти от Африка. Стигна се до замяна на остри реплики сред Рим и Париж. Развихри се плевел спор коя тъкмо страна е трябвало да приюти бедстващите африканци. Според Италия, това трябвало да е Малта, тъй като корабът бил най-близо до нейните крайбрежия, Малта пък разгласи, че Рим трансферира топката в непознато поле, а Франция се възмути по какъв начин по този начин не се оказва помощ на бедстващи хора. И никой не попита, а за какво не са върнали тези хора в Либия, откъдето те са пристигнали. Сега ги приютиха испанците, краткотрайно. По-голямата част от тези мигранти, най-вероятно, няма да получат леговище, само че ще се помотаят някоя и друга година из европейските земи, ще получават помощи, заслон, храна. Някои от мигрантите против съответното възнаграждение просто "ще изчезнат ", ще се попилеят из белия свят, други, тези с по-малко шанс и с по-празни джобове, ще се приберат безславно вкъщи с вярата след известно време да се пробват още веднъж. А ние ще продължим да се чудим по какъв начин да спрем мигрантския напън.
Между другото, забелязвате ли, че към този момент никой не приказва за бежанци. На Европа й трябваха четири години да разбере или по-точно да признае, че не бежанци я нападат, а мигранти, търсачи на парадайса. Смяната на терминологиите обаче не пречи на евробюрократите да подхождат към казуса със същите способи.
Предложенията, които се разискват в Европа, към този момент не са малко. Една от най-обсъжданите хрумвания е предлагането за основаване на нови европейски приемни центрове за мигранти в директни страни. Например, Албания. Според слуховете, Меркел е подготвена да предложи много пари на Тирана, с цел да освободи Германия най-малко от част от мигрантите. Други пък обръщат внимание, че решение за разрешаване на миграционните рецесии, учредено на квоти и наложителни преразпределения на бежанци, просто не може да действа, както бе потвърдено до момента, и че би трябвало да бъдат препоръчани други благоприятни условия.
Сериозно се разисква предлагането за основаване на центрове за инспекция на мигранти отвън Европейски Съюз. Европейският комисар по миграцията Димитрис Аврамопулос тези дни обаче призна, че нито една страна от Северна Африка към момента не се е съгласила да приема центрове за инспекция на мигранти, в които да се обработват кандидатурите на мигрантите, написа английският в. "Гардиън ". Според Аврамопулос договаряния се водят с Алжир, Египет, Либия, Тунис, Нигер и Мароко. Освен това Еврокомисията желае да предложи ново законодателство за основаване на гранична полиция на Европейския съюз. Става въпрос за трансформиране на Европейската организация за гранична и брегова защита (Фронтекс) в същинска гранична полиция на Европейски Съюз с по-голям мандат да наема и да разполага гранични чиновници. Според проектите на Европейска комисия тя ще включва 10 000 граничари.
Предвижда се и да отпаднат опциите мигрантите да си избират къде да изискат леговище, както и да се движат свободно из Европа в очакване на решение по импортираните молби за протекция.
Засега всяка страна към момента се пробва да реши казуса независимо. Страните от Вишеградската четворка и включилата се към тях Австрия отхвърлят и да чуят за мигранти. Унгария се огради с телени мрежи и държи дръзналите да влязат на територията й мигранти в лагери. Италия също отсече, че ще стартира да се оттървава от "накацалите " я като мухи мигранти. Германия, която сякаш гостоприемно беше отворила вратите си, всяка седмица тихомълком връща в Африка по неколкостотин мигранти. Вътре в ръководещата коалиция даже се скараха, че процесът е прекомерно муден. Тези дни френският президент Еманюел Макрон пък разгласи, че доникъде на идната година би трябвало да бъде признат закон за цялостна смяна на политиката на предоставяне на леговище и приемане на мигранти. Проектозаконът ще включва разнообразни разпореждания, позволяващи да се усъвършенства връщането на мигрантите и бежанците в родните им страни. Така Франция ще последва образеца на съседите си и изключително Германия, отбелязва Макрон.
"Изправени сме пред общи провокации. Нека сближим правните си уредби, с цел да бъдем по-ефикасни ", акцентира той.
Днес всички настояват, че са наясно, че Италия, Гърция и Испания не могат да подслонят милионите хукнали да търсят избавление в Стария свят. Често се приказва за взаимност. Солидарност към атакуваните от мигрантите страни, взаимност към самите мигранти, бягащи от вкъщи си не от положително. Истината обаче е, че тези хора са безусловно неподготвени за европейския метод на живот. Огромната част от тях нямат нито нужното обучение, нито манталитета, нито културата, с цел да живеят почтено в Европа. Затова и европейците се чудят в този момент по какъв начин да се оттърват от неканените посетители.
Че Европа би трябвало да търси общо решение на мигрантската рецесия, няма подозрение. Европейският съюз незабавно се нуждае от обща политика във връзка с мигрантите, тъй като миграцията е дълготраен проблем. Управлението на мигрантските потоци към Европа ще бъде предизвикателство "за доста години напред " предизвести преди време ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск.
Потвърждение на това е и известието от предходната седмица на Комисариата на Организация на обединените нации за бежанците, че броят на бежанците и вътрешно разселените по света е достигнал през 2017 година рекордните 68,5 милиона. При това мрачният връх е усъвършенстван за пета подред година. Един на всеки 110 души по света е заставен да живее отвън дома си.
В същото време европейците се успокояват, че за първите четири месеца на тази година общо 22 439 мигранти са достигнали крайбрежията на европейски страни. Това е сериозен спад спрямо преди година-две. Натискът по външните граници на Европейски Съюз от мигранти е намалял втора поредна година, само че остава на високи равнища, регистрира Европейската работа за поддръжка в региона на убежището. Досега над 1,8 млн. мигранти са пристигнали в Европа от 2014 година, като Италия е подслонила 170 хиляди търсачи на парадайса, а половин милион са търсещите непрекъснат статут на протекция.
Дебатите по решение на мигрантската рецесия тази седмица в Брюксел сигурно ще бъдат разгорещени. Постигането на компромис въобще няма да е елементарно, изключително след изказването на новия италианския вътрешен министър Салвини, който се зарече да депортира десетки хиляди мигранти допустимо най-скоро. Най-лошият вид ще е водачите да не се спогодят и нещата да останат постарому - всеки да се оправя, както може.