Вежди на 72: Политиката го върна там, където си говори с Бога и където Бог говори с дланите му
В живота съм желал да бъда едно нещо - огромен художник. Господ ми даде късмет, осъществих фантазията си.
Вежди Рашидов споделя това постоянно, когато стане дума за персоналната му раносметка.
И през днешния ден на 72, които ще означи в стеснен кръг от правилни другари, ще бъде и прям, и сантимантален, и прочувствен. И отново ще стане дума за равносметката...
В болното ни време на разграничено общество, което и към него прояви жлъч и експанзия, Вежди не отстъпва от веруюто си - това е моята татковина, това е земята на моите близки, в тази земя и аз ще намеря покой.
И със страдание ще признае, че " ние сме един хубав и прокълнат народ. Всичко това подухва една огромна горест - за какво съм се мъчил да бъда огромен, като няма кого да развеселявам. Защо съм избрал да пребивавам на място, където не те обичат.Защото ние не се обичаме - като вървим по улицата от нас лъха ненавист. Каквото е и в Народното събрание. С ненавист няма по какъв начин да стигнем - омразата ражда ненавист ".
А политиката - " политиката ми взе доста. Политиката даде опция на доста хора да се ровят в персоналния ми живот, да хвърлят прилагателни. Всичко това обществено основава облик, който въздейства върху фамилии и другари ".
Да, политиката взриви неговата емоционалост, влезе с ботуш в душата му и го изгори.
Но пък го върна там, в ателието, където си приказва с Бога и където Бог приказва с дланите му.
Бъди благополучен Вежди с това, което си!
Другото е преходно...
