Проф. д-р Искра Баева: Цели 30 години демократичен преход и още по-дълбока криза у нас
- В какво време живеем в този момент - 30 години след популярната тирада на Тодор Живков, която той е произнесъл на 29 април и която вие май знаете наизуст?
- Искам да напомня в действителност, че преди 30 години, на 29 април, Живков произнася забележителна тирада по радиото и малкия екран, в която признава своя крах. Следват стопански проблеми, доста българи напущат страната, огромно национално напрежение. Както се знае, на 9 ноември 1989 година той подава оставка, а на 10-и стартират измененията. Как стоят нещата по-късно. С огромно страдание би трябвало да кажа, че част от очакванията на българите, че ще има благополучие, че ще има политически свободи, независимост на словото, че ще има общество, в което всички ще бъдем удовлетворени, не се осъществя, несъмнено. Ние сега се намираме в една не по-малко дълбока рецесия. Основната е демографската, която е и най-опасна. Аз като историк знам, че бавните процеси имат по-разрушителна роля, в сравнение с бързите процеси. И този демографски срив е може би най-опасен за българската страна. Демографската рецесия си има своите стопански аргументи. Нямам поради естественото понижаване на раждаемостта, обвързвано с цивилизационното развиване, защото не трябва да забравяме, че раждаемостта в България стартира да понижава доста преди прехода, още през 60-те години. И колкото и да е необичайно, този демографски срив се дължи на свободите и първата е тази на придвижване, само че по-важният проблем е икономическата рецесия. Закриха се доста предприятия, фабрики, заводи и процесът на изселване на българите от страната се ускори и се трансформира в наложително търсене на работа. Икономическите промени бяха извънредно отрицателни за българското общество. И друго. Политическият плурализъм се трансформира в йерархически политически връзки. А това може би е най-деградиращата последица. В момента има въздействие на три партии. А това води до понижаване на присъединяване в изборния развой. Което пък значи отчаяние на от ден на ден и повече българи от политическия плурализъм и от парламентаризма.
- Но настъпи и рецесия в културата, нали?
- Да, там също. Промените изключиха държавния филантроп върху културата и се наложи комерсиалната просвета, която търси вниманието на обществото с всевъзможни средства. Не упреквам създателите, само че те са принудени да се преценяват с най-низките пристрастености, да търсят сензации. И това доста съществено удари високата просвета. А възобновяване на интереса към театъра не е излизане от рецесията, дано си го кажем.
- Ромските нападения и офанзиви, които се ускоряват, би трябвало ли да ни тревожат?
- Иска ли запитване? Настъпи опълчване на огромни обществени групи. Има и конфликт на етноси. Няма същинска интеграция на ромското население и не се вършат същински старания за това. И може би тъй като сме пред избори, има развой на сегрегация на циганското население и нищо хубаво не ни чака в бъдеще. Картината е доста мрачна, а задачата ми не е да импортирам скептицизъм, а натурализъм.
Със съавторката Евгения Калинова
- А по какъв начин характеризирате процесите в Българска социалистическа партия?
- Тези процеси нямаше по какъв начин да не обиден и Българска социалистическа партия. Идеите, че би трябвало да се откажем от политическото си минало, от социалистическото такова, решението да се приспособяваме към европейските трендове и да завием надясно, това беше верен развой, съгласна съм с него. Въпросът е, че този път надясно трябваше да спре там, където се напуща концепцията за огромните общности, които страдат от употреба. Страхувам се, че тази граница беше прескочена. Българска социалистическа партия последователно се трансформира в прогресистка, само че капиталистическо прогресистка група, която пази модерния капитализъм, дори и модерната междинна класа. И което съвсем заличава границата сред ляво и дясно.
- Да, има съществени обвинявания против Българска социалистическа партия?
- И все по-често се чуват обвиняванията, че Българска социалистическа партия не е лява партия. Има по-леви партии през днешния ден от Българска социалистическа партия, а моите опасения са, че Българска социалистическа партия загуби основата си, върху която това придвижване съществуваше над 100 години. Важното е в този момент кой ще я води, единствено това занимава управлението й. Прекалено е обърната към изборите и печеленето на гласове, като се не помни, че Българска социалистическа партия постоянно е била идейна партия, както и да се е наричала в предишното. И през днешния ден доста малко се разграничава от ГЕРБ.
- Искате да кажете, че става дума за политическия спектакъл ли?
- Ами, да. Това, че едната се дефинира като лява, а другата като дясна, значи тъкмо това.
- А какво ще кажете за дейностите на АБВ и това, че открадна “Коалиция за България”?
- Първо, групировката АБВ беше несполучлив план на някогашния президент Георги Първанов, при все това той е приет за най-успешния политик на прехода. Никой различен не е печелил наново президентски мандат, бил е водач на Българска социалистическа партия и т. н., само че пък направи доста неточности по-късно, изброявала съм ги неведнъж. За мен “Коалиция за България”, както се назова АБВ е лека машинация, е опит да се привлекат гласоподаватели. Не мисля обаче, че това е същинска кражба, тъй като концепцията за тази “коалиция “ си беше на Първанов, а пък и Българска социалистическа партия сама се отхвърли от нея. И въпреки всичко това, което ще стане, е да лишават гласоподавателите за Българска социалистическа партия и ще оказват помощ на ГЕРБ в евроизборите.
- А “Апартаментгейт” ще се не помни ли?
- Според мен разногласията и вътрешните борби в Българска социалистическа партия просто покачват възможностите на ГЕРБ да се върнат в играта. И то доста.
- Какъв е обликът на опозицията в действителност?
- Аз не знам кой е тъкмо съпротива. Формално има една съпротива, тя беше най-голямата парламентарна съпротива, само че в този момент не знам какъв брой е ефикасна. А Движение за права и свободи и “Воля” към този момент не знам какви са. Изтрила се е границата сред ръководещи и съпротива. Нещо, което основава настройки, че всички са маскари, че всички са идентични и нямаме избор. И доста хора избират и ще предпочетат да не гласоподават.
- А какви проблеми виждате в президентството?
- Да, има. Президентът Радев не се знае накъде ще тръгне след влизането на Иво Христов в дейната политика. Не е доста ясна идейната основа, на която ще стъпи неговата опозиционност.
- Ще има ли предварителни избори у нас?
- От резултата на евроизборите ще се разбере. Още при започване на годината споделях, че най-важни са евроизборите, а не локалните. Защото това са най-важните избори за бъдещето на Европа, въпреки че всички приказват за бъдещето на България. Жалкото е, че се вълнуваме единствено от позиция на Западните Балкани, която е една доста дребна точка.
- Последно. Като софиянка по какъв начин се чувствате при тези поправки безкрайни, безкрайни?
- Много зле. Преди няколко години имаше очевидно възстановяване на средата в София, а в този момент ходенето пеша в столицата е голям проблем. И освен от това непрестанно поправяне и строене, а от резултатите от това поправяне. Оказва се, че всички строители вършат взаимни отстъпки с качеството и след това се дистанцират. А пък проверяващите се пробват да замажат нещата. Случващото се на “Граф Игнатиев” е обща картина, а не изключение. Болно ми е, сърцето ме боли, като вървя по улиците на София, изключително като се върна от чужбина. Няма такова нещо нито в Русия, нито в Западна Европа. Явно има някакъв систематичен проблем. Кой да ни каже.
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55 "/
- Искам да напомня в действителност, че преди 30 години, на 29 април, Живков произнася забележителна тирада по радиото и малкия екран, в която признава своя крах. Следват стопански проблеми, доста българи напущат страната, огромно национално напрежение. Както се знае, на 9 ноември 1989 година той подава оставка, а на 10-и стартират измененията. Как стоят нещата по-късно. С огромно страдание би трябвало да кажа, че част от очакванията на българите, че ще има благополучие, че ще има политически свободи, независимост на словото, че ще има общество, в което всички ще бъдем удовлетворени, не се осъществя, несъмнено. Ние сега се намираме в една не по-малко дълбока рецесия. Основната е демографската, която е и най-опасна. Аз като историк знам, че бавните процеси имат по-разрушителна роля, в сравнение с бързите процеси. И този демографски срив е може би най-опасен за българската страна. Демографската рецесия си има своите стопански аргументи. Нямам поради естественото понижаване на раждаемостта, обвързвано с цивилизационното развиване, защото не трябва да забравяме, че раждаемостта в България стартира да понижава доста преди прехода, още през 60-те години. И колкото и да е необичайно, този демографски срив се дължи на свободите и първата е тази на придвижване, само че по-важният проблем е икономическата рецесия. Закриха се доста предприятия, фабрики, заводи и процесът на изселване на българите от страната се ускори и се трансформира в наложително търсене на работа. Икономическите промени бяха извънредно отрицателни за българското общество. И друго. Политическият плурализъм се трансформира в йерархически политически връзки. А това може би е най-деградиращата последица. В момента има въздействие на три партии. А това води до понижаване на присъединяване в изборния развой. Което пък значи отчаяние на от ден на ден и повече българи от политическия плурализъм и от парламентаризма.
- Но настъпи и рецесия в културата, нали?
- Да, там също. Промените изключиха държавния филантроп върху културата и се наложи комерсиалната просвета, която търси вниманието на обществото с всевъзможни средства. Не упреквам създателите, само че те са принудени да се преценяват с най-низките пристрастености, да търсят сензации. И това доста съществено удари високата просвета. А възобновяване на интереса към театъра не е излизане от рецесията, дано си го кажем.
- Ромските нападения и офанзиви, които се ускоряват, би трябвало ли да ни тревожат?
- Иска ли запитване? Настъпи опълчване на огромни обществени групи. Има и конфликт на етноси. Няма същинска интеграция на ромското население и не се вършат същински старания за това. И може би тъй като сме пред избори, има развой на сегрегация на циганското население и нищо хубаво не ни чака в бъдеще. Картината е доста мрачна, а задачата ми не е да импортирам скептицизъм, а натурализъм.
Със съавторката Евгения Калинова
- А по какъв начин характеризирате процесите в Българска социалистическа партия?
- Тези процеси нямаше по какъв начин да не обиден и Българска социалистическа партия. Идеите, че би трябвало да се откажем от политическото си минало, от социалистическото такова, решението да се приспособяваме към европейските трендове и да завием надясно, това беше верен развой, съгласна съм с него. Въпросът е, че този път надясно трябваше да спре там, където се напуща концепцията за огромните общности, които страдат от употреба. Страхувам се, че тази граница беше прескочена. Българска социалистическа партия последователно се трансформира в прогресистка, само че капиталистическо прогресистка група, която пази модерния капитализъм, дори и модерната междинна класа. И което съвсем заличава границата сред ляво и дясно.
- Да, има съществени обвинявания против Българска социалистическа партия?
- И все по-често се чуват обвиняванията, че Българска социалистическа партия не е лява партия. Има по-леви партии през днешния ден от Българска социалистическа партия, а моите опасения са, че Българска социалистическа партия загуби основата си, върху която това придвижване съществуваше над 100 години. Важното е в този момент кой ще я води, единствено това занимава управлението й. Прекалено е обърната към изборите и печеленето на гласове, като се не помни, че Българска социалистическа партия постоянно е била идейна партия, както и да се е наричала в предишното. И през днешния ден доста малко се разграничава от ГЕРБ.
- Искате да кажете, че става дума за политическия спектакъл ли?
- Ами, да. Това, че едната се дефинира като лява, а другата като дясна, значи тъкмо това.
- А какво ще кажете за дейностите на АБВ и това, че открадна “Коалиция за България”?
- Първо, групировката АБВ беше несполучлив план на някогашния президент Георги Първанов, при все това той е приет за най-успешния политик на прехода. Никой различен не е печелил наново президентски мандат, бил е водач на Българска социалистическа партия и т. н., само че пък направи доста неточности по-късно, изброявала съм ги неведнъж. За мен “Коалиция за България”, както се назова АБВ е лека машинация, е опит да се привлекат гласоподаватели. Не мисля обаче, че това е същинска кражба, тъй като концепцията за тази “коалиция “ си беше на Първанов, а пък и Българска социалистическа партия сама се отхвърли от нея. И въпреки всичко това, което ще стане, е да лишават гласоподавателите за Българска социалистическа партия и ще оказват помощ на ГЕРБ в евроизборите.
- А “Апартаментгейт” ще се не помни ли?
- Според мен разногласията и вътрешните борби в Българска социалистическа партия просто покачват възможностите на ГЕРБ да се върнат в играта. И то доста.
- Какъв е обликът на опозицията в действителност?
- Аз не знам кой е тъкмо съпротива. Формално има една съпротива, тя беше най-голямата парламентарна съпротива, само че в този момент не знам какъв брой е ефикасна. А Движение за права и свободи и “Воля” към този момент не знам какви са. Изтрила се е границата сред ръководещи и съпротива. Нещо, което основава настройки, че всички са маскари, че всички са идентични и нямаме избор. И доста хора избират и ще предпочетат да не гласоподават.
- А какви проблеми виждате в президентството?
- Да, има. Президентът Радев не се знае накъде ще тръгне след влизането на Иво Христов в дейната политика. Не е доста ясна идейната основа, на която ще стъпи неговата опозиционност.
- Ще има ли предварителни избори у нас?
- От резултата на евроизборите ще се разбере. Още при започване на годината споделях, че най-важни са евроизборите, а не локалните. Защото това са най-важните избори за бъдещето на Европа, въпреки че всички приказват за бъдещето на България. Жалкото е, че се вълнуваме единствено от позиция на Западните Балкани, която е една доста дребна точка.
- Последно. Като софиянка по какъв начин се чувствате при тези поправки безкрайни, безкрайни?
- Много зле. Преди няколко години имаше очевидно възстановяване на средата в София, а в този момент ходенето пеша в столицата е голям проблем. И освен от това непрестанно поправяне и строене, а от резултатите от това поправяне. Оказва се, че всички строители вършат взаимни отстъпки с качеството и след това се дистанцират. А пък проверяващите се пробват да замажат нещата. Случващото се на “Граф Игнатиев” е обща картина, а не изключение. Болно ми е, сърцето ме боли, като вървя по улиците на София, изключително като се върна от чужбина. Няма такова нещо нито в Русия, нито в Западна Европа. Явно има някакъв систематичен проблем. Кой да ни каже.
Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ