Калин Терзийски: Мостове и пари, пари и мостове
В Италия се случи нещо извънредно. Падна мост и умъртви 31 души. И още не е ясно – дали са единствено толкоз. Лошо, доста неприятно.
Човешката орис е това; и в случай че си поживял – би трябвало да си привикнал: вървиш си по мост, мостът пада, ти умираш, някои плачат за тебе, други въздишат, след това всички те не помнят и всичко отминава, с цел да пристигна друго и то да си отиде. Но въпреки всичко – ние живеем в този момент и по отношение на в този момент това е неприятно. Много неприятно. Философският взор в никакъв случай не може изцяло да анулира човешкия.
В такива дни, в такива седмици аз се двоумя. Между горчивата въздишка, казваща: Каква покъртителна нелепост е цялото това човешко щъкане и лутане – и по какъв начин приключва – постоянно неуместно и ненадейно (винаги ненадейно!), с цел да се надсмее на човешките проекти! И горчивото размишление, че тези неща - колкото и да сме философи-скептици, в никакъв случай не са мистични придвижвания на Провидението, а са предвидими и познаваеми процеси. И всяко едно такова рухване на мост е породено от един куп незабелязани дребни събития и от един куп неотчетени човешки неточности.
Колебая се сред това – като горчив мъдрец да подвигна ръце и да тъгувам, или като горчив критик да подвигна ръце и да заръкомахам – с цел да привлека вниманието. Към някои неща.
В Рим, по време на Империята, се е строяло доста. Чета из дебрите на нета и откривам:
В античността през Източните Родопи минават голям брой пътища. Пътните артерии са прокарвани по поречието на буйни планински реки. Покрай реките Арда и Боровица пътищата свързвали Филипопол и Одрин. В годините на разцвета си разрастващата се Римска империя развива и построява забележителна трансконтитентална пътна мрежа. Построени са пътища и голям брой мостове, при строителството на които всеобщо приложение намират зиданите сводови структури. Малка част от тях са непокътнати и през днешния ден. Класическите римските мостове са солидни, с полукръгли сводове, стъпващи върху дебели стълбове с широчина почти равна на половината от отвора на свода. Без подозрение, най-известният в България подобен мост е Дяволският мост над р. Арда при с. Дядовци, общ. Ардино, който е обвеян с доста мистичност и митове. Малцина обаче знаят, че по поречието на р. Боровица, покрай с. Ненково, има и различен, сходен на него. Римският мост при Ненково е с 2 метра по-дълъг от Дяволския мост и дължината на пътното платно доближава 58 метра. Той е несъразмерен, с 5 каменни свода с разнообразни размери. Свързвал е двата бряга на река Боровица, малко преди с. Ненково. Днес част от моста е разрушена и той към този момент не се употребява. Според локални клюки в основите му било закопано злато и част от камъните са откъртени от иманяри.
Прави ми усещане това:...днес част от моста е разрушена и той Вече не се употребява!
Римската империя, споделям си, е съществувала от 27-а година преди новата епоха до 476-а година от новата епоха. Оттогава са минали повече от 1500 години. Мостът до село Ненково е претърпял нашествия на хуни, авари, славяни, прабългари, печенеги, кумани, турци и доста други. Все диваци и рушители на цивилизации. Порои, трусове, наводнения, стихии и пожари. И си е стоял, и по него са минавали каручки и магаренца, само че и горди конници – най-вероятно рицари на Балдуин и Жофроа, както и мускетари на крал Карл Шведски, който, необичайно, само че по едно време се бил изгубил в югоизточните Балкани и от този момент в тия краища доста от момчетата се кръщават Карло. Мостът си стоял. Не помръдвал.
Накрая пристигнали някакви иманярчета, тарикати с торби, въжета, лопати, с мургави лица (а може и бледи, дори и синеоки – пошлостта и диващината нямат раса) и с моста било свършено. Каручките спрели да вървят, почнали да избикалят през някое дървено мостче или още повече – по някой рисков и неприятен брод – на пет километра от остарелия мост.
Така деградират старите култури, старите цивилизации, Голямото Човешко бива изядено и ограбено, и разрушено от дребното човешко.
Една индианска мъдрост, в действителност – индиректно послание към белия човек - гласи следното: Kогато отсекат последното дърво, когато отровят последната река и когато уловят последната риба... тогава хората ще схванат, че не могат да ядат пари.
Италианският мост в Генуа гълтал от ден на ден и повече пари.
За него инженерът Антонио Бренчи споделил: Непрекъснатите разноски за поддръжката му допускат, че след няколко години тези разноски ще надвишават средствата за реконструкцията на моста. Тогава ще бъде моментът, когато да го съборим и да го построим отначало.
Не знам по какъв начин е било във времето на Римската империя, само че тогава, чел съм – са стоели на дневен ред и са се обсъждали – в литературата, в обществения спор – такива неща като чест, съвест, героизъм, разсъдливост, изгода за обществото, благополучие за народа.
Сега ние отсякохме последното дърво на усърдието, изгорихме и последната трева на човешката разсъдливост, прегазихме последната визия за човешко качество, отровихме последния бунар за човешка съвест, попарихме последния корен човешки смисъл – и ги заменихме за пари!
Не е проблем на България това, не! Видя се – проблем на света е подмяната на всичко – за пари!
Няма по какъв начин да се каже по-ясно и по-кратко: Когато при строенето на мостове се мисли не за мостове, а за пари – се вижда, че по пари коли не могат да минават. Колите минават по мостове от бетон и разум, и старание, и мисъл и усърдие, и съвест. Ако мостовете са от пари и до момента в който са правени, е въображаемо единствено и единствено за пари – те падат и се разрушават, а разчленените и смазани тела на хората остават да грозят земята.
Ако при правенето на Всичко в тоя свят мислим не за това Всичко, а единствено и само мислим за пари... Всичко ще се срине!
Виждаме обувки, които се разпадат месец, откакто са купени. Виждаме компютри, които работят по два месеца. Виждаме кисело мляко, което устоя по година, само че от него даже плодовите мушици, паднали в кофичката, умират... Виждаме неща, правени единствено с цел да се вземат Нек`ви пари!
Виждаме политици, медийни шефове, социолози, управници, админи, даже – хора на изкуството – подготвени да създадат всякаква низост – с цел да вземат нек`ви пари!
Нещата към този момент нямат стойност. Защото се вършат некачествено, тъй като те не са значими, а са значими парите, които ще се вземат за тях.
И нещата падат, срутват се.
Мостове и животи.
Животът, оценен с пари, не коства нищо... Но кой ти помни това?!
Важното е в този момент да изкараме нек`ви пари – та да отидем на нек`ва почивчица... А там ще получим същата омагьосана и калпава – поради магията на парите – слама. Същата като тази, която и ние бълваме - за пари.
Омагьосания кръг. Пари=по-некачествено=още пари=още по-некачествено=още повече пари= още по-чудовищно некачествено= още повече извънредно доста пари... и по този начин – до безконечност.
Докато мостът, наименуван Цивилизация, не падне.
Между другото, в края на Римската империя диалогът за парите, мостовете и качеството на Нещата най-вероятно е изглеждал по напълно същия метод.
Все отново – преди този момент – са съумели да настроят прочут брой същински мостове.
Да, мостове и пари.
Човешката орис е това; и в случай че си поживял – би трябвало да си привикнал: вървиш си по мост, мостът пада, ти умираш, някои плачат за тебе, други въздишат, след това всички те не помнят и всичко отминава, с цел да пристигна друго и то да си отиде. Но въпреки всичко – ние живеем в този момент и по отношение на в този момент това е неприятно. Много неприятно. Философският взор в никакъв случай не може изцяло да анулира човешкия.
В такива дни, в такива седмици аз се двоумя. Между горчивата въздишка, казваща: Каква покъртителна нелепост е цялото това човешко щъкане и лутане – и по какъв начин приключва – постоянно неуместно и ненадейно (винаги ненадейно!), с цел да се надсмее на човешките проекти! И горчивото размишление, че тези неща - колкото и да сме философи-скептици, в никакъв случай не са мистични придвижвания на Провидението, а са предвидими и познаваеми процеси. И всяко едно такова рухване на мост е породено от един куп незабелязани дребни събития и от един куп неотчетени човешки неточности.
Колебая се сред това – като горчив мъдрец да подвигна ръце и да тъгувам, или като горчив критик да подвигна ръце и да заръкомахам – с цел да привлека вниманието. Към някои неща.
В Рим, по време на Империята, се е строяло доста. Чета из дебрите на нета и откривам:
В античността през Източните Родопи минават голям брой пътища. Пътните артерии са прокарвани по поречието на буйни планински реки. Покрай реките Арда и Боровица пътищата свързвали Филипопол и Одрин. В годините на разцвета си разрастващата се Римска империя развива и построява забележителна трансконтитентална пътна мрежа. Построени са пътища и голям брой мостове, при строителството на които всеобщо приложение намират зиданите сводови структури. Малка част от тях са непокътнати и през днешния ден. Класическите римските мостове са солидни, с полукръгли сводове, стъпващи върху дебели стълбове с широчина почти равна на половината от отвора на свода. Без подозрение, най-известният в България подобен мост е Дяволският мост над р. Арда при с. Дядовци, общ. Ардино, който е обвеян с доста мистичност и митове. Малцина обаче знаят, че по поречието на р. Боровица, покрай с. Ненково, има и различен, сходен на него. Римският мост при Ненково е с 2 метра по-дълъг от Дяволския мост и дължината на пътното платно доближава 58 метра. Той е несъразмерен, с 5 каменни свода с разнообразни размери. Свързвал е двата бряга на река Боровица, малко преди с. Ненково. Днес част от моста е разрушена и той към този момент не се употребява. Според локални клюки в основите му било закопано злато и част от камъните са откъртени от иманяри.
Прави ми усещане това:...днес част от моста е разрушена и той Вече не се употребява!
Римската империя, споделям си, е съществувала от 27-а година преди новата епоха до 476-а година от новата епоха. Оттогава са минали повече от 1500 години. Мостът до село Ненково е претърпял нашествия на хуни, авари, славяни, прабългари, печенеги, кумани, турци и доста други. Все диваци и рушители на цивилизации. Порои, трусове, наводнения, стихии и пожари. И си е стоял, и по него са минавали каручки и магаренца, само че и горди конници – най-вероятно рицари на Балдуин и Жофроа, както и мускетари на крал Карл Шведски, който, необичайно, само че по едно време се бил изгубил в югоизточните Балкани и от този момент в тия краища доста от момчетата се кръщават Карло. Мостът си стоял. Не помръдвал.
Накрая пристигнали някакви иманярчета, тарикати с торби, въжета, лопати, с мургави лица (а може и бледи, дори и синеоки – пошлостта и диващината нямат раса) и с моста било свършено. Каручките спрели да вървят, почнали да избикалят през някое дървено мостче или още повече – по някой рисков и неприятен брод – на пет километра от остарелия мост.
Така деградират старите култури, старите цивилизации, Голямото Човешко бива изядено и ограбено, и разрушено от дребното човешко.
Една индианска мъдрост, в действителност – индиректно послание към белия човек - гласи следното: Kогато отсекат последното дърво, когато отровят последната река и когато уловят последната риба... тогава хората ще схванат, че не могат да ядат пари.
Италианският мост в Генуа гълтал от ден на ден и повече пари.
За него инженерът Антонио Бренчи споделил: Непрекъснатите разноски за поддръжката му допускат, че след няколко години тези разноски ще надвишават средствата за реконструкцията на моста. Тогава ще бъде моментът, когато да го съборим и да го построим отначало.
Не знам по какъв начин е било във времето на Римската империя, само че тогава, чел съм – са стоели на дневен ред и са се обсъждали – в литературата, в обществения спор – такива неща като чест, съвест, героизъм, разсъдливост, изгода за обществото, благополучие за народа.
Сега ние отсякохме последното дърво на усърдието, изгорихме и последната трева на човешката разсъдливост, прегазихме последната визия за човешко качество, отровихме последния бунар за човешка съвест, попарихме последния корен човешки смисъл – и ги заменихме за пари!
Не е проблем на България това, не! Видя се – проблем на света е подмяната на всичко – за пари!
Няма по какъв начин да се каже по-ясно и по-кратко: Когато при строенето на мостове се мисли не за мостове, а за пари – се вижда, че по пари коли не могат да минават. Колите минават по мостове от бетон и разум, и старание, и мисъл и усърдие, и съвест. Ако мостовете са от пари и до момента в който са правени, е въображаемо единствено и единствено за пари – те падат и се разрушават, а разчленените и смазани тела на хората остават да грозят земята.
Ако при правенето на Всичко в тоя свят мислим не за това Всичко, а единствено и само мислим за пари... Всичко ще се срине!
Виждаме обувки, които се разпадат месец, откакто са купени. Виждаме компютри, които работят по два месеца. Виждаме кисело мляко, което устоя по година, само че от него даже плодовите мушици, паднали в кофичката, умират... Виждаме неща, правени единствено с цел да се вземат Нек`ви пари!
Виждаме политици, медийни шефове, социолози, управници, админи, даже – хора на изкуството – подготвени да създадат всякаква низост – с цел да вземат нек`ви пари!
Нещата към този момент нямат стойност. Защото се вършат некачествено, тъй като те не са значими, а са значими парите, които ще се вземат за тях.
И нещата падат, срутват се.
Мостове и животи.
Животът, оценен с пари, не коства нищо... Но кой ти помни това?!
Важното е в този момент да изкараме нек`ви пари – та да отидем на нек`ва почивчица... А там ще получим същата омагьосана и калпава – поради магията на парите – слама. Същата като тази, която и ние бълваме - за пари.
Омагьосания кръг. Пари=по-некачествено=още пари=още по-некачествено=още повече пари= още по-чудовищно некачествено= още повече извънредно доста пари... и по този начин – до безконечност.
Докато мостът, наименуван Цивилизация, не падне.
Между другото, в края на Римската империя диалогът за парите, мостовете и качеството на Нещата най-вероятно е изглеждал по напълно същия метод.
Все отново – преди този момент – са съумели да настроят прочут брой същински мостове.
Да, мостове и пари.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ