В края на 50-те години на миналия век, ЦРУ нарежда

В края на 50-те години на предишния век, Централно разузнавателно управление на САЩ подрежда на американските летци да стартират по-сериозни разследващи полети над Съюз на съветските социалистически републики. Повечето водачи са оптимисти, тъй като получават достъп до един от най-модерните и извънредно бързи американски разследващи самолети, останали без аналог и до през днешния ден – Lockheed U-2. Той е и единственият претендент за осъществяването на тази задача. Причината да се даде една по-голяма независимост на деяние идва и с обстоятелството, че Централно разузнавателно управление на САЩ позволява неналичието на софтуерно развиване, както и прихващане на самолети на височина над 20 хиляди метра – територията, в която U-2 продължава да се развива с невероятна скорост.

Мисията на американците е да прелитат над Пакистан и умерено да минават руското въздушно пространство. Първите няколко полета са натоварващи, само че колкото повече опит се натрупа в черната птица, толкоз по-малко внимание се обръща на обстоятелството, че това не е аероплан, който може да остане невредим за съперника. Докладите на летците карат Централно разузнавателно управление на САЩ да стартира да извършва и други най-различни задачи и да уголемява периметъра на деяние. Първият разследващ полет в по-дълбоката територия на Съюз на съветските социалистически републики е предоставен на капитан Франсис Гари Пауърс, който излетява американската база в Пешавар, Пакистан.

Полетът е сигурен, тъй като Гари употребява планинския терен дава в допълнение прикритие. Самолетът прелита умерено няколко пъти на височина от 20-21 хиляди метра над Противовъздушна отбрана ракетните системи до езерото Балкхаш в Казахстан. Руснаците употребяват тази територия за тестването на противовъздушни ракети. Нито една система не се задейства, само че има и рационално пояснение. В този миг няма доставено нищо за тестване и осъществяване на техническата атака. След разходка по ръба на бръснача, Пауърс насочва самолета си над галактическия център в Байконур, а по-късно минава в безвредната зона в Иран, пресичайки границата на град Мари, Туркмения.

Първата задача е впечатляваща и водачът е летял над врага в продължение на 6 часа и 48 минути, освен това без даже да вдигне паника. Това е формалната версия. Неофициалната версия демонстрира нещо напълно друго. Радарите съумяват да засекат вражеския аероплан и няколко бази подвигат по паника своите MiG-19S и MiG-17F. Руските водачи са наточили зъби за нова плячка, само че колкото и да форсират самолетите си, никой не съумява да настигне черното леке на такава височина. Това е тайната на U-2, той може да лети освен на изключителни височини, само че и да се движи със скорост, която не разрешава на нито една ракета да го настигне. Сред подадените сигнали има и още един към 735-та въздушна база, която по това време получава нова пратка от Su-9.

Двама водачи потеглят с новият аероплан, само че по пътя не получават верните указания и даже не знаят какво тъкмо би трябвало да създадат. Поради обстоятелството, че приказваме за нови самолети, идващи едвам в този момент в базата, нито един от инженерите не се е сетил да сложи и ракетната система Въздух-1. В кабините на изтребителите стоят капитан Дорошенко и лейтенант Куделя. Техният военен полет по паника се проваля, тъй като никой не съумява да забележи къде въобще се намира разузнавача. Пилотите тестват и за първи път своите костюми и шлемове, които би трябвало да се херметизират и да подсигуряват задоволително добра работа при рискови скорости и височина, само че инструкцията не е изключително вярна.

На хартия, Су-9 е можел да доближи тази височина, само че единствено в случай че преди този момент развие свръхзвукова скорост и стартира своето нанагорнище. В този интервал Су-9 към момента е пробен и неналичието на каквито и да било триумфи ще сложи под риск цялото конструкторно бюро След завръщането им в базата, Дорошенко и Куделя са заменени, като на тяхно място са изпратени тестовите водачи Владимир Илюшин и Леонид Федяев. Двамата би трябвало да създадат проява и да покажат по какъв начин изтребителите могат да доближат заветната височина от 20 хиляди метра.

Тестовете са сполучливи, само че командването продължава да беснее, че не е съумяло да даде урок на империалистите. За наказване военачалник Григорий Погребняк е отхвърлен, изпратени са други тестови водачи, които да образоват всички в базата и най-важното е, че след няколко седмици няма водач, който да не може да доближи нужната височина. На 26 април идва новата промяна водачи, които да сменят специалистите и да продължат службата си.

Всичко към този момент е ясно и новият изтребител чака завръщането на U-2. На 1 май 1960 година Пауърс ще направи една сериозна неточност. Наредено му е да направи своя полет по време на деня на труда с вярата, че съветските летци няма да бъдат толкоз деликатни. Използвайки своя остарял маршрут през Пешавар от север, спускайки се над Уралския район, той би трябвало да направи няколко фотоси на фабриките за плутониево обогатяване над Озьорск. Намира се на към 150 километра от Свердловск, а по-късно да се разноски и към фабриката за ракетостроене Плесетск.

По всичко проличава, че априлският сюжет е на път да се повтори. Шпионският аероплан навлиза в руското въздушно пространство през Термез към 5 часа и 30 минути сутринта московско време и лети на височина от 20 100 метра. Всички МиГ-ове се впускат в гонене, само че никой не може да го настигне. При наближаването на Свердловск, самолетът прелита над няколко Противовъздушна отбрана системи с ракети земя-въздух, които стрелят цели 8 S-75 ракети по задачата. По това време Пауърс е на височина от 21 740 метра. Първата ракета е изстреляна към 8 часа и 46 минути московско време. По думите на руснаците, ракетата е съумяла да порази задачата. Останалите ракети се самоунищожават във въздуха. Пауърс скача и съумява да падне на безвредно разстояние покрай гара Косолино.

Очаква го съд и затвор. Малко по-късно самият Пауърс ще признае, че е бил преследван от Су-9 изтребители. Как е допустимо това? На една от източните бази е имало двойка чисто нови Su-9, готови за базата в Беларус. Пилотите Игор Ментьоков и капитан Анатоли Сакович би трябвало да извършат доставката. Изтребителите разполагат със самонасочващи ракети, само че в деня на доставката, те не са въоръжени и оръжието ще дойде доста по-късно. Пилотите не разполагат и със своите специфични костюми, за тях производството изисква малко повече изчакване. При паниката и обявяваното нахлуване на Пауърс във въздушното пространство, генерал-полковник Евгений Савитски подрежда на водачите да вдигнат своите самолети и да се разправят с нарушителя.

Нещо повече, защото нямат никакво оръжие на борда, тяхната задача е да извършат въздушен таран. Самоубийствената задача е наложена незабавно. Пилотите не са изключително щастливи от този факт, тъй като не могат да скочат от самолета, при положение, че нямат специфичните костюми. Двамата летци се съгласяват и изхвърчат. По данни на кулата, те са във въздуха към 7 часа и 40 минути. Трябва да пресрещнат U-2 на към 150 километра на юг от Тройтск. За следващ път насочването на кулата се оказва извънредно неопределено и водачите не съумяват да локализират нарушителя. Сакович е заставен да кацне на мръсната писта в града. Истината е, че този водач е бил подготвен на всичко, с цел да скапе удоволствието на Централно разузнавателно управление на САЩ и да потвърди, че към този момент U-2 няма никакво място във вражеска територия.

Сакович е съумял да форсира моторите на свръхзвуковия прихващач до алено, когато е преследвал U-2, само че само грешката на кулата го стопира от осъществяването на самоубийствената задача. Малко след връщането им назад в базата, множеството водачи виждат, че капитанът освен не е удовлетворен, само че и отчаян от обстоятелството, че не е съумял да вземе една доста сладка победа. Фактът, че Противовъздушна отбрана системите са взели неговото мъжество ще го накара да роптае. Прав е, изключително откакто Никита Хрушчов ще каже, че авиацията няма потребност от такива самолети, откакто ракетите правят същата работа. За своята храброст и осъществяване на служебния дълг, Сакович получава златен часовник от министъра на защитата. Такива дарове не се дават и на най-хубавите бойци, само че капитанът е малко по-различен случай.

Игор Ментьоков също получава тази заповед към 8 часа и 10 минути – да унищожи съперника непременно. Той се съгласява, само че желае партията да се погрижи за неговото семейство. Пилотът форсира до скорост от 2200 км/ч и се издига на височина от 20 750 метра. Озовавайки се на рисковата височина, с изненада схваща, че не може да види нито топлинна диря, нито да употребява радарите си. По това време се е разминал с към 10-12 километра от задачата, а също така, Пауърс лети на към 22 750 метра. Руснакът се е оказал единствено с 2000 метра под него.

Без значение от обстоятелствата, Игор стартира да лети и да търси нарушителя. По данни на съветското министерство на отрбаната, изтребителят е съумял да прихване U-2 към 8 часа и 30 минути. Изтребителят е бил форсиран за следващ път, само че тъкмо в този миг Пауърс сменя курса към Къщюм. Кулата подрежда на Игор да изключи афтърбърнарите на моторите и вследствие на това остава без нужната скорост и височина. Ментьоков няма задоволително гориво, с цел да повтори своята офанзива и се връща назад в базата към 8 часа и 52 минути. Един час по-късно се подрежда да се вдигне още веднъж и да патрулира на вярната височина, само че към момента няма информация, че Пауърс към този момент е публично свален.

Попареният руски водач ще продължи да споделя лъжливи истории и даже ще завоюва вниманието на съветските държавни медии. Неговата история е толкоз фантастична, че може да накара сценаристи като Майкъл Бей да се замислят за цяла поредност от авиаторски филми. В този ред на мисли, Ментьоков ще твърди, че е съумял да смъкна U-2, употребявайки пламъците на своите мотори, пресичайки пътя на съперника.

Изстреляните ракети от Противовъздушна отбрана системите били пуснати по него и една такава неточност за малко щяла да коства живота му. Никой не схваща по какъв начин е летял пред U-2 и въпреки всичко не е видял изстрелването на ракетите. Въпреки това, легендите не престават да се описват със забележителна скорост, затова не би трябвало да се изненадваме от обстоятелствата. Все отново водачът с толкоз вълнуваща фамилия не може да отхвърли още един факт – мъчно може да се повярва на неговите истории.