Преди век с разстрел болшевиките слагат край на 300-годишната династия на Романови
В късната вечер на 18 юли 1918 година в Кремъл се организира постоянно съвещание на Съвета на националните комисари (болшевишкото правителство) с ръководител Владимир Лунин. " По време на отчета на другаря Семашко в залата влезе Яков Свердлов. Седна на стол зад Владимир илич. Семашко прриключи отчета ти. Свердлов се приближи, наклони се към Илич и нещо му сподели ", споделя пет години по-късно Владимир Милютин, национален комисар по земеделието.
" Другари, Свердлов желае думата за известие, споделя Ленин. " Длъжен съм да ви кажа - стартира Свердлов с нормалния си еднакъв звук - че е получено известие, че в Екатеринбург с разпореждане на регионалния Съвет е разстрелян Николай. Николай желал да избяга. Чехословаците настъпвали. Президиумът на ЦИК постанови " Да се утвърди ". Всички мълчаха. " Да преминем към изчитане на плана член по член ", сподели Ленин ".
Така болшевишкото държавно управление реагира на новината, че с разстрел без съд и присъда е комплициран завършек на 300-годишната династия на Романови, трансформирала Русия от азиатско царство в империя със международно въздействие.
В нощта на 16-и против 17-и юли 1918 година в подземието на така наречен Ипатиев дом в най-големия град на Урал са избити 11 души - абдикиралият година по-рано император Николай Втори с цялото му семейство и част от най-близката прислуга.
Съобщението на Свердлов - ръководителят на Всеросийския централен изпълнителен комитет (ВЦИК) и фиктивен държавен глава на Руската руска федеративна социалистическа република (РСФСР) - е записано с две фрази и в протокол 159 на въпросното съвещание: " Изслушване: изключително изказване на Председателя на ЦИК други Свердлов за изтезанието на някогашния цар Николай II по заповед на Екатеринбургския Совдеп и за състоялото се потвърждаване на тази присъда от Президиума на ЦИК. Постановено е: Приема се за сведение. " Протоколът е подписан от Ленин.
И до през днешния ден голям брой документи от това време са засекретени или недостъпни, противоречиво остава и дали Ленин и болшевишкото държавно управление за наредили изтезанието или тя е била самоинициатива на Уралския регионален Съвет.
Най-близкото изказване, че в Москва в действителност е взето кардинално решение да бъде погубен императорът, идва от оповестените десетилетия по-късно дневници на Лив Троцки, който в тези дни се занимава със избавяне на болшевишката власт по фронтовете на вилнеещата революция. Там се съдържа следният диалог, който е воден дни след изтезанието сред Троцки и Свердлов:
" - И къде е царят?
- Разбира се, разстрелян е.
- А фамилията къде е?
- И фамилията с него.
- Всичките? - попитах аз, очевидно сюрпризиран.
- Всичките! - отвърна Свердлов. - И какво от това?
Изчакваше реакцията ми. Аз не отвърнах нищо.
- А кой го реши?
- Ние тук взехме решение... "
В следващ и доста постоянно представен епизод от дневниците Троцки си спомня, че когато попитал Свердлов кой, в действителност, е решил ориста на Романови, той отвърнал: " Тук взехме решение. Ибич смяташе, че не трябва да им оставяме живо знаме, изключително в сегашните сложни условия ".
Лев Троцки разсъждава по този мотив: " По създание решението за изтезанието беше освен оправдано, само че и належащо. Суровостта на разправата сподели на всички, че ще водим битката безпощадно и без да с еспираме пред нищо. Екзекуцията на царското семейство беше нужна не просто, с цел да уплашив, ужасим, да лишм врага от вяра, само че и с цел да разтърсим личните си редици, да покажем, че няма оттегляне, че пред нас е или цялостна победа, или цялостна крах. В интелигентските среди на партията имаше подозрения и клатене на глави. Но масата от служащи и бойци не се съмняваше инто за минута - не биха разбрали и не биха приели никакво друго решение. Ленин добре усещаше това - способността да мислиш и чувстваш за масата и с масата му беше свойнствена във висша степен, изключително в моменти на велики политически поврати... "
Официалната позиция на Ленин и управлението на болшевиките е някогашният император да бъде докаран в Москва и съден, а Троцки да бъде основният обвинител. Изходът на процеса е предупреден. Въпросът за ситуацията на Николай II непрестанно се появявао още от ноември 1917 година пред новата власт, само че тя не взима некакво решение.
Императорът абдикира при Временното държавно управление на Керенски и от 22 март до 14 август 1917 година е държан под арест (по-скоро като пленник със фамилията си) в Александровския замък край Санкт Петербург. Когато в столицата напрежението става прекомерно рисково, те са преместени в Тоболск. На 6 април 1918 година е взето решение да бъдат трансферирани в най-големия град в региона - Екатеринбург. Това става на няколко групи, като охраняващите оповестяват за опити на уралските болшевики да избият царското семейство по пътя.
В това време ситуацията на болшевиките и на Ленин става извънредно несигурно и се стига до бунт при започване на юли, в който те едвам не са пометени от чекиските. Спасяват ги само дисциплинираните елементи на така наречен латишки стрелци. Причината е, че с Германия е подписан сепаративен Брестк-Литовския кротичък контракт, с който Русия се отхвърля от Полша, Финландия, териториите на днешните балтийски републики, Украйна, Крим, елементи от Беларус.
Войските на няколко страни и подкрепяни от тях съветски елементи водят война с болшевиките, които считат за превратаджии и за противозаконна власт. Уралските препоръки, известни с радикалните си позици, непрестанно желаят от Москва да подреди незабавна езкекуция на Николай II, " тъй като немската буржоазия взаимно с съветската възвръщат царския режим в завзетите градове и в тази ситуация на отвод взехме решение да приведем това решение в действие със лични сили ".
Осем дни след избиването на царското семейство болшевиките са изгонени от Екатеринбург от " белите " войски на Върховния главнокомандващ на Сибир адмирал Колчак. Той назначава Николай Соколов да проверява убийството и точно негови са първите публични свидетелства за събитията. Две години Соколов разпитва доста хора и се пробва да открие останките (те са открити чак през 1979г.), до момента в който " алените " се завръщат и той бяга в Германия. Там през 1925г. е оповестена и книгата му с документи " Убийството на царското семейство ".
Компартията се завръща към събитията към разстрела чак през 1964г. и заключението от разбора на документите е, че не са открити никакви решения за изтезанието, няма и безспорни данни за участниците в събитията в подземието на Ипатиевия дом. Спомените на екзекуторите са спорни, те си приписват разнообразни заслуги за стореното и скоро всички са премахнати в аления гнет.
Но ориста на императорското семейство наподобява предрешена и от протичащото се в Урал през лятото на 1918 година В нощта на 12 против 13 юли в хотел в Перм е погубен Великият княз Михаил Александрович и негови доближени. Екзекуцията им е показана пред Москва като случай при бягството и похищението им. Телата им и до през днешния ден не са открити.
Само 24 часа след ликвидирането на Николай II - в нощта на 17 против 18 юли се убити 6 популярен икнязе княгини в Алапаевск. Те са изхвърлени в изоставена въглищна шахта, където са открити чак през октомври. Тогава правосъдният доктор открива, че част от тях са пребити с удари с тъпи предмети по главата или са хвърлени отвисоко.
" Другари, Свердлов желае думата за известие, споделя Ленин. " Длъжен съм да ви кажа - стартира Свердлов с нормалния си еднакъв звук - че е получено известие, че в Екатеринбург с разпореждане на регионалния Съвет е разстрелян Николай. Николай желал да избяга. Чехословаците настъпвали. Президиумът на ЦИК постанови " Да се утвърди ". Всички мълчаха. " Да преминем към изчитане на плана член по член ", сподели Ленин ".
Така болшевишкото държавно управление реагира на новината, че с разстрел без съд и присъда е комплициран завършек на 300-годишната династия на Романови, трансформирала Русия от азиатско царство в империя със международно въздействие.
В нощта на 16-и против 17-и юли 1918 година в подземието на така наречен Ипатиев дом в най-големия град на Урал са избити 11 души - абдикиралият година по-рано император Николай Втори с цялото му семейство и част от най-близката прислуга.
Съобщението на Свердлов - ръководителят на Всеросийския централен изпълнителен комитет (ВЦИК) и фиктивен държавен глава на Руската руска федеративна социалистическа република (РСФСР) - е записано с две фрази и в протокол 159 на въпросното съвещание: " Изслушване: изключително изказване на Председателя на ЦИК други Свердлов за изтезанието на някогашния цар Николай II по заповед на Екатеринбургския Совдеп и за състоялото се потвърждаване на тази присъда от Президиума на ЦИК. Постановено е: Приема се за сведение. " Протоколът е подписан от Ленин.
И до през днешния ден голям брой документи от това време са засекретени или недостъпни, противоречиво остава и дали Ленин и болшевишкото държавно управление за наредили изтезанието или тя е била самоинициатива на Уралския регионален Съвет.
Най-близкото изказване, че в Москва в действителност е взето кардинално решение да бъде погубен императорът, идва от оповестените десетилетия по-късно дневници на Лив Троцки, който в тези дни се занимава със избавяне на болшевишката власт по фронтовете на вилнеещата революция. Там се съдържа следният диалог, който е воден дни след изтезанието сред Троцки и Свердлов:
" - И къде е царят?
- Разбира се, разстрелян е.
- А фамилията къде е?
- И фамилията с него.
- Всичките? - попитах аз, очевидно сюрпризиран.
- Всичките! - отвърна Свердлов. - И какво от това?
Изчакваше реакцията ми. Аз не отвърнах нищо.
- А кой го реши?
- Ние тук взехме решение... "
В следващ и доста постоянно представен епизод от дневниците Троцки си спомня, че когато попитал Свердлов кой, в действителност, е решил ориста на Романови, той отвърнал: " Тук взехме решение. Ибич смяташе, че не трябва да им оставяме живо знаме, изключително в сегашните сложни условия ".
Лев Троцки разсъждава по този мотив: " По създание решението за изтезанието беше освен оправдано, само че и належащо. Суровостта на разправата сподели на всички, че ще водим битката безпощадно и без да с еспираме пред нищо. Екзекуцията на царското семейство беше нужна не просто, с цел да уплашив, ужасим, да лишм врага от вяра, само че и с цел да разтърсим личните си редици, да покажем, че няма оттегляне, че пред нас е или цялостна победа, или цялостна крах. В интелигентските среди на партията имаше подозрения и клатене на глави. Но масата от служащи и бойци не се съмняваше инто за минута - не биха разбрали и не биха приели никакво друго решение. Ленин добре усещаше това - способността да мислиш и чувстваш за масата и с масата му беше свойнствена във висша степен, изключително в моменти на велики политически поврати... "
Официалната позиция на Ленин и управлението на болшевиките е някогашният император да бъде докаран в Москва и съден, а Троцки да бъде основният обвинител. Изходът на процеса е предупреден. Въпросът за ситуацията на Николай II непрестанно се появявао още от ноември 1917 година пред новата власт, само че тя не взима некакво решение.
Императорът абдикира при Временното държавно управление на Керенски и от 22 март до 14 август 1917 година е държан под арест (по-скоро като пленник със фамилията си) в Александровския замък край Санкт Петербург. Когато в столицата напрежението става прекомерно рисково, те са преместени в Тоболск. На 6 април 1918 година е взето решение да бъдат трансферирани в най-големия град в региона - Екатеринбург. Това става на няколко групи, като охраняващите оповестяват за опити на уралските болшевики да избият царското семейство по пътя.
В това време ситуацията на болшевиките и на Ленин става извънредно несигурно и се стига до бунт при започване на юли, в който те едвам не са пометени от чекиските. Спасяват ги само дисциплинираните елементи на така наречен латишки стрелци. Причината е, че с Германия е подписан сепаративен Брестк-Литовския кротичък контракт, с който Русия се отхвърля от Полша, Финландия, териториите на днешните балтийски републики, Украйна, Крим, елементи от Беларус.
Войските на няколко страни и подкрепяни от тях съветски елементи водят война с болшевиките, които считат за превратаджии и за противозаконна власт. Уралските препоръки, известни с радикалните си позици, непрестанно желаят от Москва да подреди незабавна езкекуция на Николай II, " тъй като немската буржоазия взаимно с съветската възвръщат царския режим в завзетите градове и в тази ситуация на отвод взехме решение да приведем това решение в действие със лични сили ".
Осем дни след избиването на царското семейство болшевиките са изгонени от Екатеринбург от " белите " войски на Върховния главнокомандващ на Сибир адмирал Колчак. Той назначава Николай Соколов да проверява убийството и точно негови са първите публични свидетелства за събитията. Две години Соколов разпитва доста хора и се пробва да открие останките (те са открити чак през 1979г.), до момента в който " алените " се завръщат и той бяга в Германия. Там през 1925г. е оповестена и книгата му с документи " Убийството на царското семейство ".
Компартията се завръща към събитията към разстрела чак през 1964г. и заключението от разбора на документите е, че не са открити никакви решения за изтезанието, няма и безспорни данни за участниците в събитията в подземието на Ипатиевия дом. Спомените на екзекуторите са спорни, те си приписват разнообразни заслуги за стореното и скоро всички са премахнати в аления гнет.
Но ориста на императорското семейство наподобява предрешена и от протичащото се в Урал през лятото на 1918 година В нощта на 12 против 13 юли в хотел в Перм е погубен Великият княз Михаил Александрович и негови доближени. Екзекуцията им е показана пред Москва като случай при бягството и похищението им. Телата им и до през днешния ден не са открити.
Само 24 часа след ликвидирането на Николай II - в нощта на 17 против 18 юли се убити 6 популярен икнязе княгини в Алапаевск. Те са изхвърлени в изоставена въглищна шахта, където са открити чак през октомври. Тогава правосъдният доктор открива, че част от тях са пребити с удари с тъпи предмети по главата или са хвърлени отвисоко.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ