В края на Късното Средновековие и началото на Новото време

В края на Късното Средновековие и началото на Новото време флотът на Османската империя бил един от най-мощните в света. С негова помощ турците съумели да завладеят доста острови и обилни територии по Средиземноморското крайбрежие, да се утвърдят върху черноморското крайбрежие на Кавказ и в Крим. Кримският татарски хан попаднал според от султана и правил постоянни набези против съветските и полски земи за пленяването на плебеи, които били продавани по робските пазари в Турция, Близкия изток и Средна Азия.

Турците доминирали в Средиземно и Черно море.

Тази обстановка се трансформирала през XVIII век с помощта на Русия. По време на руско-турската война от 1768-1774 гг. ескадрата на Балтийския флот в Егейско море изцяло разгромила флота на Османската империя. Реформите на турския флот, осъществени благодарение на западноевропейски експерти, не довели до позитивни резултати. В идната война успехите в борбите, които в този момент се водели в Черно море, още веднъж били извоювани от руснаците.

За възвръщането на Крим, причислен към Русия през 1783 година (което било една от аргументите за експлоадирането на нова война), турците мобилизирали всички сили – само че претърпели редица провали в сраженията при Лиман, Очаков, Фидониси, в Керченския пролив, при нос Тендра.

За да укрепи турския флот, капудан-пашата (командващ военно-морските сили) Гиритли Хюсеин паша поканил алжирската ескадра под командването на фамозния корсар Саид Али, прочут като ловък флотоводец. Саид Али се заклел да смаже съветския флот, а неговия командващ Фьодор Ушаков да докара в Истанбул, окован във вериги.

Обединената турско-алжирска ескадра се състояла от 18 линейни кораба, 17 фрегати и 48 спомагателни съда с общо 1600 оръдия. Те били съсредоточени при нос Калиакра под прикритието на турската крайбрежна артилерия.

Руската ескадра доста отстъпвала на съперника: 15 линейни кораба, 2 фрегати и 19 спомагателни съда с общо 900 оръдия.

Но когато контра-адмирал Фьодор Ушаков разкрил врага на 11 август 1791 година, той решил неотложно да го нападне, както и рапортувал по-късно на фелдмаршал Григорий Потьомкин-Таврически: „ Бързах да нападам! “. Вятърът улеснявал съветските кораби, които стремглаво навлезли сред бреговата линия и турската ескадра, стояща на рейд. Такава блестяща маневра, когато врагът бил отсечен от крайбрежните батареи, била употребена за пръв път в практиката на морския пердах.

За турците тази офанзива била цялостна изненада – никой не допускал, че руснаците със своите по-малобройни сили ще се осмелят да атакуван. Когато видели съветските кораби, те се втурнали да режат въжетата на котвите и да подвигат платната, само че забързаните дейности предизвикали конфликти сред личните им кораби.

Схема на борбата при Калиакра. Схема от публикацията “Калиакра ” “Военна енциклопедия на Ситин “. Снимка: Уикипедия

Действията на турците били напълно безредни: капудан-пашата Хюсеин паша се опитал построи бойна линия, а пиратът Саид Али работил по собствен си проект – той се опитвал да улови вятъра и да мине в гръб на руснаците. Ушаков разгадал желанията на алжиреца и с флагманския си транспортен съд, 80-оръдейния „ Рождество Христово “, атакувал  кораба „ Капитания “ на Саид Али, с цел да лиши алжирците от техния командващ.

Върху „ Рождество Христово “ се издигнал сигнал: „ Стреляй по флагмана! Всички дясно на ръб! “. Ушаков към този момент бил ползвал тази маневра и знаел, че извеждането от строя на основния транспортен съд на съперника, принуждавайки го да загуби ръководство, е към този момент половин победа.

В близкия пердах корабът на Саид Али бил мощно развален. „ Рождество Христово “ също получил попадения от противников гюллета. Докато преследвал турския флагман, корабът на Ушаков бил обграден от врагове и трябвало да се бие с няколко кораба едновременно: отляво го атакували 2 огромни фрегати, а отдясно – 2 линейни кораба.

В паниката измежду гъстата маса кораби залповете на турските корабни оръдия не всеки път попадали в задачата. В рапорта на Ушаков се отбелязва: „ Техните кораби сами стреляха един в различен “.

Другите кораби на съветската ескадра обкръжили турския флот с военен строй във форма на полумесец, като го обсипвали със снаряди. Битката траяла до мрачно. Тогава тези турски кораби, които към момента можели да плават, почнали да отстъпват. Руснаците преследвали врага, до момента в който вятърът разрешавал. Част от турската ескадра съумяла да избяга, като се разпръснала по южното и западно крайбрежие на Черно море.

Корабите на алжирската ескадра, дружно с флагмана на Саид Али, едвам се добрали до турската столица. Оръдейните изстрели, с които потъващата „ Капитания “ алармирала за помощ, паникьосала султана и популацията на града. Както пишат историците: „ Нощният Константинопол бил изхвърлен от леглата “.

Израненият тип на прехваления алжирски корсар и новината, че флотът към този момент съвсем не съществува, вбесили султан Селим III и го принудили да стартира договаряния за мир. Той бил извънредно неудовлетворен от Саид Али, на чиито професионализъм и флот разчитал. Било явно, че като флотоводец алжирецът доста отстъпва на Фьодор Ушаков. След тази борба турците почнали уважително да назовават съветския контра-адмирал „ Ушак паша “.

Руските загуби в борбата били 17 убити моряци, като били ранени 3 офицери и 25 моряци. Общите загуби на турците и алжирските пирати са незнайни, само че единствено на кораба на Саид Али били избити и ранени 450 алжирски пирати.

Тази поредна руско-турска война приключила с Яшкия кротичък контракт. През 1794 година на освободените земи, които съгласно него минали от Турция към Русия, бил учреден град Одеса.