8 април 1869 г. - Ражда се Харви Къшинг
В Кливлънд, Охайо се ражда Харви Къшинг – пионер в региона на неврохирургията. Развива доста от инструментите, главните похвати и техники, употребявани до през днешния ден.
През 1912 година е определен за професор по хирургия в Харвард и основен хирург на новооткритата болница Питър Бент Бригам. Неговите достижения са ентусиазъм за здравната специалност.
В края на своята кариера учениците му се отблагодаряват, създавайки първата в Съединени американски щати неврохирургическа организация „ Общността на Харви Къшинг “, в този момент Американска асоциация на неврохирурзите.
Къшинг има голям брой изявления, по-важните от които са свързани с пробната хипофизектомия, функционалността на хипофизата и инфилтративната аналгезия. Удостоен е с премията „ Пулицър “ за книгата си „ Животът на Сър Уилиам Ослер.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 217 година — Римският император Каракала е погубен от преторианския префект Макрин, който го наследява на трона.
• 1195 година — Византийският император Исак II Ангел е ослепен и хвърлен в пандиза.
• 1378 година — Урбан VI е определен за римски папа.
• 1455 година — Каликст III е определен за римски папа.
• 1513 година — Мореплавателят Хуан Понсе де Леон открива Флорида и я афишира за испанска благосъстоятелност.
• 1820 година — На остров Милос в Егейско море е открита статуята Венера Милоска.
• 1838 година — Започва да действа първата трансатлантическа параходна линия.
• 1893 година — Княз Фердинанд I подписва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска в Пианоре, Италия, основан е възпоменателен орден по този мотив (Пианорски медал).
• 1899 година — Марта Плейс става първата жена, екзекутирана на електрически стол.
• 1904 година — Longacre Square в центъра на Манхатън е преименуван на Times Square на името на The New York Times.
• 1904 година — Обединеното кралство и Трета република подписват Сърдечното споразумение, поставящо началото наАнтантата.
• 1939 година — Фашистка Италия анексира Албания.
• 1940 година — Втората международна война: Англия и Франция афишират, че са минирали териториалните води на Норвегия, с цел да предотвратят потреблението им от кораби на Нацистка Германия.
• 1941 година — В Галички хан в Скопие дейци на Вътрешна македонска революционна организация разискват оповестяването на независима Македония под немски протекторат.
• 1942 година — Втора международна война: По време на обсадата на Ленинград войските на Съюз на съветските социалистически републики пускат в употреба железопътната връзка с Ленинград.
• 1949 година — В Хърватия е разгласен националния парк Плитвишки езера.
• 1961 година — В Индийския океан арабски терористи взривяват британския транспортен съд Дара, при което умират 236 души.
• 1973 година — В Кипър са осъществени 32 бомбени терористични акта.
• 1990 година — По време на курс сред Норвегия и Дания се прекатурва фериботът Скандинавиан остарял, при което умират 148 души.
• 1992 година — По предложение на Романо юнион Организация на обединените нации и Европейския съюз афишират 8 април за Международен ден на ромите.
• 1994 година — Открито е тялото на Кърт Кобейн - вокалист на Нирвана, самоубил се в дома си три дни по-рано.
• 2001 година — Оповестени са резултатите от формалното броене в България (7 799 000 души).
• 2001 година — Бившият български цар Симеон Сакскобургготски учредява Политическа партия Национално придвижване „ Симеон Втори “.
• 2005 година — Състои се погребалната гала на папа Йоан Павел II.
Родени
• 1605 година — Филип IV, крал на Испания и Португалия († 1665 г.)
• 1692 година — Джузепе Тартини, италиански цигулар, композитор († 1770 г.)
• 1736 година — Уилям Хотъм, английски адмирал († 1813 г.)
• 1818 година — Кристиан IX, крал на Дания († 1906 г.)
• 1859 година — Едмунд Хусерл, немски мъдрец от еврейски генезис († 1938 г.)
• 1859 година — Теодор Теодоров, български политик († 1924 г.)
• 1870 година — Анастас Лозанчев, български бунтовник († 1944 г.)
• 1875 година — Албер I, крал на Белгия († 1934 г.)
• 1892 година — Мери Пикфорд, американска актриса († 1979 г.)
• 1904 година — Джон Хикс, английски икономист, Нобелов лауреат през 1972 година († 1989 г.)
• 1911 година — Емил Чоран, румънски мъдрец († 1995 г.)
• 1911 година — Мелвин Калвин, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1961 година († 1997 г.)
• 1912 година — Йозеф Габчик, чехословашки боец († 1942 г.)
• 1914 година — Мария Феликс, мексиканска актриса († 2002 г.)
• 1918 година — Бети Форд, първа дама на Съединени американски щати (1974-1977) († 2011 г.)
• 1921 година — Франко Корели, италиански тенор († 2003 г.)
• 1929 година — Жак Брел, белгийски артист († 1978 г.)
• 1933 година — Тадеуш Василевски, полски историк
• 1936 година — Продан Гарджев, български герой († 2003 г.)
• 1937 година — Момо Капор, сръбски публицист († 2010 г.)
• 1938 година — Кофи Анан, 7-ми Генерален секретар на Организация на обединените нации, Нобелов лауреат през 2001
• 1941 година — Вивиан Уестууд, английска фешън дизайнерка
• 1941 година — Илка Зафирова, българска актриса
• 1947 година — Робърт Кийосаки, американски вложител
• 1950 година — Гжегож Лато, полски футболист
• 1950 година — Красимир Борисов, български футболист
• 1952 година — Йълдъз Ибрахимова, българска певица
• 1955 година — Анжела Минкова, българска художничка и скулпторка
• 1957 година — Андреа Ипсиланти, немски политик
• 1959 година — Иван Ценов, български политик
• 1962 година — Изи Страдлин, американски китарист (Guns N` Roses)
• 1963 година — Джулиън Ленън, английски артист
• 1965 година — Цветан Цветанов, български политик и сегашен министър на вътрешните работи
• 1966 година — Марк Блъндел, английски водач от Формула 1
• 1969 година — Мария Капон, български политик
• 1972 година — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот († 2010 г.)
• 1974 година — Найден Тодоров, български диригент
• 1977 година — Йоана Буковска, българска актриса
• 1980 година — Кейти Секоф, американска актриса
Починали
• 217 година — Каракала, римски император (* 186 г.)
• 1143 година — Йоан II Комнин, император на Византия (* 1087 г.)
• 1364 година — Жан II, френски крал (* 1319 г.)
• 1461 година — Георг Пурбах, немски математик (* 1423 г.)
• 1835 година — Вилхелм декор Хумболт, немски лингвист (* 1767 г.)
• 1848 година — Гаетано Доницети, италиански композитор (* 1797 г.)
• 1861 година — Илайша Грейвс Отис, американски откривател (* 1811 г.)
• 1887 година — Иван Ганецки, съветски офицер (* 1810 г.)
• 1895 година — Аврам Гуджев, български боен деятел (* 1851 г.)
• 1905 година — Асен Партениев, български бунтовник (* 1876 г.)
• 1905 година — Йосиф Щросмайер, хърватски свещеник (* 1815 г.)
• 1909 година — Дико Джелебов, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1914 година — Якоб Арбес, чешки публицист (* 1840 г.)
• 1931 година — Ерик Аксел Карлфелт, шведски стихотворец, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
• 1938 година — Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.)
• 1943 година — Хари Бор, френски артист (* 1880 г.)
• 1950 година — Вацлав Нижински, съветски балетист (* 1890 г.)
• 1965 година — Иван Тодоров-Горуня, български военачалник (* 1916 г.)
• 1968 година — Патриша Аркет, американска актриса
• 1970 година — Бенчо Обрешков, български художник (* 1899 г.)
• 1973 година — Пабло Пикасо, испански художник (* 1881 г.)
• 1984 година — Пьотр Капица, съветски физик, Нобелов лауреат през 1978 година (* 1894 г.)
• 1992 година — Даниел Бове, италиански фармоколог, Нобелов лауреат през 1957 година (* 1907 г.)
• 1995 година — Давид Овадия, български стихотворец (* 1923 г.)
• 2001 година — Яко Молхов, български критик (* 1915 г.)
• 2002 година — Мария Феликс, мексиканска актриса (* 1914 г.)
• 2009 година — Борислав Боянов, български математик (* 1944 г.)
• 2013 година — Маргарет Тачър, английски политик (* 1925 г.)
Празници
• Организация на обединените нации и Европейски Съюз — Международен ден на ромите
• Международен ден срещу генетичното модицифиране на организми
• Беларус и Русия — Ден на персоналния състав на военните комисари
• Съединени американски щати — Ден на астрономията
• Сингапур — Рожден ден на Буда
obekti.bg
През 1912 година е определен за професор по хирургия в Харвард и основен хирург на новооткритата болница Питър Бент Бригам. Неговите достижения са ентусиазъм за здравната специалност.
В края на своята кариера учениците му се отблагодаряват, създавайки първата в Съединени американски щати неврохирургическа организация „ Общността на Харви Къшинг “, в този момент Американска асоциация на неврохирурзите.
Къшинг има голям брой изявления, по-важните от които са свързани с пробната хипофизектомия, функционалността на хипофизата и инфилтративната аналгезия. Удостоен е с премията „ Пулицър “ за книгата си „ Животът на Сър Уилиам Ослер.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 217 година — Римският император Каракала е погубен от преторианския префект Макрин, който го наследява на трона.
• 1195 година — Византийският император Исак II Ангел е ослепен и хвърлен в пандиза.
• 1378 година — Урбан VI е определен за римски папа.
• 1455 година — Каликст III е определен за римски папа.
• 1513 година — Мореплавателят Хуан Понсе де Леон открива Флорида и я афишира за испанска благосъстоятелност.
• 1820 година — На остров Милос в Егейско море е открита статуята Венера Милоска.
• 1838 година — Започва да действа първата трансатлантическа параходна линия.
• 1893 година — Княз Фердинанд I подписва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска в Пианоре, Италия, основан е възпоменателен орден по този мотив (Пианорски медал).
• 1899 година — Марта Плейс става първата жена, екзекутирана на електрически стол.
• 1904 година — Longacre Square в центъра на Манхатън е преименуван на Times Square на името на The New York Times.
• 1904 година — Обединеното кралство и Трета република подписват Сърдечното споразумение, поставящо началото наАнтантата.
• 1939 година — Фашистка Италия анексира Албания.
• 1940 година — Втората международна война: Англия и Франция афишират, че са минирали териториалните води на Норвегия, с цел да предотвратят потреблението им от кораби на Нацистка Германия.
• 1941 година — В Галички хан в Скопие дейци на Вътрешна македонска революционна организация разискват оповестяването на независима Македония под немски протекторат.
• 1942 година — Втора международна война: По време на обсадата на Ленинград войските на Съюз на съветските социалистически републики пускат в употреба железопътната връзка с Ленинград.
• 1949 година — В Хърватия е разгласен националния парк Плитвишки езера.
• 1961 година — В Индийския океан арабски терористи взривяват британския транспортен съд Дара, при което умират 236 души.
• 1973 година — В Кипър са осъществени 32 бомбени терористични акта.
• 1990 година — По време на курс сред Норвегия и Дания се прекатурва фериботът Скандинавиан остарял, при което умират 148 души.
• 1992 година — По предложение на Романо юнион Организация на обединените нации и Европейския съюз афишират 8 април за Международен ден на ромите.
• 1994 година — Открито е тялото на Кърт Кобейн - вокалист на Нирвана, самоубил се в дома си три дни по-рано.
• 2001 година — Оповестени са резултатите от формалното броене в България (7 799 000 души).
• 2001 година — Бившият български цар Симеон Сакскобургготски учредява Политическа партия Национално придвижване „ Симеон Втори “.
• 2005 година — Състои се погребалната гала на папа Йоан Павел II.
Родени
• 1605 година — Филип IV, крал на Испания и Португалия († 1665 г.)
• 1692 година — Джузепе Тартини, италиански цигулар, композитор († 1770 г.)
• 1736 година — Уилям Хотъм, английски адмирал († 1813 г.)
• 1818 година — Кристиан IX, крал на Дания († 1906 г.)
• 1859 година — Едмунд Хусерл, немски мъдрец от еврейски генезис († 1938 г.)
• 1859 година — Теодор Теодоров, български политик († 1924 г.)
• 1870 година — Анастас Лозанчев, български бунтовник († 1944 г.)
• 1875 година — Албер I, крал на Белгия († 1934 г.)
• 1892 година — Мери Пикфорд, американска актриса († 1979 г.)
• 1904 година — Джон Хикс, английски икономист, Нобелов лауреат през 1972 година († 1989 г.)
• 1911 година — Емил Чоран, румънски мъдрец († 1995 г.)
• 1911 година — Мелвин Калвин, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1961 година († 1997 г.)
• 1912 година — Йозеф Габчик, чехословашки боец († 1942 г.)
• 1914 година — Мария Феликс, мексиканска актриса († 2002 г.)
• 1918 година — Бети Форд, първа дама на Съединени американски щати (1974-1977) († 2011 г.)
• 1921 година — Франко Корели, италиански тенор († 2003 г.)
• 1929 година — Жак Брел, белгийски артист († 1978 г.)
• 1933 година — Тадеуш Василевски, полски историк
• 1936 година — Продан Гарджев, български герой († 2003 г.)
• 1937 година — Момо Капор, сръбски публицист († 2010 г.)
• 1938 година — Кофи Анан, 7-ми Генерален секретар на Организация на обединените нации, Нобелов лауреат през 2001
• 1941 година — Вивиан Уестууд, английска фешън дизайнерка
• 1941 година — Илка Зафирова, българска актриса
• 1947 година — Робърт Кийосаки, американски вложител
• 1950 година — Гжегож Лато, полски футболист
• 1950 година — Красимир Борисов, български футболист
• 1952 година — Йълдъз Ибрахимова, българска певица
• 1955 година — Анжела Минкова, българска художничка и скулпторка
• 1957 година — Андреа Ипсиланти, немски политик
• 1959 година — Иван Ценов, български политик
• 1962 година — Изи Страдлин, американски китарист (Guns N` Roses)
• 1963 година — Джулиън Ленън, английски артист
• 1965 година — Цветан Цветанов, български политик и сегашен министър на вътрешните работи
• 1966 година — Марк Блъндел, английски водач от Формула 1
• 1969 година — Мария Капон, български политик
• 1972 година — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот († 2010 г.)
• 1974 година — Найден Тодоров, български диригент
• 1977 година — Йоана Буковска, българска актриса
• 1980 година — Кейти Секоф, американска актриса
Починали
• 217 година — Каракала, римски император (* 186 г.)
• 1143 година — Йоан II Комнин, император на Византия (* 1087 г.)
• 1364 година — Жан II, френски крал (* 1319 г.)
• 1461 година — Георг Пурбах, немски математик (* 1423 г.)
• 1835 година — Вилхелм декор Хумболт, немски лингвист (* 1767 г.)
• 1848 година — Гаетано Доницети, италиански композитор (* 1797 г.)
• 1861 година — Илайша Грейвс Отис, американски откривател (* 1811 г.)
• 1887 година — Иван Ганецки, съветски офицер (* 1810 г.)
• 1895 година — Аврам Гуджев, български боен деятел (* 1851 г.)
• 1905 година — Асен Партениев, български бунтовник (* 1876 г.)
• 1905 година — Йосиф Щросмайер, хърватски свещеник (* 1815 г.)
• 1909 година — Дико Джелебов, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1914 година — Якоб Арбес, чешки публицист (* 1840 г.)
• 1931 година — Ерик Аксел Карлфелт, шведски стихотворец, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
• 1938 година — Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън (* 1892 г.)
• 1943 година — Хари Бор, френски артист (* 1880 г.)
• 1950 година — Вацлав Нижински, съветски балетист (* 1890 г.)
• 1965 година — Иван Тодоров-Горуня, български военачалник (* 1916 г.)
• 1968 година — Патриша Аркет, американска актриса
• 1970 година — Бенчо Обрешков, български художник (* 1899 г.)
• 1973 година — Пабло Пикасо, испански художник (* 1881 г.)
• 1984 година — Пьотр Капица, съветски физик, Нобелов лауреат през 1978 година (* 1894 г.)
• 1992 година — Даниел Бове, италиански фармоколог, Нобелов лауреат през 1957 година (* 1907 г.)
• 1995 година — Давид Овадия, български стихотворец (* 1923 г.)
• 2001 година — Яко Молхов, български критик (* 1915 г.)
• 2002 година — Мария Феликс, мексиканска актриса (* 1914 г.)
• 2009 година — Борислав Боянов, български математик (* 1944 г.)
• 2013 година — Маргарет Тачър, английски политик (* 1925 г.)
Празници
• Организация на обединените нации и Европейски Съюз — Международен ден на ромите
• Международен ден срещу генетичното модицифиране на организми
• Беларус и Русия — Ден на персоналния състав на военните комисари
• Съединени американски щати — Ден на астрономията
• Сингапур — Рожден ден на Буда
obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ