Откъде идват изблиците на колективно безумие в България
В коментар за " Нойе Цюрихер Цайтунг " българският политолог Иван Кръстев твърди, че миграцията съставлява новата гражданска война на 21-ия век. Ето някои от по-важните му тези, предадени от " Дойче веле " под заглавие " Българите са недоверчиви към всичко, което идва от ръководещите ".
Иван Кръстев дефинира днешните революции не като скок във времето, а като придвижване в пространството и твърди, че с цел да постигнеш триумф, не са нужни към този момент обща идеология, политически убеждения или водач.
Прекосяването на границите на Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка химера. За доста от " онеправданите на земята " смяната значи не да се пробват политически да трансформират своята татковина, а просто да я изоставен.
В днешния омрежен, само че неравноправен свят миграцията е новата гражданска война – само че това не е революцията на масите, както през 20 век, а гражданска война, тласкана от желанието на обособения човек или семейство да изоставен родната страна, написа Кръстев в " Нойе Цюрихер Цайтунг " (НЦЦ). Според него, тази гражданска война не е въодушевена от идеологизираните показа за едно ярко бъдеще, а от фотосите за действителния живот от другата страна на границата.
Колективното безумство в Източна Европа
Спирайки се на последствията от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална суматоха. Хората там към този момент не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща неустановеност водела на моменти до групово безумство. Този факт Кръстев онагледява с образци от България.
" Наскоро родината ми България бе безусловно раздрана от воденето на един халюцинационен спор по това дали да се ратифицира Споразумението за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение, известно под името " Истанбулска спогодба ". Аргументите на държавното управление, че тази спогодба няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто пренебрегнати ", написа българският политолог и изяснява това по следния метод:
" Българите са недоверчиви към всичко, което идва от ръководещите, и са травматизирани заради това, че са принудени да живеят в един свят на непрекъснати промени и несекваща неустановеност. Те са уверени или са позволили да бъдат уверени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или полова приемливост ще ги вкара в същински пъкъл. "
Днес източноевропеецът не се съпоставя със съседа си
Според Кръстев, източноевропейските революции през 1989 година са били първите революции, в които миграцията е играела значима роля. Той цитира известния френски историк Франсоа Фюре, съгласно който Източна Европа не е родила нито една нова концепция по време на революциите от 1989 година. Кръстев показва единодушие с неговата теза и изяснява това по следния метод: " През 1989 източноевропейците мечтаеха не за някакъв недействителен съвършен свят. Те мечтаеха за " естествен живот " в " една естествена страна " ", установи Кръстев. Днес хората рядко съпоставят своя живот с този на съседите. Вместо това те се съпоставят с най-заможните поданици на планетата, написа той.
Българският политолог поантира това по следния метод: " Който желае децата му да водят стопански устойчиво съществувание, ще направи най-добре, в случай че се погрижи за това те да се родят в Германия, Швеция или Дания. "
" Миграционните талази, които вкараха Източна Европа в борба за отбраната на " нормалността ", се трансформират в белег на нашето време. Онези от " онеправданите на земята ", които желаят смяна, към този момент не вършат революции, а просто се насочат на път ", написа Иван Кръстев.
Иван Кръстев дефинира днешните революции не като скок във времето, а като придвижване в пространството и твърди, че с цел да постигнеш триумф, не са нужни към този момент обща идеология, политически убеждения или водач.
Прекосяването на границите на Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка химера. За доста от " онеправданите на земята " смяната значи не да се пробват политически да трансформират своята татковина, а просто да я изоставен.
В днешния омрежен, само че неравноправен свят миграцията е новата гражданска война – само че това не е революцията на масите, както през 20 век, а гражданска война, тласкана от желанието на обособения човек или семейство да изоставен родната страна, написа Кръстев в " Нойе Цюрихер Цайтунг " (НЦЦ). Според него, тази гражданска война не е въодушевена от идеологизираните показа за едно ярко бъдеще, а от фотосите за действителния живот от другата страна на границата.
Колективното безумство в Източна Европа
Спирайки се на последствията от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална суматоха. Хората там към този момент не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща неустановеност водела на моменти до групово безумство. Този факт Кръстев онагледява с образци от България.
" Наскоро родината ми България бе безусловно раздрана от воденето на един халюцинационен спор по това дали да се ратифицира Споразумението за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение, известно под името " Истанбулска спогодба ". Аргументите на държавното управление, че тази спогодба няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто пренебрегнати ", написа българският политолог и изяснява това по следния метод:
" Българите са недоверчиви към всичко, което идва от ръководещите, и са травматизирани заради това, че са принудени да живеят в един свят на непрекъснати промени и несекваща неустановеност. Те са уверени или са позволили да бъдат уверени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или полова приемливост ще ги вкара в същински пъкъл. "
Днес източноевропеецът не се съпоставя със съседа си
Според Кръстев, източноевропейските революции през 1989 година са били първите революции, в които миграцията е играела значима роля. Той цитира известния френски историк Франсоа Фюре, съгласно който Източна Европа не е родила нито една нова концепция по време на революциите от 1989 година. Кръстев показва единодушие с неговата теза и изяснява това по следния метод: " През 1989 източноевропейците мечтаеха не за някакъв недействителен съвършен свят. Те мечтаеха за " естествен живот " в " една естествена страна " ", установи Кръстев. Днес хората рядко съпоставят своя живот с този на съседите. Вместо това те се съпоставят с най-заможните поданици на планетата, написа той.
Българският политолог поантира това по следния метод: " Който желае децата му да водят стопански устойчиво съществувание, ще направи най-добре, в случай че се погрижи за това те да се родят в Германия, Швеция или Дания. "
" Миграционните талази, които вкараха Източна Европа в борба за отбраната на " нормалността ", се трансформират в белег на нашето време. Онези от " онеправданите на земята ", които желаят смяна, към този момент не вършат революции, а просто се насочат на път ", написа Иван Кръстев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ