Дясната дилема - Мая или Йорданка
В края на август подчертах, в този момент дублирам и повече изобщо няма да се занимавам с този проблем - най-малко до момента в който в градската десница не се наложи намесата на Фортинбрас. През последните 14 година огромният проблем пред жълтопаветниците нe е балотажът в София, защото подобен няма. Сега обаче явно ще има, само че пък няма никакви податки, че те ще вземат участие. Точно по тази причина как ще се държи десницата в София на втория тур, трябваше освен да бъде разисквано умерено преди акцията, само че и да бъде взето ясно и изрично решение - кой ще получи поддръжката на десните. Липсата на такава позиция, заместена от комично надуване на бузи, заканата по какъв начин ще смачкаме конкуренцията и тем сходни, несъмнено, изигра неприятна смешка - въпросът за балотажа се стовари върху десните мозъци баш когато не би трябвало - по средата на акцията. И щом " Демократична България " няма водачи, които могат да вземат сходно решение, десницата реагира по единствения вероятен и предсказуем метод - разлюспи се.
Разбира се, всеки влиза в акция с концепцията да завоюва. Никой не води акция с концепцията по какъв начин ще загуби. Това би трябвало да прави и " Демократична България ", това би трябвало да прави всеки сериозен политически индивид. (Да не подсещам тук, че десницата за следващ път има най-малко 3-ма кандидати за кмет на София.) Всичко това обаче не пречи да влезеш в акцията, да останеш в нея и да я завършиш с ясно лице и твърди позиции. Това лице и тази позиция минават през
категорична оценка на ръководството на Политическа партия ГЕРБ,
а 14 години десните вършат една и съща неточност - те не са наясно биха ли създали всичко допустимо, включително биха ли влезнали в колаборация с Българска социалистическа партия, с цел да смъкват ръководството на Борисов.
При липса на такава позиция десните на балотаж постоянно настъпват една и съща мотика, включително в този момент - част от десницата прегръща претендента на ГЕРБ, сещайки се в последния миг, че ГЕРБ е част от дясното политическо евросемейство. Друга част е подготвена да заиграе с БСП, тъй като класифицира ръководството на ГЕРБ единствено и само като незаконно. Има и трета част - тя продължава да има вяра, че капсулирането на праведните хора е най-важното деяние. Тази част по традиция се отдръпва от недостойния за присъединяване балотаж и зачаква нови избори, на които да покаже своята безгрешност и да види несмущаемо по какъв начин
дясната концепция продължава да се рони
Днес претендентите на демократичната десница за кмет на София от изборите през 2011 и 2015 - Прошко Прошков и Вили Лилков, към този момент не са част от... демократичната десница. Прошков мина от ДСБ в ДБГ, а в този момент е претендент за общински консултант на ГЕРБ. Вили Лилков напусна с тропот десните баш в този момент, в предизборния месец, и също припозна Фандъкова: " От госпожа Фандъкова научих по какъв начин с умеене и такт човек може да взема решение огромните въпроси.. ".
Бившият президент Петър Стоянов съобщи в прав текст: " Йорданка Фандъкова има моята чистосърдечна благосклонност. Много желая София да има още веднъж за кмет Йорданка Фандъкова. Харесвам нейната овладяност, въздържаност и балансираност. Това е значимо за човек, който ръководи подобен огромен град като София “. И доколкото нещата към Петър Стоянов са ясни - той беше и остана седесар, а Съюз на демократичните сили в този момент е в коалиция с ГЕРБ, то за останалите хора като Прошков и Лилков тези завои са повече от ексцентрични.
Разбира се, има и десни, които прескочиха с плонж ГЕРБ и напряко се озоваха в Евроатлантическия център на Цветан Цветанов, само че това е различен въпрос, който напълно не е добре да разясня.
По съвсем различен коловоз обаче текат мислите
на друга част от градската десница. Евгений Дайнов зове на балотажа да се гласоподава " инструментално, а не експресивно ", т.е. на балотажа да се изстудят пристрастеностите и да се гласоподава рационално - за Мая Манолова. Дайнов предложи това още на третия ден от акцията, с което потвърди, че е бунтовник прагматик. Той бе безусловно безапелационен: " Ако Мая Манолова е главният конкурент на Йорданка Фандъкова, то първата ще победи на балотаж с 3 към 1 ”. Професорът посрещна рецензиите за олевяването си така: " Не разбирам. Ако задачата е ГЕРБ да бъде строшен в София, то на втори тур гласуването би следвало да е анти-ГЕРБ. Другото са някакви идентичностни паники ". От което разбираме единствено, че Дайнов няма сходни паники, когато поддържа Манолова. Той нямаше такива паники и през 2016 година, когато се появи на рождения ден на Станишев и докара до транс Огнян Минчев, Сашо Кьосев и целия манифест " За Републиката ".
Друг още по-десен човек - известният ваятел проф. Велислав Минеков, бе измежду интелектуалците, които се срещнаха с Мая Манолова и заявиха своята поддръжка за нея на втори тур. И, несъмнено, с този ход също провокира гнева на праведната десница, макар че детайлно изясни кой е неговият претендент на изборите и какъв компромис прави, в случай че подкрепи ляв претендент на втори тур. Т.е. Минеков стигна до извода на Дайнов, само че с всичките съпътстващи това идентичностни тревоги. И такива хора има.
Разбира се, Минеков може да одобри разкаянието на Манолова за увлечението й по Пеевски. Други десни хора, изключително такива, за които търсенето на доводи не е присъщо априори, не могат да й простят. Някои десни реагираха по този начин във Facebook:
" Намеря ли такава пачавра измежду приятелите си,
която директно, индиректно, непосредствено, косвено, вербално, невербално или по какъвто и да е метод да поддържа за първи, втори, трети или двадесет и трети тур Мая Манолова, ще я изтрия за безконечни времена от листата "...
Сигурен съм, че по-голямата част от градската десница счита, че възможното гласоподаване и за Фандъкова, и за Манолова са идентични грехове. Мнозинството от малцинството е уверено, че групата би трябвало да остане идеологически чиста, непокварена от злото на огромните партии. Както се споделя: " Бедни, само че почтени, гладни, само че влюбени ". Което е повече от похвално, стига да не води просто до следващата изборна загуба, до следващото роене, до следващия позор. Дясната история от началото на века насам е история на разпада. История на шепа хора, които считат себе си за честни, умни и безгрешни; хора, които не се опасяват да останат още по-сами.
Ако от цялата история дотук сте разбрали само, че десните просто би трябвало да изберат за кой непознат претендент да гласоподават на балотажа или просто да пасуват, нищо не сте разбрали. Десните би трябвало да създадат доста повече - да изяснят дали са в действителност десни, или са се поддали на демократичната инвазия, която от години срутва границите в идеологиите. Десните би трябвало да отворят вратите си за съидейници, а не да се дебнат по обществените ъгли. Десницата би трябвало да търси лицето си, а това минава през граници - преди всичко с Българска социалистическа партия, само че по-късно и с ГЕРБ. Граници, които не значат сепариране, не значат себедостатъчност, не водят към политическа фракция. Ако те сторят това, бързо ще стигнат до общи дейности и единни кандидатури. И един ден ще спрат да си задават въпроса: А ние за кого ще гласуваме на балотажа..? Щото там ще си имат претендент. Ако не направи това, градската десница по-добре да престане да мъчи политиката и да се разформирова. А ние може да се надяваме, че някой ден ще се появи по-читава десница.
Разбира се, всеки влиза в акция с концепцията да завоюва. Никой не води акция с концепцията по какъв начин ще загуби. Това би трябвало да прави и " Демократична България ", това би трябвало да прави всеки сериозен политически индивид. (Да не подсещам тук, че десницата за следващ път има най-малко 3-ма кандидати за кмет на София.) Всичко това обаче не пречи да влезеш в акцията, да останеш в нея и да я завършиш с ясно лице и твърди позиции. Това лице и тази позиция минават през
категорична оценка на ръководството на Политическа партия ГЕРБ,
а 14 години десните вършат една и съща неточност - те не са наясно биха ли създали всичко допустимо, включително биха ли влезнали в колаборация с Българска социалистическа партия, с цел да смъкват ръководството на Борисов.
При липса на такава позиция десните на балотаж постоянно настъпват една и съща мотика, включително в този момент - част от десницата прегръща претендента на ГЕРБ, сещайки се в последния миг, че ГЕРБ е част от дясното политическо евросемейство. Друга част е подготвена да заиграе с БСП, тъй като класифицира ръководството на ГЕРБ единствено и само като незаконно. Има и трета част - тя продължава да има вяра, че капсулирането на праведните хора е най-важното деяние. Тази част по традиция се отдръпва от недостойния за присъединяване балотаж и зачаква нови избори, на които да покаже своята безгрешност и да види несмущаемо по какъв начин
дясната концепция продължава да се рони
Днес претендентите на демократичната десница за кмет на София от изборите през 2011 и 2015 - Прошко Прошков и Вили Лилков, към този момент не са част от... демократичната десница. Прошков мина от ДСБ в ДБГ, а в този момент е претендент за общински консултант на ГЕРБ. Вили Лилков напусна с тропот десните баш в този момент, в предизборния месец, и също припозна Фандъкова: " От госпожа Фандъкова научих по какъв начин с умеене и такт човек може да взема решение огромните въпроси.. ".
Бившият президент Петър Стоянов съобщи в прав текст: " Йорданка Фандъкова има моята чистосърдечна благосклонност. Много желая София да има още веднъж за кмет Йорданка Фандъкова. Харесвам нейната овладяност, въздържаност и балансираност. Това е значимо за човек, който ръководи подобен огромен град като София “. И доколкото нещата към Петър Стоянов са ясни - той беше и остана седесар, а Съюз на демократичните сили в този момент е в коалиция с ГЕРБ, то за останалите хора като Прошков и Лилков тези завои са повече от ексцентрични.
Разбира се, има и десни, които прескочиха с плонж ГЕРБ и напряко се озоваха в Евроатлантическия център на Цветан Цветанов, само че това е различен въпрос, който напълно не е добре да разясня.
По съвсем различен коловоз обаче текат мислите
на друга част от градската десница. Евгений Дайнов зове на балотажа да се гласоподава " инструментално, а не експресивно ", т.е. на балотажа да се изстудят пристрастеностите и да се гласоподава рационално - за Мая Манолова. Дайнов предложи това още на третия ден от акцията, с което потвърди, че е бунтовник прагматик. Той бе безусловно безапелационен: " Ако Мая Манолова е главният конкурент на Йорданка Фандъкова, то първата ще победи на балотаж с 3 към 1 ”. Професорът посрещна рецензиите за олевяването си така: " Не разбирам. Ако задачата е ГЕРБ да бъде строшен в София, то на втори тур гласуването би следвало да е анти-ГЕРБ. Другото са някакви идентичностни паники ". От което разбираме единствено, че Дайнов няма сходни паники, когато поддържа Манолова. Той нямаше такива паники и през 2016 година, когато се появи на рождения ден на Станишев и докара до транс Огнян Минчев, Сашо Кьосев и целия манифест " За Републиката ".
Друг още по-десен човек - известният ваятел проф. Велислав Минеков, бе измежду интелектуалците, които се срещнаха с Мая Манолова и заявиха своята поддръжка за нея на втори тур. И, несъмнено, с този ход също провокира гнева на праведната десница, макар че детайлно изясни кой е неговият претендент на изборите и какъв компромис прави, в случай че подкрепи ляв претендент на втори тур. Т.е. Минеков стигна до извода на Дайнов, само че с всичките съпътстващи това идентичностни тревоги. И такива хора има.
Разбира се, Минеков може да одобри разкаянието на Манолова за увлечението й по Пеевски. Други десни хора, изключително такива, за които търсенето на доводи не е присъщо априори, не могат да й простят. Някои десни реагираха по този начин във Facebook:
" Намеря ли такава пачавра измежду приятелите си,
която директно, индиректно, непосредствено, косвено, вербално, невербално или по какъвто и да е метод да поддържа за първи, втори, трети или двадесет и трети тур Мая Манолова, ще я изтрия за безконечни времена от листата "...
Сигурен съм, че по-голямата част от градската десница счита, че възможното гласоподаване и за Фандъкова, и за Манолова са идентични грехове. Мнозинството от малцинството е уверено, че групата би трябвало да остане идеологически чиста, непокварена от злото на огромните партии. Както се споделя: " Бедни, само че почтени, гладни, само че влюбени ". Което е повече от похвално, стига да не води просто до следващата изборна загуба, до следващото роене, до следващия позор. Дясната история от началото на века насам е история на разпада. История на шепа хора, които считат себе си за честни, умни и безгрешни; хора, които не се опасяват да останат още по-сами.
Ако от цялата история дотук сте разбрали само, че десните просто би трябвало да изберат за кой непознат претендент да гласоподават на балотажа или просто да пасуват, нищо не сте разбрали. Десните би трябвало да създадат доста повече - да изяснят дали са в действителност десни, или са се поддали на демократичната инвазия, която от години срутва границите в идеологиите. Десните би трябвало да отворят вратите си за съидейници, а не да се дебнат по обществените ъгли. Десницата би трябвало да търси лицето си, а това минава през граници - преди всичко с Българска социалистическа партия, само че по-късно и с ГЕРБ. Граници, които не значат сепариране, не значат себедостатъчност, не водят към политическа фракция. Ако те сторят това, бързо ще стигнат до общи дейности и единни кандидатури. И един ден ще спрат да си задават въпроса: А ние за кого ще гласуваме на балотажа..? Щото там ще си имат претендент. Ако не направи това, градската десница по-добре да престане да мъчи политиката и да се разформирова. А ние може да се надяваме, че някой ден ще се появи по-читава десница.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ