Наследник може да поиска винаги делба
В кои случаи и в кой миг може да се желае подялба на завещание?
К.С., София
Действащият закон за наследството (ЗН) планува специфична глава, отдадена на делбата на наследството. Това е глава Пета. Според нейните разпореждания " наследникът може да изиска постоянно подялба, въпреки да има обратно предписание от наследодателя ". Или казано другояче, то във всеки един миг след откриването на наследството може да бъде поискана подялба. Нещо повече. Това може да стане даже и индивидът, който се наследява, да е направил категорично предписание да не се прави това.
Още тук и незабавно би трябвало да се означи, че при заместничество всеки правоприемник получава идеални елементи и с цел да станат те действителни, то би трябвало да се мине през подялба - било то доброволна или пък правосъдна. Трябва да се натърти и на още нещо. И то е, че на процедура при заместничество се поражда съсобственост. Именно в чл.34 от закона за собствеността (ЗС) е записано и че всеки съсобственик може, макар противна спогодба, да желае подялба на общата движимост, в случай че законът разпорежда друго или в случай че това е несъвместимо с естеството и предназначението на движимостта. Пак там категорично се показва и че наредбите за подялба на завещание важат надлежно и за подялба на съсобствен парцел. Както и че искът за подялба не се погасява с отминалост.
Вече стана ясно, че ЗС категорично препраща към разпоредбите за делбата на завещание. Те пък са в закона за наследството. Там е записано, че при подялба всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен.
Преди да се пристъпи към сформиране на дяловете, всеки сънаследник би трябвало да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността посред тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го желаят, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а в случай че е допустимо - и по тип, разпорежда ЗН.
Делбата не може да бъде оспорвана заради простъпка, с изключение на когато при осъществяването й някой от сънаследниците е повреден с повече от 1/4 от цената на каузи му. Искът не може да бъде предявен след приключването на 1 година от осъществяването на делбата. Унищожението не се позволява, в случай че преди постановяване на решението от последната правосъдна инстанция делът на повредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
Друго главно предписание е, че когато при осъществяването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя в допълнение. Ако делбата е осъществена без присъединяване на някой от сънаследниците, то тя е напълно оскъдна. Важно е да се знае и че актовете на предписание на сънаследник с обособени наследствени предмети са недействителни, в случай че тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
В чл.77 от ЗН се позволява, че наследодателят може и приживе да раздели парцелите си сред своите наследници, като включи в делбата и непокътнатата част. Тази подялба може да бъде осъществена с акт за подаяние или със наследство. Тук обаче би трябвало да се означи, че делбата, в която наследодателят не е присъединил някой от наследниците с право на непокътната част, е недействителна. Сънаследник, който с делбата е повреден в своята непокътната част, може да желае възобновяване й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за подаяние, тя може да бъде оспорена. Ако пък в нея не са включени всички парцели, които наследодателят е имал по време на своята гибел, неподелените парцели се разделят според закона, доколкото наследодателят не е разпоредил иначе.
К.С., София
Действащият закон за наследството (ЗН) планува специфична глава, отдадена на делбата на наследството. Това е глава Пета. Според нейните разпореждания " наследникът може да изиска постоянно подялба, въпреки да има обратно предписание от наследодателя ". Или казано другояче, то във всеки един миг след откриването на наследството може да бъде поискана подялба. Нещо повече. Това може да стане даже и индивидът, който се наследява, да е направил категорично предписание да не се прави това.
Още тук и незабавно би трябвало да се означи, че при заместничество всеки правоприемник получава идеални елементи и с цел да станат те действителни, то би трябвало да се мине през подялба - било то доброволна или пък правосъдна. Трябва да се натърти и на още нещо. И то е, че на процедура при заместничество се поражда съсобственост. Именно в чл.34 от закона за собствеността (ЗС) е записано и че всеки съсобственик може, макар противна спогодба, да желае подялба на общата движимост, в случай че законът разпорежда друго или в случай че това е несъвместимо с естеството и предназначението на движимостта. Пак там категорично се показва и че наредбите за подялба на завещание важат надлежно и за подялба на съсобствен парцел. Както и че искът за подялба не се погасява с отминалост.
Вече стана ясно, че ЗС категорично препраща към разпоредбите за делбата на завещание. Те пък са в закона за наследството. Там е записано, че при подялба всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен.
Преди да се пристъпи към сформиране на дяловете, всеки сънаследник би трябвало да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността посред тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го желаят, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а в случай че е допустимо - и по тип, разпорежда ЗН.
Делбата не може да бъде оспорвана заради простъпка, с изключение на когато при осъществяването й някой от сънаследниците е повреден с повече от 1/4 от цената на каузи му. Искът не може да бъде предявен след приключването на 1 година от осъществяването на делбата. Унищожението не се позволява, в случай че преди постановяване на решението от последната правосъдна инстанция делът на повредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
Друго главно предписание е, че когато при осъществяването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя в допълнение. Ако делбата е осъществена без присъединяване на някой от сънаследниците, то тя е напълно оскъдна. Важно е да се знае и че актовете на предписание на сънаследник с обособени наследствени предмети са недействителни, в случай че тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
В чл.77 от ЗН се позволява, че наследодателят може и приживе да раздели парцелите си сред своите наследници, като включи в делбата и непокътнатата част. Тази подялба може да бъде осъществена с акт за подаяние или със наследство. Тук обаче би трябвало да се означи, че делбата, в която наследодателят не е присъединил някой от наследниците с право на непокътната част, е недействителна. Сънаследник, който с делбата е повреден в своята непокътната част, може да желае възобновяване й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за подаяние, тя може да бъде оспорена. Ако пък в нея не са включени всички парцели, които наследодателят е имал по време на своята гибел, неподелените парцели се разделят според закона, доколкото наследодателят не е разпоредил иначе.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ