В края на ХІХ и началото на ХХ век aрменските

...
В края на ХІХ и началото на ХХ век aрменските
Коментари Харесай

Геноцид на азербайджанците през 1918 г.

В края на ХІХ и началото на ХХ век aрменските националисти, разширявайки активността си по реализацията на концепция за " Велика Армения ", препоръчана в стратегия на партията " Дашнакцутюн ", стартират да реализират етническо пречистване, като планувано изгонват азербайджанците от техните родни исторически земи. През 1905-1906 година арменците правят всеобщи убийства против мирното азербайджанско население в Баку, Гянджа, Карабах, Иреван, Нахчъван, Ордубад, Шарур-Дерелейез, Тбилиси, Зангезур, Газах и други региони.

След събитията през февруари и октомври 1917 година в Русия партията " Дашнакцутюн " и Арменският народен конгрес стартират по-широка активност. Степан Шаумян, назначен през декември 1917 година от В.Ленин за краткотраен ексклузивен комисар по въпросите на Кавказ, става уредник и началник на всеобщите убийства на азербайджанците. В началото на 1918 година, т.е. в навечерието на мартовското клане, броят на арменските въоръжени сили, подчинени на Шаумян, е към 20 000 души. На 30 март същата година, арменско-болшевишките съединения подлагат град Баку на корабен обстрел. След това въоръжените дашнаки атакуват домовете на азербайджанците и правят жестоки убийства. На 31 март и през първите дни на април убийствата получават всеобщ темперамент. Хиляди мирни азербайджанци са унищожени единствено поради тяхната национална принадлежност. В тези дни арменско-болшевишките съединения убиват 12 000 мирни азербайджанци в Баку. По време на тези кървави събития хората са изгорени живи в домовете си, както и убити с особени мъчения и свирепост.

През първите пет месеца на 1918 година в Губинския уезд са убити с особена свирепост повече от 16 000 души, а 167 села са унищожени, 35 от които сега не съществуват. Фактите по отношение на всеобщите убийства на азербайджанците в Губинския уезд от арменско-дашнакските отряди са потвърдени  като резултат от всеобщи гробове в град Губа през 2007 година Под управлението на Амазасп арменските военни елементи са направили всеобщите убийства освен на тюркско-мюсюлманско население, само че и на евреи. В резултат на следствията оказва се, че през 1918-1919 година в Губа арменците убиват към 3000 евреи. Близо 50 000 души са убити по изключително непосилен метод от арменските дашнаки през март-април 1918 година в Баку и други азербайджански територии. Над 10 000 са убити с особена грубост в Зангезурски уезд, а в Шемахински уезд техния брой е 10270 азербайджанци.

През 1918-1920 година 565 000 от общо 575 000 азербайджанци, които са живеели на територията на днешна Република Армения, са били убити или прогонени от родните си земи. Тази цифра е доказана от арменски академик З.Коркодян в книгата му " Населението на Съветска Армения през 1831-1931 година ", където написа: " След дашнаките през 1920 година в Съветска Армения тюркското (азербайджанското) население съставлява малко повече от 10 000 души. След завръщането на 60 000 бежанци през 1922 година азербайджанците са 72 596 души, а през 1931 година - 105 838 души. " Освен това арменците унищожават стотици обитаеми места в Азербайджан, в това число 157 села в Карабах са унищожени и изгорени, както и правят жестоки всеобщи убийства против азербайджанците в Шуша. През този интервал са изгорени, унищожени и разграбени 167 обитаеми места в Губинския уезд, 110 в Шамахинския уезд, 115 в Зангезурския уезд, 211 в Иреванската губерния и 92 селища във вилаета Карс. През последните два месеца на 1919 година са разрушени 96 села в Ечмиадзински и Сурмелински уезди и всички села в Иреванския уезд на Иреванската губерния, а в Иреванската губерния са убити 132 000 азербайджанци. По време на тези зверства арменците на историческите азербайджански земи изгарят учебни заведения и джамии, унищожават материални и културни монументи.

С. Шаумян не крие удовлетворението си: " Ние бяхме уплашени от националната конструкция на нашия град. Страхувахме се, че борбата може да приедобие нежелателен колорит. Дори се наложи да прибегнем към арменския полк на дашнаките. Ние не можахме да си позволим разкоша да се откажем от техните услуги. Арменският народен съвет независимо извърши арести, претърсвания, реквизиции и други. Но успеха е толкоз огромна, че това малко помрачава действителността ". Един от очевидците на геноцида на азербайджанците, болшевикът Г.Блюмин, по-късно отбелязва в записките си: " С появяването на събитията от 1918 година прибегнахме към дашнакските отряди, тъй като нямахме свои въоръжени сили. Дашнакските отряди свършиха мръсната работа. Те трансфораха гражданската война в етническа чистка… ".

След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република през 1918 година, от Съвета на министрите на 15 юли 1918 година е основана Извънредната следствена комисия за следствие на насилието против азербайджанското население. В тази комисия влизат най-хубавите юристи от това време, представляващи разнообразни националности - руснаци, евреи, поляци, грузинци и даже арменци. Освен това в Министерството на външните работи е основано особено поделение за повишение на осведомеността на международната общественост за тези нещастия. През 1919 и 1920 година Азербайджанската демократична република отбелязва 31 март като народен ден на печал.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР