Нов геополитически триумф на Кремъл
В края на предходната седмица немската канцлерка Ангела Меркел посети Азербайджан в границите на кавказката си обиколка, включваща още Грузия и Армения. В Баку тя не криеше желанието си за повече азерски, само че също ирански и туркменски газ. Визитата й се състоя две семици след историческото съглашение за подялбата на Каспийско море сред петте крайбрежни страни - Русия, Казахстан, Азербайджан Туркменистан и Иран.
Разбира се, не съглашението бе основната причина Меркел да се насочи в Баку - такива обиколки не се възнамеряват за две седмици, а се приготвят отдалеко. И въпреки всичко точно подписаната на 12 август Конвенция за правния статут на Каспийско море безспорно е засилила енергийните апетити на Меркел и Германия.
Историческото съглашение за делене на Каспийско море бе подписано в казахстанския град Актау. "Петорката " преговаряше цели 22 години, с цел да стигне до него. През тези години бяха извършени пет срещи на върха, както и над 50 срещи на по-ниско ниво, до момента в който се стигне до единодушие сред петте страни по крайбрежията на Каспийско море, считано за най-големия вътрешен водоем в света. И възприеман от едни в действителност като море, а от други - като езеро.
Това че пазарлъкът за него, проточил се цели 22 години, не бе инцидентен - в действителност има какво да се дели. Първо, по енергоресурси Каспийско море отстъпва единствено на Персийския залив. Сайтът eadaily цитира данни на Администрацията на Съединени американски щати за енергийна информация (EIA), съгласно които в морето (или езерото)
има 48 милиарда барела петрол и 8,3 трилиона куб. метра газ
Второ, Каспийско море е населявано от доста скъпите риби есетри, чийто хайвер се прави оценка колкото златото. Килограм хайвер от обитаващите водите край Иран есетри албиноси, считан за най-ценния хайвер, коства $25 000. Трето, Каспийско море отделя Европа от Азия и заема значимо геостратегическо състояние. Тази му специфичност бе потвърдена през 2017 година, когато оттова съветските ракeти удариха терористични цели в Сирия, намиращи се на разстояние 600 км.
Между страните имаше съществени разногласия. Най-много обаче проблеми възникваха с Иран. Всички предлагани разновидности за делба на морето не го устройваха. Предлагаше се да вземем за пример механизъм, при който размерът на националната акватория да зависи от дължината на бреговата линия. И тъй като Иран имаше най-късата брегова линия, този вид нямаше по какъв начин бъде признат от него.
На собствен ред Техеран оферираше морето да бъде разграничено на 5 равни елементи, което обаче не устройваше останалите участници в договарянията. На Москва да вземем за пример не й харесваше нейният Каспийски флот да бъде пъхнат в северозападния ъгъл на морето. Техеран оферираше и взаимно асимилиране на каспийските запаси, само че и това предложение удари на камък.
Впрочем, в случай че преди споразумeнието Русия, Казахстан и Азерабйджан без особени проблеми се договаряха за подялбата на естествените благосъстояния в северната част на морето, в южната му част породиха търкания сред Азербайджан и Туркменистан (донякъде и Иран) за принадлежността на няколко залежи. На моменти връзките им дотолкоз се изостряха, че се стигаше до потреблението на военни кораби, отзоваване на посланиците и закриване на посолства. Между другото, създаването и употребата на южните залежи сензитивно изостават от северните залежи, където акционери са такива нефтогазови колоси като италианската Eni SpA, френската Total SA, англо-холандската Royal Dutch Shell PLC и американската Exxon Mobil Corp.
Освен това години наред Русия възразяваше против проектите на Туркменистан за газопровод по дъното на Каспийско море до Азербайджан, по който евтиният туркменски газ да стига до Европа. Макар че съветските възражения бяха основно екологични - газопроводът щял да унищожи екосистемата на водоема.
Въпреки всичко страните разплетоха мощно затегнатите възли на несъгласията. Това, несъмнено, не се случи еднократно, на самата среща на върха на 12 август. Най-напред през юни Русия сне възраженията си против строителството на транскаспийския газопровод. Според някои специалисти Москва направи това, тъй като "Газпром " укрепи ситуацията си на европейския пазар и не се притеснява много-много от конкуренция, а и тъй като желае да запази положителните си връзки с някогашните руски републики и Иран на фона на влошените връзки със Запада и НАТО. И както обясни казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, въпросът с прокарването на газопроводите ще се взема решение единствено от тези страни, по чиито дъна те ще минават. Останалите пък страни ще ги интересува само екологията, отбраната на каспийската природа се счита за общо дело на "петорката ".
До последно обаче не се знаеше дали това ще се случи - най-много поради Иран, който смяташе, че ще бъде най-ощетеният. Преди срещата да вземем за пример иранските медии оценяваха 50:50 опцията президентът Хасан Роухани да подпише контракта. Общо взето, постигането на единодушието е било на кантар, висяло е на косъм.
"Малкото знамение въпреки всичко стана.
И за него каспийските страни би трябвало да благодарят на Доналд Тръмп ", разяснява изданието eadaily. Техеран най-вероятно би се отказал от подписването на конвенцията, в случай че Тръмп не бе извадил едностранно Съединени американски щати от нуклеарното съглашение на "шесторката " с Иран. А от 7 август влезе в действие първият пакет американски наказания. Въпреки войнствените словоизлияния на иранските водачи, страната им в този момент е в тежко състояние. И компликациите неизбежно ще се засилят, откакто през ноември ще влезе в действие и вторият пакет, който включва възбраната за закупуване на ирански петрол, който е основният източник на приходи за страната. Така Иран се съгласи да подпише съглашението в подмяна на обещанието от останалите участници в "петорката " да не поддържат глобите на Съединени американски щати.
Факторът "Америка " изигра роля и в еволюцията на съветската позиция. В Конвенцията за правния статут на Каспийско море има пункт, който изключва наличието на непознати войски в него и региона и позволява наличието единствено на войски на петорката. Това безспорно е преграда против проникването на Съединени американски щати и НАТО в района. А това пък бе искане освен на Иран, само че в по-голяма степен на Русия. Всъщност позицията на Русия и Иран по каспийската делба се определяше не толкоз от икономическата полза, колкото от съображенията за сигурност. Двете страни се стремят да не позволен в района задгранични структури, изключително военни, като те не крият, че става дума за Съединени американски щати. Концепцията в действителност блокира проектите на Казахстан и Азербайджан да дават на американците своите територии за преноса на невоенни артикули за контингента на Съединени американски щати в Афганистан. Москва и Техеран се притесняват, че това ще разреши на директните пунктове да се трансфорат в американски бази. А Иран по-специално се безпокоеше, че американската страна би предпочела в бъдеще надалеч по-краткия и по-евтин маршрут през Туркменистан, освен това по границата му с Иран, вместо сегашните направления през Азербайджан или Казахстан-Киргизстан.
Точно тази уговорка в концепцията - възбраната за непознати войски - всички на Запад правят оценка като основната победа на Кремъл. Концепцията е успех на президента Путин, тя юридически не разрешава на каспийските страни да отварят своите граници за "външни агресори ", като Съединени американски щати и НАТО, разяснява английският "Гардиън ". Споразумението за Каспийско море
удостоверява геостратегическото владичество на Русия в района,
акцентира и "Индипендънт ". Победата с Каспийско море ще помогне на Русия да реализира задачите си в Близкия изток, където тя се върна сполучливо с помощта на интервенцията в Сирия, считат CNN. След пробива в Сирия и в арабския свят, след сполучливото отстояване на плана "Северен поток-2 ", задълбочаването на връзките с Китай, развиването на междудържавния формат БРИКС и неуспеха на Съединени американски щати с изолацията на Русия, каспийският контракт е в действителност следващият геополитически успех за Кремъл.
Термините са играели особена роля при подялбата на водоема. Отговорът на въпроса Каспийско море или езеро е това е доста значим, тъй като от него зависи размерът на икономическите зони на страните. Москва и Техеран считат, че става дума за море, до момента в който Баку, Астана и Ашхабад - за езеро, тъй като то не е съединено с друго море или океан. И тук обаче бе реализиран компромис под формата на разбъркан вид. Каспийските страни взеха решение повърхността на водата да бъде разграничена съгласно интернационалните закони - или като море. А морското дъно, където се намират главните му благосъстояния, да бъде разграничено като езеро. Всъщност тази идея оставя
открит въпроса за подялбата точно на дъното,
тази делба следва, като се чака това да стане посредством двустранни съглашения. Тук Иран се надява да компенсира икономическите отстъпки, направени при другите клаузи от съглашението.
По принцип договорът за подялбата планува 15-милна (27 км) териториална зона по крайбрежията на всяка от каспийските страни. Върху тези 15 морски благи се популяризира суверенитетът на всяка от петте страни, а границите на териториалната зона са и държавни граници. След това с още 10 благи се усили риболовната зона, в която всяка от петте има извънредно право на индустриален лов на риба. А на 45 км от брега стартират интернационалните води. Така по-голямата част от акваторията и биоресурсите на Каспийско море остават за общо прилагане, установи "Комерсант ".
Московският център Карнеги, който другояче е американски изчерпателен център, дефинира концептуалния метод за статута на Каспийско море като революционен - по-точно решението обектът за делба да не се третира от юридическа позиция нито като море, нито като езеро. Това, че не е море, разрешава да не се ползва по отношение на него Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право, а затова да се разшири от 12 до 15 морски благи площта на териториалната зона, както и да се фиксира 10-милната риболовна зона - за разлика от нормалната изключителна икономическа зона.
Споразумението открива пътя за построяването на Транскаспийски газопровод от Туркменистан в Азербайджан и оттова за Европа, за който се приказва още от средата на 90-те години. Този план постоянно се е подкрепял от Съединени американски щати и Еврокомисията, тъй като дава на Европа опцията за диверсификация на газовите доставки. Ето за какво Меркел е имала всички аргументи да изрази в Баку както немските, по този начин и западните си енергийни апетити. (По материали на медиите)
Разбира се, не съглашението бе основната причина Меркел да се насочи в Баку - такива обиколки не се възнамеряват за две седмици, а се приготвят отдалеко. И въпреки всичко точно подписаната на 12 август Конвенция за правния статут на Каспийско море безспорно е засилила енергийните апетити на Меркел и Германия.
Историческото съглашение за делене на Каспийско море бе подписано в казахстанския град Актау. "Петорката " преговаряше цели 22 години, с цел да стигне до него. През тези години бяха извършени пет срещи на върха, както и над 50 срещи на по-ниско ниво, до момента в който се стигне до единодушие сред петте страни по крайбрежията на Каспийско море, считано за най-големия вътрешен водоем в света. И възприеман от едни в действителност като море, а от други - като езеро.
Това че пазарлъкът за него, проточил се цели 22 години, не бе инцидентен - в действителност има какво да се дели. Първо, по енергоресурси Каспийско море отстъпва единствено на Персийския залив. Сайтът eadaily цитира данни на Администрацията на Съединени американски щати за енергийна информация (EIA), съгласно които в морето (или езерото)
има 48 милиарда барела петрол и 8,3 трилиона куб. метра газ
Второ, Каспийско море е населявано от доста скъпите риби есетри, чийто хайвер се прави оценка колкото златото. Килограм хайвер от обитаващите водите край Иран есетри албиноси, считан за най-ценния хайвер, коства $25 000. Трето, Каспийско море отделя Европа от Азия и заема значимо геостратегическо състояние. Тази му специфичност бе потвърдена през 2017 година, когато оттова съветските ракeти удариха терористични цели в Сирия, намиращи се на разстояние 600 км.
Между страните имаше съществени разногласия. Най-много обаче проблеми възникваха с Иран. Всички предлагани разновидности за делба на морето не го устройваха. Предлагаше се да вземем за пример механизъм, при който размерът на националната акватория да зависи от дължината на бреговата линия. И тъй като Иран имаше най-късата брегова линия, този вид нямаше по какъв начин бъде признат от него.
На собствен ред Техеран оферираше морето да бъде разграничено на 5 равни елементи, което обаче не устройваше останалите участници в договарянията. На Москва да вземем за пример не й харесваше нейният Каспийски флот да бъде пъхнат в северозападния ъгъл на морето. Техеран оферираше и взаимно асимилиране на каспийските запаси, само че и това предложение удари на камък.
Впрочем, в случай че преди споразумeнието Русия, Казахстан и Азерабйджан без особени проблеми се договаряха за подялбата на естествените благосъстояния в северната част на морето, в южната му част породиха търкания сред Азербайджан и Туркменистан (донякъде и Иран) за принадлежността на няколко залежи. На моменти връзките им дотолкоз се изостряха, че се стигаше до потреблението на военни кораби, отзоваване на посланиците и закриване на посолства. Между другото, създаването и употребата на южните залежи сензитивно изостават от северните залежи, където акционери са такива нефтогазови колоси като италианската Eni SpA, френската Total SA, англо-холандската Royal Dutch Shell PLC и американската Exxon Mobil Corp.
Освен това години наред Русия възразяваше против проектите на Туркменистан за газопровод по дъното на Каспийско море до Азербайджан, по който евтиният туркменски газ да стига до Европа. Макар че съветските възражения бяха основно екологични - газопроводът щял да унищожи екосистемата на водоема.
Въпреки всичко страните разплетоха мощно затегнатите възли на несъгласията. Това, несъмнено, не се случи еднократно, на самата среща на върха на 12 август. Най-напред през юни Русия сне възраженията си против строителството на транскаспийския газопровод. Според някои специалисти Москва направи това, тъй като "Газпром " укрепи ситуацията си на европейския пазар и не се притеснява много-много от конкуренция, а и тъй като желае да запази положителните си връзки с някогашните руски републики и Иран на фона на влошените връзки със Запада и НАТО. И както обясни казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, въпросът с прокарването на газопроводите ще се взема решение единствено от тези страни, по чиито дъна те ще минават. Останалите пък страни ще ги интересува само екологията, отбраната на каспийската природа се счита за общо дело на "петорката ".
До последно обаче не се знаеше дали това ще се случи - най-много поради Иран, който смяташе, че ще бъде най-ощетеният. Преди срещата да вземем за пример иранските медии оценяваха 50:50 опцията президентът Хасан Роухани да подпише контракта. Общо взето, постигането на единодушието е било на кантар, висяло е на косъм.
"Малкото знамение въпреки всичко стана.
И за него каспийските страни би трябвало да благодарят на Доналд Тръмп ", разяснява изданието eadaily. Техеран най-вероятно би се отказал от подписването на конвенцията, в случай че Тръмп не бе извадил едностранно Съединени американски щати от нуклеарното съглашение на "шесторката " с Иран. А от 7 август влезе в действие първият пакет американски наказания. Въпреки войнствените словоизлияния на иранските водачи, страната им в този момент е в тежко състояние. И компликациите неизбежно ще се засилят, откакто през ноември ще влезе в действие и вторият пакет, който включва възбраната за закупуване на ирански петрол, който е основният източник на приходи за страната. Така Иран се съгласи да подпише съглашението в подмяна на обещанието от останалите участници в "петорката " да не поддържат глобите на Съединени американски щати.
Факторът "Америка " изигра роля и в еволюцията на съветската позиция. В Конвенцията за правния статут на Каспийско море има пункт, който изключва наличието на непознати войски в него и региона и позволява наличието единствено на войски на петорката. Това безспорно е преграда против проникването на Съединени американски щати и НАТО в района. А това пък бе искане освен на Иран, само че в по-голяма степен на Русия. Всъщност позицията на Русия и Иран по каспийската делба се определяше не толкоз от икономическата полза, колкото от съображенията за сигурност. Двете страни се стремят да не позволен в района задгранични структури, изключително военни, като те не крият, че става дума за Съединени американски щати. Концепцията в действителност блокира проектите на Казахстан и Азербайджан да дават на американците своите територии за преноса на невоенни артикули за контингента на Съединени американски щати в Афганистан. Москва и Техеран се притесняват, че това ще разреши на директните пунктове да се трансфорат в американски бази. А Иран по-специално се безпокоеше, че американската страна би предпочела в бъдеще надалеч по-краткия и по-евтин маршрут през Туркменистан, освен това по границата му с Иран, вместо сегашните направления през Азербайджан или Казахстан-Киргизстан.
Точно тази уговорка в концепцията - възбраната за непознати войски - всички на Запад правят оценка като основната победа на Кремъл. Концепцията е успех на президента Путин, тя юридически не разрешава на каспийските страни да отварят своите граници за "външни агресори ", като Съединени американски щати и НАТО, разяснява английският "Гардиън ". Споразумението за Каспийско море
удостоверява геостратегическото владичество на Русия в района,
акцентира и "Индипендънт ". Победата с Каспийско море ще помогне на Русия да реализира задачите си в Близкия изток, където тя се върна сполучливо с помощта на интервенцията в Сирия, считат CNN. След пробива в Сирия и в арабския свят, след сполучливото отстояване на плана "Северен поток-2 ", задълбочаването на връзките с Китай, развиването на междудържавния формат БРИКС и неуспеха на Съединени американски щати с изолацията на Русия, каспийският контракт е в действителност следващият геополитически успех за Кремъл.
Термините са играели особена роля при подялбата на водоема. Отговорът на въпроса Каспийско море или езеро е това е доста значим, тъй като от него зависи размерът на икономическите зони на страните. Москва и Техеран считат, че става дума за море, до момента в който Баку, Астана и Ашхабад - за езеро, тъй като то не е съединено с друго море или океан. И тук обаче бе реализиран компромис под формата на разбъркан вид. Каспийските страни взеха решение повърхността на водата да бъде разграничена съгласно интернационалните закони - или като море. А морското дъно, където се намират главните му благосъстояния, да бъде разграничено като езеро. Всъщност тази идея оставя
открит въпроса за подялбата точно на дъното,
тази делба следва, като се чака това да стане посредством двустранни съглашения. Тук Иран се надява да компенсира икономическите отстъпки, направени при другите клаузи от съглашението.
По принцип договорът за подялбата планува 15-милна (27 км) териториална зона по крайбрежията на всяка от каспийските страни. Върху тези 15 морски благи се популяризира суверенитетът на всяка от петте страни, а границите на териториалната зона са и държавни граници. След това с още 10 благи се усили риболовната зона, в която всяка от петте има извънредно право на индустриален лов на риба. А на 45 км от брега стартират интернационалните води. Така по-голямата част от акваторията и биоресурсите на Каспийско море остават за общо прилагане, установи "Комерсант ".
Московският център Карнеги, който другояче е американски изчерпателен център, дефинира концептуалния метод за статута на Каспийско море като революционен - по-точно решението обектът за делба да не се третира от юридическа позиция нито като море, нито като езеро. Това, че не е море, разрешава да не се ползва по отношение на него Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право, а затова да се разшири от 12 до 15 морски благи площта на териториалната зона, както и да се фиксира 10-милната риболовна зона - за разлика от нормалната изключителна икономическа зона.
Споразумението открива пътя за построяването на Транскаспийски газопровод от Туркменистан в Азербайджан и оттова за Европа, за който се приказва още от средата на 90-те години. Този план постоянно се е подкрепял от Съединени американски щати и Еврокомисията, тъй като дава на Европа опцията за диверсификация на газовите доставки. Ето за какво Меркел е имала всички аргументи да изрази в Баку както немските, по този начин и западните си енергийни апетити. (По материали на медиите)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ