Проф. Любомир Халачев: Поколенията без име и лице
В края на 19 в. в Европа се оформя особена група художници, по-късно станали известни като импресионисти. Те са били доста разнообразни по своя метод на живот, метод на изобразяване, триумф в обществото, благосъстояние и така нататък Но са имали нещо общо- обичали са да разсъждават на тематики като светлината, природата, рисуването отвън ателието и др.под. Теми, които вълнуват изобщо хората, освен художниците. С други думи, те са имали доста общо в метода си на мислене по въпросите на живота и изкуството.
По-късно такива общества в разнообразни години се оформят и в други типове изкуство.
След I-та международна война известно става „ изгубеното потомство “ (по израза на Г. Стайн). След това имаме поколението сред двете войни. По-късно- военното потомство т.е. поколението което основно минава през II-та международна война. След това имаме следвоенното поколение- още веднъж с общи ползи освен в стопанската система, само че в метода на мислене, в отношението към обществените проблеми и в изкуството. Поколението на „ Бийтълс “, поколението на хипи-културата, поколението на модерната литература и театър…могат да се изброят и други.
Главното в тези понятия е общото отношение към метода на живот и културата на общността. И най-важното- те се разпознават като визия, като известни водачи в общността със своите имена и лица, посредством своята характерна просвета, метод на мислене и държание. По този метод философите, мислителите, интелектуалците образуват мирогледа на поколенията- като за облекчение им сочат главните хрумвания, тематики и персони които са представлявали обществото през това време.
До тук нищо неприятно. Съвсем обикновено е поколенията да се сменят и да търсят своя външен тип, своята изява.
Но, внезапно през последните десетилетия като че ли извънземни от осведомителните мрежи ни нападнаха някакви странни съкращения, пристигнали сякаш от тайнствени лаборатории- потомство Х, потомство У, потомство З, потомство Милениум…
Единствената разлика сред поколенията съгласно създателите на тези абревиации е отношението им към компютрите. Не ви ли се коства, че това звучи стряскащо и нечовешко. В смисъл- наличието на индивида в тези съкращения като че ли не се вижда. Сякаш преднамерено създателите на тези понятия (а тези създатели несъмнено съществуват, въпреки анонимно) са желали не да откроят звучащите черти, ярките характерности, особените възгледи и визия на най-представителните членове на общността. А тъкмо обратното- да скрият тези характерности и някак си да размесят в една стъкленица всички човешки същества, побрали се в тези избрания и да ги показват като някаква нова, явно не-човешка субстанция.
Много скоро несъмнено към някое от тези генерации (поколения от човешки същества!) ще бъдат добавени и новите производства на AI технологията – дали тези роботи ще се споделят „ Луси “, „ Джон “ или „ Адам “ няма никакво значение. Това хуманоидно произвеждане несъмнено ще влезе стабилно в някоя нова идентификация, с цел да стартират някакви фондации да се борят за неговото човешко легализиране, правни ползи и така нататък
Защо? Трудно ми е да отговоря на тези въпроси, те явно звучат нелогично. Поне към този момент. Но по същия метод до неотдавна нелогично звучеше гневно и интензивно предлаганата форма на многополово битие макар, че Създателят (който и да е той) е основал преди милиони години два пола- и по този начин до през днешния ден те не са се нараснали. Поне в природата! Но човешкото общество очевидно си разрешава повече от това, което ни е обещано от природата.
Прави усещане и друга форма на медийна агитация. В най-гледаните излъчвания на малкия екран към този момент не се разискват филмите които имат значително значение за образуване на възгледи - политически, стопански, исторически, морални. Дори тези филми да са спечелили най-големи награди и да са номинирани за „ Оскар “. Ако не се търкалят напред-назад проблемите на звездите (в смисъл- техните правосъдни дела) в дневния ред на стратегиите са новите шлагери на пазара- най-вече фентъзи-продукция.
Прави усещане, че на младите фенове настойчиво се натрапват героите от тези поредици (това са нормално филми които се снимат в поредици) без значение дали те са хора-паяци, хора-мухи, хора -прилепи, водни хора, извънземни същества (добри и лоши) и всевъзможни облици от навалица хитро и изкусно измислени същества. Според мен, единствената им цел с изключение на да съберат парите на киноманите е да отклонят вниманието на младежите от ежедневните проблеми и да ги насочат към проблемите на фентъзи-съществата. В последна сметка те са добре измислени и също могат да провокират благосклонност или неприязън в своя фиктивен свят. И по този начин да ангажират вниманието на младежите, че те вместо основаните преди епохи приказни герои, които ги учат на морал и човешко държание, да следват дейностите на фентъзи-общността.
Разликата сред приказните герои и фентъзи-съществата е в това, че когато пораснат децата образовани с приказки ползват нормите на морала, теоретичен от приказките без да се разпознават с приказните герои, те остават в детството. А при фентъзи-световете духът на младежите като че ли се превъплъщава и сплотява с духа на тези същества.
Мисля, че по този начин захранени от детството младежите по-късно стават върли геймъри (електронните игри са също увличащо хоби) и с изключение на, че пълнят джобовете на тази извънредно богата промишленост, те просто стават несъответстващи към проблемите на съвремието, затворени в изкусно измисления свят на електронните игри. Въпреки, че участват физически в обществото, употребяват неговите богатства и улеснения, вземат участие и в трудовия развой, те не могат да се включат интензивно в решаването на проблемите на същото това общество като жители. Защото същинският им дух към този момент е предан на извънземната природа на фентъзи-героите и електронните игри.
Ако прибавим при тази загуба на идентичността и неразбираемата форма на новите генерации – излиза наяве какво остава от силата на човешкия дух в новите общества. Решаването на проблемите на тези общества се оставя на някой различен, който по силата на физическите естествени закони безусловно се появява. И като знае, че против себе си към този момент няма гражданско общество с ярки водачи взема решение проблемите на обществото по този начин, както е преференциално на все по-силните световни корпорации. В смисъл- дава на обществото самун и зрелища против което прибира благосъстоянието на това общество. А какво вършат с това благосъстояние корпорациите- единствено можем да си представяме. Звучи познато – очевидно Империята се завръща!
Срещу кого ли ще води в този момент Империята борба – варварите към този момент ги няма!
Останаха единствено цивилизованите хора!
По-късно такива общества в разнообразни години се оформят и в други типове изкуство.
След I-та международна война известно става „ изгубеното потомство “ (по израза на Г. Стайн). След това имаме поколението сред двете войни. По-късно- военното потомство т.е. поколението което основно минава през II-та международна война. След това имаме следвоенното поколение- още веднъж с общи ползи освен в стопанската система, само че в метода на мислене, в отношението към обществените проблеми и в изкуството. Поколението на „ Бийтълс “, поколението на хипи-културата, поколението на модерната литература и театър…могат да се изброят и други.
Главното в тези понятия е общото отношение към метода на живот и културата на общността. И най-важното- те се разпознават като визия, като известни водачи в общността със своите имена и лица, посредством своята характерна просвета, метод на мислене и държание. По този метод философите, мислителите, интелектуалците образуват мирогледа на поколенията- като за облекчение им сочат главните хрумвания, тематики и персони които са представлявали обществото през това време.
До тук нищо неприятно. Съвсем обикновено е поколенията да се сменят и да търсят своя външен тип, своята изява.
Но, внезапно през последните десетилетия като че ли извънземни от осведомителните мрежи ни нападнаха някакви странни съкращения, пристигнали сякаш от тайнствени лаборатории- потомство Х, потомство У, потомство З, потомство Милениум…
Единствената разлика сред поколенията съгласно създателите на тези абревиации е отношението им към компютрите. Не ви ли се коства, че това звучи стряскащо и нечовешко. В смисъл- наличието на индивида в тези съкращения като че ли не се вижда. Сякаш преднамерено създателите на тези понятия (а тези създатели несъмнено съществуват, въпреки анонимно) са желали не да откроят звучащите черти, ярките характерности, особените възгледи и визия на най-представителните членове на общността. А тъкмо обратното- да скрият тези характерности и някак си да размесят в една стъкленица всички човешки същества, побрали се в тези избрания и да ги показват като някаква нова, явно не-човешка субстанция.
Много скоро несъмнено към някое от тези генерации (поколения от човешки същества!) ще бъдат добавени и новите производства на AI технологията – дали тези роботи ще се споделят „ Луси “, „ Джон “ или „ Адам “ няма никакво значение. Това хуманоидно произвеждане несъмнено ще влезе стабилно в някоя нова идентификация, с цел да стартират някакви фондации да се борят за неговото човешко легализиране, правни ползи и така нататък
Защо? Трудно ми е да отговоря на тези въпроси, те явно звучат нелогично. Поне към този момент. Но по същия метод до неотдавна нелогично звучеше гневно и интензивно предлаганата форма на многополово битие макар, че Създателят (който и да е той) е основал преди милиони години два пола- и по този начин до през днешния ден те не са се нараснали. Поне в природата! Но човешкото общество очевидно си разрешава повече от това, което ни е обещано от природата.
Прави усещане и друга форма на медийна агитация. В най-гледаните излъчвания на малкия екран към този момент не се разискват филмите които имат значително значение за образуване на възгледи - политически, стопански, исторически, морални. Дори тези филми да са спечелили най-големи награди и да са номинирани за „ Оскар “. Ако не се търкалят напред-назад проблемите на звездите (в смисъл- техните правосъдни дела) в дневния ред на стратегиите са новите шлагери на пазара- най-вече фентъзи-продукция.
Прави усещане, че на младите фенове настойчиво се натрапват героите от тези поредици (това са нормално филми които се снимат в поредици) без значение дали те са хора-паяци, хора-мухи, хора -прилепи, водни хора, извънземни същества (добри и лоши) и всевъзможни облици от навалица хитро и изкусно измислени същества. Според мен, единствената им цел с изключение на да съберат парите на киноманите е да отклонят вниманието на младежите от ежедневните проблеми и да ги насочат към проблемите на фентъзи-съществата. В последна сметка те са добре измислени и също могат да провокират благосклонност или неприязън в своя фиктивен свят. И по този начин да ангажират вниманието на младежите, че те вместо основаните преди епохи приказни герои, които ги учат на морал и човешко държание, да следват дейностите на фентъзи-общността.
Разликата сред приказните герои и фентъзи-съществата е в това, че когато пораснат децата образовани с приказки ползват нормите на морала, теоретичен от приказките без да се разпознават с приказните герои, те остават в детството. А при фентъзи-световете духът на младежите като че ли се превъплъщава и сплотява с духа на тези същества.
Мисля, че по този начин захранени от детството младежите по-късно стават върли геймъри (електронните игри са също увличащо хоби) и с изключение на, че пълнят джобовете на тази извънредно богата промишленост, те просто стават несъответстващи към проблемите на съвремието, затворени в изкусно измисления свят на електронните игри. Въпреки, че участват физически в обществото, употребяват неговите богатства и улеснения, вземат участие и в трудовия развой, те не могат да се включат интензивно в решаването на проблемите на същото това общество като жители. Защото същинският им дух към този момент е предан на извънземната природа на фентъзи-героите и електронните игри.
Ако прибавим при тази загуба на идентичността и неразбираемата форма на новите генерации – излиза наяве какво остава от силата на човешкия дух в новите общества. Решаването на проблемите на тези общества се оставя на някой различен, който по силата на физическите естествени закони безусловно се появява. И като знае, че против себе си към този момент няма гражданско общество с ярки водачи взема решение проблемите на обществото по този начин, както е преференциално на все по-силните световни корпорации. В смисъл- дава на обществото самун и зрелища против което прибира благосъстоянието на това общество. А какво вършат с това благосъстояние корпорациите- единствено можем да си представяме. Звучи познато – очевидно Империята се завръща!
Срещу кого ли ще води в този момент Империята борба – варварите към този момент ги няма!
Останаха единствено цивилизованите хора!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ