Жената в Косово е собственост на мъжа, мълчи и търпи болки и мъчения
В Косово дамата е считана за благосъстоятелност на мъжа. Затова и там две от три дами стават жертва на домашно принуждение. Полицията не им оказва помощ: измежду служителите на реда има задоволително мъже, които считат, че дамата би трябвало да мълчи, написа Дойче веле.
От девет години Агиме излежава присъда в женския затвор в Прищина. Тя е умъртвила мъжа си. Бракът ѝ траял единствено една година. Година на мъчения и болежка. Съпругът ѝ непрекъснато пиел и я биел. Веднъж ѝ счупил ръката.
" Колко пъти съм ходила в полицията. Един път даже с револвера, който беше купил, с цел да ме убие, както споделяше мъжът ми ", споделя дамата. " Чувствах се застрашена, само че служителите на реда не предприемаха нищо. Не помня имената им, само че си припомням лицата им. Един от тях ми сподели: " Ако беше моя жена, нямаше да имаш късмет да дойдеш тук, тъй като щях да те убия с този револвер ". Когато чуеш сходни думи от устата на служител на реда, разбираш, че си безсилна. Не ти се живее и губиш религия в каквото и да било. "
Агиме напуснала мъжа си, само че той траял да я заплашва. Един ден била толкоз уплашена, че решила да скрие кухненския нож под облеклата си. В същия този ден тя и брачният партньор ѝ се скарали на улицата. Продължили да спорят и в автомобила на брачна половинка ѝ, където кавгата ескалирала. Агиме се качила в колата, единствено тъй като и личният ѝ брат бил вътре. Той желал да посредничи, само че мъжът ѝ траял да я наскърбява и заплашва. Изведнъж Агиме го пронизала. Дори не се пробвала да избяга.
12 години затвор!
Малко по-късно тя е наказана на 12 години затвор за ликвидиране. Съдът не взема поради събитията, довели до убийството. Съдиите не обръщат внимание и на обстоятелството, че цяла година никой не ѝ е оказал помощ.
" 12 години затвор са тежка присъда, имайки поради, че по време на брака бях подложена на принуждение. Не е едно и също да убиеш някого при самоотбрана, откакто полицията не ти е помогнала, и предумишлено да убиеш някого от ревнивост. Честно казано, нямам доверие в справедливостта в Косово. Изобщо нямам доверие ", споделя през днешния ден Агиме.
Тя е от едно село на към един час път от Прищина. Жителите му държат на традициите си. А една от тях гласи: мъжете имат думата. Много от локалните още си спомнят убийството.
След убийството братът на Агиме години наред живеел в боязън - поради така наречен канун, средновековния закон за кръвното възмездие, който почива на правилото " зъб за зъб, око за око ". Според публикуваните схващания, убийството на член от фамилията може да бъде отмъстено с ликвидиране на човек от враждуващото семейство. Допреди няколко седмици братът на Агиме не би разговарял с публицисти. Било прекомерно рисково. Но в този момент фамилиите са се помирили.
" Бяхме унищожени. Не бяхме очаквали сходно нещо. Никой не можеше да си го показа. Не искахме да се случва навръх нас. Но в живота може да се случи всичко ", споделя той.
Жената - човек втора класа
Да, на дамите в Косово фактически може да се случи всичко. Защото в това патриархално общество дамите доста постоянно са третирани като хора втора класа и нямат същите права.
" Ние желаеме дамите да получат същите права. Но дамата би трябвало да знае, че ми принадлежи. Само на мен и на никого другиго. Трябва да сме наясно по този въпрос ", споделя един минувач в селото на Агиме.
В конституцията на Косово е записано, че правораздаването би трябвало да се ориентира по интернационалните човешки права. Тъй като обаче Косово и до през днешния ден не е интернационално прието, Европейският съд за човешките права в Страсбург не се занимава със случаите на принуждение над дами.
Хилми Яшари, омбудсман на Косово, споделя, че Косово е нещо като черна дупка на Балканите. " Това е единствената страна в Европа, чиито жители не могат да се извърнат към Европейския съд за човешки права, когато държавните органи са отговорни за нарушаването на човешките права ", изяснява той.
Агиме има вяра, че всичко това нямаше да се случи, в случай че полицията ѝ беше помогнала. Тя е в пандиза от девет години. Сега е на 30. След като излезе на независимост желае да замине в чужбина. Казва, че в Косово няма бъдеще. " Искам да пребивавам щастливо, когато изляза отсам. Искам семейство като всяка жена. Искам да стана майка. Майка, която обича детето си. "
От девет години Агиме излежава присъда в женския затвор в Прищина. Тя е умъртвила мъжа си. Бракът ѝ траял единствено една година. Година на мъчения и болежка. Съпругът ѝ непрекъснато пиел и я биел. Веднъж ѝ счупил ръката.
" Колко пъти съм ходила в полицията. Един път даже с револвера, който беше купил, с цел да ме убие, както споделяше мъжът ми ", споделя дамата. " Чувствах се застрашена, само че служителите на реда не предприемаха нищо. Не помня имената им, само че си припомням лицата им. Един от тях ми сподели: " Ако беше моя жена, нямаше да имаш късмет да дойдеш тук, тъй като щях да те убия с този револвер ". Когато чуеш сходни думи от устата на служител на реда, разбираш, че си безсилна. Не ти се живее и губиш религия в каквото и да било. "
Агиме напуснала мъжа си, само че той траял да я заплашва. Един ден била толкоз уплашена, че решила да скрие кухненския нож под облеклата си. В същия този ден тя и брачният партньор ѝ се скарали на улицата. Продължили да спорят и в автомобила на брачна половинка ѝ, където кавгата ескалирала. Агиме се качила в колата, единствено тъй като и личният ѝ брат бил вътре. Той желал да посредничи, само че мъжът ѝ траял да я наскърбява и заплашва. Изведнъж Агиме го пронизала. Дори не се пробвала да избяга.
12 години затвор!
Малко по-късно тя е наказана на 12 години затвор за ликвидиране. Съдът не взема поради събитията, довели до убийството. Съдиите не обръщат внимание и на обстоятелството, че цяла година никой не ѝ е оказал помощ.
" 12 години затвор са тежка присъда, имайки поради, че по време на брака бях подложена на принуждение. Не е едно и също да убиеш някого при самоотбрана, откакто полицията не ти е помогнала, и предумишлено да убиеш някого от ревнивост. Честно казано, нямам доверие в справедливостта в Косово. Изобщо нямам доверие ", споделя през днешния ден Агиме.
Тя е от едно село на към един час път от Прищина. Жителите му държат на традициите си. А една от тях гласи: мъжете имат думата. Много от локалните още си спомнят убийството.
След убийството братът на Агиме години наред живеел в боязън - поради така наречен канун, средновековния закон за кръвното възмездие, който почива на правилото " зъб за зъб, око за око ". Според публикуваните схващания, убийството на член от фамилията може да бъде отмъстено с ликвидиране на човек от враждуващото семейство. Допреди няколко седмици братът на Агиме не би разговарял с публицисти. Било прекомерно рисково. Но в този момент фамилиите са се помирили.
" Бяхме унищожени. Не бяхме очаквали сходно нещо. Никой не можеше да си го показа. Не искахме да се случва навръх нас. Но в живота може да се случи всичко ", споделя той.
Жената - човек втора класа
Да, на дамите в Косово фактически може да се случи всичко. Защото в това патриархално общество дамите доста постоянно са третирани като хора втора класа и нямат същите права.
" Ние желаеме дамите да получат същите права. Но дамата би трябвало да знае, че ми принадлежи. Само на мен и на никого другиго. Трябва да сме наясно по този въпрос ", споделя един минувач в селото на Агиме.
В конституцията на Косово е записано, че правораздаването би трябвало да се ориентира по интернационалните човешки права. Тъй като обаче Косово и до през днешния ден не е интернационално прието, Европейският съд за човешките права в Страсбург не се занимава със случаите на принуждение над дами.
Хилми Яшари, омбудсман на Косово, споделя, че Косово е нещо като черна дупка на Балканите. " Това е единствената страна в Европа, чиито жители не могат да се извърнат към Европейския съд за човешки права, когато държавните органи са отговорни за нарушаването на човешките права ", изяснява той.
Агиме има вяра, че всичко това нямаше да се случи, в случай че полицията ѝ беше помогнала. Тя е в пандиза от девет години. Сега е на 30. След като излезе на независимост желае да замине в чужбина. Казва, че в Косово няма бъдеще. " Искам да пребивавам щастливо, когато изляза отсам. Искам семейство като всяка жена. Искам да стана майка. Майка, която обича детето си. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ