Най-тежко ранената от катастрофата край Своге: Всеки ден благодаря на Бога, че съм жива
В края на август 2018 година екскурзия на група пенсионери приключи с тежка злополука по пътя София – Своге, която лиши живота на 20 души. Най-тежко ранената жена оцелява при злополуката, само че не и нейният брачен партньор.
Денят 25 август 2018 година в никакъв случай няма да бъде пропуснат за семейство на Зоя Хубева. Връщайки се от фолклорно надпяване със брачна половинка си, тя не подозира, че пътува в рейса на ужасите.
„ Бяхме тръгнали за едно врачанско село за надпяване, отидохме, пяхме, взехме трето място като премия и след това се връщахме от екскурзията. Минахме през Седемте престола. В рейса пеехме, свирехме и се веселихме”, спомня си Зоя.
Снимка: БГНЕС
Макар и дъждовен, този ден с нищо не предизвестява, че на изострен завой по пътя София – Своге 13 души ще бъдат тежко ранени, други 20 ще изгубят живота си.
„ Най-напред се ударихме в една бяла кола и просто кривнахме на една страна. Всички извикахме „ Олеле Боже” и след това към този момент нищо не помня. Намерих се на един камък и от там не можех да мръдна. Шофьорът и екскурзоводката се вайкаха, бяха задачите в кръв и викаха: „ Боже, какво стана, какво стана”, след това изчезнаха и не ги видях. Срещу мен имаше един човек – Иван от Своге. Той в действителност ми е дал първата помощ. Качили са ме съвсем последна в колата за спешна помощ, тъй като е имало доста ранени. После не си припомням нищо до болницата”, продължи описа си Зоя.
Пострадалите са откарани в четири софийски лечебни заведения, където лекари се борят за тези, за които към момента има късмет да останат живи. Зоя е най-тежкото ранената пациентка. Настанена е в болница „ Света Анна”, където екип от няколко отделения прави и невъзможното, с цел да я върне към живота.
Приета е в лечебното заведение неконтактна, в шоково положение. Постепенно положението ѝ се утежнява, претърпява няколко интервенции.
„ За мен персонално най-тежкият миг беше не да видиш пациента в реанимация и неговото положение. Тежкият миг идва при контакта с околните, в който те разчитат на нас, чакат позитивния отговор от наша страна, само че ние не всеки път можем да го дадем”, сподели доктор Александър Илиев от Клиниката по ортопедия и травматология в „ Св. Анна”.
Снимка: btvnovinite.bg
Зоя прекарва 55 дни в реанимация, без да знае, че и брачният партньор ѝ е на границата сред живота и гибелта. Въпреки че е в кома, тя усеща наличието на обичания си мъж.
„ Движех се непрекъснато, някъде ходех, срещах хора, лежах по легла, ставах, движех се. Това усещах. Това е – сред живота и гибелта. Спомням си, че мъжът ми всеки ден идваше при мен и ме пазеше. И аз не знам по какъв начин да си го обясня. Той просто идваше. Аз не знаех, че и той е в болница. Сигурна има мощ, която ме пази и благодаря на Бога, че съм жива”, съобщи Зоя.
„ Той също беше с тежко строшаване в региона на ходилото, с тежка гръдно-коремна контузия, само че не може да стигне до операционната. Това, което ние направихме за нея, за него не можахме да го направим”, сподели доктор Илиев.
Има ли отговорни? Кой е виновен? И задоволителни ли бяха 3 министерски оставки, с цел да върнат живота на Зоя, както преди?
„ От кого да диря отговорност? Аз мисля, че Господ е решил да пребивавам и той ме резервира, за което доста благодаря на Бога и по-късно благодаря на лекарите, които доста се бориха за мен от сърце и душа”, сподели Зоя.
„ Изходът от време на време е съдбовен. Всеки ден виждаме какъв брой смъртни случаи има и какъв брой произшествия, какъв брой хора умират по улиците. Не една и две са статистиките в годините, които демонстрират, че смъртността се завишава. Това семейство към този момент не е семейство, тъй като брачният партньор на тази жена го няма”, уточни доктор Илиев.
Зоя има един наследник и един внук. Преди случая тя доста обича да пее и да пътува. Любимото ѝ място е Кръстова гора. Иска ѝ се отново да отиде там, само че към момента се опасява да тръгне на път.
„ Виждаш вредите по теб, не си същият човек, ставаш различен човек”, призна Зоя.
Може би никой не осъзнава това, което, в случай че не бях претърпяла и мощно се надявам какъв брой е допустимо по-малко да го претърпяват, тъй като това е доста тежко. Да бъдат деликатни, да не внимават хората, просто да внимават.
„ Радвам се на всеки ден. Всеки ден благодаря на Бога, че съм жива”, безапелационна е Зоя.
Денят 25 август 2018 година в никакъв случай няма да бъде пропуснат за семейство на Зоя Хубева. Връщайки се от фолклорно надпяване със брачна половинка си, тя не подозира, че пътува в рейса на ужасите.
„ Бяхме тръгнали за едно врачанско село за надпяване, отидохме, пяхме, взехме трето място като премия и след това се връщахме от екскурзията. Минахме през Седемте престола. В рейса пеехме, свирехме и се веселихме”, спомня си Зоя.
Снимка: БГНЕС
Макар и дъждовен, този ден с нищо не предизвестява, че на изострен завой по пътя София – Своге 13 души ще бъдат тежко ранени, други 20 ще изгубят живота си.
„ Най-напред се ударихме в една бяла кола и просто кривнахме на една страна. Всички извикахме „ Олеле Боже” и след това към този момент нищо не помня. Намерих се на един камък и от там не можех да мръдна. Шофьорът и екскурзоводката се вайкаха, бяха задачите в кръв и викаха: „ Боже, какво стана, какво стана”, след това изчезнаха и не ги видях. Срещу мен имаше един човек – Иван от Своге. Той в действителност ми е дал първата помощ. Качили са ме съвсем последна в колата за спешна помощ, тъй като е имало доста ранени. После не си припомням нищо до болницата”, продължи описа си Зоя.
Пострадалите са откарани в четири софийски лечебни заведения, където лекари се борят за тези, за които към момента има късмет да останат живи. Зоя е най-тежкото ранената пациентка. Настанена е в болница „ Света Анна”, където екип от няколко отделения прави и невъзможното, с цел да я върне към живота.
Приета е в лечебното заведение неконтактна, в шоково положение. Постепенно положението ѝ се утежнява, претърпява няколко интервенции.
„ За мен персонално най-тежкият миг беше не да видиш пациента в реанимация и неговото положение. Тежкият миг идва при контакта с околните, в който те разчитат на нас, чакат позитивния отговор от наша страна, само че ние не всеки път можем да го дадем”, сподели доктор Александър Илиев от Клиниката по ортопедия и травматология в „ Св. Анна”.
Снимка: btvnovinite.bg
Зоя прекарва 55 дни в реанимация, без да знае, че и брачният партньор ѝ е на границата сред живота и гибелта. Въпреки че е в кома, тя усеща наличието на обичания си мъж.
„ Движех се непрекъснато, някъде ходех, срещах хора, лежах по легла, ставах, движех се. Това усещах. Това е – сред живота и гибелта. Спомням си, че мъжът ми всеки ден идваше при мен и ме пазеше. И аз не знам по какъв начин да си го обясня. Той просто идваше. Аз не знаех, че и той е в болница. Сигурна има мощ, която ме пази и благодаря на Бога, че съм жива”, съобщи Зоя.
„ Той също беше с тежко строшаване в региона на ходилото, с тежка гръдно-коремна контузия, само че не може да стигне до операционната. Това, което ние направихме за нея, за него не можахме да го направим”, сподели доктор Илиев.
Има ли отговорни? Кой е виновен? И задоволителни ли бяха 3 министерски оставки, с цел да върнат живота на Зоя, както преди?
„ От кого да диря отговорност? Аз мисля, че Господ е решил да пребивавам и той ме резервира, за което доста благодаря на Бога и по-късно благодаря на лекарите, които доста се бориха за мен от сърце и душа”, сподели Зоя.
„ Изходът от време на време е съдбовен. Всеки ден виждаме какъв брой смъртни случаи има и какъв брой произшествия, какъв брой хора умират по улиците. Не една и две са статистиките в годините, които демонстрират, че смъртността се завишава. Това семейство към този момент не е семейство, тъй като брачният партньор на тази жена го няма”, уточни доктор Илиев.
Зоя има един наследник и един внук. Преди случая тя доста обича да пее и да пътува. Любимото ѝ място е Кръстова гора. Иска ѝ се отново да отиде там, само че към момента се опасява да тръгне на път.
„ Виждаш вредите по теб, не си същият човек, ставаш различен човек”, призна Зоя.
Може би никой не осъзнава това, което, в случай че не бях претърпяла и мощно се надявам какъв брой е допустимо по-малко да го претърпяват, тъй като това е доста тежко. Да бъдат деликатни, да не внимават хората, просто да внимават.
„ Радвам се на всеки ден. Всеки ден благодаря на Бога, че съм жива”, безапелационна е Зоя.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ