В края на март германският министър на околната среда Щефи

Идва ли окончателният край на ядрената енергия?

В края на март немският министър на околната среда Щефи Лемке постави завършек на разногласието, който държеше страната в напрежение в продължение на доста години, накратко: " Рисковете от нуклеарната сила в последна сметка са неконтролируеми и по тази причина отводът от нея прави страната ни по-безопасна и предотвратява по-нататъшни нуклеарни боклуци. "

Последните атомни електроцентрали в Германия трябваше да бъдат затворени в края на 2022 година Но войната на Русия против Украйна провокира опасения за изключителна обстановка в енергетиката. Канцлерът Олаф Шолц настояваше за удължение на интервала на употреба доникъде на април 2023 година Трите останали сега нуклеарни централи би трябвало да спрат работа на 15 април.

Едва ли има различен проблем, който да е разделял германците, колкото нуклеарната енергетика. Стотици хиляди най-вече младежи излизаха по улиците на Западна Германия през 70-те и 80-те години на ХХ век, с цел да стачкуват против нуклеарната сила. Катастрофата в Чернобил през 1986 година единствено затвърди опасенията на германците по отношение на нуклеарната сила. Въпреки това десетилетия наред ръководещите стояха твърдо зад потреблението на нуклеарна сила.

Ядрената енергетика в Европа

Други европейски страни също се отхвърлиха от атомната сила. Първа беше Швеция, която приключи потреблението на нуклеарни централи малко след повредата в Чернобил. Италия също затвори последните си две атомни електроцентрали. Там решението остана в действие, до момента в който в Швеция отводът от нуклеарна сила бе анулиран през 1996 година. Днес шестте шведски атомни електроцентрали създават към 30% от нужната за страната електрическа енергия.

Други европейски страни като Нидерландия и Полша възнамеряват уголемение на нуклеарната си енергетика, а Белгия отсрочи плануваното ѝ поетапно закриване. Франция, която разполага с 57 реактора, постоянно е била водещата страна в нуклеарната енергетика и има намерение да остане такава. 13 от 27-те страни членки на Европейски Съюз желаят да продължат да употребяват нуклеарна сила през идващите години или даже да разширят потенциала си. Много специалисти се съмняват дали това ще се случи.

Бившият министър на околната среда от " Зелените " Юрген Тритин прокара през 2002 година първото решение за последователно прекъсване на нуклеарната сила в Германия. Следващите държавни управления го смекчиха, само че повредата във Фукушима в Япония през 2011 година дефинитивно реши ориста на атомните електроцентрали в страната. " Това е краят на нуклеарната енергетика в Германия ", съобщи тогавашната канцлерка Ангела Меркел.

" Това е значим ден, тъй като с него се поставя завършек на една история - тази на гражданското потребление на нуклеарната сила. Но това не е краят на нуклеарната сила в Германия. Все още би трябвало да се оправяме с обстоятелството, че ще би трябвало да съхраняваме най-опасните боклуци в света безвредно в продължение на милион години ", споделя Юрген Тритин пред Дъждовни води през днешния ден.
Според него никой няма предпочитание да влага в нуклеарна сила в съществени мащаби, " тъй като нуклеарната сила не е конкурентоспособна ", а построяването на нови централи излиза доста скъпо и е обвързвано с митинги.

Какво считат бранителите на нуклеарната сила?

Наистина ли идва краят на нуклеарната енергетика в Германия? Асоциацията, представляваща ползите на бранша " KernD " съобщи за Дъждовни води, че окончателното прощаване с този тип енергетика не е добра концепция предвид на потиснатата енергийна рецесия. Според асоциацията би трябвало да се вземат поради и политиките в региона на опазването на околната среда, изключително предвид на нарастването на електрическата енергия, създадена от въглища през миналата година. " Ако се вземат поради сигурността на доставките, опазването на околната среда, климата и конкурентоспособността, повече смисъл би имало нарастване на нуклеарна сила, в сравнение с прекъсването ѝ. "

По данни на Международната организация за атомна сила (МААЕ) в света има 422 нуклеарни реактора със междинна възраст от към 31 години. В скорошен отчет на МААЕ обаче се показва, че не може да става дума за нуклеарен подем. От своя страна, Китай, Русия и Индия имат проекти да строят нови атомни електроцентрали. Япония, макар повредата във Фукушима, също желае да развива нуклеарната си енергетика.

***

Припомнете си и това видео от нашия списък: