Защо изпитваме носталгия?
В края на 17-и век студентът по медицина Йохан Хофер забелязал необичайно заболяване измежду швейцарските наемни бойци, служещи в чужбина. Симптомите му, включващи отмалялост, бодърствуване, неравномерно сърцетуптене, неприятно храносмилане и тресчица, били толкоз мощни, че бойците постоянно трябвало да бъдат демобилизирани. Както Хофер разкрил, повода не била някакво физично разстройване, а мощна горест по родината. Той нарекъл това положение носталгия. Думата произлиза от гръцките nostos (завръщане у дома) и algos (болка или копнеж).
В началото носталгията била считана за характерно швейцарско страдалчество. Но с повишаването на миграцията по света, била видяна в доста групи. Оказало се, че всеки, разграничен с родното си място за дълго време, бил благоразположен към носталгия.
В началото на 20-и век на нея не се гледало като на неврологично заболяване, а като психологично положение близо до депресията. Психолозите по това време вярвали, че тя съставлява компликация да се откъснеш от детството или даже предпочитание да се завърнеш до ембрионалното си положение.
Но в идващите десетилетия разбирането на носталгията се трансформирало по два значими метода. Нейното значение се разширило от знак за липса на дома до повсеместен блян по предишното. И вместо за извънредно заболяване почнала да се приема за прочувствено и прелестно прекарване. Въпреки че е комплицирано прочувствено положение, което може да включва усеща на загуба и горест, носталгията всекидневно не води до отрицателно въодушевление. Напротив, споменът за персонални смислени и хубави прекарвания, може да усили психическото богатство.
Изследванията демонстрират, че при хората носталгията може да усили чувства като самочувствие и обществена принадлежност, да окуражи психологическия напредък и даже да ги направи по-великодушни. Така че вместо да е причина за душевен стрес, носталгията може да е оздравителен метод да се оправим с него. Съблазнително е да мислим за нея като знак, че сме приклещени в предишното, само че това не е методът, по който носталгията работи. Вместо това, тя ни оказва помощ да си спомним, че животът ни може да е логичен и скъп, помагайки ни да намерим увереността и мотивацията да се надигнем пред провокациите на бъдещето.
Вижте видеото със надписи на български език:
