Моята драма: Не е за вярване, но мъжът ми и неговият най-добър приятел ме изтъргуваха като вещ
В живота от време на време ни се случват странни събития, които не можем да забравим. Само преди година бях омъжена и се радвах на спокоен и благополучен фамилен живот. Със брачна половинка ми Влад живеехме в апартамент, закупен на заем. Всеки месец плащахме забележителна сума и се постановяваше да пестим от съвсем всичко, тъй като заплатите ни бяха скромни. Но един ден във компанията имаше огромни съкращения и аз бях от жертвите, които изгубиха работата си.
Заплата на Влад не доближаваше и в даден миг ударихме дъното. Просрочен заем, непрекъснати закани от банката, че ще ни вземат жилището, всекидневни потребности – всичко това издигна мостове сред мен и брачна половинка ми. Спряхме да си приказваме обикновено, всеки спор превръщахме в свада, постоянно се упреквахме и обвинявахме. Докато настъпи денят, който постави завършек на брака ни.
Влад има доста богат другар – Иван, с който постоянно си гостуваха. Една вечер мъжът ми сподели да подготвя вкусна вечеря, тъй като ще имаме посетители. Не харесвах Иван, постоянно той си позволяваше да ми прави недвусмислени подмятания, само че се пробвах да не му обръщам внимание. Избягвах да срещам погледа му и да оставам уединено с него.
Оказа се, че Влад е споделил с приятеля си проблемите, които имаме. Оплакал му се, че в случай че не внесем дължимите вноски, скоро ще останем на улицата. По време на вечерята, мъжът ми сподели, че Иван имал положително предложение за мен. Бях сюрпризирана, само че взех решение да го изслушам. И тогава този непрокопсаник, с цялата си безочливост, ми се изясни в обич пред личния ми брачен партньор. Накрая добави, че в случай че се съглася да му стана държанка, той ще ни заплати цялата ипотека. В това време, мъжът ми, който безпределно обичах, ме гледаше с вяра и чакаше отговора ми.
Нервите ми не устояха. Скочих от масата и ударих мощен пестник на Иван през лицето, а след това напуснах жилището ни. Тази нощ не се прибрах вкъщи. На сутринта, когато отидох да си събера багажа, Влад беше осъзнал обидата, която той и приятелят му ми предизвикаха. Опита се да ме спре, умоляваше ме да му простя, казвайки, че ориста ни е довела до такава обстановка и, че никой не е отговорен. Но аз не можах да не помни отвратителното предложение на оня непрокопсаник и примирително държание на брачна половинка ми. Напуснах го. Само след месец банката ни взе жилището, аз се разведох и се върнах в родния си град унижена и унищожена.
