В края на миналата година едно от най-ярките имена на

...
В края на миналата година едно от най-ярките имена на
Коментари Харесай

Проф. Божидар Манов – Кинобудител

В края на предходната година едно от най-ярките имена на българското кино – проф. Божидар Манов навърши 70 години. Само преди дни той беше разгласен за почетен жител на София. Би било забавно да се чуе, по какъв начин разяснява в персонален диалог тези събития професорът, тъй като той е международно прочут с възприятието си за самоирония.

На 28 януари 1948 година, с разпореждане на Министерски съвет на Народна република България се основава Държавното висше театрално учебно заведение (сетне ВИТИЗ, а през днешния ден НАТФИЗ). Въпреки новогодишните празници, висшето управление на страната е бързало, тъй като единствено месец по-рано се родил Божидар Манов. Още по това време са усетили, че нито киното ще може да съществува без Божидар Манов, нито Божидар Манов без киното. Има и доказателства, само че за тях – сетне.

Скачаме напред в повествованието. Някъде през 1983-а във Велико Търново. Кино “Полтава ” е претъпкано от студенти, а на вратите напират още, и още, и още. Лекция с прожекция ще организира Божидар Манов. Лекторът не губи кой знае какъв брой от времето на хората, тъй като знае, че те са пристигнали да гледат кино, което разпространяването няма по какъв начин да им даде – форма на цензура. Казва няколко думи за режисьора Стенли Кубрик, за основния артист Малкълм Макдауъл и по-късно стартира онази тишина, оня съспенс, който предшества великите спектакли. И по този начин до идната лекция, до идващия потулен за българската аудитория шедьовър, показан от кинобудителя на генерации българи – Божидар Манов.

Излишно е да се споделя, че навръх тези лекции и тъкмо през тези години слънчогледовите семки (пуканки, превод на създателя за актуалните поколения) отсъстват. Само създателят и публиката.

Професорът се влюбва в киното по същия съблазнителен метод на сходни лекции. Ето какво споделя пред списание “Кино ”:

“ … По това време, през 60-те години, всяка седмица в публика 65 на Софийския университет вървеше вечерна кинолектория с типичен или модерни филми, които по ред аргументи не се посочваха в кината. Там се заразих с бацила на киното като осмислен интерес. Иначе още като деца цялата махленска тайфа към остарелия “Майчин дом ” обикаляхме околните кина: “Освобождение ”, “Асен Златаров ”, “Цанко Церковски ”, “Отдих и просвета ”, “Севастопол ”, “Македония ”, от време на време и до “Димитър Благоев ”, “Москва ”, “Млада армия ”, “Култура ”, “Славейков ”. За мнозина тези названия през днешния ден не приказват нищо, само че няма място да изяснявам по какъв начин билетът от 15 стотинки бе заветна наслада, с цел да влезеш на “Фанфан лалето ”, ”Граф Монте Кристо ”, “Бродяга ”, “Годзила ” или “Кангасейро ”. А вътре в салона миризмата на подово масло, преспите от слънчогледови люспи сред редовете, подскачащото изображение от лепеното копие, пропадащият тон, целуващите се двойки на последния ред – всичко това бе част от магията на киното, която превзема детското сърце вечно. ”

Божидар Манов е роден в София на 12 декември 1947. Първоначално се изкушава от електрониката. Завършва такава компетентност в МЕИ (Техническия университет, б.р.), а по-късно работи 8 години като инженер.

“В МЕИ учеха доста умни момчета и девойки с разностранни гении. Съставът “Веселите момчета ” бяха легенда в студентските среди и неслучайно извънредно надареният квалифициран инженер Илия Атанасов (поет, драматург, актьор) скоро по-късно стана студент по постановка във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски и продължи с тази специалност до пенсия. От многото му прелестни стихове, спектакли и текстове за песни е задоволително единствено двустишието “… по тази причина разделяме сърцето си на две, та да го пъхнем някак в стихове ”. Вестникът на МЕИ “Технически авангард ” бе пъстър, на висок щемпел, списвахме го с голяма безрезервност, бил съм и кореспондент, и редактор, и създател на всевъзможни текстове, даже и словослагател в печатницата ”, споделя професорът.

Заразен от киното, той не престава да върви към него. През 1973 година откриват компетентност “Кинознание ” в НАТФИЗ и той става един от пръвите студенти. Десет години по-късно към този момент е учител в НАТФИЗ.

Днес е мъчно да се изброи какво е правил в кариерата си. В творчеството му има към 12 документални кино лентата като сценарист, а е редактор и на над 124 научнопопулярни кино лентата. През 1994 година стартира работа в Нов български университет, а шест години по-късно става началник на катедра “Кинознание ” в НАТФИЗ.

Професорът постоянно се вижда измежду журито на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Солун, Истан­бул, Пусан, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Валядолид, Палм Спрингс, Висбаден, Техеран, Гьотеборг, Хихон, Дубай, Ереван и други Носител е на премиите “Златен век ” на Министерство на културата. Награда “Златно перо ” на Съюз на българските журналисти. Заслужил активист на БЧК, към този момент почетен жители на София и доста постоянно създател на в. “Труд ”.

Познавач на модерните технологии


Активен член на FIPRESCI, той пътува непрекъснато по фестивали из целия свят. Заради първата си специалност е измежду най-компетентните теоретици на новите технологии в киното. Автор е на книгите: “Теория на киноизображението ” (1996), “Дигитална аудиовизия ” (2000), “Дигиталната буря ” (2003), “Фестивални срещи ” (2007), “Кино и други изкушения ” (2008), “Еволюция на екранното изображение ” (2004, 2012), както и на детското томче “Неизмислено дребосъче ” (2004). Освен това, е и преводач на македонския публицист Гоце Смилевски: “Разговор със Спиноза ” (2010), “Сестрата на Зигмунд Фройд ” (2013), “Завръщането на думите ” (2016).

За него


Широко талантлива персона


Той е един високо еродиран експерт. В нашите среди от години се наложи като човек, който взе участие интензивно в креативния развой с усета си, с опита си, а през последните години навлезе съществено в интернационалната кинокритика и представляваше България на разнообразни конгреси като фестивалите в Кан, Берлин, Венеция и доста други, от което страната има единствено изгода. Човек с голямо възприятие за комизъм, към което постоянно съм имал благосклонности.

Иван Ничев, режисьор


Притежава заразяващо духовитост


Божидар Манов е измежду най-компетентните и чуваеми гласове на българската кино рецензия. Скоро стана на 70, само че не му личат – той е неуморен и в писането, и в ходенето по фестивали, и в преподаването, и в хобитата… Влязъл в киното от електрониката, Божидар Манов респектира с рационалност. Изкушен от новите технологии, той им е посветил не една книга. И, несъмнено, има заразяващо духовитост.

Геновева Димитрова, кино критик


Има голямо въздействие


Познавам проф. Божидар Манов от НАТФИЗ, където ми беше учител. Още оттогава оценявам възприятието му за комизъм и самоирония, което той е запазил и до през днешния ден. Проф. Манов е в най-тежката артилерия на филмовата рецензия, освен това освен у нас, само че и в Европа и по останалата част от света. Бил очевидец на това какво голямо въздействие има той и какъв брой добре е прочут на всички места по света.

Илиян Джевелеков, режисьор


Уникален гений


Когато Божидар Манов ми каже единствено две фрази за някой филм, аз разбирам какво съставлява филмът и до каква степен си коства да го виждам. Професор Манов има неповторим гений – той безпогрешно намира “центъра ” на кино лентата, и може да го изясни. А книгите му от преди 20 години от време на време са като предсказанията на Ванга – потвърдено е, че Манов е предусещал трендовете във образните медии.

Доц. Марин Дамянов, сценарист
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР