Как жителите на Аляска изгубиха безвъзвратно 13 дни от календара си
В края на март 1867 година в редакциите на съветските вестници постъпва една вест, която много време никой не желае да разгласява. Новината е толкоз невероятна, че всички я считат за небивалица. А тя е, че руснаците са продали Аляска на Америка. Тази договорка и до ден сегашен е обект на анекдоти и на измислени истории, написа Dir.bg.
На 18 октомври 1867 година Аляска публично минава в патримониума на Съединените щати. Същият ден в Съединени американски щати е въведен публично и Григорианският календар.
Така жителите на Аляска, заспали на 5 октомври, се разсънват на 18 октомври. Безвъзвратно губят 13 дни от календара на живота си, само че загубата им е оскъдна спрямо тази, която търпи единствено няколко години по-късно.
Руската Америка, както наричали Аляска, била считана за съветска територия само тъй като никоя друга страна нямала искания към нея. В царската канцелария даже нямало акт за присъединението на тези земи към Руската империя.
Продажбата на Аляска от Руската империя на Съединени американски щати е считана за една от най-необоснованите и губещи покупко-продажби. Чекът за т.нар, "куфар с ледове " е 7,2 милиона щатски $. Горе-долу по същото време за толкоз пари управата на Ню Йорк купува триетажна постройка в центъра на града за правосъдна палата.
Защо се стига до така наречен глупава договорка?
Общата повърхност на Руска Америка по това време възлиза на 1 518 800 km².
През 1853 година съветският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски рапортува, че съгласно него раздялата с територията е неизбежна, защото разноските за поддръжка на американските съветски владения са обилни.
Същевременно със цената на продажбата ѝ би се спомогнало да се укрепят позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие против разрастващото се навлизане и въздействие на Британската империя в Северния Пасифик.
В последна сметка със загубата в Кримската война дефинитивно се затвърждава убеждението, че заради мощния английски флот е безсмислено директното притежание на ледените планински територии в Америка и през 1867 година „ куфарът с лед “ е продаден на Съединени американски щати.
През 19 век Руската Аляска е била център на интернационална търговия. В столицата ѝ, Новоархангелск (сега Ситка), са търгували с китайски платове, чай и даже лед, от който са се нуждаели на юг в Съединени американски щати преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и фабрики, добивали са въглища.
Вече е било известно за многочислените залежи на локално злато. Да се продаде такова нещо е изглеждало безумство. Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на морската видра, които са имали опция да обменят с туземците. С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК).
В началото там са били решителни хора - съветски предприемачи от 18 век, смели пътешественици и бизнесмени.
Компанията е имала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да подписва независимо търговски контракти с други страни, имала е собствен байрак и лична валута - кожени "марки ". Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското държавно управление.
То освен е събирало от нея големи налози, само че е имало и собствен дял - измежду акционерите в РАК са били царе и членове на техните фамилии.
Широката поддръжка за тази на пръв взор безумна "покупка " се дължи частично и на дебелото портмоне на тогавашния съветски дипломат във Вашингтон Едуард Стекл.
Той води освен договарянията от името на съветския цар, само че и подкупва публицисти със стотици хиляди долари, с цел да не пишат гневни мнения по тази щекотлива тематика.
Руснаците не знаят в каква страна живеят, нито пък кои са самите те, твърди съветският публицист Константин Егерт, предизвикан от резултатите от едно извършено неотдавна изследване.
"Имаме документи, които потвърждават, че съветският дипломат Едуард Стекл е подкупил вестникарски издатели, които в резултат на това разгласили позитивни публикации за договорката. Твърди се, че по този метод били извоювани и конгресмени, без обаче да са открити доказателства за това ", споделя Ентънсън.
Руският дипломат в Съединени американски щати употребявал всички вероятни трикове и връзки, с които разполагал.
Русия освен желала, само че и била принудена да продава. Царят имал незабавна потребност от пари след провалянето си в Кримската война, водена против Османската империя и нейните съдружници Англия и Франция.
Пътят до Аляска бил сложен, а и скъпите скотски кожи, които привличали съветските търговци, намалявали от ден на ден. Освен това Русия се страхувала, че завладявайки необятни територии в Канада, Англия ще прояви вкус и към Аляска.
Ето за какво Съединени американски щати били нарочени за покупател
На 30 март 1867 година Русия продава на Съединени американски щати своята колония на американския континент. Чекът, публикуван от американското финансово министерство, е за сумата от 7,2 млн. $, което е към около 120 милиона $ по днешните мащаби.
До договорката се стига доста бързо, а единствено 6 месеца след подписването на контракта стартира и формалното предаване на голямата територия на повърхност от над 1,5 млн. квадратни километра.
Докато служителите се договарят, публичното мнение в двете страни се афишира срещу договорката.
"Как ще дадем земята, за развиването на която са вложени толкоз сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини? " - пишат съветските вестници.
"Защо ѝ би трябвало на Америка този "сандък с лед " и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна лой? " - възмущава се пресата в Съединени американски щати.
Срещу покупката се афишират Сенатът и Конгресът.
От страна на американския Конгрес договорката наподобява извънредно неизгодна, тъй като е обвързвана със обилни разноски по поддръжката на това голямо и отдалечено от източното крайбрежие притежание, а също така гражданската война е разорила хазната.
За съветската позиция по продажбата решаваща е ролята на министъра на външните работи Александър Горчаков, който на Берлинския конгрес заема профренска позиция за баланс на силите, като в същото време е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал ползите на българите.
Сред най-видните непрекъснати критици на външната му политика са Иван Аксаков, Константин Победоносцев, писателят Фьодор Достоевски и императрица Мария Александровна.
Въпреки това, на 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан договорът за продажба. Толкова на ниска цена не са били продавани даже негодните за култивиране земи в Сибир.
Официалното предаване на земите става в Новоархангелск.
Американските и съветските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют стартират да спускат съветското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу - и то попада право в съветските щикове.
Лош знак!
След това американците стартират да реквизират зданията в града, който бива преименуван в Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не одобряват американско гражданство, са принудени да се изтеглят на търговски кораби и се завръщат вкъщи едвам на идната година.
Минава напълно малко време и от "ледения сандък " златото потича като река.
Задава се Клондайската златна тресчица в Аляска, която донася на Щатите стотици милиони долари. Оттогава до момента цената на открития доблестен метал е над 4 милиарда $.
Ежедневният улов на риба във водите на този максимален американски щат в днешни дни е над тези 7 млн. $.
Находищата на петрол и газ в района се правят оценка планирано на 100 - 180 милиарда $.
За 19 век и изобщо в историята на Съединени американски щати покупката на Аляска се оказва второто по значителност териториално уголемение след покупката на Луизиана.
Годишно вадят 83 млн. тона петрол, което е към 20% от добива на Съединени американски щати, а запасите от природен газ са 7 трилиона кубически метра.
На фона на тези данни продажбата на Аляска несъмнено може да бъде наречена най-глупавата договорка на Русия.
Съединени американски щати са новата колониална мощ, която поема Аляска с всичките ѝ подземни благосъстояния и локални индиански поданици. В контракта за продажбата локалните поданици са разказани като нецивилизовани племена. Все отново се признавало, че става дума за хора, които претендират за съблюдаване на правата им, споделя историчката Джоан Ентънсън. Борбата за права продължава и до през днешния ден. Голяма част от локалното население на Аляска упреква американската политика в опит да заличи идентичността му.
Итан Катико, който е помощник на един от центровете за предпазване на индианската културна еднаквост, споделя:
"Като цяло американското ръководство нанася доста по-големи вреди, в сравнение с съветското. Навремето руснаците са помагали за запазването на локалните езици, давайки им книжовност. Имали сме печатарски машини, учебни заведения.
Хората са можели да четат и пишат на своите си езици и, естествено, на съветски ", изяснява Катико и прибавя: "Идвайки тук в Аляска, американският прокурист отсякъл: "Руският език не е част от цивилизацията, а още по-малко пък вашите езици. Отсега нататък тук ще се учи единствено британски. "
Въпреки тези брожения, популацията на Аляска отбелязва всяка година покупката като "Деня на Уилям Стюард " - държавният секретар, под чието давление Сенатът утвърждава контракта за покупката на голямата територия от Русия.
Аляска е 49-ия щат на Съединени американски щати, признат на 3 януари 1959 година Той е с повърхност 1 717 856 km² - 17,47% от територията на Съединени американски щати, 1-во място по величина.
Аляска, дружно с Хавайските острови, са двата единствени щата на Съединени американски щати, които са отделени от главната територия на страната. Ако се наложи картата на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, тя би заела пространството от Минесота до Тексас от Джорджия до Калифорния.
Напоследък за историческата договорка се заприказва около най-новото скимване на Тръмп - да купи най-големия остров на планетата Гренландия. Казват, че сходна договорка би напомнила точно за продажбата на Аляска през 1867 година.
Твърди се, че Гренландия, която е ситуирана североизточно от Канада, привлякла вниманието на Тръмп поради естествените си запаси и геостратегическото си значение. Според "Уол стрийт джърнъл ", някои от съветниците на Тръмп считали, че Съединени американски щати ще имат полза от покупката на острова, до момента в който други тълкували тази концепция като "временно въодушевление " на президента.
Реакциите от Дания не закъсняха. Бившият датски министър председател Ларс Локе Расмусен съобщи, че очевидно става дума за първоаприлска смешка.
"Не, благодаря! " - такава пък била първата мисъл на Ая Ларсен, гренландска депутатка в датския парламент. Идеята на Тръмп в действителност не е нова.
Още през 1946 година президентът Хари Труман желае да закупи Гренландия против сумата от 100 милиона $ - оферта, която датчаните отхвърлят. Твърди се, че островът богат на запаси като въглища, мед, цинк, желязо и редки минерали.
Не бива да забравяме, че под леда на Гренландия сигурно има и благородни метали като злато, диаманти, руда, олово, както и петрол.
Тези запаси стават все по-достъпни, което изяснява интереса и на предприемача и президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
На 18 октомври 1867 година Аляска публично минава в патримониума на Съединените щати. Същият ден в Съединени американски щати е въведен публично и Григорианският календар.
Така жителите на Аляска, заспали на 5 октомври, се разсънват на 18 октомври. Безвъзвратно губят 13 дни от календара на живота си, само че загубата им е оскъдна спрямо тази, която търпи единствено няколко години по-късно.
Руската Америка, както наричали Аляска, била считана за съветска територия само тъй като никоя друга страна нямала искания към нея. В царската канцелария даже нямало акт за присъединението на тези земи към Руската империя.
Продажбата на Аляска от Руската империя на Съединени американски щати е считана за една от най-необоснованите и губещи покупко-продажби. Чекът за т.нар, "куфар с ледове " е 7,2 милиона щатски $. Горе-долу по същото време за толкоз пари управата на Ню Йорк купува триетажна постройка в центъра на града за правосъдна палата.
Защо се стига до така наречен глупава договорка?
Общата повърхност на Руска Америка по това време възлиза на 1 518 800 km².
През 1853 година съветският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски рапортува, че съгласно него раздялата с територията е неизбежна, защото разноските за поддръжка на американските съветски владения са обилни.
Същевременно със цената на продажбата ѝ би се спомогнало да се укрепят позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие против разрастващото се навлизане и въздействие на Британската империя в Северния Пасифик.
В последна сметка със загубата в Кримската война дефинитивно се затвърждава убеждението, че заради мощния английски флот е безсмислено директното притежание на ледените планински територии в Америка и през 1867 година „ куфарът с лед “ е продаден на Съединени американски щати.
През 19 век Руската Аляска е била център на интернационална търговия. В столицата ѝ, Новоархангелск (сега Ситка), са търгували с китайски платове, чай и даже лед, от който са се нуждаели на юг в Съединени американски щати преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и фабрики, добивали са въглища.
Вече е било известно за многочислените залежи на локално злато. Да се продаде такова нещо е изглеждало безумство. Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на морската видра, които са имали опция да обменят с туземците. С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК).
В началото там са били решителни хора - съветски предприемачи от 18 век, смели пътешественици и бизнесмени.
Компанията е имала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да подписва независимо търговски контракти с други страни, имала е собствен байрак и лична валута - кожени "марки ". Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското държавно управление.
То освен е събирало от нея големи налози, само че е имало и собствен дял - измежду акционерите в РАК са били царе и членове на техните фамилии.
Широката поддръжка за тази на пръв взор безумна "покупка " се дължи частично и на дебелото портмоне на тогавашния съветски дипломат във Вашингтон Едуард Стекл.
Той води освен договарянията от името на съветския цар, само че и подкупва публицисти със стотици хиляди долари, с цел да не пишат гневни мнения по тази щекотлива тематика.
Руснаците не знаят в каква страна живеят, нито пък кои са самите те, твърди съветският публицист Константин Егерт, предизвикан от резултатите от едно извършено неотдавна изследване.
"Имаме документи, които потвърждават, че съветският дипломат Едуард Стекл е подкупил вестникарски издатели, които в резултат на това разгласили позитивни публикации за договорката. Твърди се, че по този метод били извоювани и конгресмени, без обаче да са открити доказателства за това ", споделя Ентънсън.
Руският дипломат в Съединени американски щати употребявал всички вероятни трикове и връзки, с които разполагал.
Русия освен желала, само че и била принудена да продава. Царят имал незабавна потребност от пари след провалянето си в Кримската война, водена против Османската империя и нейните съдружници Англия и Франция.
Пътят до Аляска бил сложен, а и скъпите скотски кожи, които привличали съветските търговци, намалявали от ден на ден. Освен това Русия се страхувала, че завладявайки необятни територии в Канада, Англия ще прояви вкус и към Аляска.
Ето за какво Съединени американски щати били нарочени за покупател
На 30 март 1867 година Русия продава на Съединени американски щати своята колония на американския континент. Чекът, публикуван от американското финансово министерство, е за сумата от 7,2 млн. $, което е към около 120 милиона $ по днешните мащаби.
До договорката се стига доста бързо, а единствено 6 месеца след подписването на контракта стартира и формалното предаване на голямата територия на повърхност от над 1,5 млн. квадратни километра.
Докато служителите се договарят, публичното мнение в двете страни се афишира срещу договорката.
"Как ще дадем земята, за развиването на която са вложени толкоз сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини? " - пишат съветските вестници.
"Защо ѝ би трябвало на Америка този "сандък с лед " и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна лой? " - възмущава се пресата в Съединени американски щати.
Срещу покупката се афишират Сенатът и Конгресът.
От страна на американския Конгрес договорката наподобява извънредно неизгодна, тъй като е обвързвана със обилни разноски по поддръжката на това голямо и отдалечено от източното крайбрежие притежание, а също така гражданската война е разорила хазната.
За съветската позиция по продажбата решаваща е ролята на министъра на външните работи Александър Горчаков, който на Берлинския конгрес заема профренска позиция за баланс на силите, като в същото време е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал ползите на българите.
Сред най-видните непрекъснати критици на външната му политика са Иван Аксаков, Константин Победоносцев, писателят Фьодор Достоевски и императрица Мария Александровна.
Въпреки това, на 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан договорът за продажба. Толкова на ниска цена не са били продавани даже негодните за култивиране земи в Сибир.
Официалното предаване на земите става в Новоархангелск.
Американските и съветските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют стартират да спускат съветското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу - и то попада право в съветските щикове.
Лош знак!
След това американците стартират да реквизират зданията в града, който бива преименуван в Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не одобряват американско гражданство, са принудени да се изтеглят на търговски кораби и се завръщат вкъщи едвам на идната година.
Минава напълно малко време и от "ледения сандък " златото потича като река.
Задава се Клондайската златна тресчица в Аляска, която донася на Щатите стотици милиони долари. Оттогава до момента цената на открития доблестен метал е над 4 милиарда $.
Ежедневният улов на риба във водите на този максимален американски щат в днешни дни е над тези 7 млн. $.
Находищата на петрол и газ в района се правят оценка планирано на 100 - 180 милиарда $.
За 19 век и изобщо в историята на Съединени американски щати покупката на Аляска се оказва второто по значителност териториално уголемение след покупката на Луизиана.
Годишно вадят 83 млн. тона петрол, което е към 20% от добива на Съединени американски щати, а запасите от природен газ са 7 трилиона кубически метра.
На фона на тези данни продажбата на Аляска несъмнено може да бъде наречена най-глупавата договорка на Русия.
Съединени американски щати са новата колониална мощ, която поема Аляска с всичките ѝ подземни благосъстояния и локални индиански поданици. В контракта за продажбата локалните поданици са разказани като нецивилизовани племена. Все отново се признавало, че става дума за хора, които претендират за съблюдаване на правата им, споделя историчката Джоан Ентънсън. Борбата за права продължава и до през днешния ден. Голяма част от локалното население на Аляска упреква американската политика в опит да заличи идентичността му.
Итан Катико, който е помощник на един от центровете за предпазване на индианската културна еднаквост, споделя:
"Като цяло американското ръководство нанася доста по-големи вреди, в сравнение с съветското. Навремето руснаците са помагали за запазването на локалните езици, давайки им книжовност. Имали сме печатарски машини, учебни заведения.
Хората са можели да четат и пишат на своите си езици и, естествено, на съветски ", изяснява Катико и прибавя: "Идвайки тук в Аляска, американският прокурист отсякъл: "Руският език не е част от цивилизацията, а още по-малко пък вашите езици. Отсега нататък тук ще се учи единствено британски. "
Въпреки тези брожения, популацията на Аляска отбелязва всяка година покупката като "Деня на Уилям Стюард " - държавният секретар, под чието давление Сенатът утвърждава контракта за покупката на голямата територия от Русия.
Аляска е 49-ия щат на Съединени американски щати, признат на 3 януари 1959 година Той е с повърхност 1 717 856 km² - 17,47% от територията на Съединени американски щати, 1-во място по величина.
Аляска, дружно с Хавайските острови, са двата единствени щата на Съединени американски щати, които са отделени от главната територия на страната. Ако се наложи картата на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, тя би заела пространството от Минесота до Тексас от Джорджия до Калифорния.
Напоследък за историческата договорка се заприказва около най-новото скимване на Тръмп - да купи най-големия остров на планетата Гренландия. Казват, че сходна договорка би напомнила точно за продажбата на Аляска през 1867 година.
Твърди се, че Гренландия, която е ситуирана североизточно от Канада, привлякла вниманието на Тръмп поради естествените си запаси и геостратегическото си значение. Според "Уол стрийт джърнъл ", някои от съветниците на Тръмп считали, че Съединени американски щати ще имат полза от покупката на острова, до момента в който други тълкували тази концепция като "временно въодушевление " на президента.
Реакциите от Дания не закъсняха. Бившият датски министър председател Ларс Локе Расмусен съобщи, че очевидно става дума за първоаприлска смешка.
"Не, благодаря! " - такава пък била първата мисъл на Ая Ларсен, гренландска депутатка в датския парламент. Идеята на Тръмп в действителност не е нова.
Още през 1946 година президентът Хари Труман желае да закупи Гренландия против сумата от 100 милиона $ - оферта, която датчаните отхвърлят. Твърди се, че островът богат на запаси като въглища, мед, цинк, желязо и редки минерали.
Не бива да забравяме, че под леда на Гренландия сигурно има и благородни метали като злато, диаманти, руда, олово, както и петрол.
Тези запаси стават все по-достъпни, което изяснява интереса и на предприемача и президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ