В края на миналата седмица Евроелектрик публикува преглед и препоръки

В края на предходната седмица Евроелектрик разгласява обзор и рекомендации към плановете на национални проекти Енергетика и Климат. Националните проекти в региона на Енергетиката и Климата (НПЕК) бяха въведени с Регламента по отношение на ръководството на Енергийния съюз и дейностите в региона на климата, признат като част от пакета „ Чиста сила за всички европейци “ (2019 г.). По силата на този правилник страните членки би трябвало да показват своите НПЕК за интервала 2021-2030 година на Европейска комисия до 31 декември 2019 година като изготвят и показват отчети за напредъка на всеки две години. Крайният период за предаване на първи планове по обновени НПЕК е 30 юни 2023 година, само че доста страни членки не съумяха да го спазят, в това число и нашата страна. България не попада в проучването и прегледа нито на, нито на, защото първичното схващане за план на страната е оповестено директно преди зимните  празници (22 декември 2023), т.е. дни след оценката на Европейска комисия (18 декември 2023 г.) Още по тематиката 10 яну 2024 27 ное 2023 Евроелектрик смята, че тези актуализации повтарят европейските законодателни актове и основни цели, без да навлизат в задоволително детайлности за това какво би трябвало да създадат личните им страни. В разделите за политики и ограничения постоянно се повтарят към този момент оповестените, като се акцентира нуждата от повече упоритост и нововъведения. По отношение на това се следи мощно противоречие сред страните. Някои от тях показват голям брой нови ограничения, до момента в който други се придържат към съществуващите. Този проблем се демонстрира още повече, когато става въпрос за създаване на сюжети. Някои страни имат единствено един сюжет, до момента в който други имат сюжети с спомагателни ограничения (WAM) и със съществуващи ограничения (WEM). Въпреки че НПЕК дават отговор на минималните условия на Европейски Съюз в региона на климата и енергетиката, проектите не съумяват да се съобразят с задачата от Парижкото съглашение за 1,5°С. Що се отнася до електрификацията и енергетиката, множеството страни са разгласили подробни проекти за това по какъв начин ще се усилят възобновимите енергийни източници (ВЕИ) като цяло и по браншове. Въпреки това, не се обръща задоволително внимание на мрежовата инфраструктура, която ще разреши внедряването на ВЕИ. В множеството проекти незадълбочено се загатва развиването на мрежата, само че в малко от тях се показват подробни експлицитни ограничения и в нито един не са избрани основни цели. Дори в оценката на Комисията липсва самодейност за мрежовата инфраструктура. Важно е при идващите актуализации на НПЕК да се регистрират в по-голяма степен мрежите. Необходимо е да се подчертае, че вложенията в разпределителните мрежи би трябвало да се удвоят най-малко два пъти, с цел да се доближи до 2050 година годишно равнище на вложенията от 65 милиарда евро годишно. Освен това застаряващите европейски мрежи би трябвало да се възползват от проекти за рационализация, които да включват по-интелигентни функционалности и по този метод да дават опция на клиентите (като им разрешават да наблюдават и контролират потреблението си и да вземат участие интензивно в енергийния пазар) и да предизвикват гъвкавостта. Тези проекти за рационализация би трябвало да включват тактики за резистентност на климатични събития и киберзаплахи. Плановете следва да включват и ограничения, които ще разрешат усъвършенстване и цифровизиране на разрешителните. Някои страни към този момент са въвели засилени административни ограничения за решение на този въпрос. Планът за деяние на Европейска комисия за мрежите, оповестен на 2 ноември 2023 година, следва да бъде включен в НПЕК. Отчитането на рекомендациите, посочени в Плана за деяние на Eurelectric за мрежите също са от значително значение за развиването на мощна, гъвкава и осъвременена мрежа. В допълнение към неналичието на ограничения и политики за мрежите, не се обръща задоволително внимание на електрификацията, защото доста малко страни категорично са определили целево равнище на електрификация за 2030 година Електрификацията е най-бързият и сигурен метод за консолидиране на възобновимите енергийни източници в нашето ползване на сила. Ето за какво е значимо това да бъде взето поради. И най-после, що се отнася до последователното унищожаване на изкопаемите горива и обвързваните с тях дотации, Евроелектрик отбелязва, че доста страни са отсрочили прекъсването на потреблението на въглища, което може да се отрази отрицателно на задачите на Европейски Съюз за 2030 година Някои страни въобще не са показали проектите си за последователно унищожаване на изкопаемите горива. Освен това дотациите за изкопаеми горива трябваше да бъдат прегледани от всички страни членки в проектите, само че в няколко проекта липсва този съответен раздел, което демонстрира липса на информация или ангажираност. Като цяло равнището на упоритост не се е повишило доста във връзка с политиките. Актуализациите на НПЕК са извънредно значима опция за страните членки да се съобразят с обновените цели на Европейски Съюз за 2030 година, само че и да разработят политики, които са даже по-амбициозни от условията на Европейски Съюз. Едва няколко страни задоволително в детайли са описали своите проекти с надеждни планове за понижаване на излъчванията и нови политики и ограничения. Тези рекомендации могат значително да бъдат съотнесени и към за актузиране на НПЕК на България. За момента е включена единствено общата цел за ВЕИ, която е нараснала от 27,09% (НПЕК 2019 г) на 29,9% (версия декември 2023 г.). Липсват подцели за каузи на ВЕИ в брутното извънредно ползване на електрическа енергия, както и каузи на ВЕИ в брутното извънредно ползване на сила за отоплителни и охладителни цели. В документа не са включени обновени индикативни криви по години на общия и подсекторните ВЕИ цели. Съществено е изменена задачата на ВЕИ в транспортта от 14,20% (НПЕК 2019 г) на 29%. Емисиите на ПГ в секторите, които са отвън съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз следва да спаднат с 10% (НПЕК 2020: 0%) към 2030 година Тази цел е съобразена с заложената в Приложение 1 на Регламент (ЕС) 2023/857 за наложителните годишни понижения на излъчванията на парникови газове за страните членки през интервала 2021—2030 година, допринасящи за дейностите в региона на климата в осъществяване на отговорностите, поети по Парижкото съглашение. Повишени са задачите в региона на енергийната успеваемост, като България слага акцент върху различните политики и ограничения за поощряване на енергийната успеваемост.