Ако тъпанът удари и не ти тупне сърцето, по-добре хвърли калпака
В края на фолклорно танцовата седмица в предаването “Радиоприемница ”, още веднъж тематиката е за интереса на младежите към фолклора и традициите в българското танцово изкуство. Да си част от огромен фолклорен състав е метод на живот. Ние сме едно огромно семейство. Всеки ден сме дружно, коментира гл. ас. доктор Стефан Йорданов - хореограф на щатния танцов състав на Академията за Музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ).
Като се занимаваш от дребен с едно нещо, то става метод на живот и хубавото е, че ти доставя наслаждение да работиш това, което обичаш, добави Иван Иванов - танцьор в отбор “Тракия ” и помощник-ръководител на Фолклорен отбор “Седенчица ” в Пловдив. Когато са на сцената и двамата споделят, че танцуват за публиката. Излизайки на сцена, не помнят за всевъзможни проблеми. Излизаш и за нищо не мислиш, забравяш за всевъзможни проблеми и като видиш хората по какъв начин се радват, по какъв начин пляскат, по какъв начин се усмихват, танцуваш за тях и за себе си, несъмнено, споделя Иванов.
Всеки път, когато излизат на сцената, изпитват тръпка или както Стефан Йорданов цитира своя хореограф Веско Козуков Дойде ли миг, в който чуеш, че тъпанът удари и не ти тупне сърцето преди да излезеш на сцената, по-добре хвърли калпака и се откажи от специалността си . Затова Йорданов е безапелационен, че постоянно би трябвало да има театрална тресчица и страст във всеки един реализатор. Да излезе зареден с страст, която желае да съобщи на публиката. Успеем ли да предадем ние тази страст на публиката и тя се върне още веднъж към нас, значи сме постигнали задачата си и има симбиоза, споделя той. За 10 години щатния танцов състав при АМТИИ гр. Пловдив са взели участие в десетина турнета. Били са в Италия, Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Тази година от 19 до 22 април са били в Брюксел, където са били поканени да вземат участие в Балкански фестивал, а са били и част от огромното българско хоро, което се прави за осма поредна година в Брюксел, описа Йорданов.
Иванов пък описа за предизвикването да си началник на танцов състав, тъй като би трябвало да знаеш какво правиш, с цел да е качествено. Със самодейци се работи елементарно, тъй като всеки е с друга специалност. Това са доста хора, които се събират на едно място само поради българските танци и българската музика. Това ги сплотява и те се раздават на всяка подготовка и на всеки концерт. Нямат самообладание да дойдат на подготовка, споделя Иванов.
Според Йорданов ръководителят би трябвало да реши какви танци да направи, за изпълнителите, с които разполага, с цел да могат да наподобяват те добре на сцената. Естествено, има моменти, когато се вършат някакви компромисни решения, в случай че нещо е прекомерно усложнено, само че най-вече в самодейните сформира идват да танцуват хора с голямо предпочитание и те поставят доста старания и с времето се усъвършенстват и в доста сформира доближават професионални равнища, добави Йорданов.
Преоткриването на българския фолклор, съгласно Йорданов е доста хубаво, тъй като българите се завръщат към корените си. За мен това е най-модерния фитнес. Това е образован фитнес, тъй като не движим единствено мускулите на тялото си, ами и мозъка. Започваме да възприемаме по различен метод музиката, ритъма, а би трябвало да правим и някакви дейности, които са съответни, а самата музика, и колективът постоянно зареждат с позитивна сила. Като почне да танцува човек и душата му стартира да танцува, а в това време освобождава напрежението и за мен това е лек против напрежението, споделя той.
Като се занимаваш от дребен с едно нещо, то става метод на живот и хубавото е, че ти доставя наслаждение да работиш това, което обичаш, добави Иван Иванов - танцьор в отбор “Тракия ” и помощник-ръководител на Фолклорен отбор “Седенчица ” в Пловдив. Когато са на сцената и двамата споделят, че танцуват за публиката. Излизайки на сцена, не помнят за всевъзможни проблеми. Излизаш и за нищо не мислиш, забравяш за всевъзможни проблеми и като видиш хората по какъв начин се радват, по какъв начин пляскат, по какъв начин се усмихват, танцуваш за тях и за себе си, несъмнено, споделя Иванов.
Всеки път, когато излизат на сцената, изпитват тръпка или както Стефан Йорданов цитира своя хореограф Веско Козуков Дойде ли миг, в който чуеш, че тъпанът удари и не ти тупне сърцето преди да излезеш на сцената, по-добре хвърли калпака и се откажи от специалността си . Затова Йорданов е безапелационен, че постоянно би трябвало да има театрална тресчица и страст във всеки един реализатор. Да излезе зареден с страст, която желае да съобщи на публиката. Успеем ли да предадем ние тази страст на публиката и тя се върне още веднъж към нас, значи сме постигнали задачата си и има симбиоза, споделя той. За 10 години щатния танцов състав при АМТИИ гр. Пловдив са взели участие в десетина турнета. Били са в Италия, Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Тази година от 19 до 22 април са били в Брюксел, където са били поканени да вземат участие в Балкански фестивал, а са били и част от огромното българско хоро, което се прави за осма поредна година в Брюксел, описа Йорданов.
Иванов пък описа за предизвикването да си началник на танцов състав, тъй като би трябвало да знаеш какво правиш, с цел да е качествено. Със самодейци се работи елементарно, тъй като всеки е с друга специалност. Това са доста хора, които се събират на едно място само поради българските танци и българската музика. Това ги сплотява и те се раздават на всяка подготовка и на всеки концерт. Нямат самообладание да дойдат на подготовка, споделя Иванов.
Според Йорданов ръководителят би трябвало да реши какви танци да направи, за изпълнителите, с които разполага, с цел да могат да наподобяват те добре на сцената. Естествено, има моменти, когато се вършат някакви компромисни решения, в случай че нещо е прекомерно усложнено, само че най-вече в самодейните сформира идват да танцуват хора с голямо предпочитание и те поставят доста старания и с времето се усъвършенстват и в доста сформира доближават професионални равнища, добави Йорданов.
Преоткриването на българския фолклор, съгласно Йорданов е доста хубаво, тъй като българите се завръщат към корените си. За мен това е най-модерния фитнес. Това е образован фитнес, тъй като не движим единствено мускулите на тялото си, ами и мозъка. Започваме да възприемаме по различен метод музиката, ритъма, а би трябвало да правим и някакви дейности, които са съответни, а самата музика, и колективът постоянно зареждат с позитивна сила. Като почне да танцува човек и душата му стартира да танцува, а в това време освобождава напрежението и за мен това е лек против напрежението, споделя той.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ