Франция започва нова война Европа-Google
В края на октомври в страната влиза в действие противоречивата инструкция на Европейски Съюз за авторското право в единния дигитален пазар, само че опитът от други страни е жалък за издателите
Френският закон изисква Гугъл да заплаща такса, наречена „ налог върху връзката ” – всъщност лиценз за проявление на фрагменти от публикации (снимка: CCO Public Domain)
Франция упрекна американския интернет колос Гугъл, че пренебрегва „ духа и буквата ” на общоевропейския закон за авторското право, целящ да даде на издателите по-голям дял от икономическата полза от онлайн новините.
Френският президент Еманюел Макрон и законодателите на страната обявиха, че търсят метод да глобяват Гугъл за възприемането на това, което те дефинират като „ оръжейна тактичност за не-плащане за издание на фрагменти от изявления ” от европейските вести в Гугъл News.
Франция е първата европейска страна, която вкара директивата на Европейския съюз за авторското право в единния дигитален пазар. Тя влиза в действие в края на октомври. Европейският парламент одобри директивата през март, като даде на държавите-членки две години да вкарат законодателството в своите национални законодателни системи, в сходство с нейните условия.
Данък връзка
Френският закон изисква Гугъл да заплаща такса, наречена „ налог върху връзката ” – всъщност лиценз за проявление на фрагменти от публикации в Гугъл News, напомня в обява по тематиката TechXplore.
Гугъл отговори на приемането на закона, като разгласи, че ще спре да демонстрира визуализации на новинарски публикации и ще употребява единствено заглавие с връзка. Компанията съобщи, че френските издатели отново могат да изискат да бъдат оповестени фрагменти, само че няма да им бъде платено за правата в този случай. Гугъл споделя, че всеки месец изпраща 8 милиарда гости към уеб страниците на другите издатели в Европа.
„ Издателите постоянно са можели да вземат решение дали наличието им е налично, да може да се намира в търсачката на Гугъл или в Гугъл News ”, написа Гугъл в обява в блога си. „ Интернет сътвори по-голям избор и многообразие в новините от всеки път. При съществуването на толкоз доста варианти може да е мъчно за потребителите да намерят новините, които ги интересуват. И за всички типове издатели е значимо да се уверят, че читателите могат да откри тяхното наличие ”.
Съобщението на Гугъл провокира ядосан отговор от Макрон, който съобщи пред публицисти в сряда, че ще помоли европейските органи по конкуренцията да проучат този ход и „ да подхващат всевъзможни вероятни дейности допустимо най-скоро ”.
„ Някои компании като Гугъл желаят да заобиколят разпоредбите. Няма да ги оставим да създадат това ”, сподели Макрон. Коментарите му пристигнаха след срещата с немския канцлер Ангела Меркел, при която двамата излязоха със взаимно изказване по същата тематика.
Френският орган по конкуренцията разгласи в края на септември, че ще прегледа дейностите на Гугъл, само че акцентира, че на този стадий това е единствено „ проучвателно ” следствие. Не може да се каже дали или по кое време може да се подхващат правосъдни дейности против американския интернет колос.
На собствен ред френският министър на културата Франк Ристър дефинира директивата на Европейски Съюз като „ безусловно нужна за нашата народна власт и оцеляването на самостоятелната и свободна преса ”. Той сподели, че Париж и Берлин „ ускоряват ” отговора си, откакто предходната събота в Ню Йорк се срещнаха с ръководителите на Гугъл Патрик Джабал, вицепрезидент по партньорствата, и Сесил Фрот-Кутаз, шеф на YouTube за Европа и Африка.
„ Това ми даде опция да повторя позицията на Франция и да схвана, че те към момента изпитват компликации при шерването на изгодите, както изисква законът. Ето за какво би трябвало да бъдем още по-решителни ”, сподели по-късно Ристър.
Ристър към този момент разгласи метода на Гугъл за „ недопустим ”, като съобщи, че задачата на закона е „ да се даде опция за по-справедливо шерване на облагите, които платформите добиват, употребявайки наличие от медиите ”.
„ Едностранните заявления на разпоредбите опонират както на духа, по този начин и на буквата на директивата ”, сподели Ристър. Той прикани за „ верни световни договаряния сред Гугъл и издателите ”.
Дейвид Асулин – френският сенатор, който оказа помощ за правенето на френския закон – написа в Twitter, че Гугъл би трябвало „ да почита повече Франция, като ползва закона, вместо да се пробва да го заобиколи ”. „ Този колос би трябвало да заплати незначителна част от колосалния си приход, с цел да финансира професионалното произвеждане на вести ”, написа Асулин. „ И Франция не би трябвало да се оставя да бъде подмятана ”.
Преди приемането на закона през март, Гугъл и други основни интернет играчи лобираха мощно против директивата на Европейски Съюз. Най-противоречив в заключителната инструкция бе член 15, който принуждава търсачките и агрегиращите новинарски платформи да заплащат за фрагментите, които употребяват от медийни изявления.
В същия закон член 17 прави интернет колосите виновни за материали, които разгласяват без единодушие на създателите, и постанова наказания върху тях, в случай че не съумеят да блокират наличието, което нарушава авторските права.
Плачевният опит на Германия
През 2014 година Германия тества закон за авторското право, който изисква да се заплащат на издателите лицензионни такси за представено наличие. В отговор на това Гугъл спря да показва резюмета на немски публикации. Най-големият издател в страната, Аксел Спрингер, който лобираше за закона, се олюля, откакто трафикът към неговите изявления спадна с 80 %. След две седмици издателството реши да освободи Гугъл от заплащането на данъка.
Матиас Допфнер, изпълнителният шеф на Аксел Спрингер, сподели тогава, че неговата компания, издател на най-продавания всекидневник в Европа – Bild, ще се „ самозастреля на пазара ”, в случай че продължи да желае Гугъл да й заплаща лицензионни такси за достъп до изявленията на изданието. Шефът уточни, че опитът на страната илюстрира несъразмерната пазарна мощност на Гугъл.
От своя страна Гугъл съобщи, че казусът демонстрира по какъв начин компанията насочва голям трафик към издателите и им обезпечава жизненоважни доходи.
Бедствие за издателите в Испания
През 2014 година горната камара на Народното събрание на Испания одобри сходен закон, който разрешава на издателите да постановат лицензионни такси на Гугъл. Компанията реагира, като изключи Гугъл News в страната. Водещите издатели регистрираха загуби от 10 милиона евро. По-малките издателства пострадаха най-тежко. Местни издатели обявиха, че „ бедствието за испанските издатели е предизвестие ”.
Интернет общността против директивата
В писмо до президента на Европейския парламент предходната година Тим Бърнърс-Ли, откривател на международната мрежа, и 70 други пионери на интернет описаха директивата на Европейски Съюз за авторското право като „ опасност за бъдещето на световната мрежа ”.
„ Като основатели споделяме опасението, че би трябвало да има заслужено систематизиране на приходите от онлайн потреблението на творби за авторско право, което да е от изгода както на основателите, по този начин и на издателите и платформите. Но член 13 не е верният метод за реализиране на това ”, обявиха те.
Подписалите нарекоха условието за автоматизирано пречистване на наличие „ невиждана стъпка към превръщането на интернет от отворена платформа за шерване и нововъведения в инструмент за автоматизирано наблюдаване и надзор на нейните консуматори ”.
Джулия Реда, някогашен член на Европейския парламент в Европа, а в този момент теоретичен помощник в центъра „ Беркман Клайн ” в Харвардския университет, организира несполучлива многонационална акция за отменяне на директивата. Тя съобщи, е вместо да ограничи мега-компании като Гугъл, новият закон ще ги направи още по-мощни.
„ Начинът, по който се развиват нещата, е изцяло предвидим. Директивата се основава на фундаментална неточност. Правилно е да се одобри, че Гугъл и Фейсбук са засегнали обичайния бизнес модел на пресата, само че те не са унищожили този модел благодарение на публикациите в пресата – а засягайки рекламирането и събирайки големи количества данни, което им разрешава да се конкурират (с издателите) ”, разяснява Реда.
Френският закон изисква Гугъл да заплаща такса, наречена „ налог върху връзката ” – всъщност лиценз за проявление на фрагменти от публикации (снимка: CCO Public Domain)
Франция упрекна американския интернет колос Гугъл, че пренебрегва „ духа и буквата ” на общоевропейския закон за авторското право, целящ да даде на издателите по-голям дял от икономическата полза от онлайн новините.
Френският президент Еманюел Макрон и законодателите на страната обявиха, че търсят метод да глобяват Гугъл за възприемането на това, което те дефинират като „ оръжейна тактичност за не-плащане за издание на фрагменти от изявления ” от европейските вести в Гугъл News.
Франция е първата европейска страна, която вкара директивата на Европейския съюз за авторското право в единния дигитален пазар. Тя влиза в действие в края на октомври. Европейският парламент одобри директивата през март, като даде на държавите-членки две години да вкарат законодателството в своите национални законодателни системи, в сходство с нейните условия.
Данък връзка
Френският закон изисква Гугъл да заплаща такса, наречена „ налог върху връзката ” – всъщност лиценз за проявление на фрагменти от публикации в Гугъл News, напомня в обява по тематиката TechXplore.
Гугъл отговори на приемането на закона, като разгласи, че ще спре да демонстрира визуализации на новинарски публикации и ще употребява единствено заглавие с връзка. Компанията съобщи, че френските издатели отново могат да изискат да бъдат оповестени фрагменти, само че няма да им бъде платено за правата в този случай. Гугъл споделя, че всеки месец изпраща 8 милиарда гости към уеб страниците на другите издатели в Европа.
„ Издателите постоянно са можели да вземат решение дали наличието им е налично, да може да се намира в търсачката на Гугъл или в Гугъл News ”, написа Гугъл в обява в блога си. „ Интернет сътвори по-голям избор и многообразие в новините от всеки път. При съществуването на толкоз доста варианти може да е мъчно за потребителите да намерят новините, които ги интересуват. И за всички типове издатели е значимо да се уверят, че читателите могат да откри тяхното наличие ”.
Съобщението на Гугъл провокира ядосан отговор от Макрон, който съобщи пред публицисти в сряда, че ще помоли европейските органи по конкуренцията да проучат този ход и „ да подхващат всевъзможни вероятни дейности допустимо най-скоро ”.
„ Някои компании като Гугъл желаят да заобиколят разпоредбите. Няма да ги оставим да създадат това ”, сподели Макрон. Коментарите му пристигнаха след срещата с немския канцлер Ангела Меркел, при която двамата излязоха със взаимно изказване по същата тематика.
Френският орган по конкуренцията разгласи в края на септември, че ще прегледа дейностите на Гугъл, само че акцентира, че на този стадий това е единствено „ проучвателно ” следствие. Не може да се каже дали или по кое време може да се подхващат правосъдни дейности против американския интернет колос.
На собствен ред френският министър на културата Франк Ристър дефинира директивата на Европейски Съюз като „ безусловно нужна за нашата народна власт и оцеляването на самостоятелната и свободна преса ”. Той сподели, че Париж и Берлин „ ускоряват ” отговора си, откакто предходната събота в Ню Йорк се срещнаха с ръководителите на Гугъл Патрик Джабал, вицепрезидент по партньорствата, и Сесил Фрот-Кутаз, шеф на YouTube за Европа и Африка.
„ Това ми даде опция да повторя позицията на Франция и да схвана, че те към момента изпитват компликации при шерването на изгодите, както изисква законът. Ето за какво би трябвало да бъдем още по-решителни ”, сподели по-късно Ристър.
Ристър към този момент разгласи метода на Гугъл за „ недопустим ”, като съобщи, че задачата на закона е „ да се даде опция за по-справедливо шерване на облагите, които платформите добиват, употребявайки наличие от медиите ”.
„ Едностранните заявления на разпоредбите опонират както на духа, по този начин и на буквата на директивата ”, сподели Ристър. Той прикани за „ верни световни договаряния сред Гугъл и издателите ”.
Дейвид Асулин – френският сенатор, който оказа помощ за правенето на френския закон – написа в Twitter, че Гугъл би трябвало „ да почита повече Франция, като ползва закона, вместо да се пробва да го заобиколи ”. „ Този колос би трябвало да заплати незначителна част от колосалния си приход, с цел да финансира професионалното произвеждане на вести ”, написа Асулин. „ И Франция не би трябвало да се оставя да бъде подмятана ”.
Преди приемането на закона през март, Гугъл и други основни интернет играчи лобираха мощно против директивата на Европейски Съюз. Най-противоречив в заключителната инструкция бе член 15, който принуждава търсачките и агрегиращите новинарски платформи да заплащат за фрагментите, които употребяват от медийни изявления.
В същия закон член 17 прави интернет колосите виновни за материали, които разгласяват без единодушие на създателите, и постанова наказания върху тях, в случай че не съумеят да блокират наличието, което нарушава авторските права.
Плачевният опит на Германия
През 2014 година Германия тества закон за авторското право, който изисква да се заплащат на издателите лицензионни такси за представено наличие. В отговор на това Гугъл спря да показва резюмета на немски публикации. Най-големият издател в страната, Аксел Спрингер, който лобираше за закона, се олюля, откакто трафикът към неговите изявления спадна с 80 %. След две седмици издателството реши да освободи Гугъл от заплащането на данъка.
Матиас Допфнер, изпълнителният шеф на Аксел Спрингер, сподели тогава, че неговата компания, издател на най-продавания всекидневник в Европа – Bild, ще се „ самозастреля на пазара ”, в случай че продължи да желае Гугъл да й заплаща лицензионни такси за достъп до изявленията на изданието. Шефът уточни, че опитът на страната илюстрира несъразмерната пазарна мощност на Гугъл.
От своя страна Гугъл съобщи, че казусът демонстрира по какъв начин компанията насочва голям трафик към издателите и им обезпечава жизненоважни доходи.
Бедствие за издателите в Испания
През 2014 година горната камара на Народното събрание на Испания одобри сходен закон, който разрешава на издателите да постановат лицензионни такси на Гугъл. Компанията реагира, като изключи Гугъл News в страната. Водещите издатели регистрираха загуби от 10 милиона евро. По-малките издателства пострадаха най-тежко. Местни издатели обявиха, че „ бедствието за испанските издатели е предизвестие ”.
Интернет общността против директивата
В писмо до президента на Европейския парламент предходната година Тим Бърнърс-Ли, откривател на международната мрежа, и 70 други пионери на интернет описаха директивата на Европейски Съюз за авторското право като „ опасност за бъдещето на световната мрежа ”.
„ Като основатели споделяме опасението, че би трябвало да има заслужено систематизиране на приходите от онлайн потреблението на творби за авторско право, което да е от изгода както на основателите, по този начин и на издателите и платформите. Но член 13 не е верният метод за реализиране на това ”, обявиха те.
Подписалите нарекоха условието за автоматизирано пречистване на наличие „ невиждана стъпка към превръщането на интернет от отворена платформа за шерване и нововъведения в инструмент за автоматизирано наблюдаване и надзор на нейните консуматори ”.
Джулия Реда, някогашен член на Европейския парламент в Европа, а в този момент теоретичен помощник в центъра „ Беркман Клайн ” в Харвардския университет, организира несполучлива многонационална акция за отменяне на директивата. Тя съобщи, е вместо да ограничи мега-компании като Гугъл, новият закон ще ги направи още по-мощни.
„ Начинът, по който се развиват нещата, е изцяло предвидим. Директивата се основава на фундаментална неточност. Правилно е да се одобри, че Гугъл и Фейсбук са засегнали обичайния бизнес модел на пресата, само че те не са унищожили този модел благодарение на публикациите в пресата – а засягайки рекламирането и събирайки големи количества данни, което им разрешава да се конкурират (с издателите) ”, разяснява Реда.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ