В края на май приключиха снимките на руския сериал Чернобил“,

В края на май приключиха снимките на руския сериал Чернобил“, ...

Режисьорът на руския „Чернобил“ за ЦРУ, клишетата и душата на зрителя.


В края на май приключиха снимките на руския сериал „Чернобил“, очаква се 12-те епизода да бъдат пуснати през тази есен по НТВ. Според сюжета КГБ в Украинската ССР ще узнае, че в Припят се намира агентът на ЦРУ Алберт Ленц. За да предотврати възможния терористичен акт, в централата пристига съветският контраразузнавач Андрей Николаев. Режисьорът Алексей Мурадов разказва за филма пред електронното издание „Медуза“, за разликите между сериала на НТВ и НВО, и за предпочитанията на отечествения зрител.

-Вашият сериал е преди всичко за историята на съветския разузнавач, който се опитва да спре агента на ЦРУ? Или все пак е за самата катастрофа?

-Разбира се, че е за катастрофата. Би било странно да ползваме само този сюжетен ход /с разузнавача и агента/, макар да го има там. Както разбирате, атомната промишленост и всичко, свързано с мирния и немирния атом, предизвиква голям интерес сред чуждите разузнавания. И съответно на това противостои контраразузнаване, и това не е само у нас, това е по целия свят. Тази борба винаги е била много активна и мисля, че тя ще бъде такава, защото в сферата на атомната енергетика има твърде много ноу-хау и всичко останало. Заради това интересите на разузнаванията бяха достатъчно големи, в това число и на американското. Ние се възползвахме от тази ситуация и разгърнахме цялата история около нея. Но трябва да кажа, че това не е кримка, а по-скоро драма, при това доста мощна.

-Можете ли да кажете, че според сюжета на вашия сериал взривът на Чернобилската АЕЦ е работа на агента на ЦРУ?

-През 1986 г. тази версия много сериозно се разглеждаше. Днес това се нарича терористичен акт, провокация, не зная вече. Имаше такава версия. И доколкото зная, на Горбачов бе представен доклад с няколко вероятни версии за причините за катастрофата. И понеже тогава ние много силно си дружахме с американците, тази версия бе отхвърлена. Но както се оказа накрая, слава богу, Америка няма никакво отношение към случая, както и всяка друга страна.

-Какви източници използвахте при подготовката на сценария? Спомените на акад.Легасов или книгата на Светлана Алексиевич „Чернобилска молитва“, която ползва сценаристът на НВО Крейг Мезин?

-Ние не ползвахме тези източници. Имахме контекст, в който съществувахме и не ползвахме преки пасажи от книгата. И това не е необходимо изобщо, защото всички бяха наясно със случилото се. Но препрочетохме голямо количество различни публикации – от вестници, списания, документални, прехвърлихме огромна литература. С нас работиха твърде много хора, непосредствени участници в събитията от Чернобилската катастрофа. Ние използвахме документи, старахме се максимално да се доближим до тях – визуално и по фактите, но това не е документален филм.



-Всички сцени ли снимахте в Беларус?
-Не, частично снимахме в Москва – всички тези интериори, свързани с Кремъл, ЦК. В Беларус е много удобно да се снима, природата там много прилича на Чернобил, градовете, в които работихме, приличат на Припят и Чернобил.

-Имате ли лична история, свързана с Чернобил?

-Аз абсолютно ясно си спомням,че когато се случи аварията, бях в Батуми. Ние бяхме деца, къпехме се твърде често в морето. И в един прекрасен ден ни казаха, че няма да ходим до морето, а ще си седим у дома. Обясниха ни, че е избухнал някакъв взрив и че върви радиация – явно се презастраховаха, защото забраната ни бе спусната на третия или четвъртия ден след експлозията. Но след три дни се оказа, че всичко е наред и ние продължихме да играем на брега.
Около мен винаги е имало достатъчно голям брой хора, преминали през Чернобил. Родителите на повечето ми връстници бяха в Чернобил, имах връзки с родителите на съучениците ми, които са били там. Така, че имах възможност и лично да научавам за това.

-Как мислите, че те ще оценят вашата работа по филма?

-Много е сложно да се каже. Ние се опитахме максимално да се доближим до фактите. Но не това е важното. В онзи момент страната ни се е вдигнала, както и при всяка беда, която ни връхлита. И това е, за което си струва да говорим. Особено днес.

Ние разказваме историята в кръга на хора, които по времето на взрива са били в самия Чернобил, техните семейни и битови отношения, до Кремъл и ЦРУ. Трябва да кажа, че това е драма, личностна драма – ние разглеждаме как те са преживели катастрофата и как са се борили с нея вътре в себе си и наоколо.

-Неотдавна приключи сериалът „Чернобил“ на НВО, който покори всички рекорди и спечели най-високите оценки на IMBD. Вие гледахте ли го и какво мислите?

-Аз изгледах само първия епизод, останалите не успях, но непременно ще ги видя. В първия епизод забелязах няколко важни моменти. Разбира се, картината и звукът са абсолютно забележителни. Но ние не можем да показваме обективно онова, което се случва в чужбина и те не могат да показват това, което се случва у нас. За съжаление, при цялата картина, при цялото богатство на това, видях клишетата, които използваха във времето на студената война по отношение на нашите хора и ситуацията у нас. Тези клишета са си останали, нищо не се е променило. Затова аз не бих се учудил, ако ми кажат, че този филм е сниман преди 20 години.

Всичко, което засяга взаимоотношенията – те за мен са твърде странни. Това е като в екшъна, където Шварценегер играе офицера от КГБ, всичко това беше едва ли не карикатурно. Сега в този сериал е някак по-спокойно, но все едно, на мен ми се струва, че не това е вярната нота. Диалозите в този сериал на НВО за мен са твърде странни, когато персонажите в бита се обръщат един към друг с пълните имена. Ами у нас такова нямаме в ежедневието! И това е един от малкото примери.

-Какви други клишета засякохте в сериала?

-Това засяга взаимоотношенията на властта с народа, на хората помежду им. А там всичко е доста повърхностно. Как да преведеш на английски поговорки. Ако не знаеш езика и не го разбираш с всичките му нюанси в интонацията и смисъла, диалозите се получават доста плоски и това на мен никак не ми хареса. Саша, Шура, Александър – три имена и не е ясно кое е мъжко, кое женско. Вероятно за чужденците това е сложно за разбиране и осмисляне, и това е минус.

-Много хора твърдят, че в Русия не може да се появи сериал, подобен на този на НВО, просто защото няма пари за производството му. Това ли е само?

-Струва ми се причините са три. Първо, недостатъчните бюджети. Второ, кинотехнологиите, компютърната графика и онези чудеса, които се появяват на екраните на Запад, в това там са пред нас, за съжаление. И трето, нашият зрител днес, слава богу, все още мисли за душата. И в онзи момент, когато ще се получат добрите бюджети и технологични възможности, душата няма да изчезне, и всичко ще се нареди правилно за нашето кино.

-От какво се нуждае душата на руския зрител?

-Днес трябва да му се вдъхва надежда, че каквото и да се случи, ние всички ще бъдем заедно. И при всички случаи ще преодолеем всички външни и вътрешни проблеми. Звучи патетично, но ми се струва, че днес не достига точно това разбиране – че ние сме заедно. Защото някои неща, според мен, на битово и социално ниво силно се размиха. Но аз мисля, че ние имаме потенциала да преодолеем това.

Източник: offnews.bg