Бранимир Ботев – изпълнителен директор на Европейския институт за стратегии и анализи, пред „Труд“: България направи пробив в енергетиката
В края на предходната седмица България оглави Комитета по въпросите на енергетиката, инфраструктурата и концесиите към Европейската лига за икономическо съдействие, чиято Генерална асамблея се организира в София. Какви ще бъдат изгодите за нашата страна, какво съставлява тази организация и по какъв начин да изиграем картите си в европасианса? По тези въпроси беседваме с някогашния заместник-министър на стопанската система и туризма Бранимир Ботев .
– Миналата седмица в София заседава Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо съдействие. Можете ли да ни кажете какви са новините от този висок конгрес, господин Ботев?
– Голямата вест от форума е, че Лигата основава Комитет (комисия) по въпросите на енергетиката, инфраструктурата и концесиите, който се оглавява от България. Това е голям триумф за нас. С Румъния се реализира единодушие председателството да е на ротационен принцип. Начело на комитета застава господин Илия Лингорски, който е началник на българската секция на Европейската лига и някогашен зам.-министър на финансите. Комитетът ще реализира посланичество пред Еврокомисията и пред другите европейски институции по въпросите, свързани с енергетика, инфраструктура, концесии и публично-частно партньорство.
– Мнозина наблюдаващи свързват Лигата с огромния финансов капитал, банките и Билдербергите. По предписание съвещанията на Лигата са закрити. Но в София, сякаш се направи изключение?
– Да, по този начин е. Срещите на Лигата и нейните комисии минават по разпоредбите на Chatham House – в тази ситуация, обаче беше направено изключение и имахме персоналното единодушие на президента на лигата – барон Бернар Сноа. Иначе е правилно, че в Лигата са показани доста национални и търговски банки на страните от Европейски Съюз, авторитетни финансисти, банкери, гуверньори. Самият барон Сноа има дългогодишно присъединяване в борда на шефовете на Европейската банка за възобновяване и развиване и е бил шеф на Световната банка. Той и фамилно е обвързван с авторитетния клуб на Билдербергите. Неговият татко е един от тримата, подписали Римският контракт.
– Каква е ролята на Европейската лига?
– Лигата е основана през 1946 година паралелно с проекта Маршал, който цели възобновяване на Европа след Втората международна война. Всъщност това е първата паневропейска конструкция, която търси обединяване на Европа към демократичните и трансатлантическите полезности. От самото начало на съществуването си лигата става развъдник на последващите планове с главен приоритет общоевропейския интерес, чийто настоящ израз е актуалният Европейски съюз. Лигата основава и най-многобройното и най-масовото Европейско придвижване, което в този момент беше управлявано от българския евродепутат Ева Майдел.
– А какво е българското място в лигата?
– Интересен факт е, че България е най-младата секция в нея. Развиваме доста добре своята активност и получихме такива пълномощия от страна на Лигата. Ключова роля изигра, несъмнено, Българското Председателство, както и визията на България за приобщаване на Западните Балкани към Европейски Съюз. Още през 2016 година персонално президентът на Лигата барон Бернар Сноа, който е един от най-влиятелните хора в Европа, посети нашата страна. Реши се да бъде основан изчерпателен център за Източна Европа и Балканите и да го ситуира в София. Беше основан Европейски институт за тактики и разбори (ЕИСА), а Лигата избра Българската академия на науките за собствен сътрудник в Източна Европа, с помощта на тогавашния ръководител на академията акад. Стефан Воденичаров.
– Има ли действителен резултат от дейностите на Европейския институт?
– Бяха инициирани и извършени няколко доста съществени политически и стопански проучвания от ЕИСА. Подготвен беше отчет за положението на правосъдната система и правосъдната промяна. Смятаме, че вследствие на това проучване и аналитичния отчет, България за първи път получи най-мекия мониторингов отчет в тази сфера. Аналитичният отчет бе показан както на лигата, по този начин и в Европейската комисия и на всички посланици от страните в Европейски Съюз у нас.
– Каква е изгодата за България от участието й в Европейската лига?
– Ползите са дълготрайни и многопосочни. Лигата сама дефинира себе си като група за интелектуален напън над политиците и политическите партии за отстояване на европейските полезности. Лигата и нейните комисии имат право на непосредствено посланичество пред Европейката комисия, Европейския парламент и други европейски институции, може да бъде избрана като средство за въздействие и път за тиха дипломация.
– Значи България в тази ситуация получава един инструмент за въздействие посредством оглавяването на основната Комисия – по този начин ли да ви разбирам?
– Точно по този начин, изключително в сферите на енергетиката, на инфраструктурните планове, концесиите. Достатъчно е да напомня, че 80% от средствата, които България получава по европейските стратегии, както и предприсъединителната помощ за Западните Балкани са в тези области. Другото огромно перо е селското стопанство. Тоест, ние действително ще може да имаме мощно наличие и опция още на стадия на обмисляне да влияем, да желаеме по-голяма конкретика и да подчертаем ползите на България и района. Така, както министър председателят Борисов ги изведе като приоритет. В това отношение имаме неповторим късмет, тъй като идващите две ръководи са на Австрия и на Румъния. Тези страни дружно с България са членки на Дунавската тактика, т.е. на втората районна тактика в Европа, чийто формат явно ще се употребява оттук нататък като модел за развиването на тактиката за Западните Балкани.
– На формалната страница на Европейската комисия в обществения указател се вижда, че Европейската лига е институционален лобист.
– Да, Европейската лига е публично вписана като корпоративен лобист пред Европейска комисия и другите евроинституции. Това е явен, транспарантен и безусловно легален факт по простата причина, че това са обикновено и законово откритите процедури в Европа. До този миг България е единствената страна, която не е приела ясна нормативна уредба и Закон за лобизма.
– Нали знаете, че у нас думите лобист и лобизъм са надали не мръсни?
– Да, за жалост е по този начин, само че няма по какъв начин да продължаваме с нашенския двоен стандарт. В целия свят лобизмът е ясно открита легална процедура – транспарантна и законна. Лобистите ясно са вписани и в регистъра към американския конгрес, както и на всички места по света. Лобистът е един посредник сред ползите на жителите, на обществото, на бизнеса и пълномощията на законодателната и изпълнителната власт. В Европа това са Европарламентът и Еврокомисията, където публично записаните лобистки организации имат своето посланичество.
– Какво е мнението на вашите сътрудници за концепцията за Западните Балкани?
– В Лигата сме безспорни съидейници в това отношение. Председателството, което България получава за тази основна Комисия, с изключение на, че е самопризнание за страната ни, е и резултат на тихата невидима дипломация, която реализираме. Специална признателност към вицепремиера Захариева и на Външно министерство за цялостната поддръжка и взаимни дейности. Благодарност и на генералния сътрудник на Лигата в България Fibank, както и на нейния шеф господин Неделчо Неделчев, който изнесе отчет по време на форума. Организирането на Генералната асамблея на Европейската лига мина в тясна съгласуваност с формалните български институции. Освен това по този метод България си обезпечава спомагателен инструментариум във връзка с въздействието при взимането на решения в региона на енергетиката и иновационните планове на основата на обществено частно партньорство, инфраструктурата и концесиите. Това значи, че ще имаме наличие и въздействие и в основни сфери като минното дело. Проучване и употреба на газови и петролни залежи, концесиите в областта на курортите, плажовете, концесиите при създаване и употреба на огромни инфраструктурни обекти, пътища и други Това е опция за по-гъвкави и диверсифицирани решения на България и на нашето държавно управление по тези основни за страната и за района въпроси.
– Инвестициите в България не са задоволително, въпреки че старания за това се поставят. Как съответно Лигата ще помогне това да се случи?
– Функциите на Лигата и на Комисията към нея са значително експертни, координационни и в същото време с ясна европейска устременост. Това значи – първо, България ще има още по-пряк и непосреден достъп при подготовката на нормативна база и законодателство. На второ място, ние ще можем в придвижване да получаваме изпреварваща информация във връзка с това финансиране, което може да бъде привлечено към региона. Трето, ще можем да сътворяваме нужните капиталови условия на тази база, която да притегля огромните вложители. Нека не забравяме, че всичко, което е в областта на енергетиката, инфраструктурните трасета и концесиите касае като цяло обществена благосъстоятелност. Тя не може да бъде приватизирана, само че е прелестно поле за обществено частно партньорство. Когато създадем нужната нормативна база, ще можем и да влияем на европейските институции. Когато законодателството поддържа и подтиква привличането на частни вложения, то те ще дойдат.
– Дайте съответен образец какво можем да създадем и в кои области?
-Достатъчно е да изброя всичко това, обвързвано с добива на газ, нефт, въглеводородни източници. На балнео и спа бранша, което има директно отношение към здравето на хората. То е доста високо проведена форма на туризъм. В това отношение работи и специфичен европейски правилник „ 20/11/24 ”, който разрешава на другите страни от Европейски Съюз да влагат в други страни от общността, където да изпращат своите жители за рехабилитация, профилактика, лекуване. Тук се работи с огромните корпоративни клиенти.
– Кои са тези клиенти?
– Имам поради клиенти като здравни каса, обществени и пенсионни фондове. И най-важното е, че България има големи естествени преимущества – у нас е най-високата централизация на термални минерални води в света след Исландия, които, за жалост, не използваме. Като похлупак на всичко имаме извънредно безредна, непълна и рестриктивна нормативна база в този бранш. Вместо да се развържат ръцете на вложителите, беше въведен рестриктивен режим и свръхадминистриране. В момента с цел да може даден хотел да реализира спа-процедури, той би трябвало да има статут на болница. Ние така и така имаме дефицит на медицински личен състав, на лекари, и в един миг ще се окаже, че дори лечебните заведения няма да имат личен състав, камо ли хотелите, които би трябвало да реализират балнео СПА. В същото време прилежаща Турция прави годишно над 9 милиарда $ от здравен и БСУ туризъм и то без да е член на Европейски Съюз.
– Наскоро и президентът, и министър председателят посетиха Русия и мнозина дефинираха това като рестарт на замразените ни връзки с нея. Ние обаче сме прекомерно дисциплинирани по отношение на глобите против Русия и не подхващаме нищо, с цел да не ядосаме Европа и Съединени американски щати, до момента в който другите страни имат лична политика.
– Вижте, в областта на енергетиката доста постоянно има национални ползи, като този на Германия, който стои в основата на Северен поток-2. Никой не разяснява и обстоятелството, че Франция е с най-вече атомни централи, ситуирани на територията й, и част от тях са с реактори по-стари даже от чернобилските, и с доста къс капацитет за софтуерен живот. А в това време прилежащите ни Румъния и Турция развиват сега ускорено атомната енергетика, строят атомни електроцентрали. С други думи, ние би трябвало да следваме нашия интерес.
– Да, само че ние все търсим да получим поддръжката и на Европейски Съюз за всичко, което вършим.
– Ние би трябвало непрестанно да подчертаваме, че не може да има двоен критерий. Не може за водещите страни системата да е по-пропусклива, а за България да важат всичките рестрикции. Може да звучи еретично, само че ние би трябвало доста съществено да се върнем към претекстовете и причините, с които закрихме реакторите в Козлодуй. Защото до този миг България по този начин и не разбра имало ли е решение на Европейска комисия или нашият договарящ тогава се е съгласил от положително сърце да не строшим хатъра на европейския служител, който е бил от другата страна на масата. Второ, ние имаме капацитет и би трябвало да го използваме. Проектът „ Белене ” в случай че се сложи на пазарна основа и може да бъде работещ, за какво да не се случи. Фактът, че България ще ръководи тази комисия е знак, че ще се търсят всички вероятни пътища за диверсификация.
– Има ли заплаха още веднъж да заложим на неверна визия?
– Най-голямата ни неточност би била, в случай че ние още веднъж заложим на една единствена писта и един вид и чакаме нещата да се случат. Това е огромната вест, че в границите на председателството, България съумя да приготви и изиграе няколко доста съществени хода, които ще имат своето дълготрайно звучене.
Нашият посетител
Бранимир Ботев е роден в Карлово, магистър по социология в Алма Матер. Специализирал маркетинг и мениджмънт във Франция. Бил е заместник-министър на икомомиката, енергетиката и туризма при три държавни управления. От 2016 година е определен за основен изпълнителен шеф на ЕИСА (Европейски институт за тактики и анализи).
– Миналата седмица в София заседава Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо съдействие. Можете ли да ни кажете какви са новините от този висок конгрес, господин Ботев?
– Голямата вест от форума е, че Лигата основава Комитет (комисия) по въпросите на енергетиката, инфраструктурата и концесиите, който се оглавява от България. Това е голям триумф за нас. С Румъния се реализира единодушие председателството да е на ротационен принцип. Начело на комитета застава господин Илия Лингорски, който е началник на българската секция на Европейската лига и някогашен зам.-министър на финансите. Комитетът ще реализира посланичество пред Еврокомисията и пред другите европейски институции по въпросите, свързани с енергетика, инфраструктура, концесии и публично-частно партньорство.
– Мнозина наблюдаващи свързват Лигата с огромния финансов капитал, банките и Билдербергите. По предписание съвещанията на Лигата са закрити. Но в София, сякаш се направи изключение?
– Да, по този начин е. Срещите на Лигата и нейните комисии минават по разпоредбите на Chatham House – в тази ситуация, обаче беше направено изключение и имахме персоналното единодушие на президента на лигата – барон Бернар Сноа. Иначе е правилно, че в Лигата са показани доста национални и търговски банки на страните от Европейски Съюз, авторитетни финансисти, банкери, гуверньори. Самият барон Сноа има дългогодишно присъединяване в борда на шефовете на Европейската банка за възобновяване и развиване и е бил шеф на Световната банка. Той и фамилно е обвързван с авторитетния клуб на Билдербергите. Неговият татко е един от тримата, подписали Римският контракт.
– Каква е ролята на Европейската лига?
– Лигата е основана през 1946 година паралелно с проекта Маршал, който цели възобновяване на Европа след Втората международна война. Всъщност това е първата паневропейска конструкция, която търси обединяване на Европа към демократичните и трансатлантическите полезности. От самото начало на съществуването си лигата става развъдник на последващите планове с главен приоритет общоевропейския интерес, чийто настоящ израз е актуалният Европейски съюз. Лигата основава и най-многобройното и най-масовото Европейско придвижване, което в този момент беше управлявано от българския евродепутат Ева Майдел.
– А какво е българското място в лигата?
– Интересен факт е, че България е най-младата секция в нея. Развиваме доста добре своята активност и получихме такива пълномощия от страна на Лигата. Ключова роля изигра, несъмнено, Българското Председателство, както и визията на България за приобщаване на Западните Балкани към Европейски Съюз. Още през 2016 година персонално президентът на Лигата барон Бернар Сноа, който е един от най-влиятелните хора в Европа, посети нашата страна. Реши се да бъде основан изчерпателен център за Източна Европа и Балканите и да го ситуира в София. Беше основан Европейски институт за тактики и разбори (ЕИСА), а Лигата избра Българската академия на науките за собствен сътрудник в Източна Европа, с помощта на тогавашния ръководител на академията акад. Стефан Воденичаров.
– Има ли действителен резултат от дейностите на Европейския институт?
– Бяха инициирани и извършени няколко доста съществени политически и стопански проучвания от ЕИСА. Подготвен беше отчет за положението на правосъдната система и правосъдната промяна. Смятаме, че вследствие на това проучване и аналитичния отчет, България за първи път получи най-мекия мониторингов отчет в тази сфера. Аналитичният отчет бе показан както на лигата, по този начин и в Европейската комисия и на всички посланици от страните в Европейски Съюз у нас.
– Каква е изгодата за България от участието й в Европейската лига?
– Ползите са дълготрайни и многопосочни. Лигата сама дефинира себе си като група за интелектуален напън над политиците и политическите партии за отстояване на европейските полезности. Лигата и нейните комисии имат право на непосредствено посланичество пред Европейката комисия, Европейския парламент и други европейски институции, може да бъде избрана като средство за въздействие и път за тиха дипломация.
– Значи България в тази ситуация получава един инструмент за въздействие посредством оглавяването на основната Комисия – по този начин ли да ви разбирам?
– Точно по този начин, изключително в сферите на енергетиката, на инфраструктурните планове, концесиите. Достатъчно е да напомня, че 80% от средствата, които България получава по европейските стратегии, както и предприсъединителната помощ за Западните Балкани са в тези области. Другото огромно перо е селското стопанство. Тоест, ние действително ще може да имаме мощно наличие и опция още на стадия на обмисляне да влияем, да желаеме по-голяма конкретика и да подчертаем ползите на България и района. Така, както министър председателят Борисов ги изведе като приоритет. В това отношение имаме неповторим късмет, тъй като идващите две ръководи са на Австрия и на Румъния. Тези страни дружно с България са членки на Дунавската тактика, т.е. на втората районна тактика в Европа, чийто формат явно ще се употребява оттук нататък като модел за развиването на тактиката за Западните Балкани.
– На формалната страница на Европейската комисия в обществения указател се вижда, че Европейската лига е институционален лобист.
– Да, Европейската лига е публично вписана като корпоративен лобист пред Европейска комисия и другите евроинституции. Това е явен, транспарантен и безусловно легален факт по простата причина, че това са обикновено и законово откритите процедури в Европа. До този миг България е единствената страна, която не е приела ясна нормативна уредба и Закон за лобизма.
– Нали знаете, че у нас думите лобист и лобизъм са надали не мръсни?
– Да, за жалост е по този начин, само че няма по какъв начин да продължаваме с нашенския двоен стандарт. В целия свят лобизмът е ясно открита легална процедура – транспарантна и законна. Лобистите ясно са вписани и в регистъра към американския конгрес, както и на всички места по света. Лобистът е един посредник сред ползите на жителите, на обществото, на бизнеса и пълномощията на законодателната и изпълнителната власт. В Европа това са Европарламентът и Еврокомисията, където публично записаните лобистки организации имат своето посланичество.
– Какво е мнението на вашите сътрудници за концепцията за Западните Балкани?
– В Лигата сме безспорни съидейници в това отношение. Председателството, което България получава за тази основна Комисия, с изключение на, че е самопризнание за страната ни, е и резултат на тихата невидима дипломация, която реализираме. Специална признателност към вицепремиера Захариева и на Външно министерство за цялостната поддръжка и взаимни дейности. Благодарност и на генералния сътрудник на Лигата в България Fibank, както и на нейния шеф господин Неделчо Неделчев, който изнесе отчет по време на форума. Организирането на Генералната асамблея на Европейската лига мина в тясна съгласуваност с формалните български институции. Освен това по този метод България си обезпечава спомагателен инструментариум във връзка с въздействието при взимането на решения в региона на енергетиката и иновационните планове на основата на обществено частно партньорство, инфраструктурата и концесиите. Това значи, че ще имаме наличие и въздействие и в основни сфери като минното дело. Проучване и употреба на газови и петролни залежи, концесиите в областта на курортите, плажовете, концесиите при създаване и употреба на огромни инфраструктурни обекти, пътища и други Това е опция за по-гъвкави и диверсифицирани решения на България и на нашето държавно управление по тези основни за страната и за района въпроси.
– Инвестициите в България не са задоволително, въпреки че старания за това се поставят. Как съответно Лигата ще помогне това да се случи?
– Функциите на Лигата и на Комисията към нея са значително експертни, координационни и в същото време с ясна европейска устременост. Това значи – първо, България ще има още по-пряк и непосреден достъп при подготовката на нормативна база и законодателство. На второ място, ние ще можем в придвижване да получаваме изпреварваща информация във връзка с това финансиране, което може да бъде привлечено към региона. Трето, ще можем да сътворяваме нужните капиталови условия на тази база, която да притегля огромните вложители. Нека не забравяме, че всичко, което е в областта на енергетиката, инфраструктурните трасета и концесиите касае като цяло обществена благосъстоятелност. Тя не може да бъде приватизирана, само че е прелестно поле за обществено частно партньорство. Когато създадем нужната нормативна база, ще можем и да влияем на европейските институции. Когато законодателството поддържа и подтиква привличането на частни вложения, то те ще дойдат.
– Дайте съответен образец какво можем да създадем и в кои области?
-Достатъчно е да изброя всичко това, обвързвано с добива на газ, нефт, въглеводородни източници. На балнео и спа бранша, което има директно отношение към здравето на хората. То е доста високо проведена форма на туризъм. В това отношение работи и специфичен европейски правилник „ 20/11/24 ”, който разрешава на другите страни от Европейски Съюз да влагат в други страни от общността, където да изпращат своите жители за рехабилитация, профилактика, лекуване. Тук се работи с огромните корпоративни клиенти.
– Кои са тези клиенти?
– Имам поради клиенти като здравни каса, обществени и пенсионни фондове. И най-важното е, че България има големи естествени преимущества – у нас е най-високата централизация на термални минерални води в света след Исландия, които, за жалост, не използваме. Като похлупак на всичко имаме извънредно безредна, непълна и рестриктивна нормативна база в този бранш. Вместо да се развържат ръцете на вложителите, беше въведен рестриктивен режим и свръхадминистриране. В момента с цел да може даден хотел да реализира спа-процедури, той би трябвало да има статут на болница. Ние така и така имаме дефицит на медицински личен състав, на лекари, и в един миг ще се окаже, че дори лечебните заведения няма да имат личен състав, камо ли хотелите, които би трябвало да реализират балнео СПА. В същото време прилежаща Турция прави годишно над 9 милиарда $ от здравен и БСУ туризъм и то без да е член на Европейски Съюз.
– Наскоро и президентът, и министър председателят посетиха Русия и мнозина дефинираха това като рестарт на замразените ни връзки с нея. Ние обаче сме прекомерно дисциплинирани по отношение на глобите против Русия и не подхващаме нищо, с цел да не ядосаме Европа и Съединени американски щати, до момента в който другите страни имат лична политика.
– Вижте, в областта на енергетиката доста постоянно има национални ползи, като този на Германия, който стои в основата на Северен поток-2. Никой не разяснява и обстоятелството, че Франция е с най-вече атомни централи, ситуирани на територията й, и част от тях са с реактори по-стари даже от чернобилските, и с доста къс капацитет за софтуерен живот. А в това време прилежащите ни Румъния и Турция развиват сега ускорено атомната енергетика, строят атомни електроцентрали. С други думи, ние би трябвало да следваме нашия интерес.
– Да, само че ние все търсим да получим поддръжката и на Европейски Съюз за всичко, което вършим.
– Ние би трябвало непрестанно да подчертаваме, че не може да има двоен критерий. Не може за водещите страни системата да е по-пропусклива, а за България да важат всичките рестрикции. Може да звучи еретично, само че ние би трябвало доста съществено да се върнем към претекстовете и причините, с които закрихме реакторите в Козлодуй. Защото до този миг България по този начин и не разбра имало ли е решение на Европейска комисия или нашият договарящ тогава се е съгласил от положително сърце да не строшим хатъра на европейския служител, който е бил от другата страна на масата. Второ, ние имаме капацитет и би трябвало да го използваме. Проектът „ Белене ” в случай че се сложи на пазарна основа и може да бъде работещ, за какво да не се случи. Фактът, че България ще ръководи тази комисия е знак, че ще се търсят всички вероятни пътища за диверсификация.
– Има ли заплаха още веднъж да заложим на неверна визия?
– Най-голямата ни неточност би била, в случай че ние още веднъж заложим на една единствена писта и един вид и чакаме нещата да се случат. Това е огромната вест, че в границите на председателството, България съумя да приготви и изиграе няколко доста съществени хода, които ще имат своето дълготрайно звучене.
Нашият посетител
Бранимир Ботев е роден в Карлово, магистър по социология в Алма Матер. Специализирал маркетинг и мениджмънт във Франция. Бил е заместник-министър на икомомиката, енергетиката и туризма при три държавни управления. От 2016 година е определен за основен изпълнителен шеф на ЕИСА (Европейски институт за тактики и анализи).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ