Синдромът на самозванеца мъчи ИТ индустрията
В клопката може да попадне всеки самокритичен човек. Затова е значимо постоянно да си припомняме кои сме, какво сме основали и постигнали – и да си го повтаряме, споделя Сара Фаац
Около 70% от работещите хора в миналото са имали синдром на самозванеца, споделя Сара Фаац, старши управител „ Връзки с разработчици ” в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Има хора, на чиито професионализъм се възхищаваме, само че в диалозите си с тях елементарно можем да установим, че те самите мощно подценяват своите умения. Казват, че триумфът им е въпрос на шанс, на удобно стичане на събитията, на поддръжка и „ подтикване ” от сътрудници и шефове. Това е по този начин нареченият „ синдром на самозванеца ” – и той най-вече изтезава хората от високотехнологичната промишленост.
Темата е значима за всички в софтуерния свят и изключително за мениджърите на софтуерни екипи, безапелационна е Сара Фаац, старши управител „ Връзки с разработчици ” в Progress. Днес тя гостува на огромната софтуерна конференция DevReach 2019 и в лекцията си приказва точно за „ синдрома на самозванеца ”.
Подценяване на уменията
Синдромът на самозванеца е положението, при което потвърдено добър експерт подценява личните си умения и труд и непрекъснато се бои, че ще бъде „ оголен ” от сътрудниците си. С други думи, той има вяра, че е несръчен, че постигнатите триумфи дължи на шанс – и е уверен, че „ действителната ” му несръчност всеки миг ще лъсне на бял свят и всички ще схванат, че той е… шарлатанин!
На първо място е значимо да се направи разлика сред здравословната доза самокритичност у работещите хора и неоснователното самоподценяване. Всеки работещ човек следва да е придирчив към себе си. Всеки добър експерт следва да си дава сметка какво не знае или не умее, да търси информация, да се образова. Синдромът на самозванеца обаче извежда тази самокритичност до степен на деформиране. Хората с сходен симптом гледат на себе си като на добре прикрити некадърници.
Около 70% от работещите хора в миналото са имали синдром на самозванеца, споделя Сара Фаац. Той въздейства доста мощно на хората и, въпреки че няма доста статистически данни по тематиката, налице са учредения да се счита, че е по-силен при дамите.
„ Когато става дума за самонадеяност или подозрение в личните качества, показателно е, че 60% от мъжете са подготвени да се явят на изявление за работа, в случай че имат вяра, че имат нужните качества – т.е. едни 40% биха се явили на изявление за работа и без да имат изискваните умения. Но при дамите 100% биха се явили единствено в случай че са изцяло уверени, че имат търсените качества ”, споделя Фаац. Изглежда дамите са по-самокритични. Но с това са по-големи и възможностите да подценяват себе си.
В света на високите технологии и в частност софтуерното създаване този проблем е изключително мощен, акцентира специалистката. Има най-малко три фактора за това: бързото развиване на технологиите, непонятността на материята за близките, динамичността на софтуерните специалности.
Технологична конкуренция
Заради своята същина, работата в света на високите технологии непрекъснато принуждава експертите да се учат. Постоянно се явяват нови платформи, нови програмни езици, нови развойни рамки. Технологиите еволюират бързо и надпреварата за новото познание непрекъснато припомня на хората, че има неща, които не знаят. На собствен ред това непрекъснато увещание може да натрапи у индивида чувството, че все не знае задоволително, че все е изостанал от софтуерното развиване, че по никакъв начин не го бива.
В същото време в хай-тек света е цялостно с упования за висок професионализъм, споделя Сара Фаац. Индустрията се развива бързо и когато експерт от региона познава добре дадена технология, да вземем за пример рамката.NET, мнозина в близост са склонни да чакат, че тoй също толкоз добре познава и някоя друга софтуерна област – просто тъй като става дума за програмен продукт. „ О, но ти не го ли знаеш това ”? Подобен въпрос може да срине самоувереността на самокритичния човек.
Неразбиране от околните
За доста от експертите в света на софтуера е реалност, че техните по-възрастни родственици не знаят „ с какво се занимават децата ”. Писането на програмен код е непознато за мнозина от по-старото потомство и те не могат да си обяснят какво тъкмо работи младежът. Това недоумение подсъзнателно основава възприятие за подозрение в самия себе си.
Също толкоз недоумение могат да срещнат софтуеристите и у своите лични деца. „ Мъжът ми е аерокосмически инженер ”, споделя Сара Фаац за случай, в който е видяла персонално с очите си защо става дума. „ Когато беше на 4 години, дъщеричката ми един ден съобщи: „ Тати, аз като порасна желая да стана аерокосмически инженер, като теб, само че мама… аз не знам какво работиш ти, мамо ”?
Мобилност и релокации
Мобилността на хората от високотехнологичния свят е различен фактор, който може да налее вода във воденицата на казуса със самоподценяването. Озовавайки се в офис в друга страна, измежду друга просвета, в напълно нова среда, изключително в случай че не знае добре локалния език, положителният експерт може да стартира да се съмнява в себе си и кадърността си. По-страшното е, че на такова място няма и кой да забележи, че нещо със самооценката му не е наред.
В основната роля: положителният управител
Добрият управител на екип е основен за превъзмогването на синдрома на самозванеца. Бидейки водач на екип, той има максимален късмет да усети, в случай че експерт в екипа е прекомерно нерешителен, прекомерно самокритичен, податлив да подценява личните си познания и умения. Тогава положителният управител може да предприеме стъпки да възвърне у своя сътрудник вярната самокритика и убеденост в себе си.
Добрият управител на отбора е значим и поради обстоятелството, че може да помогне за недопускането на сходни случаи на самоподценяване – посредством метода, по който разпорежда задания на сътрудниците си. Всеки експерт би се почувствал „ не на мястото си ” и несръчен, в случай че му дадат задача от сфера, която му е непозната, далечна, цялостна с неясноти. Ако обаче мениджърът изкусно сервира задача, в която има умерено количество нова и непозната материя, експертът ще навлезе в непознатата сфера леко, малко по малко, незабелязано – и няма да се почувства неопитен и несръчен.
Общността крепи
Чувството за общественост в дадена сфера на високите технологии може елементарно да помогне за превъзмогването на несъразмерното самоподценяване. Чувствайки се част от „ едно огромно семейство ”, бидейки непосредствен с сътрудниците си, експертът е доста по-склонен да си признае пред тях, в случай че се усеща нерешителен и некадърен, в случай че не знае нещо. На собствен ред положителните сътрудници ще му оказват помощ да разбере къде в действителност има пропуски и къде терзанията му са изцяло неоснователни.
Това може да бъде общността в границите на екипа или компанията. Може да бъде общественост от сътрудници по районен симптом, да вземем за пример „ програмистите от Видин ”. Може да бъде също по този начин общественост от сътрудници, профилирани в даден софтуерен език.
Писане на код онлайн
Един от най-хубавите способи да се потуши синдрома на самозванеца измежду експертите в софтуерня отрасъл – това е присъединяване в семинари с писане на код онлайн. Подобно нещо се случва, да вземем за пример, на конференции, където е всекидневно преподавател да демонстрира от личния си екран какво работи и по какъв начин написа код, или пък посредством система за уеб-конферентно шерване на писането на програмен код като Twitch.
Виждайки по какъв начин други сътрудници, считани за високо равнище експерти, от време на време бъркат и постоянно търсят дадени елементи в Гугъл, софтуерните разработчици могат да си „ отдъхнат ” – да се уверят, че всеки работещ човек може да се обърка, че даже най-високият клас експерт понякога не знае нещо и го търси в интернет, споделя Сара Фаац.
Как да избегнем клопката
В клопката на „ синдрома на самозванеца ” може да попадне всеки самокритичен човек. Затова е значимо постоянно да си припомняме кои сме, какво сме основали и постигнали – и да си го повтаряме, споделя Сара Фаац. Самата тя е преподавател на голям брой конференции и споделя, че при започване на всяка своя презентация показва себе си и кариерния си път. „ Правя го, с цел да срещна аудиторията със себе си, само че и с цел да си припомня коя съм и за какво би трябвало да имам вяра, че не съм се озовала на сцената по неточност ”, споделя Фаац.
Говоренето с сътрудници е другият значим фактор за вярното самооценяване. Всеки, който има подозрение за себе си и знанията си, би трябвало да потърси преценката на сътрудниците от екипа си и от мениджъра си – да види кои познания фактически не му доближават и в коя област е в действителност добър.
Около 70% от работещите хора в миналото са имали синдром на самозванеца, споделя Сара Фаац, старши управител „ Връзки с разработчици ” в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Има хора, на чиито професионализъм се възхищаваме, само че в диалозите си с тях елементарно можем да установим, че те самите мощно подценяват своите умения. Казват, че триумфът им е въпрос на шанс, на удобно стичане на събитията, на поддръжка и „ подтикване ” от сътрудници и шефове. Това е по този начин нареченият „ синдром на самозванеца ” – и той най-вече изтезава хората от високотехнологичната промишленост.
Темата е значима за всички в софтуерния свят и изключително за мениджърите на софтуерни екипи, безапелационна е Сара Фаац, старши управител „ Връзки с разработчици ” в Progress. Днес тя гостува на огромната софтуерна конференция DevReach 2019 и в лекцията си приказва точно за „ синдрома на самозванеца ”.
Подценяване на уменията
Синдромът на самозванеца е положението, при което потвърдено добър експерт подценява личните си умения и труд и непрекъснато се бои, че ще бъде „ оголен ” от сътрудниците си. С други думи, той има вяра, че е несръчен, че постигнатите триумфи дължи на шанс – и е уверен, че „ действителната ” му несръчност всеки миг ще лъсне на бял свят и всички ще схванат, че той е… шарлатанин!
На първо място е значимо да се направи разлика сред здравословната доза самокритичност у работещите хора и неоснователното самоподценяване. Всеки работещ човек следва да е придирчив към себе си. Всеки добър експерт следва да си дава сметка какво не знае или не умее, да търси информация, да се образова. Синдромът на самозванеца обаче извежда тази самокритичност до степен на деформиране. Хората с сходен симптом гледат на себе си като на добре прикрити некадърници.
Около 70% от работещите хора в миналото са имали синдром на самозванеца, споделя Сара Фаац. Той въздейства доста мощно на хората и, въпреки че няма доста статистически данни по тематиката, налице са учредения да се счита, че е по-силен при дамите.
„ Когато става дума за самонадеяност или подозрение в личните качества, показателно е, че 60% от мъжете са подготвени да се явят на изявление за работа, в случай че имат вяра, че имат нужните качества – т.е. едни 40% биха се явили на изявление за работа и без да имат изискваните умения. Но при дамите 100% биха се явили единствено в случай че са изцяло уверени, че имат търсените качества ”, споделя Фаац. Изглежда дамите са по-самокритични. Но с това са по-големи и възможностите да подценяват себе си.
В света на високите технологии и в частност софтуерното създаване този проблем е изключително мощен, акцентира специалистката. Има най-малко три фактора за това: бързото развиване на технологиите, непонятността на материята за близките, динамичността на софтуерните специалности.
Технологична конкуренция
Заради своята същина, работата в света на високите технологии непрекъснато принуждава експертите да се учат. Постоянно се явяват нови платформи, нови програмни езици, нови развойни рамки. Технологиите еволюират бързо и надпреварата за новото познание непрекъснато припомня на хората, че има неща, които не знаят. На собствен ред това непрекъснато увещание може да натрапи у индивида чувството, че все не знае задоволително, че все е изостанал от софтуерното развиване, че по никакъв начин не го бива.
В същото време в хай-тек света е цялостно с упования за висок професионализъм, споделя Сара Фаац. Индустрията се развива бързо и когато експерт от региона познава добре дадена технология, да вземем за пример рамката.NET, мнозина в близост са склонни да чакат, че тoй също толкоз добре познава и някоя друга софтуерна област – просто тъй като става дума за програмен продукт. „ О, но ти не го ли знаеш това ”? Подобен въпрос може да срине самоувереността на самокритичния човек.
Неразбиране от околните
За доста от експертите в света на софтуера е реалност, че техните по-възрастни родственици не знаят „ с какво се занимават децата ”. Писането на програмен код е непознато за мнозина от по-старото потомство и те не могат да си обяснят какво тъкмо работи младежът. Това недоумение подсъзнателно основава възприятие за подозрение в самия себе си.
Също толкоз недоумение могат да срещнат софтуеристите и у своите лични деца. „ Мъжът ми е аерокосмически инженер ”, споделя Сара Фаац за случай, в който е видяла персонално с очите си защо става дума. „ Когато беше на 4 години, дъщеричката ми един ден съобщи: „ Тати, аз като порасна желая да стана аерокосмически инженер, като теб, само че мама… аз не знам какво работиш ти, мамо ”?
Мобилност и релокации
Мобилността на хората от високотехнологичния свят е различен фактор, който може да налее вода във воденицата на казуса със самоподценяването. Озовавайки се в офис в друга страна, измежду друга просвета, в напълно нова среда, изключително в случай че не знае добре локалния език, положителният експерт може да стартира да се съмнява в себе си и кадърността си. По-страшното е, че на такова място няма и кой да забележи, че нещо със самооценката му не е наред.
В основната роля: положителният управител
Добрият управител на екип е основен за превъзмогването на синдрома на самозванеца. Бидейки водач на екип, той има максимален късмет да усети, в случай че експерт в екипа е прекомерно нерешителен, прекомерно самокритичен, податлив да подценява личните си познания и умения. Тогава положителният управител може да предприеме стъпки да възвърне у своя сътрудник вярната самокритика и убеденост в себе си.
Добрият управител на отбора е значим и поради обстоятелството, че може да помогне за недопускането на сходни случаи на самоподценяване – посредством метода, по който разпорежда задания на сътрудниците си. Всеки експерт би се почувствал „ не на мястото си ” и несръчен, в случай че му дадат задача от сфера, която му е непозната, далечна, цялостна с неясноти. Ако обаче мениджърът изкусно сервира задача, в която има умерено количество нова и непозната материя, експертът ще навлезе в непознатата сфера леко, малко по малко, незабелязано – и няма да се почувства неопитен и несръчен.
Общността крепи
Чувството за общественост в дадена сфера на високите технологии може елементарно да помогне за превъзмогването на несъразмерното самоподценяване. Чувствайки се част от „ едно огромно семейство ”, бидейки непосредствен с сътрудниците си, експертът е доста по-склонен да си признае пред тях, в случай че се усеща нерешителен и некадърен, в случай че не знае нещо. На собствен ред положителните сътрудници ще му оказват помощ да разбере къде в действителност има пропуски и къде терзанията му са изцяло неоснователни.
Това може да бъде общността в границите на екипа или компанията. Може да бъде общественост от сътрудници по районен симптом, да вземем за пример „ програмистите от Видин ”. Може да бъде също по този начин общественост от сътрудници, профилирани в даден софтуерен език.
Писане на код онлайн
Един от най-хубавите способи да се потуши синдрома на самозванеца измежду експертите в софтуерня отрасъл – това е присъединяване в семинари с писане на код онлайн. Подобно нещо се случва, да вземем за пример, на конференции, където е всекидневно преподавател да демонстрира от личния си екран какво работи и по какъв начин написа код, или пък посредством система за уеб-конферентно шерване на писането на програмен код като Twitch.
Виждайки по какъв начин други сътрудници, считани за високо равнище експерти, от време на време бъркат и постоянно търсят дадени елементи в Гугъл, софтуерните разработчици могат да си „ отдъхнат ” – да се уверят, че всеки работещ човек може да се обърка, че даже най-високият клас експерт понякога не знае нещо и го търси в интернет, споделя Сара Фаац.
Как да избегнем клопката
В клопката на „ синдрома на самозванеца ” може да попадне всеки самокритичен човек. Затова е значимо постоянно да си припомняме кои сме, какво сме основали и постигнали – и да си го повтаряме, споделя Сара Фаац. Самата тя е преподавател на голям брой конференции и споделя, че при започване на всяка своя презентация показва себе си и кариерния си път. „ Правя го, с цел да срещна аудиторията със себе си, само че и с цел да си припомня коя съм и за какво би трябвало да имам вяра, че не съм се озовала на сцената по неточност ”, споделя Фаац.
Говоренето с сътрудници е другият значим фактор за вярното самооценяване. Всеки, който има подозрение за себе си и знанията си, би трябвало да потърси преценката на сътрудниците от екипа си и от мениджъра си – да види кои познания фактически не му доближават и в коя област е в действителност добър.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ