В края на миналата седмица международната рейтингова агенция Standard&Poor’s Global

...
В края на миналата седмица международната рейтингова агенция Standard&Poor’s Global
Коментари Харесай

По-висок кредитен рейтинг: 8 извода за икономическата политика

В края на предходната седмица интернационалната рейтингова организация Standard&Poor’s Global Ratings повиши дълготрайния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в задгранична и локална валута от `BBB-/A-3 до `BBB/A-2` с позитивна вероятност. Накратко организацията аргументира действието с постигането на стопански напредък без струпване на външни несъответствия, положителните бюджетни индикатори и напредъка по пътя към Механизма на обменните курсове (ERM 2).

Няколко значими акцента в разбора на Standard&Poor’s, които заслужават внимание:
България реализира стопански напредък в последните години при поддържане на бюджетна дисциплинираност и с остатък по настоящата сметка, с други думи - не се следи струпване на значими макроикономически несъответствия. Още повече, без значение от динамичността на пазара на труда и бързото повишаване на възнагражденията, стопанската система не губи интернационална конкурентоспособност, като износът продължава да пораства. Според организацията рекордно ниската безработица и продължаващото повишаване на заплатите няма да са спънка пред износа в средносрочен проект, най-малкото тъй като все още България към момента е страната в Европейски Съюз с най-ниски разноски за труд. Заедно с това анализът регистрира и измененията в структурата на стопанската система. Прогнозата за директните непознати вложения до 2022 година е за опазване на релативно ниските равнища от последните няколко години. В същото време организацията регистрира, че външният капитал в доста по-голяма степен се насочва към индустриални предприятия за сметка на  придобиване на недвижими парцели или строителство. Тези вложения имат значим принос за трансформацията в индустрията, която води до повишаване на износа на артикули с по-висока добавена стойност, в това число машини и уреди, за сметка на стесняване на браншовете, разчитащи на на ниска цена нископроизводителен труд. Вътрешното търсене ще се трансформира в по-голям фактор за стопански напредък в идващите няколко години. От една страна, повишаването на приходите и позитивните упования за пазара на труда ще поддържат по-високо ползване на семействата. Заедно с това обществените вложения доста ще набъбнат до 2022 година поради завършване на финансови разноски, планувани в границите на оперативните стратегии за интервала 2014-2020 година Застаряването на популацията и външната миграция последователно свиват работната мощ и този развой евентуално ще продължи, което лимитира увеличението на капацитета на българската стопанска система в дълготраен проект. Демографското предизвикателство обаче е съображение за осъществяване на структурни промени. Част от тях са директно относими към пазара на труда, като да вземем за пример превъзмогването на несъответствията сред търсените и предлаганите познания и умения. Агенцията регистрира нуждата от възстановяване на действие на правосъдната система, което е причина за дълготрайно развиване на бизнес средата, а това от своя страна е съображение за привличане на повече непознати вложения от плануваните равнища в обсъждания базов сюжет. Допълнителен фактор за промени е и предстоящото обвързване на европейските средства в интервала 2021-2027 с върховенството на закона. Като цяло организацията смята участието в Европейски Съюз като самобитен „ мотор “, насърчаващ институционалното доближаване. Намаляването на равнището на държавния дълг през последните пет години е фактор за повишението на рейтинга. Заедно с ниската задлъжнялост на семействата и частния бранш то съставлява буфер при външни шокове. Ролята на бюджетната дисциплинираност всекидневно се омаловажава в удобната част от икономическия цикъл. Трябва още веднъж да напомним, че доверието бързо се губи и постепенно се връща – утежняването на бюджетните индикатори и банкрутът на КТБ през 2014 година доведоха до две следващи намалявания на кредитния рейтинг в границите на месеци, до момента в който даже единствено връщането на остарялото равнище лиши пет години. За следващ път буди неразбиране анализът на ролята на паричния режим в България. По методологията на организацията паричните препоръки са по-скоро уязвимост, като за България аргументацията е главно по линия на лимитираната опция на централната банка да бъде „ заемодател от последна инстанция “. Без да разясняваме, че в действителност ограничението на свободата за осъществяване на парична политика е съдържателното преимущество на самата институция на паричния съвет, би трябвало да отбележим, че в отчета в действителност неведнъж се показват огромните достижения за макроикономическата непоклатимост, които са резултат точно на действието на борда. Те включват както дисциплиниращата роля върху политици от всички елементи на спектъра във връзка с данъчно и разходно здравомислие, по този начин и натрупването на възходящи външни запаси, а дружно с това и поддържане на висок капитал в банковата система.   Още една специфичност на методологията на рейтинговата организация си коства да бъде припомнена – съображение за невисок рейтинг е ниското равнище на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. С други думи, бюджетната дисциплинираност и ниският дълг са належащо, само че незадоволително изискване за висок рейтинг; небогати страни с висок рейтинг няма. Още една причина да има фокус върху политики за постигането на дълготраен висок стопански напредък и по-бързо доближаване с най-развитите стопански системи в Европейски Съюз. Рейтингът може да бъде нараснал при две развития – поддържането на бърз стопански напредък без струпване на макроикономически несъответствия или утежняване на бюджетната дисциплинираност и материализиране на значими структурни и институционални промени, да вземем за пример прогрес по пътя за присъединение към ERM II. В този подтекст организацията регистрира, че българското държавно управление е изпълнило препоръчаните и поети от самото него задължения като предварителна подготовка за присъединение към Механизма на обменните курсове. Необходимо е още веднъж да напомним, че част от уговорките, които българското държавно управление пое, не съставляват действителни промени – да вземем за пример в региона на несъстоятелността е дадено пускане на план, обзор и разбор на съществуващата уредба, рекомендации, модел за събиране на данни, пътна карта; няма обаче деяние по същинска смяна. Новоприетият закон за обществените предприятия пък страда от редица пропуски, които дават учредения за подозрение в бъдещото му дейно използване, още повече че той не взема решение един от най-съществените проблеми – преструктуриране или закриване на неприятно ръководени държавни компании.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР