Българският дрон фотограф, чийто снимки успяха да впечатлят и Илон Мъск
В края на ноември предходната година внезапно всички в България заговориха за Владислав Терзийски. Причината: той е фотографът, който притегли вниманието на Илон Мъск към родината ни. Неговата фотография на Белоградчишките скали бе коментирана от милиардера в Twitter, който написа, че му припомня на пейзаж от известната видеоигра Pacific Rim.
За коментара на Илон Мъск Владислав Терзийски схваща напълно инцидентно от собствен прочут. И в началото си мисли, че е смешка.
" Бях тръгнал на разходка по Витоша. Като слязох от планината и се качих в колата, си крещя: " Абе, смешка, смешка, само че я да взема да ревизира. " И видях, че си е самата истина. След това го споделих в Instagram и Фейсбук страницата ми. И се стартира една лавина от хора, които желаят да си приказват с мен ", с усмивка споделя той.
А човек си коства да поговори с Владислав Терзийски освен поради интереса на Илон Мъск. Защото той несъмнено е един доста надарен фотограф, чийто фотоси не могат да останат незабелязани. Само взор в профила му в Instagram e задоволителен, с цел да ни накара да желаеме да разберем всички детайлности за фрагментите.
" Всъщност хората не знаят нищо за работата ми, защото това, което виждат в 99% от случаите и знаят, че Владислав Терзийски го е правил, не ми е работа, а е мое занимание. " И бърза да посочи, че може в професионален проект да е зает с фото и видео снимане, само че това несъмнено не включва пейзажи. Ето и как се стига до тях.
Тъй като с снимка се занимава от към 25 години, някак естествено преди шест-седем се увлича и по дрон снимка. От една страна, тъй като както повече мъже, обича софтуерните джаджи. А от друга - поради обстоятелството, че дрон фотографията му дава опция да направи фрагментите си от доста и забавни гледни точки.
" Всъщност доста от грозните неща, които се виждат от земята, остават скрити от птичи взор. Като всичките отпадъци да вземем за пример. Светът от горната страна е доста по-различен, в сравнение с в случай че се гледа от земята. "
Разбира се, като всяко нещо, и снимането с дрон си има своите преимущества и дефекти. Недостатъкът е, че Владислав би трябвало да бъде доста деликатен и акуратен по какъв начин ръководи дрона, с цел да не го закачи на някое дърво, камък и така нататък
Най-голямото предимство обаче е, че му дава улеснение. " Вместо да търчиш като вманиачен, с цел да отидеш до това връхче или на онази вада, просто си седиш комфортно и снимаш. " И макар че стои на едно място, в действителност стига до толкоз доста точки. И то със забележителна експедитивност. Дронът му дава опция да улови моменти, които с фотоапарат се реализират по-трудно. Например залезът и изгревът, които траят толкоз малко.
" Ако си с фотоапарат, нормално имаш време за една вероятност. С дрон обаче може да снимаш от пет разнообразни ъгъла и да постигнеш невероятни резултати. "
Признава обаче, че не всичко може да бъде уловено с дрон. Например от Северното зарево в Норвегия не стават хубави фрагменти отвисоко, за сметка на тези от земята.
Владислав мъчно би показал кой е най-екстремния му кадър, в случай че се наложи да го избира. Има доста пъти, в които той самият е подложен в екстремна обстановка, до момента в който снима. Такива са най-вече планинските фрагменти. Но има и много случаи, в които дронът е в риск - при мощен вятър, дъжд или сняг. Или когато се постанова " да завре машинката " на труднодостъпно място.
Въпреки трудностите, фотографът не се отхвърля, до момента в който не направи съвършения кадър. Може би и по тази причина разказва себе си като твърдоглав и трудолюбив. Някак мнително прибавя и надарен. Уточнява, че макар че доста хора го дефинират като подобен, той самият е на мнение, че геният е в доста невисок %. И непретенциозен, допълваме ние. Защото на въпрос кое е най-голямото му достижение във фотографията, дава отговор с думите: " Никога не съм измервал нещата по този метод. "
Но несъмнено се желае гений, с цел да те изберат от National Geographic. А точно негови фрагменти влизат в поредицата " Европа отвисоко ". Един от епизодите на предаването е отдаден на България и нейната природа. Страната ни е показана с девет микроистории, в това число за Седемте рилски езера и танца паневритмия, за Перперикон, за Велико Търново и Царевец със спектакъла " Звук и светлина ", за най-голямото рибарско населено място Ченгене Скеле край Бургас и други.
Какво научихте от работата си за National Geographic?
Доста неща. Честно казано, преди не ми се беше налагало да върша изявленията. Научих се да работя по сюжет и в колектив, тъй като по принцип фотографирам самичък. Беше предизвикателство и ми беше доста забавно.
Кои са най-запомнящите се епизоди от поредицата " Европа отвисоко "?
Някои ми бяха изключително завладяващи. Аз по принцип си обичам планината. Тя си ми е на сърце и всичко, което снимахме там, беше доста вълнуващо - несъмнено най-приятните, само че и най-тежките фотоси: на паневритмията на Седемте рилски езера през август, по време на специфичния празник на Бялото приятелство, снимането беше доста тежко и то чисто физически. Трябваше да качим генератор до едната хижа, с цел да можем да зареждаме батериите на дроновете, камерата и преносимия компютър. Логистично беше мъчно и беше обвързвано с напредване в планината с тежки раници.
Другото забавно снимане беше на връх Мусала, и то през зимата. Бяхме със ските. Качихме се съвсем до върха с тях. Много красиво, само че много трудоемко за качване. Духаше и доста мощен вятър, което в допълнение ни попречва. Наложи се едното изявление да го вършим на другия ден, тъй като изобщо не можехме да запишем тон. За благополучие нямаше най-малко мъгла.
Какво желаете да снимате, а към момента не сте?
Бих снимал пейзажни фрагменти на още доста места за наслаждение. Бих посетил още доста пъти Исландия и Норвегия. Много ми се върви и в Нова Зелендия, Япония, Канада. Бих отишъл да фотографирам и в северните елементи на Русия, в Непал, Тибет, Хималаите, на Южния полюс в българската база на остров Ливингстън. Такива места ме теглят мен - планински. Някак равнината не ме притегля. Падам си по белите, снежните и студените места.
За коментара на Илон Мъск Владислав Терзийски схваща напълно инцидентно от собствен прочут. И в началото си мисли, че е смешка.
" Бях тръгнал на разходка по Витоша. Като слязох от планината и се качих в колата, си крещя: " Абе, смешка, смешка, само че я да взема да ревизира. " И видях, че си е самата истина. След това го споделих в Instagram и Фейсбук страницата ми. И се стартира една лавина от хора, които желаят да си приказват с мен ", с усмивка споделя той.
А човек си коства да поговори с Владислав Терзийски освен поради интереса на Илон Мъск. Защото той несъмнено е един доста надарен фотограф, чийто фотоси не могат да останат незабелязани. Само взор в профила му в Instagram e задоволителен, с цел да ни накара да желаеме да разберем всички детайлности за фрагментите.
" Всъщност хората не знаят нищо за работата ми, защото това, което виждат в 99% от случаите и знаят, че Владислав Терзийски го е правил, не ми е работа, а е мое занимание. " И бърза да посочи, че може в професионален проект да е зает с фото и видео снимане, само че това несъмнено не включва пейзажи. Ето и как се стига до тях.
Тъй като с снимка се занимава от към 25 години, някак естествено преди шест-седем се увлича и по дрон снимка. От една страна, тъй като както повече мъже, обича софтуерните джаджи. А от друга - поради обстоятелството, че дрон фотографията му дава опция да направи фрагментите си от доста и забавни гледни точки.
" Всъщност доста от грозните неща, които се виждат от земята, остават скрити от птичи взор. Като всичките отпадъци да вземем за пример. Светът от горната страна е доста по-различен, в сравнение с в случай че се гледа от земята. "
Разбира се, като всяко нещо, и снимането с дрон си има своите преимущества и дефекти. Недостатъкът е, че Владислав би трябвало да бъде доста деликатен и акуратен по какъв начин ръководи дрона, с цел да не го закачи на някое дърво, камък и така нататък
Най-голямото предимство обаче е, че му дава улеснение. " Вместо да търчиш като вманиачен, с цел да отидеш до това връхче или на онази вада, просто си седиш комфортно и снимаш. " И макар че стои на едно място, в действителност стига до толкоз доста точки. И то със забележителна експедитивност. Дронът му дава опция да улови моменти, които с фотоапарат се реализират по-трудно. Например залезът и изгревът, които траят толкоз малко.
" Ако си с фотоапарат, нормално имаш време за една вероятност. С дрон обаче може да снимаш от пет разнообразни ъгъла и да постигнеш невероятни резултати. "
Признава обаче, че не всичко може да бъде уловено с дрон. Например от Северното зарево в Норвегия не стават хубави фрагменти отвисоко, за сметка на тези от земята.
Владислав мъчно би показал кой е най-екстремния му кадър, в случай че се наложи да го избира. Има доста пъти, в които той самият е подложен в екстремна обстановка, до момента в който снима. Такива са най-вече планинските фрагменти. Но има и много случаи, в които дронът е в риск - при мощен вятър, дъжд или сняг. Или когато се постанова " да завре машинката " на труднодостъпно място.
Въпреки трудностите, фотографът не се отхвърля, до момента в който не направи съвършения кадър. Може би и по тази причина разказва себе си като твърдоглав и трудолюбив. Някак мнително прибавя и надарен. Уточнява, че макар че доста хора го дефинират като подобен, той самият е на мнение, че геният е в доста невисок %. И непретенциозен, допълваме ние. Защото на въпрос кое е най-голямото му достижение във фотографията, дава отговор с думите: " Никога не съм измервал нещата по този метод. "
Но несъмнено се желае гений, с цел да те изберат от National Geographic. А точно негови фрагменти влизат в поредицата " Европа отвисоко ". Един от епизодите на предаването е отдаден на България и нейната природа. Страната ни е показана с девет микроистории, в това число за Седемте рилски езера и танца паневритмия, за Перперикон, за Велико Търново и Царевец със спектакъла " Звук и светлина ", за най-голямото рибарско населено място Ченгене Скеле край Бургас и други.
Какво научихте от работата си за National Geographic?
Доста неща. Честно казано, преди не ми се беше налагало да върша изявленията. Научих се да работя по сюжет и в колектив, тъй като по принцип фотографирам самичък. Беше предизвикателство и ми беше доста забавно.
Кои са най-запомнящите се епизоди от поредицата " Европа отвисоко "?
Някои ми бяха изключително завладяващи. Аз по принцип си обичам планината. Тя си ми е на сърце и всичко, което снимахме там, беше доста вълнуващо - несъмнено най-приятните, само че и най-тежките фотоси: на паневритмията на Седемте рилски езера през август, по време на специфичния празник на Бялото приятелство, снимането беше доста тежко и то чисто физически. Трябваше да качим генератор до едната хижа, с цел да можем да зареждаме батериите на дроновете, камерата и преносимия компютър. Логистично беше мъчно и беше обвързвано с напредване в планината с тежки раници.
Другото забавно снимане беше на връх Мусала, и то през зимата. Бяхме със ските. Качихме се съвсем до върха с тях. Много красиво, само че много трудоемко за качване. Духаше и доста мощен вятър, което в допълнение ни попречва. Наложи се едното изявление да го вършим на другия ден, тъй като изобщо не можехме да запишем тон. За благополучие нямаше най-малко мъгла.
Какво желаете да снимате, а към момента не сте?
Бих снимал пейзажни фрагменти на още доста места за наслаждение. Бих посетил още доста пъти Исландия и Норвегия. Много ми се върви и в Нова Зелендия, Япония, Канада. Бих отишъл да фотографирам и в северните елементи на Русия, в Непал, Тибет, Хималаите, на Южния полюс в българската база на остров Ливингстън. Такива места ме теглят мен - планински. Някак равнината не ме притегля. Падам си по белите, снежните и студените места.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ