Режисьорът на руския „Чернобил“ за ЦРУ, клишетата и душата на зрителя
В края на май завършиха фотосите на съветския сериал „ Чернобил “, чака се 12-те епизода да бъдат пуснати през тази есен по НТВ. Според сюжета Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Украинската ССР ще узнае, че в Припят се намира сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ Алберт Ленц. За да предотврати вероятния терористичен акт, в централата идва руският контраразузнавач Андрей Николаев. Режисьорът Алексей Мурадов споделя за кино лентата пред електронното издание „ Медуза “, за разликите сред сериала на НТВ и НВО, и за желанията на отечествения фен.
-Вашият сериал е на първо място за историята на руския шпионин, който се пробва да спре сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ? Или въпреки всичко е за самата злополука?
-Разбира се, че е за злополуката. Би било необичайно да употребяваме единствено този сюжетен ход /с разузнавача и агента/, въпреки да го има там. Както разбирате, атомната индустрия и всичко, обвързвано с мирния и немирния атом, провокира огромен интерес измежду непознатите разузнавания. И надлежно на това противостои контраразузнаване, и това не е единствено у нас, това е по целия свят. Тази битка постоянно е била доста дейна и мисля, че тя ще бъде такава, тъй като в областта на атомната енергетика има прекалено много ноу-хау и всичко останало. Заради това ползите на разузнаванията бяха задоволително огромни, включително и на американското. Ние се възползвахме от тази обстановка и разгърнахме цялата история към нея. Но би трябвало да кажа, че това не е кримка, а по-скоро драма, освен това много мощна.
-Можете ли да кажете, че съгласно сюжета на вашия сериал гърмежът на Чернобилската АЕЦ е работа на сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ?
-През 1986 година тази версия доста съществено се разглеждаше. Днес това се назовава терористичен акт, провокация, не зная към този момент. Имаше такава версия. И доколкото зная, на Горбачов бе показан отчет с няколко евентуални версии за аргументите за злополуката. И тъй като тогава ние доста мощно си дружахме с американците, тази версия бе отхвърлена. Но както се оказа най-после, популярност богу, Америка няма никакво отношение към случая, както и всяка друга страна.
-Какви източници използвахте при подготовката на сюжета? Спомените на акад.Легасов или книгата на Светлана Алексиевич „ Чернобилска молитва “, която употребява сценаристът на НВО Крейг Мезин?
-Ние не ползвахме тези източници. Имахме подтекст, в който съществувахме и не ползвахме директни пасажи от книгата. И това не е належащо въобще, тъй като всички бяха наясно със случилото се. Но препрочетохме огромно количество разнообразни изявления – от вестници, списания, документални, прехвърлихме голяма литература. С нас работиха прекалено много хора, непосредствени участници в събитията от Чернобилската злополука. Ние използвахме документи, старахме се оптимално да се доближим до тях – образно и по обстоятелствата, само че това не е документален филм.
-Всички подиуми ли снимахте в Беларус?
-Не, отчасти снимахме в Москва – всички тези интериори, свързани с Кремъл, Централен комитет. В Беларус е доста комфортно да се снима, природата там доста наподобява на Чернобил, градовете, в които работихме, наподобяват на Припят и Чернобил.
-Имате ли персонална история, обвързвана с Чернобил?
-Аз безусловно ясно си припомням,че когато се случи повредата, бях в Батуми. Ние бяхме деца, къпехме се прекомерно постоянно в морето. И в един прелестен ден ни споделиха, че няма да вървим до морето, а ще си седим вкъщи. Обясниха ни, че е избухнал някакъв гърмеж и че върви радиация – очевидно се презастраховаха, тъй като възбраната ни бе спусната на третия или четвъртия ден след детонацията. Но след три дни се оказа, че всичко е наред и ние продължихме да играем на брега.
Около мен постоянно е имало задоволително огромен брой хора, минали през Чернобил. Родителите на множеството ми връстници бяха в Чернобил, имах връзки с родителите на съучениците ми, които са били там. Така, че имах опция и персонално да узнавам за това.
-Как мислите, че те ще оценят вашата работа по кино лентата?
-Много е комплицирано да се каже. Ние се опитахме оптимално да се доближим до обстоятелствата. Но не това е значимото. В оня миг страната ни се е вдигнала, както и при всяка неволя, която ни връхлита. И това е, за което си коства да приказваме. Особено през днешния ден.
Ние описваме историята в кръга на хора, които по времето на гърмежа са били в самия Чернобил, техните фамилни и битови връзки, до Кремъл и Централно разузнавателно управление на САЩ. Трябва да кажа, че това е драма, личностна драма – ние преглеждаме по какъв начин те са претърпели злополуката и по какъв начин са се борили с нея вътре в себе си и в близост.
-Неотдавна завърши сериалът „ Чернобил “ на НВО, който покори всички върхове и завоюва най-високите оценки на IMBD. Вие гледахте ли го и какво мислите?
-Аз изгледах единствено първия епизод, останалите не съумях, само че безусловно ще ги видя. В първия епизод забелязах няколко значими моменти. Разбира се, картината и звукът са безусловно забележителни. Но ние не можем да демонстрираме обективно това, което се случва в чужбина и те не могат да демонстрират това, което се случва у нас. За страдание, при цялата картина, при цялото благосъстояние на това, видях клишетата, които използваха във времето на студената война във връзка с нашите хора и обстановката у нас. Тези клишета са си останали, нищо не се е трансформирало. Затова аз не бих се учудил, в случай че ми кажат, че този филм е сниман преди 20 години.
Всичко, което визира взаимоотношенията – те за мен са прекомерно странни. Това е като в екшъна, където Шварценегер играе офицера от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), всичко това беше надали не карикатурно. Сега в този сериал е някак по-спокойно, само че все едно, на мен ми се коства, че не това е вярната нота. Диалозите в този сериал на НВО за мен са прекомерно странни, когато персонажите в бита се обръщат един към различен с цялостните имена. Ами у нас такова нямаме в всекидневието! И това е един от дребното образци.
-Какви други клишета засякохте в сериала?
-Това визира взаимоотношенията на властта с народа, на хората посред им. А там всичко е много незадълбочено. Как да преведеш на британски поговорки. Ако не знаеш езика и не го разбираш с всичките му нюанси в интонацията и смисъла, разговорите се получават много плоски и това на мен по никакъв начин не ми хареса. Саша, Шура, Александър – три имена и не е ясно кое е мъжко, кое женско. Вероятно за чужденците това е комплицирано за схващане и осмисляне, и това е минус.
-Много хора настояват, че в Русия не може да се появи сериал, сходен на този на НВО, просто тъй като няма пари за производството му. Това ли е единствено?
-Струва ми се аргументите са три. Първо, незадоволителните бюджети. Второ, кинотехнологиите, компютърната графика и тези чудеса, които се появяват на екраните на Запад, в това там са пред нас, за жалост. И трето, нашият фен през днешния ден, популярност богу, към момента мисли за душата. И в оня миг, когато ще се получат положителните бюджети и софтуерни благоприятни условия, душата няма да изчезне, и всичко ще се подреди вярно за нашето кино.
-От какво се нуждае душата на съветския фен?
-Днес би трябвало да му се вдъхва вяра, че каквото и да се случи, ние всички ще бъдем дружно. И при всички случаи ще преодолеем всички външни и вътрешни проблеми. Звучи патетично, само че ми се коства, че през днешния ден не доближава тъкмо това схващане – че ние сме дружно. Защото някои неща, съгласно мен, на битово и обществено равнище мощно се размиха. Но аз мисля, че ние имаме капацитета да преодолеем това.
-Вашият сериал е на първо място за историята на руския шпионин, който се пробва да спре сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ? Или въпреки всичко е за самата злополука?
-Разбира се, че е за злополуката. Би било необичайно да употребяваме единствено този сюжетен ход /с разузнавача и агента/, въпреки да го има там. Както разбирате, атомната индустрия и всичко, обвързвано с мирния и немирния атом, провокира огромен интерес измежду непознатите разузнавания. И надлежно на това противостои контраразузнаване, и това не е единствено у нас, това е по целия свят. Тази битка постоянно е била доста дейна и мисля, че тя ще бъде такава, тъй като в областта на атомната енергетика има прекалено много ноу-хау и всичко останало. Заради това ползите на разузнаванията бяха задоволително огромни, включително и на американското. Ние се възползвахме от тази обстановка и разгърнахме цялата история към нея. Но би трябвало да кажа, че това не е кримка, а по-скоро драма, освен това много мощна.
-Можете ли да кажете, че съгласно сюжета на вашия сериал гърмежът на Чернобилската АЕЦ е работа на сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ?
-През 1986 година тази версия доста съществено се разглеждаше. Днес това се назовава терористичен акт, провокация, не зная към този момент. Имаше такава версия. И доколкото зная, на Горбачов бе показан отчет с няколко евентуални версии за аргументите за злополуката. И тъй като тогава ние доста мощно си дружахме с американците, тази версия бе отхвърлена. Но както се оказа най-после, популярност богу, Америка няма никакво отношение към случая, както и всяка друга страна.
-Какви източници използвахте при подготовката на сюжета? Спомените на акад.Легасов или книгата на Светлана Алексиевич „ Чернобилска молитва “, която употребява сценаристът на НВО Крейг Мезин?
-Ние не ползвахме тези източници. Имахме подтекст, в който съществувахме и не ползвахме директни пасажи от книгата. И това не е належащо въобще, тъй като всички бяха наясно със случилото се. Но препрочетохме огромно количество разнообразни изявления – от вестници, списания, документални, прехвърлихме голяма литература. С нас работиха прекалено много хора, непосредствени участници в събитията от Чернобилската злополука. Ние използвахме документи, старахме се оптимално да се доближим до тях – образно и по обстоятелствата, само че това не е документален филм.
-Всички подиуми ли снимахте в Беларус?
-Не, отчасти снимахме в Москва – всички тези интериори, свързани с Кремъл, Централен комитет. В Беларус е доста комфортно да се снима, природата там доста наподобява на Чернобил, градовете, в които работихме, наподобяват на Припят и Чернобил.
-Имате ли персонална история, обвързвана с Чернобил?
-Аз безусловно ясно си припомням,че когато се случи повредата, бях в Батуми. Ние бяхме деца, къпехме се прекомерно постоянно в морето. И в един прелестен ден ни споделиха, че няма да вървим до морето, а ще си седим вкъщи. Обясниха ни, че е избухнал някакъв гърмеж и че върви радиация – очевидно се презастраховаха, тъй като възбраната ни бе спусната на третия или четвъртия ден след детонацията. Но след три дни се оказа, че всичко е наред и ние продължихме да играем на брега.
Около мен постоянно е имало задоволително огромен брой хора, минали през Чернобил. Родителите на множеството ми връстници бяха в Чернобил, имах връзки с родителите на съучениците ми, които са били там. Така, че имах опция и персонално да узнавам за това.
-Как мислите, че те ще оценят вашата работа по кино лентата?
-Много е комплицирано да се каже. Ние се опитахме оптимално да се доближим до обстоятелствата. Но не това е значимото. В оня миг страната ни се е вдигнала, както и при всяка неволя, която ни връхлита. И това е, за което си коства да приказваме. Особено през днешния ден.
Ние описваме историята в кръга на хора, които по времето на гърмежа са били в самия Чернобил, техните фамилни и битови връзки, до Кремъл и Централно разузнавателно управление на САЩ. Трябва да кажа, че това е драма, личностна драма – ние преглеждаме по какъв начин те са претърпели злополуката и по какъв начин са се борили с нея вътре в себе си и в близост.
-Неотдавна завърши сериалът „ Чернобил “ на НВО, който покори всички върхове и завоюва най-високите оценки на IMBD. Вие гледахте ли го и какво мислите?
-Аз изгледах единствено първия епизод, останалите не съумях, само че безусловно ще ги видя. В първия епизод забелязах няколко значими моменти. Разбира се, картината и звукът са безусловно забележителни. Но ние не можем да демонстрираме обективно това, което се случва в чужбина и те не могат да демонстрират това, което се случва у нас. За страдание, при цялата картина, при цялото благосъстояние на това, видях клишетата, които използваха във времето на студената война във връзка с нашите хора и обстановката у нас. Тези клишета са си останали, нищо не се е трансформирало. Затова аз не бих се учудил, в случай че ми кажат, че този филм е сниман преди 20 години.
Всичко, което визира взаимоотношенията – те за мен са прекомерно странни. Това е като в екшъна, където Шварценегер играе офицера от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), всичко това беше надали не карикатурно. Сега в този сериал е някак по-спокойно, само че все едно, на мен ми се коства, че не това е вярната нота. Диалозите в този сериал на НВО за мен са прекомерно странни, когато персонажите в бита се обръщат един към различен с цялостните имена. Ами у нас такова нямаме в всекидневието! И това е един от дребното образци.
-Какви други клишета засякохте в сериала?
-Това визира взаимоотношенията на властта с народа, на хората посред им. А там всичко е много незадълбочено. Как да преведеш на британски поговорки. Ако не знаеш езика и не го разбираш с всичките му нюанси в интонацията и смисъла, разговорите се получават много плоски и това на мен по никакъв начин не ми хареса. Саша, Шура, Александър – три имена и не е ясно кое е мъжко, кое женско. Вероятно за чужденците това е комплицирано за схващане и осмисляне, и това е минус.
-Много хора настояват, че в Русия не може да се появи сериал, сходен на този на НВО, просто тъй като няма пари за производството му. Това ли е единствено?
-Струва ми се аргументите са три. Първо, незадоволителните бюджети. Второ, кинотехнологиите, компютърната графика и тези чудеса, които се появяват на екраните на Запад, в това там са пред нас, за жалост. И трето, нашият фен през днешния ден, популярност богу, към момента мисли за душата. И в оня миг, когато ще се получат положителните бюджети и софтуерни благоприятни условия, душата няма да изчезне, и всичко ще се подреди вярно за нашето кино.
-От какво се нуждае душата на съветския фен?
-Днес би трябвало да му се вдъхва вяра, че каквото и да се случи, ние всички ще бъдем дружно. И при всички случаи ще преодолеем всички външни и вътрешни проблеми. Звучи патетично, само че ми се коства, че през днешния ден не доближава тъкмо това схващане – че ние сме дружно. Защото някои неща, съгласно мен, на битово и обществено равнище мощно се размиха. Но аз мисля, че ние имаме капацитета да преодолеем това.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ