Ето колко и какви лекари практикуват у нас
В края на 2018 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат подписан контракт с НЗОК.
От тях 101, или 1.6%, обслужват популацията на повече от една област. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки, оповестиха от Национален статистически институт.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 492 лекари и 6 801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2018 година на главен трудов контракт работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни заболявания - 5.0%.
Осигуреността с лекари в края на 2018 година общо за страната е 42.4 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10.3 на 10 000 души от популацията.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения. Стойности над този за страната има индикаторът в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).
Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.3 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението).
Към 31.12.2018 година в страната действат 346 заведения за болнична помощ с 53 173 кревати, от които 322 лечебни заведения с 50 927 кревати. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 кревати.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31.12.2018 година многопрофилните лечебни заведения са 185 с 37 489 кревати, или в 57.5% от тези заведения е концентриран 73.6% от легловия фонд на всички лечебни заведения в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 16 до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 44.9%. До 99 кревати има в 36.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 7.0% от този тип лечебни заведения.
Към 31.12.2018 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 438 кревати. Разпределението им по типове е следното: за интензивно лекуване - 76 с 4 477 легла; за дълготрайно лекуване - една със 145 легла; за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1 905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 135 кревати.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като съществена активност са показали „ болнична “. В края на 2018 година те са: центрове за кожно-венерически болести - 5 заведения с 50 легла; сложни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла; центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2018 година е 759.6 на 100 000 души от популацията. Най-високи са стойностите на индикатора в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7). Към 31.12.2018 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 година тези заведения са 145 с 2 086 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1 175 кревати.
От тях 101, или 1.6%, обслужват популацията на повече от една област. Медицинските експерти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки, оповестиха от Национален статистически институт.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен трудов контракт работят 10 492 лекари и 6 801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ максимален е делът на лекарите, работещи на главен трудов контракт в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2018 година на главен трудов контракт работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лекуване - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни заболявания - 5.0%.
Осигуреността с лекари в края на 2018 година общо за страната е 42.4 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 10.3 на 10 000 души от популацията.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения. Стойности над този за страната има индикаторът в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).
Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.3 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението).
Към 31.12.2018 година в страната действат 346 заведения за болнична помощ с 53 173 кревати, от които 322 лечебни заведения с 50 927 кревати. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 кревати, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 кревати.
Заведенията за болнична помощ включват лечебни заведения, центрове за кожно-венерически болести, центрове за психологично здраве и сложни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения лечебните заведения са многопрофилни и профилирани. Към 31.12.2018 година многопрофилните лечебни заведения са 185 с 37 489 кревати, или в 57.5% от тези заведения е концентриран 73.6% от легловия фонд на всички лечебни заведения в страната. Броят на леглата варира в необятни граници - от 16 до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните лечебни заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 кревати - 44.9%. До 99 кревати има в 36.2% от многопрофилните лечебни заведения. С над 500 кревати са 7.0% от този тип лечебни заведения.
Към 31.12.2018 година профилираните лечебни заведения са 137 с 13 438 кревати. Разпределението им по типове е следното: за интензивно лекуване - 76 с 4 477 легла; за дълготрайно лекуване - една със 145 легла; за дълготрайно лекуване и рехабилитация - 16 с 1 905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични лечебни заведения - 12 с 2 135 кревати.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като съществена активност са показали „ болнична “. В края на 2018 година те са: центрове за кожно-венерически болести - 5 заведения с 50 легла; сложни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла; центрове за психологично здраве - 12 с 1 022 кревати.
Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2018 година е 759.6 на 100 000 души от популацията. Най-високи са стойностите на индикатора в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7). Към 31.12.2018 година заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 кревати за краткосрочно наблюдаване и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за незабавна здравна помощ, районните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, приютите, националните центрове без кревати, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 година тези заведения са 145 с 2 086 кревати, като максимален е броят на приютите - 47 с 1 175 кревати.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ