Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму§Кашмир
В края на предишния месец така и така към този момент побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички учредения да опровергае физическите закони и на инат на тях да се изправи.
Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският сътрудник на индийския министър председател, направи повече от сполучлива аудиенция, в която взе участие и шеф щабът на пакистанската войска Камар Джавед Баджва. Всъщност последният е същинският център на властта в Исламабад. След срещите на пакистанците с американците се появиха информации, че ген. Баджва е провел и тет-а-тет (среща на четири очи) с американския президент Доналд Тръмп. Ако няма по какъв начин да сме сигурни дали това е било по този начин, то нещо друго не може да бъде оспорено: приветственият салют, с който пакистанската делегация бе посрещната в Пентагона от американските домакини.
Това разведряване на атмосферата сред Съединени американски щати и Пакистан бе първата алена лампа, която светна в столицата на Индия Делхи.
Втората не закъсня: това бе предлагането на Доналд Тръмп да се ангажира с посреднически функционалности сред Индия и Пакистан за разрешаване на спора в Кашмир. Ангажирането на трета страна в индийско-пакистанските връзки, касаещи статута на Кашмир обаче, е позиция на Исламабад. Тя въобще не се споделя от Делхи, където, най-вече от позицията на по-голямата мощ и запас по отношение на тези на Пакистан, са алергични към концепцията за намесата на трети индивид и упорстват, че въпросът с Кашмир касае двустранните връзки сред прилежащите страни и би трябвало да получи разрешението си точно в този порядък: двустранно.
Тези дни, напълно прясно, светлините на третата алена лампа също озариха вземащите решения в Делхи: американците обявиха, че са постигнали напредък в договарянията с афганистанските талибани, в това число с помощта на ползотворната роля на Пакистан по отношение на талибаните (Пакистанското междуведомствено разузнаване, ISI, има тесни логистични и финансови контакти с талибаните в Афганистан).
На този декор при започване на предишния юли, алената светлина от следващата лампа към този момент беше осветлила новината, че държавното управление на Пакистан ще получи и нов заем от 6 милиарда $ от Международния валутен фонд, което нямаше по какъв начин да се случи без благословията на Съединени американски щати.
Добавете към тези червени светлини и други такива от двустранните връзки сред Съединени американски щати и Индия като възходящото комерсиално напрежение сред двете страни (САЩ извадиха Индия от страните, които се употребиха с търговски привилегии, а в отговор Делхи наложи мита на американски стоки) и военно-политическото такова около закупуването от страна на Индия на съветския зенитно-ракетен комплекс S-400.
Тези червени светлини в Делхи обрисуват силуетите на мрачен сюжети, в който настава разведряване на връзките сред администрацията на Доналд Тръмп и ръководещите в Пакистан, което явно в Исламабад желаят да употребяват в това число по отношение на спора си с Индия в Кашмир. В този спор зад тила на Пакистан към този момент наднича Китай. Колкото и малко евентуално да е, Делхи не може да си разреши да рискува да види зад раменете на Исламабад още един международен исполин като Съединени американски щати (все отново да не забравяме, че има единствено една страна, за която се споделя, че се ръководи от " Трите А-та ": Аллах, армията и американците, и това е точно Пакистан).
Ето за какво министър-председателят на Индия Нарендра Моди очевидно е решил, че по този начин създалите се условия са подобаващ миг да поеме нещата в свои ръце и да изпревари събитията, обявявайки, че анулира специфичния статут на Джаму и Кашмир (този щат е част от Кашмир и се състои от три района: най-вече индуисткия Джаму, най-вече ислямската Кашмирска котловина и Ладакх, със смесено население от мюсюлмани, будисти и индийци), инкорпорирайки го на процедура в индийската страна оттатък формалностите. Това значи, че съществувалата до момента относителната автономност на щата по отношение на Делхи, касаеща правото му да основава свои лични политики, като се изключи тези в областта на защитата, финансите и външните работи, ще бъде мощно отслабена. Местните поданици няма да имат своя Конституция, байрак и химн, по този начин както ще бъдат лишени и от двойното си поданство, оставайки единствено с индийско такова.
Ако това решение на Нарендра Моди бъде подкрепено от долната камара на индийския парламент (Лок сабхе), което доста евентуално ще се случи, тъй като там министър-председателят има мощно болшинство, и решението не срещне възражения от Върховния съд на страната, то това ще отвори опция за смяна на демографията на Джаму и Кашмир (посредством правото на индийци да купуват парцели в него и да се заселват там).
Отмяната на специфичния статут на Джаму и Кашмир не е истинска концепция за националистическото дясно в Индия и за лидиращата тези настроения партия на Нарендра Моди " Бхаратия джаната празненство " (БДП). Но разведряването на американско-пакистанските връзки, дружно с недомислените изявления на Доналд Тръмп, дадоха превъзходен предлог на Индия да трансформира концепцията в деяние.
Действие, което незабавно бе посрещнато антагонистично от Пакистан: тамошната войска към този момент разгласи, че е подготвена да предприеме всевъзможни дейности в отбрана на жителите на Кашмир. Не би трябвало да забравяме, че Кашмир е и най-милитаризираната зона в света. А както демонстрира опитът от терористичния акт в Пулуама по-рано тази година, районът е елементарно запалителен.
A в случай че Индия може да отстрани специфичния статут на Джаму и Кашмир, то за какво Китай да не употребява протичащите се митинги в Хонконг и не направи същото там? Или пък Пекин да реши да приложи концепцията " две системи, една страна " по отношение на Тайван?
Примерите надалеч не са идентични, само че основават опция за създаване на оправдание.
Сега би трябвало нечии други емблематични коси, които по този начин или другояче отразяват слънцето, да репликират освен модата, само че и физиката. И да се изправят.
Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският сътрудник на индийския министър председател, направи повече от сполучлива аудиенция, в която взе участие и шеф щабът на пакистанската войска Камар Джавед Баджва. Всъщност последният е същинският център на властта в Исламабад. След срещите на пакистанците с американците се появиха информации, че ген. Баджва е провел и тет-а-тет (среща на четири очи) с американския президент Доналд Тръмп. Ако няма по какъв начин да сме сигурни дали това е било по този начин, то нещо друго не може да бъде оспорено: приветственият салют, с който пакистанската делегация бе посрещната в Пентагона от американските домакини.
Това разведряване на атмосферата сред Съединени американски щати и Пакистан бе първата алена лампа, която светна в столицата на Индия Делхи.
Втората не закъсня: това бе предлагането на Доналд Тръмп да се ангажира с посреднически функционалности сред Индия и Пакистан за разрешаване на спора в Кашмир. Ангажирането на трета страна в индийско-пакистанските връзки, касаещи статута на Кашмир обаче, е позиция на Исламабад. Тя въобще не се споделя от Делхи, където, най-вече от позицията на по-голямата мощ и запас по отношение на тези на Пакистан, са алергични към концепцията за намесата на трети индивид и упорстват, че въпросът с Кашмир касае двустранните връзки сред прилежащите страни и би трябвало да получи разрешението си точно в този порядък: двустранно.
Тези дни, напълно прясно, светлините на третата алена лампа също озариха вземащите решения в Делхи: американците обявиха, че са постигнали напредък в договарянията с афганистанските талибани, в това число с помощта на ползотворната роля на Пакистан по отношение на талибаните (Пакистанското междуведомствено разузнаване, ISI, има тесни логистични и финансови контакти с талибаните в Афганистан).
На този декор при започване на предишния юли, алената светлина от следващата лампа към този момент беше осветлила новината, че държавното управление на Пакистан ще получи и нов заем от 6 милиарда $ от Международния валутен фонд, което нямаше по какъв начин да се случи без благословията на Съединени американски щати.
Добавете към тези червени светлини и други такива от двустранните връзки сред Съединени американски щати и Индия като възходящото комерсиално напрежение сред двете страни (САЩ извадиха Индия от страните, които се употребиха с търговски привилегии, а в отговор Делхи наложи мита на американски стоки) и военно-политическото такова около закупуването от страна на Индия на съветския зенитно-ракетен комплекс S-400.
Тези червени светлини в Делхи обрисуват силуетите на мрачен сюжети, в който настава разведряване на връзките сред администрацията на Доналд Тръмп и ръководещите в Пакистан, което явно в Исламабад желаят да употребяват в това число по отношение на спора си с Индия в Кашмир. В този спор зад тила на Пакистан към този момент наднича Китай. Колкото и малко евентуално да е, Делхи не може да си разреши да рискува да види зад раменете на Исламабад още един международен исполин като Съединени американски щати (все отново да не забравяме, че има единствено една страна, за която се споделя, че се ръководи от " Трите А-та ": Аллах, армията и американците, и това е точно Пакистан).
Ето за какво министър-председателят на Индия Нарендра Моди очевидно е решил, че по този начин създалите се условия са подобаващ миг да поеме нещата в свои ръце и да изпревари събитията, обявявайки, че анулира специфичния статут на Джаму и Кашмир (този щат е част от Кашмир и се състои от три района: най-вече индуисткия Джаму, най-вече ислямската Кашмирска котловина и Ладакх, със смесено население от мюсюлмани, будисти и индийци), инкорпорирайки го на процедура в индийската страна оттатък формалностите. Това значи, че съществувалата до момента относителната автономност на щата по отношение на Делхи, касаеща правото му да основава свои лични политики, като се изключи тези в областта на защитата, финансите и външните работи, ще бъде мощно отслабена. Местните поданици няма да имат своя Конституция, байрак и химн, по този начин както ще бъдат лишени и от двойното си поданство, оставайки единствено с индийско такова.
Ако това решение на Нарендра Моди бъде подкрепено от долната камара на индийския парламент (Лок сабхе), което доста евентуално ще се случи, тъй като там министър-председателят има мощно болшинство, и решението не срещне възражения от Върховния съд на страната, то това ще отвори опция за смяна на демографията на Джаму и Кашмир (посредством правото на индийци да купуват парцели в него и да се заселват там).
Отмяната на специфичния статут на Джаму и Кашмир не е истинска концепция за националистическото дясно в Индия и за лидиращата тези настроения партия на Нарендра Моди " Бхаратия джаната празненство " (БДП). Но разведряването на американско-пакистанските връзки, дружно с недомислените изявления на Доналд Тръмп, дадоха превъзходен предлог на Индия да трансформира концепцията в деяние.
Действие, което незабавно бе посрещнато антагонистично от Пакистан: тамошната войска към този момент разгласи, че е подготвена да предприеме всевъзможни дейности в отбрана на жителите на Кашмир. Не би трябвало да забравяме, че Кашмир е и най-милитаризираната зона в света. А както демонстрира опитът от терористичния акт в Пулуама по-рано тази година, районът е елементарно запалителен.
A в случай че Индия може да отстрани специфичния статут на Джаму и Кашмир, то за какво Китай да не употребява протичащите се митинги в Хонконг и не направи същото там? Или пък Пекин да реши да приложи концепцията " две системи, една страна " по отношение на Тайван?
Примерите надалеч не са идентични, само че основават опция за създаване на оправдание.
Сега би трябвало нечии други емблематични коси, които по този начин или другояче отразяват слънцето, да репликират освен модата, само че и физиката. И да се изправят.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ