В книгата си Откриване на оргона: Функция на оргазма“ видният

В книгата си „ Откриване на оргона: Функция на оргазма “ видният австрийски психоаналитик Вилхелм Райх (1897-1957) поредно и научно изследва по какъв начин диктатурата и демокрацията са свързани с пълнокръвния, в това число полов живот на хората, с изискванията на този живот (бедността), с методите за подчиняването и манипулиране на тълпите, с болността на индивида и епохата. Текстът излиза в далечната 1927 година на немски език и е първата книга на Райх, издадена в Америка (1942). Тази по-скоро научна биография ослепително и съответно съумява да изясни така наречен прочувствена чума, която, казано на актуален език ни вкарва в матрицата, обезсилва ни, прави ни безгласна, аморфна, податлива на властимащите маса.

(1897 ~ 1957)

Диктатурата се корени в ирационалния боязън на човешките маси от живота.
Основни детайли на властническата тирания са мистификацията на виталните процеси, същинската беззащитност от материално и обществено естество, страхът от отговорност за личния живот и вследствие на това, интензивно или пасивно търсене на илюзорна сигурност и престиж. Истинският предисторически блян към демократизиране на публичния живот се основава върху самоопределение, естествени социалност и морал, върху щастлив труд и земно благополучие от любовта.

Една от огромните секрети на всеобщата логика на психиката е, че средностатистическият човек, средностатистическото дете, средностатистическият младеж са надалеч по-склонни да се примирят с неналичието на благополучие, когато битката за наслада в живота предизвиква прекалено много страдалчество. Така че, до момента в който не бъдат разбрани и основани душевен и обществени предпоставки, нужни за виталния живот, пропагандата на щастието би представлявала просто празни приказки.

Ако желае да отстрани всеобщата наклонността към тирания, демокрацията би трябвало да потвърди, че може да убие бедността и да реализира рационална самостоятелност на хората.

Вярвам, че нашата земя няма да откри дълготраен мир и че на вятъра ще се стреми да извършва функционалността на обществената организация, до момента в който неуки и наивни политици и диктатори с каквото и да било разбиране са отпред на невротични и полово заболели човешки маси.

Цялостното образование страда от обстоятелството, че обществената акомодация изисква угнетяване на естествената половост, а това угнетяване прави хората заболели и асоциални… Най-горещият проблем на младостта и опустялото детство беше възпитателното ликвидиране на спонтанните витални импулси в полза на една съмнителна изисканост. Науката не трябваше в никакъв случай да споделя „ да ” на това.

Всички полемики по въпроса дали индивидът е положително или зло, обществено или асоциално създание, са метафизичен игрички… Невъзможно е работещият човек да се освободи от отговорността, която носи за реда или безредието, т.е. за обществената и самостоятелната стопанска система на своята биологична сила. Да трансферира тази отговорност на някакви водачи и политици с възторг се е трансформирало в една от най-важните характерности на индивида, защото той към този момент не схваща, а се опасява от себе си по този начин както от своите институции. По създание той е беззащитен, некадърен на независимост и привързан към властта, тъй като не може да реагира спонтанно; той е брониран и чака заповеди, тъй като е изпълнен с несъгласия и не може да разчита на себе си.

От: „ Откриване на оргона: Функция на оргазма “, Вилхелм Райх, превод Ваня Христоскова, изд. Леге Артист
Снимка: Wilhelm Reich (1897-1957)