Противопоставянето между ПП-ДБ и ГЕРБ ни върна към двублоковата партийна система
В акцията първите ще заложат на битката с корупцията, а вторите на икономическата и обществената тематика, счита политоложката
Теодора Йовчева е лекар по политология. Научните ѝ ползи са в региона на партиите, партийните системи и персонализация на политиката. Автор на публикации в The Globe Post, East European Politics & Societies, Irish Political Studies.
- Г-жо Йовчева, по какъв начин бихте описали партийната система в България сега?
- В България като цяло партийната система е от отворен вид, т.е. елементарно е нови играчи да получат достъп до законодателната и изпълнителната власт. Ние виждаме какъв брой постоянно нови партии се появяват и бързо изчезват – „ Воля “ „ България без цензура “, „ Ред, правда и правдивост “ и така нататък Отделно, относително елементарно е за харизматични и известни лица бързо да завоюват избори с нови обединения – Национална движение „Симеон Втори", ГЕРБ и Има Такъв Народ са такива образци. Национална движение „Симеон Втори" и Политическа партия са най-показателните образци в това отношение – единствено няколко месеца преди изборите водачите им афишират желанието си за присъединяване и по-късно печелят изборите. Тази отвореност прави по-трудно предвидими управническите формули за разлика от други европейски страни, където е открито, че в 2/3 от времето ръководят кабинети, които във връзка с съдружните модели са копия на предходни държавни управления.
- Как се промени партийната система у нас през годините след тоталитарния режим?
- В първите 10 години имаше доста ясна двублокова конструкция въз основата на отношението към комунистическия режим. Към него се добави и въпросът за геополитическата ориентировка – дали България да остане в орбитата на някогашните си съдружници от постсъветското пространство или да се ориентира към Европа и НАТО. Тогава идейният профил на обединенията беше доста явен. Тази ясна логичност на партийното съревнование обаче беше усложнена с навлизането на центристи, за които не е проблематично да подадат ръка и на единия, и на другия лагер. Навлизането на популисти през години още повече фрагментира партийната система. Според мен обаче опълчването сред ПП-ДБ и ГЕРБ ни върна към двублоковостта, тъй като се образуват „ два лагера “, които имат капацитет да претендират за премиерския пост. Няма различен индивид, който да ги конкурира на това поле – да има действителни искания да оглави изпълнителната власт. Останалите партии са по-скоро сътрудници на главните две. Българска социалистическа партия да вземем за пример сега не е в позиция да има независима рекламация да оглави изпълнителната власт, макар че преди години се доближаваше до това. Още повече главното разделяне в българската политика сега е ГЕРБ/анти-ГЕРБ, което удостоверява, че на процедура надпреварата е сред два блока.
- Кои други страни в Европа или по света бихте дали като образец за сходна архитектура на партийната система?
- Зависи кой от индикаторите вземем. Например, в случай че приказваме за отвореност на партийната система, то съгласно интернационалните проучвания като относително отворени партийни системи с изключение на българската са да вземем за пример молдовската и сръбската. От позиция пък на фрагментацията сме в една категория с Румъния, Хърватия, Швеция и Норвегия, доколкото споделяме чертите на „ сдържан плурализъм “. Последните две обаче са доста по-предвидими по повод съставянето на държавни управления.
- За парламентарните избори на 2 април кои очаквате да са главните мотиватори за хората да гласоподават? Т.е. кои ще са главните кливиджи, както е политологичното разбиране? От Българска социалистическа партия, да вземем за пример, се надяват да се върне делението ляво–дясно.
- На тези избори съгласно мен ще гласоподават главно хора, които се интересуват от политика. Умишлено не споделям „ твърди ядра “, тъй като някои от обединенията са нови и не е ясно доколко имат ядра от гласоподаватели. Засега няма нов състезател, който да обере избор въз основата на известност или благосклонности. Има стопански и обществени предпоставки да се върне делението ляво-дясно във финансовата политика, само че на равнище гласоподаватели отношението статукво/промяна към момента има мобилизационен капацитет. То де факто ще е продължение на линията от последните две години. Виждаме, че съгласно бързи сондажи съществени тематики за българите са цените и инфлацията, опазване на здравето, битка с корупцията и правосъдна промяна. Ясно е, че ПП-ДБ ще активизират гласоподаватели по последната тематика. Според мен обаче цените и инфлацията ще са мотив на лагера на ГЕРБ и по този метод ще „ обзет “ икономическата и обществената тематика.
- Виждате ли капацитет новото обединяване „ Продължаваме промяната – Демократична България “ да размести съществено пластовете?
- Определено обединяването е доста мощен кандидат за първото място. В София е съвсем несъмнено, че ще завоюва 23-ти и 24-ти МИР, въпросът е дали в страната ще успее да компенсира преднината на ГЕРБ-СДС. Кой е първи ще има значение за опциите за сформиране на кабинет. По-скоро сега се обрисува нова задънена улица. Самото обединяване споделя ясно на противниковия лагер, че не може да разчита на това Демократична България или Политическа партия да смени позицията си и да поддържа предложение за кабинет. Много фактори не са ясни: кой ще е първи, какъв брой обединения ще влязат и дали в действителност ще има блян към сформиране на държавно управление. Често се споделя, че за ПП-ДБ няма да е преференциално да вземат участие в ръководство в оглед на локалните избори, само че не е несъмнено дали за другите (ГЕРБ, Движение за права и свободи и вероятно БСП) едно съдействие няма да е оценено като пагубно и затова да не се предприеме като ход.
- ГЕРБ-СДС ще понесат ли сериозен удар от глобите „ Магнитски “ или от други кавги, свързани, да вземем за пример, с измененията в изборните правила? Кои може да са „ козовете “ на Бойко Борисов?
- Зависи до какъв брой отзвукът от глобите ще бъде жив и ще бъде употребен от ПП-ДБ в акцията и дебатите. Това на процедура дава опция тематиката за битката с корупцията още веднъж да бъде изведена преди всичко. Не мисля, че измененията в изборните правила сами по себе си ще активизират или отхвърлен сериозна маса хора. По-скоро честите промени основават предпоставки за съмнение. Козовете на ГЕРБ са свързани главно с локалните структури. Предстоящите локални избори могат да претекст структурите да се активизират, с цел да запазят положителни позиции.
- Какъв е капацитетът на проруските и националистическите сили?
- Виждаме, че „ Възраждане “ като най-ярък представител на тези сили е в напредък. Партията поредно обхвана ниши с добър електорален капацитет – антиковид ограниченията, измести Българска социалистическа партия на терена на русофилията, в този момент през тематиката с еврото адресира и цените и инфлацията. Последната тематика е една от главните все още за огромна част от гласоподавателите. Според мен през тези тематики „ Възраждане “ съумява да си обезпечи по-висок резултат измежду гласоподавателите. На парламентарния терен партията обаче към момента не е преобладаваща, както други радикални партии в Европа, да вземем за пример Лигата в Италия. В България по-скоро „ Възраждане “ е изолирана по основни решения. При един мощно фрагментиран парламент обаче ролята ѝ в гласувания може да е по-значима.
Теодора Йовчева е лекар по политология. Научните ѝ ползи са в региона на партиите, партийните системи и персонализация на политиката. Автор на публикации в The Globe Post, East European Politics & Societies, Irish Political Studies.
- Г-жо Йовчева, по какъв начин бихте описали партийната система в България сега?
- В България като цяло партийната система е от отворен вид, т.е. елементарно е нови играчи да получат достъп до законодателната и изпълнителната власт. Ние виждаме какъв брой постоянно нови партии се появяват и бързо изчезват – „ Воля “ „ България без цензура “, „ Ред, правда и правдивост “ и така нататък Отделно, относително елементарно е за харизматични и известни лица бързо да завоюват избори с нови обединения – Национална движение „Симеон Втори", ГЕРБ и Има Такъв Народ са такива образци. Национална движение „Симеон Втори" и Политическа партия са най-показателните образци в това отношение – единствено няколко месеца преди изборите водачите им афишират желанието си за присъединяване и по-късно печелят изборите. Тази отвореност прави по-трудно предвидими управническите формули за разлика от други европейски страни, където е открито, че в 2/3 от времето ръководят кабинети, които във връзка с съдружните модели са копия на предходни държавни управления.
- Как се промени партийната система у нас през годините след тоталитарния режим?
- В първите 10 години имаше доста ясна двублокова конструкция въз основата на отношението към комунистическия режим. Към него се добави и въпросът за геополитическата ориентировка – дали България да остане в орбитата на някогашните си съдружници от постсъветското пространство или да се ориентира към Европа и НАТО. Тогава идейният профил на обединенията беше доста явен. Тази ясна логичност на партийното съревнование обаче беше усложнена с навлизането на центристи, за които не е проблематично да подадат ръка и на единия, и на другия лагер. Навлизането на популисти през години още повече фрагментира партийната система. Според мен обаче опълчването сред ПП-ДБ и ГЕРБ ни върна към двублоковостта, тъй като се образуват „ два лагера “, които имат капацитет да претендират за премиерския пост. Няма различен индивид, който да ги конкурира на това поле – да има действителни искания да оглави изпълнителната власт. Останалите партии са по-скоро сътрудници на главните две. Българска социалистическа партия да вземем за пример сега не е в позиция да има независима рекламация да оглави изпълнителната власт, макар че преди години се доближаваше до това. Още повече главното разделяне в българската политика сега е ГЕРБ/анти-ГЕРБ, което удостоверява, че на процедура надпреварата е сред два блока.
- Кои други страни в Европа или по света бихте дали като образец за сходна архитектура на партийната система?
- Зависи кой от индикаторите вземем. Например, в случай че приказваме за отвореност на партийната система, то съгласно интернационалните проучвания като относително отворени партийни системи с изключение на българската са да вземем за пример молдовската и сръбската. От позиция пък на фрагментацията сме в една категория с Румъния, Хърватия, Швеция и Норвегия, доколкото споделяме чертите на „ сдържан плурализъм “. Последните две обаче са доста по-предвидими по повод съставянето на държавни управления.
- За парламентарните избори на 2 април кои очаквате да са главните мотиватори за хората да гласоподават? Т.е. кои ще са главните кливиджи, както е политологичното разбиране? От Българска социалистическа партия, да вземем за пример, се надяват да се върне делението ляво–дясно.
- На тези избори съгласно мен ще гласоподават главно хора, които се интересуват от политика. Умишлено не споделям „ твърди ядра “, тъй като някои от обединенията са нови и не е ясно доколко имат ядра от гласоподаватели. Засега няма нов състезател, който да обере избор въз основата на известност или благосклонности. Има стопански и обществени предпоставки да се върне делението ляво-дясно във финансовата политика, само че на равнище гласоподаватели отношението статукво/промяна към момента има мобилизационен капацитет. То де факто ще е продължение на линията от последните две години. Виждаме, че съгласно бързи сондажи съществени тематики за българите са цените и инфлацията, опазване на здравето, битка с корупцията и правосъдна промяна. Ясно е, че ПП-ДБ ще активизират гласоподаватели по последната тематика. Според мен обаче цените и инфлацията ще са мотив на лагера на ГЕРБ и по този метод ще „ обзет “ икономическата и обществената тематика.
- Виждате ли капацитет новото обединяване „ Продължаваме промяната – Демократична България “ да размести съществено пластовете?
- Определено обединяването е доста мощен кандидат за първото място. В София е съвсем несъмнено, че ще завоюва 23-ти и 24-ти МИР, въпросът е дали в страната ще успее да компенсира преднината на ГЕРБ-СДС. Кой е първи ще има значение за опциите за сформиране на кабинет. По-скоро сега се обрисува нова задънена улица. Самото обединяване споделя ясно на противниковия лагер, че не може да разчита на това Демократична България или Политическа партия да смени позицията си и да поддържа предложение за кабинет. Много фактори не са ясни: кой ще е първи, какъв брой обединения ще влязат и дали в действителност ще има блян към сформиране на държавно управление. Често се споделя, че за ПП-ДБ няма да е преференциално да вземат участие в ръководство в оглед на локалните избори, само че не е несъмнено дали за другите (ГЕРБ, Движение за права и свободи и вероятно БСП) едно съдействие няма да е оценено като пагубно и затова да не се предприеме като ход.
- ГЕРБ-СДС ще понесат ли сериозен удар от глобите „ Магнитски “ или от други кавги, свързани, да вземем за пример, с измененията в изборните правила? Кои може да са „ козовете “ на Бойко Борисов?
- Зависи до какъв брой отзвукът от глобите ще бъде жив и ще бъде употребен от ПП-ДБ в акцията и дебатите. Това на процедура дава опция тематиката за битката с корупцията още веднъж да бъде изведена преди всичко. Не мисля, че измененията в изборните правила сами по себе си ще активизират или отхвърлен сериозна маса хора. По-скоро честите промени основават предпоставки за съмнение. Козовете на ГЕРБ са свързани главно с локалните структури. Предстоящите локални избори могат да претекст структурите да се активизират, с цел да запазят положителни позиции.
- Какъв е капацитетът на проруските и националистическите сили?
- Виждаме, че „ Възраждане “ като най-ярък представител на тези сили е в напредък. Партията поредно обхвана ниши с добър електорален капацитет – антиковид ограниченията, измести Българска социалистическа партия на терена на русофилията, в този момент през тематиката с еврото адресира и цените и инфлацията. Последната тематика е една от главните все още за огромна част от гласоподавателите. Според мен през тези тематики „ Възраждане “ съумява да си обезпечи по-висок резултат измежду гласоподавателите. На парламентарния терен партията обаче към момента не е преобладаваща, както други радикални партии в Европа, да вземем за пример Лигата в Италия. В България по-скоро „ Възраждане “ е изолирана по основни решения. При един мощно фрагментиран парламент обаче ролята ѝ в гласувания може да е по-значима.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ